Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Practice Effect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
moosehead (2009)
Допълнителна корекция
moosehead (2018)

Издание:

Дейвид Брин. Практически ефект

Издателска къща „Камея“, София, 1998

Редакционна колегия: Д-р Юлиян Стойнов, Иван Крумов, Георги Димитров

Редактор: Катя Петрова

ISBN: 954-834-040-2

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки (moosehead)

3

Фластер не се шегуваше. Зеватронът наистина беше блокирал.

След близо цял ден, прекаран в лежане под търбуха на машината, Денис все още не можеше да свикне с промените, които бе претърпяла лабораторията, откакто го бяха изгонили.

Главните генератори бяха същите, както и реалностните сонди, които двамата с доктор Гуинасио бяха конструирали още в самото начало на проекта. Фластер и Брейди не бяха посмели да се ровичкат в тях.

Затова пък бяха докарали много нови прибори, от които помещението изглеждаше натъпкано до клаустрофобични размери. Само стойките за електрофореза бяха напълно достатъчни да се анализира цялата сезонна продукция на пивоварните в Бордо.

Зеватронът естествено заемаше основна част от помещението. Лаборанти с бели престилки щъкаха по металните тераси около него, следейки всички промени на индикаторите.

Повечето от техниците слязоха да поздравят Денис, когато го видяха да влиза. Очевидно се радваха на завръщането му. Церемонията по ръкостискане и тупане на гърбове му отне близо половин час и предизвика неистов гняв върху лицето на Брейди.

Когато най-сетне го оставиха да работи, Денис побърза да огледа състоянието на двете големи реалностни сонди. Там, където се срещаха — дълбоко във вътрешността на машината — имаше участък от пространството, който не беше нито напълно „тук“, нито „някъде другаде“. Една истинска аномална зона, която се местеше между Земята и някоя друга реалност в зависимост от това към коя от двете сонди се подаваше енергия.

Преди шест месеца в корпуса имаше малък люк, през който вземаха проби от розовата мъгла и странните прашни облаци, които бяха открили с доктор Гуинасио. Сега на същото място бе монтиран грамаден, брониран и подсилен въздушен шлюз.

Докато работеше в непосредствена близост до шлюза, Денис изведнъж осъзна, че всичко, което трябва да направи, за да се озове в един съвсем чужд свят, е да прекрачи прага! Какво невероятно странно усещане.

— Още ли се блъскаш, Нюел?

Денис вдигна глава. Цепката, оформяща устните на Берналд Брейди изглеждаше като вечно застинала маска на неодобрение. Сигурно му бяха наредили да оказва пълна подкрепа, което не включваше необходимостта да се държи любезно.

— Вече имам известна представа за проблема — отвърна с привидно безразличие Денис. — Нещо е повредило онази част от зеватрона, която се показва в аномалния свят — по-точно механизма за връщане. Може да се поправи само от другата страна.

Беше си дал сметка, че Марсел Фластер ще поиска нещо срещу възстановяването му на работа в лабораторията. Ако Денис не е в състояние да извърши поправката оттук, именно на него ще се падне честта да пътува до отсрещния край.

Все още не знаеше дали да се радва, или да трепери от тази възможност.

— Фластерия — промърмори Брейди.

— Моля?

— Така нарекохме планетата, Нюел — Фластерия.

„Глупости — помисли си Денис. — Едва ли има по-тъпо название.“

— Както и да е — продължи Брейди. — Не се мисли за голям умник. Отдавна знаех, че повредата е в механизма за връщане.

Денис с мъка преглътна раздразнението си. Сега не беше време за безполезни спорове.

— Интересно колко време ви е било нужно, за да го разберете? — подхвърли ехидно той.

Брейди не отговори, но червенината по лицето му бе достатъчно красноречива.

— Няма значение — махна с ръка Денис и се надигна. — Ела, искам да ми покажеш някои неща из твоя зоопарк, щом сте намислили да ме пращате оттатък.

* * *

Бозайници! Пленените животни дишаха въздух, бяха четирикраки и то не какви да е, а космати бозайници!

Той се загледа в едно, което приличаше на малка невестулка. Имаше две вертикални ноздри — над муцуната и непосредствено под бдителните, шарещи неспокойно очички. Всяка от лапите бе снабдена с пет остри нокти, а телцето завършваше с дълга, пухкава опашка. Томографското изображение върху клетката показваше четирикамерно сърце, стандартна скелетна структура и набор от вътрешни органи с напълно типична локализация.

И въпреки това съществото беше с извънземен произход!

В момента то също разглеждаше Денис, но сигурно видяното го изпълни с досада, защото се прозя и извърна глава.

— Биолозите го провериха щателно за микроби и прочие — обади се Брейди, предугадил следващия въпрос на Денис. — Морските свинчета, които пускахме през сондата, си живуркаха безоблачно по няколко дни, преди да ги върнем обратно.

— А какво показват биохимичните проучвания? Аминокиселините например същите ли са?

Брейди побутна една дебела папка.

— Доктор Нелсън бе извикан в Палермо вчера преди обяд. Вероятно за да докладва за откритието пред правителствената комисия. Тук е неговият доклад — той взе папката и я пусна в скута на Денис. — Прочети си го сам!

