Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Practice Effect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 21 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2008)
Разпознаване и корекция
NomaD (2008)
Корекция
Mandor (2008)
Допълнителна корекция
moosehead (2009)
Допълнителна корекция
moosehead (2018)

Издание:

Дейвид Брин. Практически ефект

Издателска къща „Камея“, София, 1998

Редакционна колегия: Д-р Юлиян Стойнов, Иван Крумов, Георги Димитров

Редактор: Катя Петрова

ISBN: 954-834-040-2

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция на правописни и граматически грешки (moosehead)

5

Барон Кремер седеше в леглото си, а върху копринената завивка бяха пръснати навити на руло доклади и съобщения на бароните от западната провинция, които скоро трябваше да пристигнат за срещата, организирана от него.

Докладите бяха истинска радост за изстрадалата му душа, защото всички до един му обещаваха пълна подкрепа и личното си присъствие.

Виж, въпросът с останалите документи не стоеше така. Списъци на снаряжение, което трябва да бъде закупено, безброй сметки за възнаграждения на новонаети практикари и възражения от страна на гилдиите във връзка с поисканите от него нови заеми за подготовката на кампанията срещу онзи мекушав либерал, краля.

Тази втора купчина растеше с обезпокояваща скорост. Бумащината бе единственото нещо на този свят, от което баронът се страхуваше истински.

Дори някой от присъстващите трима писари да бе забелязал, че баронът мърда полуграмотно с устни докато чете, запази го за собствена консумация. В стаята цареше мъртва тишина. Освен това избягваха да поглеждат към червеното петно върху слепоочието на барона — спомен от нощта, когато бе избягал всемогъщият магьосник.

Кремер смачка последния свитък и го хвърли на пода.

— Думи, думи, думи! Така ли, според тях, се гради нова империя?

Писарите сведоха погледи, съзнаващи, че въпросът му е риторичен. Известно време баронът ги оглежда с орлов поглед, сякаш търсеше жертва, с която да се заяде. После обаче сметна, че никакви дребни ядове не бива да му развалят удоволствието от предстоящия пълен триумф!

Гилдии, лихвари, търговци — ще ги използва, докато му отърва, а след това ще постъпи с тях както намери за добре. Те са богати само защото притежават нещо, което е в ограничено количество, като хартията например. Появи ли се в изобилие на пазара и край с проклетия им монопол! Ето какво трябва да направи веднага след като създаде новата си империя. Повече работа за всички!

Кремер понечи да стане, но се сети за разпореждането на лекарите и днес да пази леглото. Няма как, ще ги слуша — до седмица войната ще избухне и тогава трябва да е в най-добрата си форма. Настъплението срещу л’тофите бе всъщност лъжлива маневра, която целеше да заблуди противника за истинските му намерения.

Засега всичко вървеше според плана. Дано все пак се случи нещо непредвидено, за да си намери извинение и да се махне оттук.

„Идва време за разплата — повтаряше си той. — Само че този път другите ще плащат. За всичко! И най-вече един от тях!“

Той пъхна ръка под възглавницата и извади ножа на Денис, който от постоянната практика бе станал остър като бръснач. Плъзна пръст по блестящото острие, а писарите все така търпеливо очакваха да си спомни, че ги е повикал.

Това, което върна барона към действителността, бе внезапната експлозия, от която завесите се разхвърчаха, подобно на плющящи камшици. Рамките на прозорците се затресоха като от продължително земетресение.

Кремер отметна завивката и свитъците паднаха на пода. Той изтича до прозореца и погледна към двора. Неколцина от хората му вече тичаха към едно място, което не се виждаше отгоре. Ехтяха викове и тревожни свирки.

Баронът смъкна халата от закачалката, бутна настрана помощник-лекаря, който се опитваше да го задържи в стаята, и изтича в коридора, следван от цяла сюрия прислужници и знахари. Четирима стражи от личната му гвардия предвождаха шествието без да изостават и на крачка от своя господар.

Когато стигнаха долу, завариха Хоск да ровичка предпазливо с пръчка изпотрошената стъклария и изгорелите останки на дестилационната инсталация. Помещението бе изпълнено с дим и странни сладникави, опияняващи миризми. Като го видя, дяконът се закашля и махна с ръка да се връща.

— Какво става тук? — настоя да узнае Кремер. Войниците от охраната на инсталацията заеха стойка „мирно“, а назначената съвсем скоро прислуга се просна по очи, очаквайки всеки миг отгоре да се стовари гръмотевичният гняв на барона. С изключение на трима, които не го забелязаха. Единият, защото беше мъртъв, а другите двама бяха прекалено заети да оглеждат кървавите рани по ръцете и краката си. Дотичали от лазарета, милосърдни сестри вече ги превързваха, като им нашепваха успокояващи думи.

Хоск пристъпи напред дръзко и се поклони.

— Господарю, току-що направих едно откритие!

Ако се съдеше по външния му вид, дяконът е бил в помещението, когато е станала катастрофата. Кремер познаваше добре любознателната му природа и вече се досещаше, че именно Хоск е предизвикал експлозията.

