Любомир Сагаев
Книга за операта (103)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Маргарита Валоа, кралица на Навара — сопран

Граф дьо Сен-Бри, губернатор на Лувър, католик — бас

Валентина, негова дъщеря — сопран

Граф дьо Невер, католик — баритон

Косе — тенор

Таван — тенор

Tope — бас придворни, католици

Дьо Гре — бас

Мерю — бас

Раул дьо Нанжи, хугенот — тенор

Марсел, негов слуга — бас

Урбан, паж на кралицата — сопран

Боа Розе, войник, хугенот — тенор

Моревер, приятел на граф дьо Сен-Бри — бас

Дворяни, придворни, дами, пажове, офицери, войници, студенти, монаси, цигани, циганки, гризетки, музиканти, народ.

Действието се развива в Турен и Париж през август 1572 г.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Религиозните борби между католици и протестанти във Франция, подбуждани от папата, донасят много нещастия на народа и сериозни сътресения в страната. Тези борби са пресъздадени в много произведения на изкуството. А страшното клане на протестантите, организирано през фаталната нощ на 23 срещу 24 август 1572 г., наричана Вартоломеева, е използувано за сюжет от редица писатели, художници и др. Това събитие служи за фон и на „Хугеноти“ от Майербер. Сюжетът е взет от нашумелия роман „Хроника от времето на Карл IX“ на Проспер Мериме (18031870) — писател реалист с ярки антиклерикални настроения и свободолюбиви идеи.^[40] Либретото написва майсторът на интригата в театъра Еужен Скриб. В работата над текста взимат участие и театралният деец Емил Дешан (1791–1871), а и самият композитор. След огромния успех на „Робер — Дяволът“ директорът на Гранд опера възлага на Майербер да напише втора опера. По договор композиторът трябва да предаде операта през 1833 г., но жена му заболява тежко и той не успява да завърши навреме произведението си. Затова се налага да плати неустойка на театъра в размер на 30 хиляди франка. Две години по-късно Майербер завършва „Хугеноти“. Премиерата й е пак в същия театър на 29 февруари на високосната 1836 г. Успехът на „Хугеноти“ е изумителен, зашеметяващ, неописуем. След постановката на Гранд опера творбата на Майербер е играна с голям успех на много европейски сцени. В оценките си за това произведение най-видните представители на изкуството тогава са разделени. Едните, като Берлиоз, Хайне, Лист, не щадят похвалите си за него, други го отричат — Росини, Шуман, Вагнер. Берлиоз изтъква, че „този шедьовър на Майербер е прекрасен от начало до край, несравним по своята ясност и точност“. А Вагнер твърди, че операта е „неизмеримо пъстра, историко-романтична, дяволско-религиозна, набожно-сладострастна, лекомислено-свята, тайнствено-нагла, сантиментално-мошеническа, драматическа смесица“.

СЪДЪРЖАНИЕ

В замъка на граф дьо Невер са дошли много гости. Всички са католици с изключение на младия дворянин Раул дьо Нанжи, който е протестант. Гостите се веселят, вдигат наздравици. Само замисленият Раул стои настрана. Домакинът — граф дьо Невер, страхувайки се да не би развеселените младежи да започнат религиозни спорове, предлага всеки да разкаже по някоя любовна история. Раул разказва как неотдавна в едно от парижките предградия спасил една красива девойка от нейните преследвачи. Не успял да научи името й, но оттогава мисълта за нея не му дава покой и всичките му опити да я открие били напразни. Към Раул се доближава преданият му слуга Марсел. Той се съмнява в настъпилото помирение между католици и протестанти и съветва своя господар да не бъде много доверчив. Фанатичен привърженик на протестантизма, Марсел, без да се съобразява, че е сред католици, предизвикателно запява хугенотска песен. Влезлият прислужник съобщава на граф дьо Невер, че в съседната стая го очаква една жена. Графът излиза, а пийналите гости започват да надничат през вратата, за да видят коя е новата любимка на Невер. Не устоява на любопитството и Раул и също поглежда през вратата. Оказва се, че гостенката на графа е прекрасната непозната, която той напразно търси. Той е отчаян — неговата мечта е разбита. Жената, която той безумно обича, е любовница на граф Невер. Сега не му остава нищо друго освен да се помъчи да я забрави. Идва пажът Урбан и предава на Раул писмо от някаква високопоставена дама, която го кани на важна среща. По почерка и печата гостите откриват, че писмото е от кралицата. Всички пожелават успех на Раул, а пажът му завързва очите и го повежда към мястото на срещата.

