Любомир Сагаев
Книга за операта (57)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Лунардо, антиквар — бас

Маргарита, негова втора жена — мецосопран

Лучета, дъщеря на Лунардо — сопран

Маурицио, търговец — баритон

Филипето, негов син — тенор

Марина, леля на Филипето — сопран

Симоне, неин мъж, търговец — бас

Канчано, богат гражданин — бас

Феличе, негова жена — сопран

Граф Рикардо — тенор

Малък прислужник — мецосопран

Действието се развива във Венеция през XVIII в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Първият голям успех на Волф-Ферари като оперен композитор донася операта „Любопитните жени“ (1903). Тогава той е 27-годишен. Тази си комична опера той създава върху либретото на Луиджи Сугана по сюжета на едноименната комедия на гениалния италиански комедиограф Карло Голдони (1707–1793). Богатото творческо наследство на Голдони привлича Волф-Ферари с големите си възможности за създаване на оперни произведения. Значителна част от неговите творби е написана върху комедии на този класик на италианския театър. Скоро композиторът се спира на комедията „Четиримата грубияни“, като с текста се заема либретистът на „Любопитните жени“ Луиджи Сугана. Обаче той успява да напише само сценария на операта. След смъртта на Сугана работата по текста е поверена на Джузепе Пидзолато. Той превръща комедията на големия италиански писател във великолепно либрето, в което са запазени както основните черти на Голдониевия стил (дори венецианският диалект), така и острият хумор и шеговитата гротескност.

Волф-Ферари с увлечение работи над музиката на тази своя опера и я завършва за около една година, през януари 1905 г. Нейната премиера е на 19 март 1906 г. в Мюнхен. Творбата е изпълнена в превод на немски. Това става причина тя да загуби много от красотата на богато нюансирания език на Голдони. Въпреки всичко още при първата си постановка операта се радва на голям успех.

„Четиримата грубияни“ е изнесена за пръв път у нас от Софийската народна опера през 1959 г. под диригентството на Руслан Райчев в постановка на Драган Кърджиев.

СЪДЪРЖАНИЕ

В дома на Лунардо. Богатият търговец-антиквар е истински тиранин в своето семейство. Младата му втора жена Маргарита и неговата дъщеря от първия брак Лучета трябва да стоят винаги в къщи. Лунардо ги е лишил от всякакви забавления. Дори сега, когато карнавалът във Венеция е в своя разгар, те плетат в омръзналия им дом. Маргарита се мъчи да утеши Лучета — като се омъжи, тя ще може да живее щастливо и свободно. Обаче младата мащеха не смее да каже на Лучета, че е подразбрала за решението на Лунардо да венчае дъщеря си за избран от него момък. Според разбиранията на стария тиранин дъщеря му, като всяко порядъчно момиче, трябва да се види с годеника си едва в деня на сватбата. Пристига Лунардо. Той се е „погрижил“ да не скучаят жените: тази вечер ще им дойдат на гости трима негови, приятели: Симоне, Канчано и Маурицио. Но Маргарита и Лучета никак не се радват на гостите, тъй като и тримата са също като Лунардо — истински деспоти в къщите си. Лунардо обявява годежа на нищо неподозиращата Лучета със сина на Маурицио — Филипето. Пръв пристига Маурицио. Лунардо веднага изпъжда двете жени, за да не чуят какво ще си говорят. Двамата приятели обсъждат всички въпроси относно бъдещата сватба — каква ще бъде зестрата, кога ще се състои венчалният обред и т.н. Те се споразумяват за всичко и са единодушни, че Лучета и Филипето трябва да се видят за пръв път в деня на сватбата, както това изискват „добрите“ нрави.

Тераса в дома на Симоне. Марина, жената на Симоне, шета из къщи. Пристига Филипето. Развълнуван, той разказва на леля си, че баща му се готви да го ожени за дъщерята на Лунардо. Той моли леля си да му помогне да види тайно девойката, която му е избрана за жена. Марина обещава да помогне на Филипето. Двамата започват да обмислят как да стане срещата. Неочаквано пристига Симоне. Той грубо изгонва момчето и съобщава на жена си, че днес са поканени на обяд. Марина искрено се радва, че най-после ще може да излезе за малко от къщи и запитва мъжа си у кого ще ходят. Симоне й отговаря, че жените не трябва да задават излишни въпроси, те са длъжни да изпълняват всички желания на мъжете си. Разговорът им е прекъснат от влизането на Канчано и Феличе. Заедно с тях е далечният роднина на Феличе и неин поклонник граф Рикардо. Графът е дошъл във Венеция, за да се позабавлява на карнавала. Вечно мърморещият Канчано съвсем не е очарован от гостуването на граф Рикардо в дома му. Но той не се е решил да се противопостави на жена си, защото макар и да се държи грубо в къщи, се страхува от нея. Тримата мъже оставят Марина и Феличе сами и влизат в къщата. Марина веднага споделя с Феличе, че предстои да бъдат сгодени Филипето и Лучета. Това ще разнообрази скучния им и еднообразен живот. Ала двете жени са искрено възмутени, че Лунардо и Маурицио искат да венчаят децата си, без да им позволяват да се видят преди женитбата и решават да помогнат на младите да се запознаят. Отново идват мъжете. Симоне не може да се примири с присъствието на непознатия граф в дома си и пред всички започва да се кара на Марина. За да помогне на приятелката си, Феличе казва на Симоне, че е дошла при него по важна работа. Това още повече го ядосва. Симоне смята, че жените не трябва да се бъркат в работите на мъжете и понечва да изпъди Марина. Кавгата става обща.

