Любомир Сагаев
Книга за операта (168)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Крушина, селянин — баритон

Людмила, негова жена — мецосопран

Марженка, тяхна дъщеря — сопран

Миха, чифликчия — бас

Хата, негова жена — мецосопран

Вашек, техен син — тенор

Йеник, син на Миха от първия брак, ратай — тенор

Кецал, селски сват — бас

Принципал, директор на трупа пътуващи комедианти — тенор

Есмералда, танцьорка — сопран

Индианец, преоблечен комедиант — тенор

Селяни, селянки, младежи й девойки, деца, комедианти.

Действието става в едно чешко село през XIX в.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След завръщането си от Гьотеборг през 1861 г. Бедржих Сметана се отдава на интензивна музикално-обществена и творческа дейност. Още през януари следващата година той изнася голям авторски концерт в Прага, на който са изпълнени симфоничните му поеми „Хакон Яра“ и „Лагерът на Валенщайн“, а и сам композиторът свири някои свои пиеси за пиано. По това време Сметана става диригент на един пражки хор, чието художествено равнище издига високо. Освен това той е председател на Артистичното дружество в Прага, което обединява чешките музиканти, художници и писатели. Малко по-късно Сметана става диригент на Временния театър в Прага, играл в тези години решителна роля в чешкия културен живот.

През 1863 г. Сметана завършва първата си опера „Бранденбургците в Чехия“ по либрето на известния писател и патриот Карел Сабина (1813–1877), изнесена с огромен успех през 1866 г. под диригентството на композитора. Веднага след завършването на „Бранденбургците в Чехия“ Сметана започва работа над втората си опера „Продадена невеста“, неговия шедьовър. Автор на текста е отново Карел Сабина. Отначало Сабина написва либрето за операта в едно действие, но композиторът настоява пред писателя да го развие за опера. Сметана работи в продължение на повече от две години върху „Продадена невеста“ — от 1863 до есента на 1865, когато операта е готова в клавир; оркестрацията е завършена на 15 март 1866 г.

Премиерата се изнася на 30 май с. г. във Временния театър в Прага под диригентството на композитора и преминава с огромен успех. Това е първият вариант на „Продадена невеста“. След това две години Сметана отново се обръща към това свое произведение и го подлага на цялостна преработка. Той добавя някои нови музикални номера и операта от двуактна става в три действия. В този вид тя се изнася пак във Временния театър на 29 януари 1869 г. Веднага след втората постановка на „Продадена невеста“ композиторът прави още една преработка на творбата си. Сега той заменя говорните диалози с речитативи. Този трети вариант се изнася в Петербург на 15 май 1870. Оттогава операта „Продадена невеста“ започва постепенно да завладява сцените на всички европейски театри и донася слава на своя гениален автор и авторитет на чешката национална музика.

В България „Продадена невеста“ е изнесена за пръв път още от „Оперната дружба“ в София през 1941 г. под диригентството на Тодор Хаджиев. Поставена е от един от основателите на българския оперен театър Драгомир Казаков. В постановката като изпълнителка на главната роля взема участие и прочутата певица Христина Морфова, също чешка възпитаница. Софийската народна опера изнася „Продадена невеста“ през 1936 г. с диригент Асен Димитров и режисьор Драган Кърджиев.

СЪДЪРЖАНИЕ

Младата селска девойка Марженка, дъщеря на бедни родители, сърдечно обича своя Йеник, когото всички познават като ратай, дошъл от друго село. Днес в селото младежите празнуват празника на пролетта. Тук са Марженка и Йеник, които са неспокойни за своето бъдеще. Бащата на момичето — Крушина, надуман от хитрия селски сват Кецал, иска да омъжи дъщеря си за сина на богатия селянин Миха от друго село. Влюбените решават да се борят за щастието си и се заклеват във вечна вярност. Йеник разкрива на любимата си, че той не винаги е бил ратай, а е син на богати родители. Но след смъртта на майка му, неговият баща се оженил повторно и злата мащеха го прогонила от къщи. Йеник напуснал своето село и дошъл тук като ратай. Идват Крушини, Людмила и селският сват. Старият селянин не познава бъдещия си зет, но Кецал го описва така привлекателно, че бащата и майката с радост се съгласяват да му дадат Марженка. За разлика от родителите Кецал не така лесно може да убеди Марженка. Девойката отказва да се омъжи за друг освен за Йеник, на когото е дала дума. Решителният отказ на Марженка отначало обърква Кецал, но после хитрият сват решава да се обърне към Йеник и да го убеди да се откаже от годеницата си. Кецал праща родителите на Марженка да отидат при Миха и Хата, а той тръгва да търси Йеник. От своя страна Марженка иска да намери Вашек и да го накара да се откаже от жената, за която майка му настоява да го жени, без да му разкрие, че това е самата тя.

