Любомир Сагаев
Книга за операта (112)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Джон Сорел — баритон

Магда Сорел — сопран

Майката на Сорел — алт

Тайния полицейски агент — бас

Секретарката — мецосопран

Кофнер — баритон

Италианката — сопран

Анна Гомес — сопран

Вера Боронел — алт

Ника Магадоф, фокусник — тенор

Асан, стъкларски работник — баритон

Глас от грамофонна плоча — сопран

Детективи, полицаи.

Действието се развива след Втората световна война.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Успехът на Меноти като оперен композитор се дължи не само на музиката, а и на забележителните по своята стойност либрета. Талантлив писател, с остро чувство към сцената и драматургията, той съумява да придаде на оперните си текстове обществена значимост. Меноти черпи сюжетите за своите опери от съвременния живот, като акцентува върху психологическите преживявания на своите герои. В спечелилата си голяма известност психологическа музикална драма „Медиумът“ композиторът пресъздава в художествен вид впечатленията си от един спиритически сеанс, на който присъствува през 1936 г. във Виена. До известна степен тя е написана в духа на Франц Кафка. „Медиумът“ е последвана от комичната опера „Телефонът“, а в „Консулът“ Меноти вече преодолява влиянието на Кафка и написва психологическа драма с широк обществен резонанс. „Консулът“ е музикална драма, протест срещу насилието и потъпкването на свободната човешка воля. За първи път е изпълнена в 1950 г. във Филаделфия. У нас „Консулът“ е изнесена от Пловдивската народна опера на 26 януари 1963 г. Диригент е Невин Михалев, а режисьор — Бохос Афеян.

СЪДЪРЖАНИЕ

Раненият в крака Джон Сорел едва се добира до квартирата си. Той е член на нелегална организация, бореща се против тиранията на властта. Полицията е успяла да открие мястото на тайната среща на конспираторите. В започналата престрелка Джон е бил ранен, но е успял през покрива на къщата да се изплъзне от преследвачите си. Сега жена му Магда го превързва и го завежда в скривалището на жилището им. Веднага след това пристига Тайния полицейски агент да го търси. Магда се държи смело и успява да отпрати агента. Джон разбира, че повече не може да остане в дома си и решава да емигрира. Докато Магда си издействува виза от консулството на някоя велика държава и замине при него, той ще поддържа връзка с нея чрез Асан.

В приемната на консулството чакат много хора да им бъде разрешена виза. Сред тях е старият демократ Кофнер. За виза е дошла и една стара италианска селянка, чиято дъщеря е била изоставена с тримесечното си дете от своя мъж войник. В приемната са и Анна Гомес, която е била в концлагер и е заболяла нервно, Вера Боронел — жена на емигрант, и фокусникът Ника Магадоф. Секретарката на консулството се държи безразлично към посетителите, като дори не се опитва да разбере същността на молбите им. Идва Магда и поисква виза. Секретарката й казва да попълни формулярите и да чака, но отказва да я пусне при консула, защото бил зает.

Напразно цял месец Магда е ходила всеки ден в консулството за виза. И сега тя се връща отчаяна оттам. Майката на Джон приспива болното си внуче. Уморена Магда заспива. Измъчва я кошмарен сън. Идва Тайния полицейски агент и се опитва да принуди Магда да му съобщи имената на другарите на Джон. С енергичното си държание тя го принуждава да напусне квартирата. При младата жена се вмъква Асан. Той й казва, че Джон се крие в планината и не иска да избяга в чужбина, докато жена му не получи виза. Магда помолва Асан да каже на мъжа й, че вече има виза. В този момент майката на Сорел открива, че детето е умряло.

Магда отново идва в консулството, но Секретарката пак отказва да я пусне при консула. И останалите посетители все още чакат. За да подобри настроението им, Ника Магадоф прави забавни фокуси, а след това хипнотизира чакащите, които в транс започват да танцуват валс. Но развлечението трае кратко. Отчаяна и възмутена, Магда негодува от бездушието на хората. Горчивите думи на Магда трогват най-после секретарката и тя влиза да докладва на консула. За голяма изненада на самата Магда, консулът дава съгласието си да я приеме веднага след като излезе посетителят, който е при него. Когато Магда се доближава до вратата на консула, от кабинета излиза Тайния полицейски агент. Магда припада.

Магда отново е в консулството. Секретарката иска да я отпрати, тъй като консулът днес не може да я приеме, но младата жена не иска да си тръгне. Вера Боронел най-после успява да получи визата си. Идва Асан. Той казва на Магда, че Джон е научил за смъртта на детето си и е решил да се върне в града, за да отведе със себе си Магда и майка си. Асан моли Магда да го накара да не прави това, тъй като вероятността да бъде познат и заловен е голяма. За да спаси мъжа си, Магда му написва умишлено студено и равнодушно писмо, в което съобщава, че не е нужно да се връща. Съвсем отчаяна, тя си тръгва. В този момент идва Джон и пита за Магда. Веднага след него се втурва Тайния полицейски агент. Секретарката започва да протестира полицията няма право да арестува никого в консулството. Обаче Тайния полицейски агент, като заплашва Джон, че ще пострадат всички негови близки, успява да го изведе „доброволно“. Секретарката вдига телефонната слушалка, за да позвъни на Магда и да й помогне по някакъв начин.

Отчаяната Магда се прибира в къщи. Тя вече няма сили да се бори и отваря крана на светилния газ. Явяват й се кошмари. Телефонният звън прекъсва виденията. Магда се опитва да вдигне слушалката, но силите й я напускат…

МУЗИКА

Остро злободневният и силно драматичен сюжет на „Консулът“ изисква от композитора и съответно звучащ музикален език. За разлика от по-раншните опери на Меноти, в които се чувствува твърде силно италианско влияние (особено на Пучини), в тази опера Меноти използува по-остри и съвременни средства. Наред с италианската мелодичност в „Консулът“ е вложена и рязко звучаща декламационност. Въпреки, че Меноти все още не е постигнал пълната си творческа индивидуалност, в операта проличават някои от типичните черти на стила му, изявен по-късно в „Светицата от Бликърстрийт“, „Мария Головин“ и „Мартин Ли“. Най-силната страна на музиката на „Консулът“ е нейната драматична наситеност. Композиторът с голямо умение постига драматични кулминации, резки и ефектни контрасти и внезапни смени на настроенията. Сценичните образи на главните герои са много ярко профилирани, което е спомогнало и за добрата музикална характеристика. Очертан е и образът на консула, макар в операта и да няма такова действуващо лице. А именно той е олицетворение на негативната страна на живота. Един от най-добре оформените музикални образи са на Магда Сорел и Секретарката. Джан-Карло Меноти със забележително майсторство използува контрастите ту за засилване на напрежението (двете съновидения на Магда), ту за моменти на отдих (сцената на хипнотизирането). Вокалните партии са построени и върху кантилена, и върху декламационност. Оркестърът на „Консулът“, неголям по състав, е на високо професионално равнище.