В дома на Лунардо. Всички се готвят за посрещането на гостите. Лучета се досеща, че ще я сгодяват. Тя мечтае по-скоро да се махне от тази къща и да живее най-сетне свободно. Маргарита слага най-хубавата си рокля и помага на Лучета да се облече. Влиза Лунардо и като вижда в какви дрехи са жена му и дъщеря му, изпада в ярост. Според него те трябва да бъдат скромно облечени, както подобава на всяка порядъчна дама. Първите гости — Марина и Симона — прекъсват грубите му упреци. Марина сваля палтото си. Симоне остава неприятно изненадан — жена му също е празнично облечена. Старият търговец започва да кори жена си за нейната натруфеност. Отново избухва крамола. Жените се отделят в другата стая, Лунардо и Симоне се отдават на мечти за доброто старо време, когато жените са били покорни на своите мъже. Двамата отиват да облекчат мъката си с по чаша вино. Пристига Феличе и радостно разказва на жените, че след малко при тях ще дойде граф Рикардо заедно с една млада жена. Това ще бъде маскираният Филипето. По този начин двамата млади ще могат да се видят. И ето Рикардо и преоблеченият Филипето идват. Жените ги скриват в съседната стая. Настава време за годежа. Лунардо тържествено съобщава решението си. В този момент се втурва разтревоженият Маурицио и разказва, че синът му е изчезнал от къщи. За последен път са го видели заедно с граф Рикардо, за когото се говори, че е поклонник на Феличе. Без да може повече да се владее, Канчано започва да ругае и заплашва граф Рикардо. Графът чува всичко от съседната стая и когато Канчано го нарича подлец, той излиза, за да му поиска сметка за думите. В този момент към тях се спуска Маурицио. Той кара граф Рикардо да каже къде е завел сина му. Филипето влиза смутен. Когато го виждат да излиза от съседната стая, мъжете не знаят какво да мислят. Избухва истински скандал. Маурицио набива Филипето пред всички и го изпъжда в къщи.

В магазина на Лунардо. Тук са се събрали Лунардо, Симоне и Канчано. Те са възмутени от поведението на своите жени. Лунардо вече не е съгласен Лучета да се омъжи за Филипето. Той предлага да накарат жените си да съжаляват за тяхната дързост. Симоне и Канчано са съгласни. Но докато се чудят как да сторят това, неочаквано идва Феличе. Тя смело обвинява Лунардо, че е решил да продаде дъщеря си като стока. Лунардо, без да мери думите си, се нахвърля срещу нея. Засегнат, Канчано се намесва, за да защити жена си. Всички отново започват да се карат. Пристигат Маргарита, Марина и Лучета и също се намесват в спора. Мъжете са объркани и смутени: дали пък те не грешат? Идват Маурицио и Филипето. Лунардо решително отказва да даде дъщеря си на момъка. Накрая обаче старият тиранин не може да устои на увещанията на жените. Всички тръгват да се подготвят за предстоящия годеж. В магазина остават само щастливите Лучета и Филипето, които си разменят първата целувка.

МУЗИКА

Волф-Ферари е написал „Четиримата грубияни“ в традициите на италианската опера-буфо. Музиката е пропита с много хумор и шеговитост. Мелодиката, изящна и наситена със силни чувства, напомня по своя дух за италианските оперни майстори от първата половина на XIX в. За годините, през които е писана операта, изразните средства обаче са сравнително нови. Съобразявайки се с изискванията на съвременната музикална драматургия, същевременно Волф-Ферари е успял да запази в творбата си аромата на венецианската песенност и това й придава голямо очарование. Още с оркестровото встъпление на „Четиримата грубияни“ се създава мека и приятна музикална атмосфера, за която по-късно композиторът напомня отново с великолепното си интермецо, известно и като самостоятелна оркестрова пиеса. В първото действие на операта има няколко музикални номера, които наистина са постижение в творческия път на композитора и които доказват големите му възможности в обрисуването на интересни и ярки музикални образи. Тук се откроява оригиналният, изграден в гротесков тон, монолог на Лунардо. На още по-високо художествено равнище е дуетът между Лунардо и жена му Маргарита, като в басовата партия сполучливо е пресъздадена арията на стария антиквар в мъжкото му превъзходство, а в сопрановата — иронията на жена му. Но един от най-вълнуващите моменти в музиката е изключителният дует между Лунардо и Маурицио, показващ двамата груби домашни деспоти, които са неспособни да разберат чувствата дори на най-близките си хора.

И в следващото действие в музиката могат да се изтъкнат отделни сцени и номера с висока художествена стойност. Такива са бравурната сцена на разпрата в края на втора картина и веднага последвалото чудесно интермецо, превъзходната ария на Лучета във второ действие, изградена върху елементи от интермецото, ярко комедийният дует между Лунардо и Симоне, тъгуващи за „доброто старо време“, когато жените са били покорни на своите мъже. Зашеметяващо бурен и весел характер има финалната сцена на второто действие, когато се появява преоблеченият Филипето. В последното действие силно впечатление правят терцетът между Лунардо, Симоне и Канчано, написан в стила на Росини, арията на Феличе в ритъма на тарантела, както и финалната сцена.