Любомир Сагаев
Книга за операта (198)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Петручо, благородник от Верона — баритон

Батиста Минола, богат търговец — бас

Катарина — сопран

негови дъщери

Бианка — сопран

Лученцио — тенор

влюбени в Бианка

Хортензио — бас

Биондело, слуга на Батиста — тенор

Шивач — тенор

Грумио — бас

Кърти, прислужници на Петручо тенор Гости, прислужници, готвачи, помощник-готвачи.

Действието става в края на XVI в. в Падуа.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Пиесите на гениалния драматург Уйлям Шекспир винаги са привличали вниманието на композиторите от всички епохи. Създадени са множество оперни творби по негови драми или комедии. Комедията „Укротяване на опърничавата“ не прави изключение от общото правило. Върху нейния сюжет също така са написани редица опери, между които „Укротяване на опърничавата“ (1785) от Винсенти Мартин и Солер (1754–1806) по либрето на Лоренцо да Понте, операта със същия сюжет от Херман Гьотц (1840–1876), изнесена през 1876 г.; операта от Фридрих ле Рей, изнесена през 1896 г., операта „Слай“ от Волф-Ферари (1876–1948), изнесена през 1927 г., операта от В. Джанини, поставена през 1950 г., и др. На основата на същия сюжет, но модернизиран, е и американският мюзикъл „Целуни ме, Кейт“ от К. Портер.

Висарион Шебалин замисля написването на това произведение още след изнасянето на оперетата си „Годеникът от посолството“. Отначало той има намерение да напише музикална комедия, но после решава да създаде опера. Композиторът работи върху тази си творба с прекъсване, но повече от оеем години. Ето какво казва за написването на текста на „Укротяване на опърничавата“ либретистът А. Гозенпуд: „Да се превърне прекрасната Шекспирова комедия в опера е твърде сложна задача. Загубите са неизбежни, защото изпятата дума трае много по-дълго от изговорената. Налага се да се пожертвуват много подробности… Композиторът и либретистът са се стремили, макар и с някои отклонения от точния текст, да запазят истинския дух на оригинала“.

„Укротяване на опърничавата“ се издася за пръв път в концертно изпълнение в Москва на 1 октомври 1955 г. Две години по-късно се поставя в Куйбишев и Москва. В България операта се поставя в Софийската народна опера от диригента Руслан Райчев и режисьора Емил Бошнаков на 26 март 1960 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

Улица пред дома на Батиста Минола. Под балкона на къщата на Минола са дошли двамата младежи Хортензио и Лученцио, влюбени в Бианка, дъщерята на търговеца. Двамата изливат чувствата си в песни и в отговор на това от балкона долита хвърленото от Бианка цвете. Между двамата избухва спор: за кого е предназначено цветето. Хортензио и Лученцио изваждат шпагите си. Шумът от дуела привлича вниманието на заспалите граждани, които възмутени протестират за вдигнатия шум. В същото време в къщата на Минола избухва скандал. Чуват се викове и шум от чупенето на съдове. Съседите се прибират. Скандалът е направила опърничавата дъщеря на Минола Катарина. Нещастният баща се чуди какво да прави с нея. Нищо не е в състояние да я усмири. До измъчения старик се доближават Лученцио и Хортензио, които искат ръката на Бианка. Минола се е заклел да не омъжва по-малката си дъщеря, докато не намери мъж за проклетата Катарина. Той обещава да даде Бианка на един от тях, ако му намерят годеник за Катарина. Преди да се прибере в къщи, Минола иска от младежите и друга услуга: да намерят учители за двете му дъщери. Бианка излиза на балкона, оплаквайки нещастната си съдба. Двамата нейни обожатели се мъчат да я успокоят. Изведнъж на балкона се появява Катарина. Тя се подиграва на сестра си и залива със студена вода Лученцио и Хортензио. След това опърничавата девойка изпъжда сестра си от балкона и се прибира. По улицата минава младият благородник Петручо със своя слуга Грумио. Той е дошъл от Верона, за да си търси тук богата жена. В разговора с двамата обожатели на Бианка той разбира, че Катарина е подходяща жена за него. Лученцио го предупреждава, че Катарина е много проклета, но това не смущава Петручо. Той самоуверено заявява на Лученцио и Хортензио, че само един месец след сватбата Катарина ще бъде най-кротката и най-покорната жена. Поклонниците на Бианка помолват Петручо да ги заведе в дома на Минола и да ги представи като учители, за което те ще се облекат подходящо.

