Колин Декстър
Поздрави от рая (34)

ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Вторник, 7-ми януари, следобед

Някакъв не особено важен документ е бил откраднат.

(ЕДГАР АЛАН ПО)

— Е, проклет да съм! — Морс поклати глава в диво разочарование, когато за пореден път застана в спалнята на Маргарет Бауман; в ръцете му бе „Наръчникът по плетиво“. — Няма я, Луис!

— Какво го няма?

— Картичката, която ти показах — онази от Езерата. — На която имаше подпис „Едуина“.

— Не сте ми я показвали — протестира Луис.

— Разбира се, че… е, може и да не съм. Но почеркът на онази картичка беше същият, като почерка на гърба на твоята картичка от онова индийско място, как му беше името, на Уолтън Стрийт. Абсолютно същият! Мога да се закълна! Пощенската картичка беше от Улсуотър или някакво подобно място и — (Морс се напъна да си спомни по-ясно) — пишеше нещо като „Поздрави от възвърнатия рай — Аз бих искал да си тук.“ Но, виждате ли, малко е странно на пощенска картичка да се пише „Аз бих искал да си тук.“ В деветдесет и девет на сто от случаите хората просто биха казали „Ще ми се да си тук“, нали? Разбирате ли какво имам предвид? На тази картичка не пишеше „Поздрави от Рая“ — после тире — „Аз бих искал да си тук.“. На нея пишеше „Поздрави от Рая минус едно. Ще ми се да си тук.“ Тази картичка е била от любовника на Маргарет Бауман, който е искал да й каже, че в онзи Рай му е липсвало само едно нещо — тя!

— Няма да помогне много, след като я няма — каза Луис несигурно.

— Но нея я няма! Не виждате ли? Самият факт, че Маргарет Бауман се е върнала втори път показва, колко важна е тя. Но аз мисля, че си спомням клеймото — беше от август. Трябва само да открием кой е прекарал почивката си на езерата миналата година през август!

— Би могло да е и по-миналата година.

— Не бъдете такъв песимист! — отсече Морс.

— Но ние би трябвало да сме песимисти — настоя Луис, имайки предвид неотдавнашния си горчив опит с козметичните клиники. — Милиони хора прекарват отпуските си на Езерата всяко лято. И коя е „Едуина“?

— Това е любовникът. Том Бауман би заподозрял нещо и би се заинтересувал кой е този, ако се бе подписал с истинското си име. Но човекът, с когото имаме работа, Луис — мъжът, който почти сигурно е убиецът на Бауман — е доста умен: той е сменил името си, но не прекалено много! И това ни насочва към истината. Този човек се е подписал „Т“ на онова индийско листче, а после се е подписал „Едуина“ на пощенската картичка. Ето, че ние вече знаем малкото му име, Луис! „Т“ не идва от Том — а от Тед. А „Тед“ е съкратено от „Едуард“; и той се е подписал с женския вариант — „Едуина“! QED^[1], Луис, както казвахме в четвърти курс! Добре! Вие казвате, че има милиони хора, които всяка година изгарят от желание да чуят как дъждът барабани по покривите на караваните им в Грасмиър. Но едва ли много от тях се казват „Едуард“, а половината вероятно са твърде стари — или прекалено млади — за да ухажват нашата русокоса Маргарет. И, което е по-важно, по всяка вероятност, този човек, когото търсим, живее в Оксфорд или не много далеч оттук. И ако той е могъл да си позволи ваканция на Езерата, то той вероятно работи, а не разчита на социални помощи, така ли е?

— Но…

— И… само да довърша — не всеки е запознат с „Възвърнатия Рай“. Мистър Милтън^[2] не е лъжица за всяка уста в днешното упадъчно време и аз бих се обзаложил, че нашият човек е ходил на училище.

— Но сега всички ходят на училище, сър.

— Знаете какво имам предвид! Той е в горните 25 процента на най-високия коефициент на интелигентност.