За да запази мира между католици и протестанти, кралица Маргарита Наварска е решила да ожени дворянина-протестант Раул дьо Нанжи за нейната придворна Валентина, която е дъщеря на граф дьо Сен-Бри — един от водачите на католиците. По нейна молба Валентина е поискала от своя годеник граф дьо Невер да разтрогнат годежа. Валентина се е съгласила на това с радост, защото вече не обича графа, а човека, който я е спасил от преследвачите й по време на една разходка из Париж. Сега девойката разказва как граф дьо Невер се е държал благородно й се е съгласил да се разделят. Пажът Урбан довежда Раул и сваля превръзката от очите му. Момъкът се убеждава, че наистина е приет от кралицата и поласкан от високата чест, се заклева да изпълни всяко нейно желание. Тогава Маргарита Неварска му разкрива своя план. Раул е съгласен. Кралицата представя младия човек на бъдещия му тъст граф дьо Сен-Бри, който няма нищо против този брак. Събралите се видни католици и протестанти се уверяват взаимно, че няма повече да враждуват помежду си. Кралицата нарежда да повикат Валентина. Девойката идва и радостна се приближава до Раул. Момъкът е поразен. Та това е същата жена, която само преди час е видял в дома на граф дьо Невер! И Раул решително отказва да се ожени за нея. Жестоко обиден, граф дьо Сен-Бри решава да му потърси сметка с шпага в ръка. Кралицата успява да го спре, но старият граф се заклева да отмъсти.

Площад в Париж. Валентина се е подчинила на волята на баща си и е приела да стане жена на граф дьо Невер. През тълпата от веселящи се войници и граждани към църквата отиват граф дьо Сен-Бри и дъщеря му. Старият граф още не може да преглътне обидата, която му е нанесъл Раул, и отново повтаря заканата си да му отмъсти. Идва Марсел. Той предава на графа покана от името на Раул за дуел. Сен-Бри я приема. Дуелът ще се състои на това място още същата вечер. Един от приятелите на графа, фанатикът-католик Моревер, го съветва да премахне своя противник-хугенот по най-лесния и сигурен начин — с кинжал в гърба. Приближените на графа също смятат, че еретикът не заслужава по-добра смърт, и подкрепят предложението на Моревер. Валентина, излизайки от църквата, чува разговора на баща си с неговите другари и решава да предупреди Раул, защото, макар и обидена, тя не е престанала да го обича. Тя разказва на Марсел за заговора, като го помолва да накара Раул да не идва сам на дуела. Съвсем измъчена, Валентина влиза в църквата, а Марсел отива да намери своя господар. Здрачава се. Идва Раул. Неговият противник заедно със секундантите вече го очаква. Започва дуелът. Внезапно Раул се вижда заобиколен от врагове. В този момент пристига Марсел с хората си. Започва общ бой, към който се присъединяват студенти-католици и войници-хугеноти. Неочакваната поява на кралица Маргарита накарва противниците да свалят оръжия. Двете страни взаимно се обвиняват за започването на боя. Кралицата не знае на кого да вярва. Марсел довежда една забулена във воал дама, която разказва за чутото пред църквата. Кралицата познава своята придворна и нарежда всички да се разотидат. Задържа само Раул, за да му разкаже, че Валентина е издала заговора на баща си срещу него. Обяснява му защо девойката е била в дома на граф дьо Невер. Раул разбира истината. Но вече е късно. Валентина тази вечер ще стане жена на граф дьо Невер.

Стая в дома на граф дьо Невер. Валентина уважава своя съпруг, но все така силно обича Раул. Внезапно при нея се вмъква Раул, за да я види за последен път, преди да напусне завинаги Париж. Дочува се шум от приближаването на много хора и Валентина скрива своя любим в съседната стая. Влизат граф дьо Сен-Бри заедно с голяма група католици. Сен-Бри разказва, че великият херцог дьо Гиз е наредил днес в деня на свети Вартоломей да бъде унищожен врага. Всички хугеноти начело с техния вожд адмирал Колини трябва да бъдат убити през тази нощ. Католиците със задоволство посрещат тази новина. Само граф дьо Невер се противопоставя. Той заявява, че католиците не са палачи и те трябва да водят честен бой. Страхувайки се да не бъде издаден планът на хугенотите, Сен-Бри нарежда да затворят Невер за едно денонощие. Духовниците освещават оръжията на заговорниците и поставят бял кръст на шапките им. Всеки, който няма този знак, трябва да умре през нощта. Заговорниците тръгват. Разтревоженият Раул, който е чул всичко, иска да отиде да предупреди хугенотите. Валентина го спира. Тя се страхува за него и му признава, че го обича. Опиянен от радост, Раул за миг забравя всичко друго и грабва в обятията си Валентина. Отеква камбанен звън. Започва клането. Раул се опомня и изтичва навън.