В селската кръчма е пълно с хора, които се веселят. Тук е и пристигналият в селото Вашек. Той е добър момък, но малко глупавичък, тромав и на всичко отгоре заекващ. Напътствията на майка му са го накарали да се замисли. Нали вече е на такава възраст, че трябва да се ожени. Сега той е дошъл тук, за да се запознае с бъдещата си жена — Марженка. Вашек много се страхува да не би сватбата да не стане, защото всички от неговото село ще му се смеят. Той е тъй загрижен, че не забелязва кога е останал сам в кръчмата. Към него се доближава Марженка. Тя дяволито го оглежда и веднага разбира колко му е умът. Девойката бързо пристъпва към изпълнение на плана си: тя лъже Вашек, че Марженка, за която искат да го оженят, е лоша жена, че него го обича друго момиче. Вашек веднага се увлича по тази хубавица и се заклева, че няма да се ожени за Марженка. Хитрата девойка това и чака. Тя с весел смях си тръгва. Вашек се спуска след нея. Той вече е влюбен в непознатото момиче. В кръчмата идват Йеник и Кецал. Хитрият сват започва да убеждава Йеник да се откаже от бедната Марженка и му предлага друга богата мома. Обаче момъкът дори и не иска да слуша. Но Кецал упорито настоява, като му предлага за сделката триста жълтици. Когато Йеник узнава, че сватът го кара да се откаже от Марженка, за да я дадат на сина на чифликчията Миха, той неочаквано се съгласява. Обаче момъкът предлага едно условие: Марженка ще се омъжи само за сина на Миха и за никой друг; срещу това той ще получи от Кецал триста жълтици, Йеник радостно потрива ръце, а Кецал е във възторг от лесната си победа. Сватът отива да повика селяните да станат свидетели на договора; и бързо се връща. Възмутени от долната постъпка на Йеник, всички се нахвърлят с горчиви укори към него.

В селото е пристигнал цирк. Комедиантите, за да привлекат селяните в цирка, започват да показват някои от своите номера. Вашек не може да откъсне очите си от невижданото зрелище. Като вижда хубавата танцьорка Есмералда, той забравя предишното момиче и сега се влюбва в нея. В това време на директора на трупата му съобщават, че артистът, който играе ролята на мечката, се е напил толкова много, че е невъзможно да играе, а с това пропада най-хубавият им номер. Като вижда навъртащия се около Есмералда Вашек, съобразителният директор веднага намира изход от трудното положение. Той повиква момъка и му казва, че ако иска да се запознае с Есмералда, ще трябва да стане цирков артист и да играе ролята на мечката. Вашек се колебае. В това време идват майка му и баща му и за тяхна най-голяма изненада той им съобщава, че няма да се ожени за Марженка; девойката била лоша и щяла да го отрови. Миха и жена му се озадачават — кой ли е наговорил тези глупости на Вашек? Идва Марженка. Тя е узнала, че Йеник я е продал, и е дълбоко, покрусена от неговата постъпка. Девойката дълго не е могла да повярва, но след като Кецал й показал договора, подписан от Йеник, тя се е убедила в подлостта на своя любим. Обзета от отчаяние, Марженка заявява, че е готова да се ожени за Вашек. Идва Йеник, но Марженка не иска и да го погледне. Напразно момъкът я моли за обяснение; девойката е непоколебима. Получил съгласието на Марженка да се омъжи за Вашек, Кецал изтичва да повика Миха и Хата. Щом Миха идва и вижда Йеник, веднага го познава: та това е неговият по-голям син, който е напуснал бащиния си дом. Сега Йеник разкрива всичко: в договора е казано, че той отстъпва годеницата си Марженка само на сина на Миха, но Миха има двама синове. Нека Марженка избере за кого да се омъжи. Марженка разбира хитростта на своя Йеник и щастлива се хвърля в обятията му. Всички радостно поздравяват младата двойка. Селяните се подиграват с измамения „хитрец“ Кецал. В този момент пристига Вашек, преоблечен като мечка, и става за смях пред цялото село. Засрамена, майка му го извежда, а Миха благославя брака на Марженка и Йеник.