Катарина е останала сама в бащината къща. Сега тя е обзета от тъжни мисли. Нея я възмущават много неща от техния живот: и лицемерната покорност на сестра й Бианка, и стремежът на баща й да я омъжи, за което дори е готов на търговско споразумение. Всъщност нейното упорство и опърничавост са средство за защита на собственото й достойнство. В дома на Минола пристига Петручо, придружен от Лученцио и Хортензио, преоблечени като учители. Двамата „учители“ са отведени при двете дъщери на търговеца. Петручо веднага поисква от Минола ръката на Катарина. Бащата се опасява, че като се срещне кандидатът за женитба с голямата му дъщеря, веднага ще се откаже от нея, и затова му предлага да се споразумеят за зестрата. Двамата се отделят, за да уговорят условията. В това време Лученцио по време на „урока по латински“ се признава в любов на Бианка. Хортензио дава урок по свирене на лютня на Катарина, но урокът има печални последици и за „учителя“, и за инструмента. Катарина счупва лютнята в главата на Хортензио. Петручо и Минола са постигнали споразумение и е дошло време младият веронец да бъде представел на бъдещата си годеница. Подигравките и насмешките, с които Катарина посреща бъдещия си мъж, не засягат ни най-малко Петручо. Той й отговаря с не по-малко остроти. Разярената от неуспеха си Катарина накрая му зашлевява звънка плесница. Но и това не трогва младия човек. Той казва спокойно на влезлия Минола, че Катарина е чудесно момиче; тя се е съгласила да се омъжи за него и че са се споразумели сватбата да стане още утре. Катарина изпада в отчаяние.

В дома на Батиста Минола всичко е готово за сватбата. Гостите вече са се събрали. Само годеникът още не е дошъл. Катарина е обхваната от безпокойство: дали този твърдоглав неин поклонник няма да я опозори пред целия град? Бианка също се тревожи, тъй като пропадането на сватбата на сестра и разбива надеждите й тя да се омъжи скоро. Най-после пристига и Петручо. За учудване на всички и за дълбоко огорчение на годеницата си той е облечен в дрипи. И не само това — Петручо принуждава Катарина да се облече в една старовремска парцалива рокля, която е донесъл със себе си. По негов семеен обичай младоженката трябвало да носи сватбената рокля на баба му. В случай на отказ Катарина щяла да обиди целия му род. Опърничавата Катарина е принудена да се подчини. В това време Лученцио и Хортензио искат от Бианка да избере един от тях двамата. Бианка избира Лученцио. Най-после сватбеният обряд започва в семейния параклис. След като Катарина и Петручо стават мъж и жена, трябва да започне сватбената трапеза. За учудване на всички младоженецът заявява, че веднага трябва да замине с жена си. Катарина протестира, роднините го молят да остане, но Петручо заминава заедно с младата си съпруга.

В дома на Петручо. Навън бушува буря. Прислужниците Грумио и Къртис очакват връщането на господаря си и неговата жена. Идват Петручо и Катарина. Тя е страшно уморена и гладна. Но младоженецът никак не е внимателен с младата си съпруга. Той по различни поводи не й дава възможност нито да си почине, нито пък да се нахрани. Най-после Катарина помолва Грумио да й даде нещо за ядене, но слугата също започва да се подиграва с нея. Това идва вече твърде много за Катарина. Тя грабва наметката си и избягва навън в тъмната бурна нощ. Сега Петручо не на шега се разтревожва; заедно със слугите си той тръгва да я търси. След малко донася изпадналата в безсъзнание Катарина. Щом тя идва на себе си, той отново започва да се преструва на безразличен към нея.