Денис тъкмо се готвеше да отвърне с подобаваща любезност, когато вниманието им бе привлечено от метален звън откъм редицата с клетки. Двамата се обърнаха и видяха, че една от клетките се разтърсва от удари.

— Дявол да го вземе! — изруга Брейди. — Пак ще излезе! — Той изтича при стената и натисна копчето на алармата. От дъното на коридора долетя вой на сирена.

— Кой ще излезе? — попита Денис, заразен от паниката в гласа му. — Какво е това?

Онази твар! — кресна Брейди по-скоро в микрофона, отколкото към Денис. — Онова хитрото, дето го преместихме във временната клетка! Измъква се!

Разнесе се трясък от счупено дърво и по пода се разхвърчаха трески. От мрака към Денис надзърнаха чифт изумруденозелени очи. Двамата се спогледаха — човекът и извънземният, само на ръка разстояние един от друг.

— Бързо! — изкрещя Брейди на групата работници, отзовали се на тревожния сигнал. — Носете мрежата преди да е скочило! И гледайте да не освободи другите животинчета, както направи последния път!

Денис пристъпваше от крак на крак с нарастващо безпокойство, подклаждано най-вече от втренчения поглед на зеленоокото. Опипа с ръка наоколо с надеждата да докопа някоя тежка книга.

Съществото придоби решителен вид. То се провря през отвора между пречките и скочи секунда преди мрежата да се спусне отгоре му.

За един кратък миг Денис успя да го разгледа — беше като мършаво, плосконосо прасенце. Но какво прасе само! Някъде по средата на скока задните му крака се разтвориха, разпервайки широка ципеста мембрана — всъщност чифт криле за планиране!

— Дръж го, Нюел! — извика Брейди.

Денис нямаше голям избор. Чуждоземната твар се носеше право към него! Опита се да отскочи, но закъсня. „Хвъркатото прасе“ кацна право на главата му и се вкопчи за косата, като надаваше ужасени писъци.

От изненада Денис изпусна папката и тя се стоварих цялата си тежест върху крака му.

— Ой! — извика той и заподскача на един крак, яхнат връз темето от неканения гост. Сетне вдигна ръце и се помъчи да го свали, но гадинката продължаваше да врещи, без да пуска здраво стиснатите кичури коса. Удържа го навреме, преди съвсем да е оплешивял. Все пак успя да махне лапата му от очите си и в същия момент видя Брейди да замахва към главата му с тежък стоманен лост. Денис клекна пъргаво, а „прасето“ изпищя. За щастие тръбата профуча над двамата.

— Дръж се, Нюел! Ей сега ще го махна!

— Заедно с главата ми! — Денис отстъпи назад. — Спри бе, идиот! Да ме убиеш ли се опитваш?

Явно Брейди не виждаше нищо лошо в подобна възможност, но спря и позволи на бойния си дух да се поизпари.

— Добре, Нюел. Ела насам, а ние ще го смъкнем.

Денис тръгна, но веднага щом доближи групата, съществото отново взе да врещи и да дърпа косите му.

— Почакайте — изплашено е, нищо повече. Дайте ми една минута и сам ще го сваля.

Той се отдалечи и приседна до разбитата клетка. Сетне вдигна предпазливо ръка и докосна треперещото създание.

За негова изненада малката твар сякаш се успокои от допира. Денис му заговори тихо, дори си позволи да го погали и не след дълго хватката на ноктите отслабна. Едва тогава го стисна за телцето и го взе в ръцете си.

Тълпата посрещна действията му с бурни овации. Денис им се усмихна с далеч повече увереност, отколкото изпитваше. Ето че стана герой, ще тръгнат легенди за него, които дълго ще се предават от уста на уста, придобивайки все по-фантастична окраска.

„… така де. Бях там, когато старият директор Нюел укроти гадната зелена твар, дето го беше сграбчила за топките…“

Денис сведе поглед към създанието, което беше „укротил“. Лицето му се стори странно познато, беше готов да се закълне, че вече го е виждал някъде. Но къде?

Спомни си. Когато навърши шест, родителите му подариха богато илюстрирана книга с финландски народни приказки. Немирната твар притежаваше острозъбата, дяволска усмивка на елф.

— Прасльо — обяви тържествено той и го потупа по хълбока. — Кръстоска между прасе и елф. Харесва ли ти новото име?

Съмняваше се, че чуждоземното същество ще го разбере — едва ли беше разумно. Ала нещо му подсказваше, че между двамата се е създала неосезаема, но реална връзка. Прасльо се ухили, разкривайки два реда тънки остри зъби.

— Побързай, Нюел — викна Брейди, който едва сега събра кураж да излезе на сцената. — Прибери го в клетката, докато е още спокойно.

Денис се изправи и прегърна Прасльо, който замърка доволно.

— Не се безпокой — отвърна той. — По-добре ела да завършим обиколката и да прегледаме снаряжението. Знаеш ли, можеш да благодариш на нашия малък приятел. Заради него промених намерението си — вместо теб, аз ще вляза в зеватрона и ще посетя неговия роден свят.