Колин Декстър
Поздрави от рая (3)

ТРЕТА ГЛАВА
Декември

— Една година още свърших — рече Господ —

в зелено, сиво, бяло и кафяво;

трева разпръснах по земята,

зарових червея в пръстта,

оставих слънцето лъчи да мята.

(ТОМАС ХАРДИ, „Новогодишната вечер“)

Булевардът с трите платна Сейнт Джилс е обозначен на три или четири места с масивни улични табели (с бели букви на черен фон), изработени в леярната на Луси, в близкото селище Джерико. И тъй като Оксфорд се счита за център на образованието, правописът на името на улицата бе съобразен с изискванията на Езиковия факултет. Но малко от главните действащи лица в тази история имаха задълбочени познания в областта на граматиката, тъй като те бяха хора, които, според приетата в Оксфорд и Кеймбридж терминология, веднага — и то с пълно основание — биха могли да бъдат причислени към „гражданите“, а не към „тогите“.

В северния край на Сейнт Джилс, където сред тревния триъгълник един паметник от камък отдава почит към жертвите на двете световни войни, булевардът се разделя на Уудсток Роуд наляво и Бенбъри Роуд надясно. Тръгвайки надясно (по една случайност на тази улица дълги години бе живял Главният инспектор Морс), съвременният посетител само след стотина метра съзира пред себе си доста еднообразна поредица от сгради, стилът на които с основание би могъл да се определи като „венецианска готика“: къщите са със заострени арки над входовете и над многобройните прозорци, които от своя страна са разделени с малки мраморни колони на две или три крила. Като че ли Ръскин е надничал зад рамото на архитектите, когато те са чертаели и оформяли своите проекти през 70-те години на XIX век. Повечето от тези къщи (с жълтеникаво-бежовите си тухли и лилаво-синкавите си плочи на покривите) вероятно изглеждат на съвременниците доста сурови и педантични. Но подобна преценка може да се окаже подвеждаща: църковната строгост на много от тези големи къщи е смекчена от приятни за окото редове с оранжеви тухли, а над арките заострените контури са подчертани с мотиви в оранжево и лилаво, като че ли стара средиземноморска блудница е намазала клепачите си с твърде силни сенки.

Но цялата тази гледка се променя, щом човек тръгне на север покрай Парк Таун, където скоро се появяват къщи от свежи оранжево-червени тухли, което веднага придава усещане за топлота и доброта, след донякъде отблъскващите фасади на „венецианската“ поредица. Този път покривите са с червени керемиди, а украсата около прозорците с каменен цокъл е почти изцяло в бяло. Тези архитекти, вероятно с петнайсетина години по-възрастни от първите, са се освободили от духа на Ръскин и са подравнили хоризонталната горна част на прозорците си, което изглежда съвсем разумно и просто. По този начин жилищните сгради на около половин миля северно от Св. Джилс разкриват влиянието на епохата — времето, когато първите „партиди“ колежани напускат обителта си и четириъгълните вътрешни дворове на колежите и започват да се женят и размножават, което увеличава кохортата на домашните помощнички и прислужнички към просторните къщи в предградията, които от своя страна се разрастват на север към Бенбъри и Уудсток Роуд през последните десетилетия на миналия век; годишният прираст е оставил следи не по-малко достоверни от годишните кръгове на големите дървета.

Между двата кръга, описани накратко по-горе, съчетавайки елементи и от двата, се намира хотел „Хауърд“. Засега не се налага да описваме с подробности тази постройка — или, по-скоро, тези постройки — но някои неща трябва да се изяснят веднага. Когато (преди десет години) сградата бе обявена за продажба, купувачът бе някой си Джон Биниън, някогашен фабричен работник от Лийдз, който навремето заложил случайно една лира на спортната лотария и (за изненада на останалата част от нацията) имал щастието да предвиди на един ранен етап от футболния шампионат, че тогавашните водачи от Първа дивизия няма да могат да победят слабия и безнадежден отбор на Потърис, вследствие на което спечелил от залагането 450 000 лири от Литълуудс. Голямата самостоятелна къща (първоначално наричана Гостилница „Трите лебеда“, а по-късно хотел „Хауърд“) била първата му покупка — постройка, която отдава почит както на сериозните венециански проектанти от 80-те години на XIX век, така и на по-веселите им колеги от следващото десетилетие. Жълтите тухли, червеният покрив, горната част на вратите и прозорците са направили компромис в по-плавните линии. По тих, благороден начин къщата подчертава преклонението си и към двата стила. На около десетина метра от пътя, тя като че ли се извинява и очаква поне частично одобрение от страна на обществото. След няколко месеца на разочарования, обаче, на Биниън му потръгва в търговията, а после дори преуспява. Две години сградата се използва като полупансион, след което е включена в списъка на хотелите. Сега хотелът разполага с ресторант, в който се сервира алкохол, има цветни телевизори и бани с душове в стаите, както и малък гимнастически салон за най-запалените посетители. Четири години по-късно собственикът можа да застане под арката на входната врата и с гордост да погледне жълтата табела, удостоверяваща, че асоциацията АА е счела за уместно да присъди една от своите звезди на хотел „Хауърд“. Последвалият неспирен успех на собственика бе такъв, че той реши да развива дейността си в две посоки. Първо, той можеше да си позволи да закупи помещенията долепени непосредствено до южната страна, с което да осигури (след време и със значителни реконструкции) непосредствено залепено за сградата крило, което да приема увеличаващия се брой туристи през пролетта и лятото. Второ, той започна да прилага на практика силното си убеждение, че през голяма част от „мъртвия“ период (и особено през уикендите и празниците) може да се внесе оживление чрез поредица от организирани с вкус мероприятия на специални цени. И именно по тази причина през есента, когато започна нашата история, по лавиците на пътническите агенции можеше да се види брошурата „Зимни ваканции със специални изживявания за Коледа и Нова Година“, където на половин страница имаше реклама на хотел „Хауърд“ (за трета поредна година). И за да може читателят да усети вкуса на онези специални изживявания, които привличаха мъжете и жените, с които ще се срещнем в следващите страници, по-долу възпроизвеждаме проспекта, с който хотелът предлага „на цени, на които определено е трудно да се устои“ тридневна почивка с прекарване на Новата Година.

