Дейвид Брин
Практически ефект (23)

1

— Патрулират от външната страна на стената, за да прогонват нежеланите посетители — обясняваше дребният крадец. — Повечето от затворниците имат семейства и приятели в Зуслик, които охотно биха им се притекли на помощ, за да избягат. Въпреки че от трийсет години са по тези места, северняците на Кремер не намират топъл прием сред местните.

— Друго ме интересува — рече Денис. — Дали и отвътре стражата оглежда толкова внимателно стената?

Групата на кандидат-бегълците наброяваше петима. Бяха се събрали около една разхалтена маса и поглъщаха лакомо обяда. Затворниците седяха на паянтови, неудобни столове. Щяха да се чувстват по-сигурно, ако се хранеха прави, но част от работата им беше да практикуват столовете.

Гат Глин, най-новият член на групата, клечеше в сянката на стената на замъка, прегърбен над прототипа на денисовото приспособление за бягство. Като най-млад, той пръв бе схванал идеята на земния пришълец и затова му бе възложена задачата да я изпита. Гат спираше и прикриваше приспособлението всеки път, когато някой от другите му даваше знак, че наблизо има тъмничари.

Точно в този момент ръцете му се движеха бързо напред-назад, а миниатюрното съоръжение, което практикуваше издаваше едно тъничко „зззз“.

Ниският мургав мъж, който Денис помнеше смътно от първия ден на пребиваването си в затвора, отвърна на въпроса му:

— Понякога ни изкарват от външната страна, за да замеряме стената с камъни, но по-често ни карат да я практикуваме отвътре.

Стивмладши, изглежда, забеляза недоумението на Денис, защото започна да му обяснява:

— Арт иска да каже, че едно от задълженията ни е да практикуваме стената докато стане по-добра.

Сигъл най-сетне бе осъзнал, че Денис идва от много далече — някъде, където нещата от живота са коренно различни. Той остана изненадан, когато узна, че съществуват светове, където предметите не стават по-съвършени след продължителна употреба. Въпреки това очевидно му вярваше, или поне оставяше съмнението да клони в негова полза.

— Разбирам — кимна Денис. — Значи затова онези хора блъскат по цял ден стената и никой не ги спира. — Говореше за групата затворници, въоръжени с примитивни тояги, които от време на време се вдигаха на щурм срещу дървената палисада. Беше доста изненадан, когато ги видя за пръв път — особено от безразличието на тъмничарите.

— Точно така. Баронът иска стената да укрепне и затова кара затворниците да я чоплят и удрят. — Стивмладши сви рамене, сякаш обясняваше на дете. — Ролята на тъмничарите е да следят затворниците да не използват прекалено добри инструменти, когато го правят. По този начин с течение на времето външната стена ще се усъвършенства, докато заприлича на стената на замъка. Тогава ще я покрият, ще вдигнат второ ниво и територията на крепостта ще нарасне.

Денис погледна с други очи замъка. Сега вече разбираше защо конструкцията изглеждаше като „сватбена торта“. Първоначално койлианците са сковали груба паянтова постройка и се заели да я подобряват. След години на упорита практика, стената й е ставала все по-здрава и солидна и тогава построили отгоре втора постройка, подобна на първата, но по-малка. По този начин основите са получили възможност да се упражняват в носене на постепенно нарастваща тежест. И така — етаж след етаж, докато накрая израснал този великолепен замък.

След това е било достатъчно сградата да се обитава постоянно — тоест, да бъде практикувана — за да запази целостта и вида си. Но ако бъде изоставена, тя постепенно ще деградира, докато накрая се срути сред останки от грубо сковани дъски, кал и животински изпражнения.

Нещастните археолози — в този свят нямаха никакъв шанс да открият каквото и да било от някой изчезнал град.

— Освен това следят дали практикуваме цялата стена — намеси се в обясненията Арт. Дребният крадец твърдеше, че бил тартор на цялата измет в Зуслик. В думите му, изглежда, имаше немалка доза истина, ако се съдеше по уважението, с което се отнасяха към него другите затворници.

— Ние пък, от своя страна, постоянно опитваме да „пропуснем“ някои участъци, с надеждата, че стената там ще се върне към първоначалното си състояние на плет или дъски, през които да си пробием път. Те дебнат нас, ние — тях. Играем си на надхитряване. — Той се ухили доволно, сякаш бе сигурен в победата си. — Рано или късно ще успеем.

Шумът от триене зад тях внезапно спря с отчетливо изпукване. Младият Гат вдигна гладко отрязания край на парче дърво и го показа, ухилен, на Денис.

