Любомир Сагаев
Книга за операта (141)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

Семьон Котко, демобилизиран войник — тенор

Майката на Семьон — мецосопран

Фрося, сестра на Семьон — мецосопран

Ременюк, председател на селсъвета и командир на партизанския отряд — бас

Ткаченко, бивш фелдфебел — бас

Хивря, жена на Ткаченко — мецосопран

Софя, дъщеря на Ткаченко — сопран

Царьов, моряк — баритон

Любка, годеница на Царьов — сопран

Ивасенко, стар селянин — бас

Микола, син на Ивасенко — тенор

Работник (помещикът Клембовски) — тенор

Фон Вихров, немски офицер — бас

Преводач — тенор

Подофицер — баритон

Първи селянин — бас

Втори селянин — бас

Първа селянка — сопран

Втора селянка — сопран

Трета селянка — мецосопран

Първи хайдамак — бас

Втори хайдамак — тенор

Първи връстник на Семьон — бас

Втори връстник на Семьон — тенор

Момък — бас

Бандурист баритон Селяни, партизани, хайдамаци, червеноармейци, белогвардейци.

Действието става в Украйна през 1918 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Още със завръщането си в родината Прокофиев започва да търси сюжет за опера от съветската действителност. В статията си „Какъв сюжет търся“, публикувана през 1932 г. преди окончателното му завръщане в Съветския съюз, се казва: „Привлича ме сюжет, който утвърждава положителното начало. Героиката на строителството, новият човек, борбата и преодоляването на препятствията …“, Обаче той дълго време не се спира на нито един сюжет. След написването на „Александър Невски“ Прокофиев се обръща за съвет към големия писател Алексей Толстой, който спира вниманието му върху излязлата през 1937 г. книга „Аз съм син на трудовия народ“ на Валентин Катаев.

Композиторът отбелязва: „Мене ме заинтересува повестта на Катаев, съчетаваща в себе си най-противоположни елементи: тук има и младежка любов, и ненавист към представителите на стария свят, и героизъм на борбата, и сълзи за загубите, и весели шеги, така свойствени на украинския хумор. Хората у Катаев са абсолютно живи, а това е най-важното…“ Прокофиев помолва Валентин Катаев да му напише либретото и той с удоволствие се съгласява. В процеса на създаването на либретото обаче възникват някои недоразумения между Прокофиев и Катаев. Писателят си представя операта, написана в духа на руската класика, но композиторът иска просто да се направи инсценировка на повестта, като се запазят най-важните диалози в проза.

Сергей Прокофиев изработва точен график за написването на операта си. Той иска на определени срокове картините на либеретото и прави известни изменения на текста. След това веднага пристъпва към усилена работа. На 26 март 1939 г. композиторът завършва втора картина, с която започва да пише операта си, на 8 април завършва второ действие, на 15 април — първа картина на първо действие, на 5 май — трето действие, на 16 юни — четвърто, и на 28 юни — цялата опера.

През лятото на 1939 г. Прокофиев е на почивка в Кисловодск, където завършва оркестрацията на новата си творба. Тук той се среща и с режисьорката на операта Серафима Бирман.

Премиерата на „Семьон Котко“ е на 23 юни 1940 г. в Музикалния театър „Станиславски“ в Москва, под диригентството на М. Н. Жуков.

Операта „Семьон Котко“ се изнася за пръв път у нас от Софийската народна опера през 1965 г. под диригентството на Михаил Ангелов в постановка на режисьора Николай Николов.

СЪДЪРЖАНИЕ

Пролетна нощ през 1918 г. Семьон Котко след четиригодишно участие във войната е демобилизиран и се връща в къщи. Изпълнен с вълнение, той се спира пред своя дом. Семьон не иска да се, издаде пред майка си, за да види дали ще го познае. Младежът си мисли какъв разговор да поведе като непознат войник и каква ще бъде изненадата за всички, щом го познаят. С трепет Семьон почуква на прозореца. На прага се показва майка му. Забравил всичките си планове за изненада, той се спуска към нея и здраво прегръща зарадваната жена.

