Дейвид Брин
Практически ефект (72)

3

Всъщност беше излишно да пълзят отдолу, за да говорят с робота. Денис твърде късно си даде сметка, че би могъл да нареди на послушната машина да пусне перката, да се освободи от долната част на корпуса и да излезе навън. Не му беше хрумнало навреме, само защото в мислите му роботът се бе превърнал в неразделна част от цялостната самолетна конструкция. Серията от мощни практически трансове, усилени от вълшебното действие на кренегито, бяха трансформирали по такъв начин машината, че сега тя сякаш се беше сляла с полираната повърхност на корпуса.

Под „разговор“ Линора бе имала предвид малко по-различен начин на общуване — на репликите й роботът отвръщаше с изписани върху дисплея съобщения.

Денис се намръщи озадачено, когато видя редове от койлиански йероглифи да вървят по сребристия екран. Интересно, запита се той, откъде ли роботът е научил…

Но, разбира се. Нали още от първия ден на пребиваването си тук неговата задача бе да събира колкото се може повече информация за местните обитатели. А в това влизаше и познания за писмения език.

— Раздели екрана — нареди той. — Койлианският текст отляво, отдясно английски в най-точен превод.

Екранът се раздели на две равни части. Легнали по корем двамата мърдаха с устни, докато четяха текста, забравили колко са близо един до друг. Дори Денис пропусна да се възползва от тази удобна възможност.

Още от самото начало забеляза някои интересни прилики. Макар койлианските знаци да бяха част от слогова азбука за разлика от английско-латинската писменост, която по своя характер е истинска азбука, двете системи очевидно притежаваха сходен стил. Така койлианското „th“ изглеждаше като леко изменени и слети „t“ и „h“.

Денис взе да си припомня някои от предположенията, с които се бе забавлявал по време на принудителния си престой в двореца. С нарастващо вълнение той започна да подозира, че една от теориите, които бе разработил тогава, може да се окаже вярна.

Отново се съсредоточи върху текста. Беше резюме на ранната койлианска история въз основа на някои древни писания, до които роботът се беше добрал тайно в един от зусликските храмове. В него се разказваше за Старата вяра; някога широко разпространена на Татир, но сега свързвана единствено с л’тофите и отделни племена. На пръв поглед това бяха предимно легенди и митове, но не след дълго Денис взе да открива някои общи черти в различните истории.

Помоли робота да прескочи встъпителната част и отново потъна в четене. Линора също следеше своята страна от текста и от време на време правеше забележки или спираше, за да обясни значението на някоя част.

Денис вече се опасяваше от схващане на врата, когато най-после сметна, че е получил достатъчно информация. Заключението изглеждаше неоспоримо.

— Това не е друга планета! — възкликна той. — Това е бъдещето!

Линора се претърколи и го погледна.

— Точно така, мой храбри магьоснико, ти идваш от миналото. Мислиш ли, че това променя нещата? Ще се ожениш ли за мен, ако се окаже че може да съм твоя далечна потомка?

Денис се наведе и я целуна.

— Да не съм се венчал за моето време? — отвърна той с въпрос. — Освен това не може да си моя потомка. Още не съм имал деца.

Линора въздъхна с престорена тъга.

— Е, последното може да бъде поправено.

Денис вече се канеше да повтори целувката, с което сигурно щеше да предизвика вълна от припадъци сред антуража на принцесата, но ги прекъсна познат глас:

— Денис! Принцесо!

Този път тъпите удари бяха два, следвани от приглушени проклятия. Линора и Денис се подадоха едновременно, като всеки се държеше за главата. Но се ухилиха веднага щом видяха кой ги вика.

— Арт!

И наистина, това бе той, заобиколен от малка тълпа л’тофи, които цъкаха възхитено, тъй като на рамото му кротко клечеше кренегито.

Денис скочи и стисна в обятията си своя приятел.

— Значи хората на Прол най-сетне те откриха! Боях се да не съм ги объркал при описанието на платото. Всички толкова се безпокояхме за теб!

Арт почеса с пръст брадичката на мъркащия прасолет.

— Всичко беше като по ноти — подхвърли небрежно той. — Готвех се вече да си направя и аз летяща машина, когато л’тофите се появиха. Ще ми се обаче да пратите вест на Магин. Ако Ваше величество позволи, ще я поканя да прескочи насам за малка ваканция. — Той се поклони на Линора. Принцесата се засмя, дотича и също го прегърна радостно.

— Между другото — продължи Арт. — Не знам дали сте чули, но се обзалагам, че ще ви бъде интересно да го знаете — момчетата на Демсен са сгащили едно малко отрядче от хора на Кремер в Северния проход. Ха познайте кой е бил с тях! Нашият стар приятел Хоск!

— Хоск!

— Ам’че да. За нещастие през нощта дяконът им се изплъзнал. Но съгледвачите задържали някакъв странен тип, който също вървял с групата. По-точно е бил пленник. Току-що го домъкнаха в палатката на принц Линзи. Знаеш ли, Денис, говори малко кат’ теб. Същият странен акцент, дето и ти го гъргореше в началото. А пък заловените северняци твърдят, че и той бил магьосник!

Денис и Линора се спогледаха.

— Май ще е най-добре, ако отидеш да го видиш — рече му тя.