— Трионът проработи! — прошепна развълнувано той. Огледа се дали няма наблизо пазачи, и подаде инструмента на Денис.

Зъбците бяха още топли от продължителното триене. На Земята отдавна щяха да покажат признаци на износване, дори след прерязването на едно толкова тънко парче дърво. Но Гат през цялото време си бе повтарял упорито наум: „Режи! Режи!“. И ето че сега, благодарение на умелото практикуване, металният цип бе станал много по-остър, отколкото в началото.

Денис поклати невярващо глава. Невероятно предназначение за един най-обикновен цип — наложи се да го смъкне от дюкяна си, тъй като циповете на останалите му джобове бяха пластмасови. На негово място приши три различни по големина копчета, но се надяваше да станат еднакви в процеса на тяхното използване. Едва ли ще може някога да си върне ципа!

— Чудесна работа, Гат. Жалко, че скоро ще се съмне. Всъщност дали не можем да те изпратим в лазарет — там ще имаш предостатъчно време, за да усъвършенстваш триона…

Арт ги прекъсна със звучен коментар за времето. Беше парола и тримата млъкнаха. След миг откъм завоя се зададе патрул. Веднага щом отмина Денис предложи на останалите да разгледат „триона“ — всички отказаха изключение на Стивмладши. Изглежда, обикновените хора от този свят изпитваха странно и суеверно предубеждение към онези, които умееха да „влагат съдържание“ в сечивата — творците и занаятчиите, които „създават“ инструменти, вместо да ги „практикуват“ до пълно съвършенство. Вероятно го смятаха за магьосник, след като се уповаваше на принципи, които не познаваха.

Денис върна ципа на Гат и младежът грижливо го прибра.

Обядът приключи. Тъмничарите взеха да ги подканват да се връщат по работните си места.

Задачата на Денис бе да щурмува с притъпено дървено копие войници, облечени в ризници. Работа, колкото неприятна, толкова и изнурителна. Ако удари прекалено силно, войникът му отвръщаше с камшик, прояви ли слабост или мекушавост — крещеше му и го заплашваше.

* * *

Три часа след пладне отекна камбаната, която оповестяваше началото на религиозната служба. Издокаран в червена роба капелан издигна преносим олтар до стената на замъка и призова вярващите на общо събрание. Почти всички откликнаха, макар лицата им да не изглеждаха особено екзалтирани — всеки гледаше да се възползва от възможността да се отърве от досадната работа. Малцина, между които и Арт, по една или друга причина останаха на работните си места. Денис също искаше да позяпа церемонията, но не знаеше как ще посрещнат един турист от друга планета. Участниците се кланяха и мърмореха молитви пред няколко дървени божества, обсипани със скъпоценни камъни. Преди два часа го бяха прехвърлили на работа при Стивмладши — двамата сечаха дърва с набързо приготвени каменни брадви при неизменното присъствие на тъмничарите.

— Май тук не гледате кой знае колко сериозно на религията — подхвърли Денис запъхтяно.

Стивмладши вдигна яките си плещи, после замахна и стовари брадвата, разпръсквайки наоколо облак трески. Изглеждаше доста нелепо като дървосекач с най-новите дрехи на барона, но това също бе част от работата му. Господарят на Зуслик не понасяше дрехите му да овехтяват, а след подобна разгорещена практика щяха направо да блестят.

— При Стария Дук моите съграждани гледаха доста лекомислено на религията — обясни Сигъл. — Но след като дядото на Кремер дойде тук, взе да прави всякакви отстъпки и да поощрява църквата и гилдиите, което е странно, тъй като северняците никога не са се славили като вярващи.

Денис кимна. Познат номер. В земната история варварите често са се превръщали в най-яростните защитници на религиозните институции в поробените от тях народи.

— Да разбирам ли, че и ти не си вярващ? — попита той.

— Всички тези божества ме карат да се смущавам — призна Сигъл. — Чувам, че из източните царства отдавна никой не вярва в подобни глупости. Някои дори се връщат към Старата вяра, към която до ден-днешен се придържат л’тофите.

Денис тъкмо се готвеше да поразпита каква е тази „Стара вяра“, когато тъмничарят изръмжа недоволно и им махна да се захващат за работа. Той замахна яростно и този път успя да отдели няколко трески от дънера, който му бяха предоставили за практикуване на брадвата. Ала дори най-шеметният полет на въображението не би могъл да открие минимална промяна в примитивното оръдие.

Това бе бавен процес, въпреки Практическия ефект. Надяваше се младият Гат да има по-добър успех с ципа-трион, отколкото имаше той с проклетия, затъпен кремък!