Ранно утро пред къщата на Котко. В цялото село се е разчуло, че Семьон се е завърнал от фронта. Тук са се събрали много хора, които искат да го видят и поговорят с него. Сестричката на Семьон — Фрося — съобщава, че брат й след малко ще излезе. Срещата на бившия войник със съселяните му е особено радостна. Докато той разговаря с гостите, Фрося е изтичала до Софя и й е съобщила за пристигането на Семьон. Радостната Софя дотичва при любимия си. Софя и Семьон са щастливи, че отново са заедно. Изведнъж младото момиче се стряска и издърпва Семьон настрана. Край къщата минава Ткаченко с един работник. Софя се страхува от баща си, който не й разрешава да мисли за сватба със Семьон. Момъкът се изненадва, тъй като той е направил голяма услуга на Ткаченко. През седемнайсета година войниците са арестували фелдфебела. Когато Семьон е бил на пост, Ткаченко го е помолил да го пусне да избяга като е обещал, че ще даде съгласието си Софя да се омъжи за него. Семьон от любов към дъщеря му го е пуснал. Ткаченко и работникът отминават. Семьон запитва Софя кой е непознатият. Тя му казва, че е новият им работник. Софя, както и никой от селото не знаят, че това е криещият се помешчик Клембовски. Семьон и Софя не искат да чакат със сватбата си и решават да изпратят сватове при баща й. В разговора се намесва Фрося и дава хубав съвет: да се изпратят такива хора за сватове, на които Ткаченко не може да откаже. Тя предлага това да бъдат председателят на селсъвета Ременюк и морякът Царьов. Още нестихнала радостта от хубавата идея и тук пристигат Ременюк и Царьов с годеницата си Любка. Те са дошли, за да съобщят на Семьон, че при разпределението на земята на Клембовски са дали дял и на него. Ременюк и Царьов с радост се съгласяват да станат сватове на Семьон.

В дома на Ткаченко цари вълнение. Той е неприятно изненадан от връщането на Семьон Котко. Бившият фелдфебел се е надявал, че сватбата няма да се осъществи. Отвън се дочуват веселите звуци на хармоника. Ткаченко иска от жена си да каже, че не е в къщи, но сватовете Ременюк и Царьов вече влизат. Ткаченко поканва гостите и отива в другата стая при жена си и Софя. Той заплашително иска от тях да откажат на сватовете, обаче Софя не се подчинява, излиза при гостите и дава съгласието си. Ременюк поканва чакащите пред вратата младежи, между които е и Семьон. Младите се целуват, започват песни. В разгара на годежното веселие на вратата силно се почуква. Влизат няколко немски войници. Преводачът прочита заповедта, която немците са донесли. С нея се изискват големи количества провизии. Селяните стреснати посрещат лошата вест. Ременюк спокойно поканва войниците на масата и започва да ги черпи с водка. Скоро уморените немци се напиват и климат глави. По нареждане на Ременюк Фрося и Микола им взимат пушките и избягват. Председателят на селсъвета нарежда всички комунисти да напуснат селото. Немските войници скоро идват на себе си и разбират какво е станало. Те отправят закани към селяните. Всички си тръгват. Остават само радостният Ткаченко и неговият „работник“, които се почерпват по чашка по случай идването на немците.

Лятна вечер. Софя и Семьон стоят на пейката, увлечени в разговор. Девойката е неспокойна. Тя със страх мисли за тяхното бъдеще. От къщи се показва Ткаченко и вика Софя да се прибере, а на Семьон съобщава, че сватбата им няма да стане по-рано от есента. Софя се прибира. Край замисления младеж минават Царьов с Любка и се заприказват. Идват и Фрося с Микола. Семьон поръчва на сестра си да се прибира, че вече е много късно. Дочува се конски тропот. В селото нахлуват група немци и хайдамаци. Младите хора се пръскат. Ткаченко излиза бързо от къщи и съобщава на хайдамаците, че в селото се намират опасни хора — Царьов и Ивасенко, — като дори показва къщите им. Микола, който е наблизо, изтичва да предупреди двамата за опасността, но хайдамаците са го изпреварили. Те домъкват Царьов и Ивасенко и без много да се замислят, ги обесват. Годеницата на Царьов Любка вижда жестоката разправа с любимия й и потресена до дън душа, загубва разсъдъка си. Отдалеч долитат звуците на духова музика. В селото пристига голям отряд немци, водени от фон Вихров. Ткаченко смята, че революцията е потушена, и ги посреща с хляб и сол за добре дошли. „Работникът“ — Клембовски, се разкрива пред немците. Ткаченко веднага изготвя списък на неблагонадеждните селяни, в който на първо място стои името на Семьон Котко. Софя чува предателските думи на баща си и изпраща Фрося веднага да предупреди годеника й за грозящата го опасност. Семьон и Микола свалят труповете на обесените и избягват при партизаните. Немците не са намерили Семьон в къщата му и я запалват. Народът уплашено бяга. Остава само загубилата разсъдъка си Любка. Пожарът се разраства.

Семьон и Микола са достигнали до горския лагер на партизаните. Те разказват за нещастието, постигнало селото. Ременюк отдава почит на загиналите Царьов и Ивасенко. Целият отряд се заклева да отмъсти на враговете и предателите.

Слънчев есенен ден край партизанския лагер. Семьон Котко обучава младежите в стрелба. Към лагера се приближава сестра му Фрося. Тя с вълнение разказва за безчинствата на немците и хайдамаците в селото и за страданията на селяните. Фрося съобщава, че Ткаченко е решил да даде Софя за жена на Клембовски и че сватбата била определена за утре. Семьон веднага иска да замине за село. Младият човек моли командира да му разреши да отиде да спаси годеницата си, но Ременюк не е съгласен. Тогава Семьон предлага да тръгне целият отряд. Оказва се, че й това не е възможно: такива акции без нареждането на щаба на партизаните не се разрешават. Обзет от отчаяние, Семьон решава да напусне отряда и да тръгне сам. След малко обаче се връща — той не може да стане дезертьор. В това време идва нареждане от щаба, че Съветската армия наближава този район и партизаните трябва да направят разузнавателни набези в тила на врага. Ременюк веднага изпраща Семьон и Микола в селото.