От сватбата на Петручо и Катарина е изминал един месец. Катарина е тъжна, защото се е влюбила в мъжа си, но гордостта и не позволява да признае това. Петручо също не иска да се „предаде“. Но той не може да се въздържи и най-после й признава и любовта си, и възторга, който изпитва от нейната смелост и от твърдия й характер. За съжаление Петручо не може да чуе нейния отговор, тъй като в този момент пристигат на гости Батиста Минола и Бианка с мъжа си Лученцио. Гостите са дошли, защото е изминал определеният от Петручо срок за изпитание. Лученцио иска да се обзаложи с Петручо коя от двете жени е по-послушна. Петручо е принуден да се съгласи. За голямо удивление на всички Бианка отказва да изпълни молбата на Лученцио. А за още по-голяма изненада Катарина, още щом чува гласа на мъжа си, отива при него. Всички поздравяват Петручо с победата. Сега идва и последната изненада: Петручо признава, че и той е победен — любовта към Катарина го е покорила изцяло.

МУЗИКА

„Укротяване на опърничавата“ от Висарион Шебалин е една от хубавите съветски комични опери. По своя характер тази творба притежава черти както на комичната, така и на лиричната опера. Тя е изградена с годямо професионално майсторство. Въпреки че Шебалин е написал музиката си с лайтмотивна композиционна, техника, в операта е дадено място на много арии и ансамбли. Главните действуващи лица са охарактеризирани живо и динамично. Музикалните портрети на главните персонажи са обрисувани не с един лайтмотив или лайттема, а от група, която се видоизменя във връзка с развитието на действието и с емоционалното състояние на съответния герой. Основен лайтмотив в операта е мотивът на „опърничавостта“, който е и единият от мотивите на Катарина. Той е рязък, своеобразен и причудливо начупен: вторият неин мотив е скърцащ и дразнещ, в който има нещо противно и отблъскващо. По-нататък в развитието на действието образът на Катарина претърпява редица промени и постепенно се разкрива нейната истинска природа, нейният действителен характер. Още във втора картина, когато Катарина остава сама, в арията й преобладава лириката и нежността. Тези черти започват да доминират в последната картина на операта, когато тя вече престава да се преструва. Образът пък на Бианка търпи обратно развитие. Петручо е обрисуван приблизително като Катарина. Близостта на характерите ве подчертава от композитора и от използуването и в неговата партия на мотива на „опърничавата“. Лайтмотивът на Петручо е мъжестван и благороден, но при развитието му често в него прозвучават капризност, ирония и помпозност. Важна роля в операта играе и мотивът на „укротяването“. Това е темата от шеговитата ария на Петручо, пята при запознаването му с Катарина.

Второстепенните действуващи лица също така имат евои ясни отличителни белези. Бащата Батиста Минола е даден и в комедийно-гротесков аспект, и като нещастен баща, който страда от поведението на голямата си дъщеря. Двамата поклонници на Бианка са коренно различни един от друг: Лученцио е лиричен, нежен и практичен, а Хортензио — тромав, глуповат и прост. Техните серенади в първо действие дават отличителни музикални портрети на двамата, а характеристиките им се допълват от действията им като „учители“ на Катарина и Бианка.

Операта изобилствува от интересни арии, сцени и епизоди. Още в първа картина трябва да се посочат сцената на двете серенади на Хортензио и Лученцио, великолепният двоен хор на слугите и съседите, наситената с много емоционалност ария на Минола, лиричната ария на Бианка и мъжествената, малко груба и същевременно притежаваща закачливост ария на Петручо.

Във втора картина, която започва с оркестрово встъпление, изпъкват наситената с много чувства лирична ария на Катарина, комедийните сцени между Бианка и Лученцио и Катарина и Хортензио, както и пародийният монолог на Петручо.

В началото на трета картина силно впечатление прави хорът на гостите. Двете арии на Петручо се възприемат като изказ на някаква тайно замислена игра; кулминацията на картината, а и на цялата опера е финалната сцена с неочакваните разрешения и изненади.

Оркестровото встъпление на четвърта картина създава атмосферата от края на предидущата картина. Тук се отличават със значителните си качества песента на слугата Грумио, арията на Петручо, сцената на готвачите и помощник-готвачите, дразнещи гладната Катарина, както и картината на бурята.

Последната картина донася избистрянето на характерите чрез великолепната лирична ария на Катарина, дуета на Петручо и Катарина с хор и финалната сцена.

В операта „Укротяване на опърничавата“ голяма роля играе оркестърът. На него му е отредена равнозначна задача с вокалните партии, а произведението изобилствува и със самостоятелни оркестрови епизоди.