ВТОРНИК

НОВОГОДИШНА ВЕЧЕР

12:30 ч. Чашка шери! Джон и Катрин Биниън приветстват с добре дошли онези от гостите си, които могат да се съберат в този ранен час.

13:00 ч. Лек обяд: добро време за нови запознанства — или за срещане на стари познати.

Следобедът дава възможност за разходка — само десет минути пеша надолу по Карфакс — до центъра на нашия чудесен университетски град. За онези, които предпочитат оживените състезания и развлекателните занимания, са организирани турнири, в които могат да покажат способностите си в хвърлянето на стрелички по мишена, билярд, тенис на маса, анаграми и видеоигри. Награди!

17:00 ч. Чай и бисквити; нищо — но съвсем нищо! — друго няма да има на разположение на гостите. Моля, поддържайте във форма апетита си за…

19:30 ч. НАШИЯ ГОЛЯМ ВЕЧЕРЕН БАЛ С МАСКИ.

Ще бъде извънредно забавно, ако всички — да, всички! — дойдат на вечеря маскирани. Но, моля ви, не мислете, че ще бъдем по-сдържани по отношение на аперитивите, ако не можете да дойдете с подобни дрехи. Темата на тази година е „Мистерията на Изтока“ и за онези, които предпочитат да импровизират костюмите си, ще има на разположение сборен гардероб в залата за игри през целия следобед.

22:00 ч. Състезание за най-добър костюм. Награди!

Което ще продължи с бар и танци, за да поддържате чудесна форма до…

Полунощ Шампанско! „Доброто старо време“^[1]! Лягане!!!

1:00 ч.

СРЯДА

НОВА ГОДИНА

8:30–10:30 ч. — Континентална закуска (молим за тишина, за доброто на всички ни — всички нас! — които имаме лек махмурлук).

10:45 ч. ТЪРСЕНЕ НА СЪКРОВИЩА, с улики разпръснати из освободения от грижи и от коли (надяваме се) Оксфорд. Множество прости инструкции, които няма да ви позволят да се загубите. Бъдете авантюристи! И излезте да вземете глътка чист въздух! (Около час и половина са достатъчни.) Награди!

13:00 ч. Английски ростбиф за обяд.

14:00 ч. ТУРНИРИ отново за най-запалените; възможност за следобедна почивка за останалите.

16:30 ч. Чай с Девънширски крем.

18:30 ч. Преподавател по пантомима ви очаква, за да ви заведе на представлението на Аладин в Театър „Аполо“.

При завръщането ви ще ви очаква пълен бюфет, а остатъка от вечерта можете да прекарате в дискотеката (свири групата „Пейпър Лемън“), докато енергията ви (но не и съдържанието на бара!) се изчерпи.

ЧЕТВЪРТЪК

9:00 ч. Богата английска закуска на разположение до 10:30 ч. Последна възможност да се сбогувате със старите и с новите си приятели и да си обещаете да повторите цялото приятно преживяване отново следващата година!

Разбира се (както всички знаят) подобен рекламен проспект не може автоматично да се хареса на всеки. Всъщност, идеята за посрещане на Нова Година и полунасилственото въвличане в турнири по мятане на стрелички или в преобличане като самурай, или дори очакването за свободни забавления в не съвсем трезво състояние и то пред очите на останалите от групата, би хвърлила почти в паника някои по-уравновесени граждани. И въпреки всичко, през изминалите две години много двойки бяха останали приятно изненадани от откритието, след известна доза убеждаване, че са доволни от груповите дейности, които семейство Биниън така смело рекламираха. Няколко от двойките посещаваха организираното мероприятие за втори път, а едно семейство — дори и за трети. Справедливо би било да се спомене, че нито един член от тази непривлекателна двойка не бе и помислял да се навлича с маскараден костюм само за собствено удоволствие, както бяха направили при гледката на хлапашките дивотии на останалите. А простата истина бе, че почти на всички гости им бе необходимо съвсем малко, или почти никакво убеждаване, за да се маскират за новогодишното тържество — при което някои от тях постигнаха блестящ или по-скоро чудноват ефект. И такъв (както ще видим) беше случаят тази година, когато някои от гостите бяха така изкусно маскирани, така умело преоблечени в чужди дрехи, че дори и отдавнашни техни познати доста трудно биха ги разпознали.

Особено човекът, който щеше да спечели първа награда тази вечер.

Да, особено той.