Метаданни
Данни
- Серия
- Инспектор Морз (7)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Secret of Annexe 3, 1986 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвияна Петрешкова-Златева, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Boman (2008)
Издание:
Колин Декстър. Поздрави от рая
Първо издание
Издателска къща „АБАГАР“, София
ISBN 954–8004–45–3
Превод от английски: Силвияна Петрешкова-Златева, 1992
Художник на корицата: Димитър Стоянов, 1992
Фотографика: Любомир Калев, 1992
Редактор Теодор Михайлов
Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново
c/o ANTHEA, Varna
Pan Books Ltd, 1987
История
- — Добавяне
СЕДМА ГЛАВА
Сряда, 1-ви януари, следобед
Но ако той намери теб и него ти намериш,
не значат нищо другите насетне;
Защото Хилядният ще потъне или ще преплува
Със тебе редом всичките морета.
За началника на полицията в Оксфорд, мъж с международна известност благодарение на действията си срещу терористични обсади, Новата година донесе по-малко проблеми от очакваното. Поради възпрепятстването от лошото време на разгласените прословути мирни граждански походи от Карфакс до Грийнъм Комън, а също и поради отлагането на мача от Първа дивизия между Оксфорд Юнайтед и Евъртън, много от полицейските сили, докарани за тези специални случаи и в града, и в провинцията, се оказаха в бездействие. Истина е, че бяха станали цяла поредица от катастрофи по шосе А40, но нямаше сериозно ранени и големи задръствания. Всъщност, това бе един доста спокоен новогодишен ден и в 18:30 ч. началникът на полицията вече се канеше да си тръгва от кабинета си на втория етаж в Главната квартира на полицията в Кидлингтън, когато Груповият началник Бел позвъни от Градското управление на улица Сейнт Олдейтс и попита дали сред многото допълнителен персонал този ден случайно няма някой инспектор от Отдела за разследване на криминални престъпления.
Телефонът звъня доста време, преди единственият обитател на ергенския апартамент в горната част на Бенбъри Роуд в Северен Оксфорд да остави дебелия том на последната част от Die Walkuere и да се обади.
— Морс! — каза той рязко.
— А, Морс! (Полицейският началник очакваше, че всички веднага разпознават гласа му и в повечето случаи наистина бе така.) — Предполагам, че току-що сте се измъкнали от леглото и сте готов за нова бурна нощ?
— Честита Нова Година, сър!
— Е, годината изглежда ще бъде добра за престъпността, Морс: на долния край на вашата улица има убийство. Предполагам, че вие нямате нищо общо, разбира се.
— Аз съм в отпуск, сър.
— Е, няма значение! Можете да си вземете дните по-късно през януари.
— Или през февруари — промърмори Морс.
— Може и през февруари! — съгласи се полицейският началник.
— Боя се, че тази вечер съм зает, сър. Ще участвам във финала на викторината за кръчмите във Фрайър.
— Радвам се да чуя, че има хора, които проявяват такова доверие във вашите умствени способности.
— Наистина съм добър, като изключим спорта и поп-музиката.
— О, зная това, Морс! — Сега полицейският началник говореше съвсем бавно. — Аз също вярвам във вашите умствени способности.
Морс въздъхна в слушалката и запази спокойствие, а началникът продължи:
— Имаме на разположение дузини мъже тук, ако имате нужда от тях.
— На дежурство ли е сержант Луис? — попита Морс, като напълно се предаде.
— Луис? А, да. Всъщност, той ще мине покрай вас да ви вземе. Мислех си, нали знаете, хм…
— Много сте любезен, сър.
Морс остави слушалката и отиде до прозореца, където погледна към необичайно пустата и заглъхнала улица. Камионите на Корпорацията бяха изскърцали за втори път късно следобеда, но само няколко коли с внимателни шофьори отвреме-навреме се промъкваха по заледената улица. Въпреки това, Луис се бе съгласил да дойде. Всъщност, помисли си Морс, той вероятно с радост се измъква от гледането на телевизионната програма в първата вечер на Новата година.
На лицето на Морс се появи едва доловимо злорадство, когато видя как полицейската кола попадна в канавката сред лапавицата. Той махна с ръка на мъжа, който излезе от нея — набит и донякъде недодялан човек, за когото единственият недостатък в спокойния живот, изпълнен с добродетели, бе ненаситното пристрастие към яйцата и пържените картофи, както и страстта към бързото шофиране.
Сержант Луис погледна нагоре към прозореца на апартамента и забеляза жеста, с който Морс го поздрави. И ако в този момент Луис беше малко по-наблюдателен, той щеше да забележи, че в дълбоките сенки на доста хладните сини очи на Морс проблясваха пламъчета на почти радостно задоволство.