Пред черквата на опожареното село пее сляп бандурнст. Тук идват фон Вихров и Клембовски, които наблюдават отдалеч боя между немците и Съветската армия. Те са спокойни, защото са убедени в своята победа. Приготовленията в черквата за сватбата на Клембовски и Софя са привършени. Довеждат младоженката и заедно с Клембовски и придружителите всички влизат за венчавката. Появяват се Семьон и Микола. Те носят граната и тихо се доближават до черквата. Семьон отваря вратата, извиква на Софя да се дръпне и щом тя побягва, хвърля вътре гранатата. Клембовски е ранен, но в този миг се появяват хайдамаци, които залавят двамата партизани. Вбесеният Ткаченко настоява младежите да бъдат обесени. Идва пратеник и донася известие на фон Вихров, че немците трябва да се оттеглят и напуснат селото. Още ненапуснали немците и в селото нахлуват партизаните. Те залавят Ткаченко и го отвеждат. Напразни са молбите му за пощада. Най-после Семьон и Софя и Микола и Фрося могат да се прегърнат. Ременюк прекъсва щастливата им среща. Партизаните трябва да преследват врага. Налага се двамата младежи отново да се разделят с годениците си. Обаче Ременюк с усмивка съобщава, че Софя и Фрося са определени да придружават с обоза партизанския отряд…

МУЗИКА

В една своя статия Прокофиев говори за много от проблемите, които е срещнал при написването на операта „Семьон Котко“. „Отдавна ми се искаше да напиша съветска опера — отбелязва композиторът, — но не се решавах, докато не намеря начина, по който трябва да пристъпя към тази задача.“ За отговорността, с която той гледа на работата над „Семьон Котко“, можем да съдим по следните редове: „Да се напише опера на съветски сюжет съвсем не е проста задача. Тук има нови хора, нови чувства, нов бит и за това много от способите, свойствени на класическата опера могат да се окажат чужди и непригодни.“

Действително Прокофиев написва операта си „Семьон Котко“ по съвършено нов начин. Тя се различава извънредно много от създадените преди това негови опери. Тук композиторът отделя значително повече място на мелодията, която е главното изразно средство в това произведение. Песенността, проникната от украински интонации, е характерна за „Семьон Котко“: походната партизанска песен, песента на клетвата на партизаните по текст на „Заповит“ от Шевченко, песента на Фрося, арията на Семьон в първа картина и др. В операта Прокофиев избягва честото използуване на хора и по този повод отбелязва: „При хоровите откъси аз се боях от сценичната неподвижност, която настава, в случай че осемдесет или сто души пеят, а по това време няма никакво действие. Затова се стараех върху хоровете да прибавя и по някаква сцена.“

По-нататък Прокофиев казва за музиката си: „Сухите речитативи избягвах, защото те са най-малко интересният елемент в една опера. Стремих се да влагам наперен речитатив или, както се нарича, мелодичен речитатив. В «по-деловите» места аз преминавах в ритмован говор.“

В операта „Семьон Котко“ композиторът използува широко лайтмотивната техника. Темите на положителните герои са ярки и образни. Също така изразителни са темите на отрицателните герои и особено на немското нашествие, на хайдамаците, на Ткаченко и Клембовски. Един от най-интересните лайтмотиви е лайтмотивът на любовта или, както Прокофиев го нарича, „тема на прощаването“.

Музиката е изградена в два плана: героичен и лирико-битов. В „Семьон Котко“ преобладава лирико-битовият план, тъй като там има три любовни двойки: Софя—Семьон, Царьов—Любка и Микола—Фрося. Обаче героичният, макар и по-слабо застъпен, в крайна сметка е по-силен и по-въздействуващ. Особено вълнуваш е финалът на трето действие — обесването на Царьов и Ивасенко и полудяването на Любка. Също много силни са двете партизански картини.

Музикалните образи са изградени с голямо майсторство. Найинтересното и ценното в тях е, че те търпят развитие. Така например Семьон от лиричен герой — любящ син и нежен годеник, се превръща в храбрец-партизанин, който с риск на живота си отива в лагера на противника. Фрося също преминава сложно развитие — наивно-хитрото момиченце става девойка-борец. Силен и убедителен е музикалният образ на Софя която изживява сложен душевен конфликт.

В музиката на „Семьон Котко“ Прокофиев използува някои елементи от украинската народна песен и танц, но развити и изградени по собствен маниер, преосмислени през творческото „аз“ па композитора. Оркестърът в операта е бляскав и могъщ, с огромна изразителна сила. В него са обрисувани всички събития, развиващи се на сцената.