Любомир Сагаев
Книга за операта (133)

Любомир Пипков е един от най-големите български съвременни композитори. Той е създал богато творчество в почти всички области на музиката. Неговите произведения се отличават със значителността на своята тематика и изострената идейна насоченост. Творчеството на Пипков справедливо се окачествява като дълбоко народностно явление, но то носи ярките отличителни черти на голямата самобитност на личния му стил. Характерен белег за композитора е неговият стремеж към новаторство, както по отношение на тематиката, така и на формата и изразните средства. Във всяко свое произведение той поднася нещо ново както за композиционния си стил, така и за българската музика. Любомир Пипков е автор на три опери — „Янините девет братя“, „Момчил“ и „Антигона 43“, — четири симфонии, голямата вокално-инструментална творба „Оратория за нашето време“ и поемата за хор и оркестър „Сватба“, Концерт за пиано, Концерт за цигулка, Симфония-концерт за виолончело и оркестър, Концерт за кларинет и оркестър, много камерни произведения — струнни квартети, Клавирен квартет, Клавирно трио, сонати и др., — оркест рови пиеси, солови, масови, хорови и детски песни, филмова и сценична музика и др.

Пипков е роден на 19 септември 1904 г. в Ловеч. Произхожда от семейство на музикант — бащата Панайот Пипков е един от първите български композитори, създал значително творчество^[51]. Любомир Пипков от малък учи пиано при видния наш педагог проф. Иван Торчанов. Още като ученик той проявява творческото си дарование. След завършването на образованието си Любомир Пипков е вече автор на няколко произведения, между които и Вариации за пиано. През 1926 г. Пипков заминава за Париж и постъпва в реномираното музикално-учебно заведение „Екол нормал дьо мюзик“. В продължение на шест години той учи пиано при Ивон Лефебюр и композиция при Пол Дюка (1865–1935). През 1932 г. Пипков завършва с отличие „Екол нормал“ и се завръща в България. По това време той има вече хубав творчески актив. Автор е на Струнен квартет №1 — първата творба от този вид в българската музика, която и до днес заема челно място в този жанр на музикалната ни литература. Освен това вече са изпълнени неговата Соната за цигулка и пиано. Клавирното му трио и редица песни, някои от които по своята идейност насочват развитието на песенната ни лирика по нов път.

След връщането си в родината Любомир Пипков постъпва Софийската народна опера, на която става диригент на хора, я по-късно и директор. През 1934 г. той завършва голямата си вокално-инструментална творба със силно прогресивна тематика „Сватба“ по текст на Н. Фурнаджиев. Три години по-късно се изнася неговата първа опера — „Янините девет братя“, предизвикала силно раздвижване в музикалните и културни среди. През 1940 г. Пипков завършва друго свое крупно произведение: Първа симфония — Героична, посветена на борците в Испанската война.

Социалистическата революция в България заварва Любомир Пипков на 40-годишна възраст. Той с ентусиазъм се впуска в творчество и обществена дейност. Работи като директор на операта, председател на Съюза на композиторите, професор в Консерваторията. В този период Пипков създава най-ценните си произведения: операта „Момчил“, изнесена през 1948 г., операта „Антигона 43“, изнесена през 1963 г., Втората симфония (1955), Третата симфония (1965), Четвъртата симфония, Симфонията-концерт за виолончело и оркестър (1958), Втория и Третия струнен квартет, „Оратория за нашето време“ за рецитаторка, соло бас, смесен и детски хор и оркестър (1959), инструменталните си концерти и мн. др.

За големите си заслуги към българската музика Любомир Пипков е удостоен с най-високите отличия: той е носител на почетните звания „Герой на социалистическия труд“, „Народен артист“ и три пъти лауреат на Димитровска награда. Любомир Пипков умира на 9 май 1974 г.