— Тогава случаят изглежда приключен, сър!

— Не бъдете така отвратително саркастичен, Луис!

— Съжалявам, сър, но…

— Не съм свършил! Какъв е цветът на косата на Бауман?

— Ами… русоляв или нещо подобно.

— Правилно! И какво е общото между Робърт Редфорд, Стив Крем и Иън Ботам?

— Всички момичета тичат след тях.

— Не! Външността, Луис.

— Искате да кажете, че те всички са руси?

— Да! И ако Маргарет Бауман е била вярна на себе си, този неин хубавец сигурно също е имал руса коса! И ако около една четвърт от англичаните са русокоси…

— Може да е швед, сър.

— Какво? Швед, който е чел „Възвърнатият рай“?

За Луис цялата тази история ставаше все по-невероятна; и въпреки това, той се улови, че следва дедуктивната логика на Морс с неохотно възхищение. Ако Морс беше прав, не би могло да има чак толкова много работещи руси хора на име Едуард, на възраст от двадесет и пет докъм четиридесет и пет, живеещи в Оксфорд или близо до него, които да са прекарали последната си почивка в района на Езерата, нали? И Луис оцени значимостта на една забележка, която Морс току-що бе направил: Маргарет Бауман бе направила две твърде рисковани посещения в къщата си на Чарлбъри Драйв през последните двадесет и четири часа. Ако при първото целта е била да си вземе книжката от строителната кооперация (или откъдето и да е) и да изтегли пари оттам, в това не би имало нещо нередно. Но ако основната цел на второто посещение е била, както предполага Морс, да се отстранят от къщата всякакви жизненоважни доказателства, които биха могли да са скрити на най-невероятни места…

Докато седеше в спалнята на семейство Бауман този следобед, Луис съзнаваше, че засега дори не се и осмелява да спомене на Морс за натрапчивата мисъл, която така упорито бе заседнала в съзнанието му. Засега той бе изоставил тази идея като напълно въображаема, но въпреки това тя не изчезваше съвсем.

— Зная, че е смешно, сър — но не мога да престана да мисля за онзи подемен кран зад хотела.

— Продължавайте! — каза Морс, проявявайки известен интерес.

— Тези кранове могат да наместят края на греда върху монета от шест пенса: те трябва да нагласяват точно болтовете и всичко. Тоест, ако искате, можете да вдигнете сандък, да речем, и да го преместите където пожелаете — през прозореца, може би? Това е само бегла идея, сър, но не е ли възможно Бауман да е бил убит в основната част на хотела? Ако убиецът е увил тялото, да речем, и го е закачил за крана, той може да го е пренесъл до Пристройка 3, където някой може да му е помогнал да го наместят в стаята. Самият убиец вероятно въобще не попада под подозрение, защото той никога не е бил в близост до пристройката. И ако е валял сняг — както казаха от метеорологичната служба — не би имало никакви отпечатъци, водещи към пристройката, нали? Зад хотела има толкова мръсотия и кал, че никой не би забелязал там нищо необичайно; а и едва ли някой би чул нещо с този дискошум вътре. Знам, че може би е глупаво, но отново в сметката попадат хората, които са били в хотела. И, мисля, че ще се съгласите, сър, започват да ни липсват заподозрени.

Морс, който слушаше притихнал и с внимание, сега поклати глава със странна веселост.

— Какво намеквате, Луис, че убиецът е кранист, така ли?

— Това е само идея, сър.

— Все пак това стеснява нещата. Русокос кранист, на име Тед, който е прекарал една седмица в Уиндърмиър или някъде другаде…

Морс се засмя.

— Луис, вие сте по-зле и от мен!

От къщата на Бауман Морс се обади в управлението и научи, че двама мъже веднага ще тръгнат към него, за да му помогнат да претърси внимателно всички помещения на Чарлбъри Драйв.

Самият Морс взе ключовете на колата и замина обратно за Оксфорд.