МУЗИКА

„Продадена невеста“ е една великолепна комична опера. Това е истинско национално чешко произведение, в което са разкрити най-добрите черти на бита на народа, неговата жизнерадост и вяра в щастие. Музиката е пропита с жизненост, добродушен хумор, поетичност и свежест. Сметана е създал няколко дълбоко народностни и живи музикални образи, неповторими в оперната литература. На първо място изпъква нежната, влюбена Марженка, която наред с лиричната си природа, притежава и други черти — остроумие, веселост и шеговитост. Това прави образа й по-жив, по-релефен, по-реалистичен. Също особено богата е и музикалната характеристика на Йеник — мъжествен, умен, пресметлив, притежаващ чувство за хумор. Той е образец на добрия селски момък. Интересен е и образът на надхитрения „хитрец“ Кецал, един от тези хора, които уж са обзети от желанието да помогнат на всеки, а всъщност оправят собствените си сметки. В случая обаче осменият хитрец, без да иска, действително помага на младите влюбени. Много жив е и Вашек. Композиторът не го осмива със сарказъм, а с някаква добродушна ирония и с това го прави симпатичен на публиката.

„Продадена невеста“ изобилствува от народни масови сцени. Повечето от тях са наситени с празнично настроение. Селяните живо участвуват във всички събития, които стават на сцената; същевременно те пеят и танцуват своите песни и танци. Най-ярките, най-радостните, най-красивите сцени в операта са народните.

„Продадена невеста“ започва с бляскава виртуозна увертюра, изградена върху танцови мелодии и ритми от народната музика. Увертюрата тематически е свързана с танцовите епизоди и народните сцени в операта и със своята неудържима енергичност и разнообразна ритмика създава чувство на буйна радост. Тя въвежда в чудесната атмосфера на началната народна сцена — светъл хор на чешкия национален танц полка. В първо действие трябва да се отбележат чудесната лирична ария на Марженка, поетичният дует на Марженка и Йеник, в който се разкрива богатата лирична природа на композитора, както и, изключителната по своето настроение сцена „Размисли си, Марженко“. Голямата ария на Кецал, пълна с хумор и ирония, е един от най-ярките епизоди в операта. Тя е неповторима по своята оригиналност и национален колорит.

Второто действие също започва с весела народна сцена. Тук отново е използувана бодрата ритмика на народните танци полка, соуседска, фуриант. Незабравима остава арията на глупавия Вашек с оригиналното заекване, което ни най-малко не понижава художествената стойност на музиката. Пълна с оптимизъм е и последвалата сцена между Вашек и Марженка. Кулминацията на операта е „продаването на невестата“. Тази голяма и разнообразна сцена включва весели, лирични, напрегнати и иронични моменти. Тук забележителна е лиричната ария на Йеник „Кой би повярвал“. Сцената на пазарлъка, в която се откроява хорът на възмутените селяни, е пълна със завладяваща сила.

Третото действие започва с интересната сцена на комедиантите, където доминират отново буйните танцови ритми. Тук изпъква лекият и весел дует на Есмералда с директора на цирка. Едно от най-силните места в операта е изпълнената с тиха скръб ария на Марженка, в която героинята изказва дълбоката си обида от недостойната постъпка на Йеник. След това отново започва бързата смяна на весели и силно комедийни ситуации, неподражаемо майсторски обрисувани от композитора. Операта завършва с бодър и радостен народен хор, близък по характер на другите празнични сцени.