• 1. Росен Димитров (1 февруари 2008 в 22:56)

    Изненадан съм, че никой до момента не е коментирал това великолепно произведение, което трябва да бъде прочетено от всяко дете. Това е един роман оказал огромно влияние върху мен , заедно с такива романи като ’Сърце’(Cuore) на Едмондо Де Амичис, разбира се и много други ,но за тях се сещам винаги първом. Една поучителна история забележително вплетена в пътепис на Швеция и скандинавските легенди в отделните исторически и географски области. Препрочитал съм я 4-5пъти на 8-10г възраст и пак бих я прочел с удоволствие. Горещо я препоръчвам! След прочитането и всеки ше се научи да уважава още повече всяко живо същество!

  • 2. капитана (28 юни 2009 в 16:57)

    Преди като бях на 12 години(не съм сигурен,но някъде там),прочетох първата книга.Наистина много я харесах,и къде ли не търских втората,ама продавачките навсякъде ме гледаха като теле в аптека-не бяха дори и чували за това заглавие.Както и да е ,не я намерих.

    Остана хубава приказка без край в съзнанието ми.Но скоро,скучаейки,реших пак да прочета първата част(напълно съм я забравил,бая години минаха).Пак я харесах много(но като голям някои елементи ме подразниха,както и да е,хубавото е в много повече).И реших пак да я потърся ,този път в интернет.И благодарение на вас я намирам ^_^.Благодаря ви много.

  • 3. Mayura (1 февруари 2011 в 22:42)

    Колко пъти съм я препрочитала и в детството, а и след това. Помня че попадна съвсем случайно у мен, никой не ме е карал да я чета, просто се ровех из разни стари вещи и помня, че много се зарадвах, че съм намерила приказка, за която до онзи момент не бях чувала. Е не можех да предположа, колко ще се увлека по тази история, че да я помня и до днес,а никой от връстниците ми не беше чувал за нея.

  • 4. ladyofthesea (9 февруари 2011 в 17:37)

    Макар че отдавна не съм дете, обичам да я препрочитам. Много се радвам, че я има в този сайт, за да могат да й се радват много хора от всякакви възрасти.

  • 5. sentana (7 септември 2016 в 00:13)

    Това е любимата ми книга от детските години.Всеки път като започвах да я чета отново и отново,се вълнувах от това,какво невероятно приключение ме чака с историята за пътешествието на малкия Нилс,и всеки път в края на книгата ми беше тъжно,че то свършва.Но това му е хубавото на писаното слово-винаги можеш да отвориш книгата на първата страница и да започнеш приключението отново.

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.