— Това не е откритие, а катастрофа! — изрева Кремер, докато оглеждаше руините. — Единственото, което получихме от магьосника, преди да се надсмее над гостоприемството ми и да избяга с принцесата, бе тази дестилационна! Разчитах да увелича богатството си, като продавам готовата продукция. А какво ще правя сега, след като ти допусна…

Хоск вдигна помирително ръка.

— Господарю… нали тъкмо вие ми заръчахте да изуча устройството на този уред? Всичко, което вършех, бе по ваша изрична заповед и нищо повече.

Кремер му хвърли зверски поглед. Присъстващите вече изчисляваха мислено колко часа остават на нещастния дякон.

— Изучавал си не инсталацията, а крайния продукт — нареждаше Кремер. — Ако искаш още да се радваш на белия свят, ще трябва час по-скоро да възстановиш щетите. Защото инак няма да е никак лесно да практикуваш лъскавите си дрешки без глава на раменете!

— Но аз съм почетен член на ученото братство! — опита се да протестира Хоск, ала баронът го срази с убийствения си поглед и той сведе глава. — Както желаете, господарю. Не се безпокойте, няма да е никак трудно да поправя инсталацията. Принципът й на работа ми е известен и не е никак сложен. Виждате ли този казан там… тоест това, което е останало от него… съдържа вино, което варим на бавен огън, но излизащите отгоре пари се задържат от…

— Спести ми подробностите — махна величествено Кремер. Отново го мъчеше главобол. — Имаш си помощници, разправяй ги тия на тях. Аз искам да знам само кога отново ще заработи спиртоварната!

Хоск се поклони и отиде да се посъветва с помощниците си. Докато чакаше, баронът прекрачи тялото на един ранен войник и взе да се разхожда из руините. Мислите му постепенно се насочиха към предстоящата война и свързаните с нея възможности за разплата с враговете. Най-много го вълнуваше въпросът как да сложи отново ръка на магьосника и принцеса Линора и да смачка непокорните л’тофи.

Съюзът около него набираше сили. Един ескадрон от неговата въздушна флотилия бе излязъл на демонстративен тур над северните, източни и южни райони. Целта му беше едновременно да вдъхне страх и уважение към неговата мощ и да се появят нови предания за дракони сред по-простите и суеверни селяни.

Всички велики барони щяха да пристигнат скоро за срещата. Кремер им бе подготвил впечатляващо зрелище.

Но само войските на бароните не бяха достатъчна сила за успешния завършек на кампанията. Имаше нужда от наемници и тъкмо тяхната подкрепа искаше да спечели с предстоящата демонстрация.

Пари, това е ключът към всичко. Не тези хартиени боклуци, които дължат стойността си на изкуствено поддържан недостиг, а истински метални пари! С достатъчно пари би могъл да купи услугите на всички независими гилдии и да подкупи дори представителите на старото дворянство. Никакви демонстрации или слухове за непобедими вълшебни оръжия не можеха да се сравняват с ефекта на студения метал!

А сега този идиот, дяконът, бе разрушил единствения потенциален източник на богатство, на който толкова много бе разчитал!

— Е, книжнико? — повика го той.

— Милорд, искам да ви уверя, че нямах никакво намерение да разрушавам инсталацията… Аз само…

— Колко време ще ти отнеме? — изръмжа Кремер.

— След няколко дни ще получа първите, макар и ограничени количества…

— Не ме интересува помията! Питам кога ще приключи практиката, за да потече отново онзи съвършен продукт, който толкова се търси на пазара!

Хоск изглеждаше като пред сърдечен удар.

— След десет… петнайсет… — гласът му замря.

Дни? — изригна Кремер и таванът потрепери. Той се хвана за главата, онемял от гняв и безсилие. Изглежда, само неистовото му главоболие удължаваше живота на дякона.

В този миг на вратата се появи задъхан и покрит с прах вестоносец. Момчето забеляза барона, изтича при него и отдаде припряно чест.

— Господарю, лорд Херн ти праща почитанията си и те известява, че подушвачите са уловили следата на бегълците!

— Къде? — попита Кремер, забравил всичко друго.

— В южния проход, господарю. Войниците от целия район са вдигнати на крак!

— Чудесно! Великолепно! Да пратят веднага и кавалерията! Иди и предай на капитана на дългите копия да събира войниците си. Идвам веднага.

Момчето отдаде чест и се втурна да изпълнява заповедта.

Кремер се извърна към Хоск, който вече се готвеше за среща с боговете.

— Книжнико?

— Ддда, господарю?

— Трябват ми пари, човече.

Хоск преглътна и кимна.

— Разбрано, господарю.

Кремер се усмихна жлъчно.

— Можеш ли да ми посочиш място, откъдето да получа веднага това, което ми е необходимо?

Хоск премигна и кимна отново.

— Металната къща в гората.

— Правилно — потвърди доволно Кремер — Ще ти дам отряд конници. До пет дни всичкият метал от стените на къщата да е тук!

Хоск преглътна още веднъж и се поклони мълчаливо.