Балът в двореца по случай сватбата на Маргарита Валоа и Хенрих IV е в своя разгар. Внезапно в залата се втурва Раул. Той призовава всички на оръжие — започнало е страшно клане на протестантите. Всички хугеноти се спускат да помогнат на братята си по вяра.

В двора на протестантската църква Раул среща ранения Марсел и тръгналата да го търси Валентина. Тя му казва, че мъжът й е загинал в сраженията и ако Раул се откаже от вярата си, могат да избягат заедно. Това няма да е трудно: той трябва да постави само на шапката си белия кръст. Раул решително отхвърля предложението й — младият благородник е готов да умре, но да не се откаже от вярата си. За да му докаже своята любов, отчаяната Валентина е готова тя да стане протестантка. Марсел вместо свещеник благославя брака им. Но и в своята църква хугенотите не са в безопасност. Появява се отряд католици. Валентина моли Раул да не се показва. Обаче на въпроса кои са тук Раул смело отговаря — „Хугеноти!“. Изстрелите повалят Валентина, Раул и. Марсел. Граф дьо Сен-Бри, който е заповядал на католиците да стрелят, се приближава и ужасен разбира, че е загинала дъщеря му …

МУЗИКА

На фона на религиозните борби между католици и протестанти и действителните исторически събития — сватбата на Маргарита Валоа и Хенрих IV и Вартоломеевата нощ, Майербер създава едно голямо оперно произведение, в което на преден план изпъква любовната драма на Раул и Валентина. В музиката са противопоставени двете враждуващи сили — католици и протестанти, с две водещи теми: за първите — една полифонична мелодия, а за другите — протестантският хорал от XVI в. „Бог е нашата крепост“. В „Хугеноти“ има и величествени масови сцени, и вдъхновени лирични моменти, и напрегнат драматизъм, и весели гротескови танци, и пр. Музиката в съответствие с изискванията на развитието на действието е изградена на принципа на контрастността, като в нея са вложени най-различни настроения — от църковните песнопения до циганските танци и от трагедийността при Вартоломеевата нощ до пищното веселие на кралската сватба. Тази творба на Майербер притежава черти и на италианското „белканто“, и на френския речитативно-декламационен стил; същевременно тя носи някои от отличителните белези и на немската романтична опера, и на симфоничното развитие на Берлиоз.

Още в увертюрата прозвучава протестантският хорал, използуван като тема за вариации. Тази тема, разработена богато и с различни настроения в увертюрата, се появява многократно в цялата творба. В отделните вариации на увертюрата темата прозвучава по съвършено различен начин — от величествената строгост до бърз и весел марш.

Първото действие започва с бодро и празнично настроение. Още първата ария на граф дьо Невер и наздравицата на хора са изпълнени с радостни чувства. Разказът на Раул под съпровода на соло виола (в оригинала е писано за старинния инструмент виола д’аморе) за прелестната непозната е трогателно лиричен. Известна драматичност създава песента на Марсел, в основата на която лежи протестантският хорал. След интересната сцена на надничането през вратата — отначало изпълнена с хумор, после — с печал, идва леката колоратурна ария на пажа Урбан, написана в италиански стил.

В началото на второто действие е силно изразителната и вълнуваща ария на Маргарита Валоа. Музиката на това действие е наситена с различни чувства, но постепенно придобива напрегнат характер, като в края става силно драматична.

Третото действие е едно от връхните постижения на Майербер в контрастното изграждане на музикалното развитие. На фона на различни картини от живота на Париж от XVI в. се сблъскват двете враждуващи сили. В началото звучи краткият хор на разхождащите се граждани, последван от войнствената песен на войниците-хугеноти с постоянния си припев „ратаплан, ратаплан, план, план“, наподобяващ биенето на барабаните. Силно контрастно прозвучава песента на девойките-католички, съпровождащи Валентина до църквата. В тази песен умело са вплетени хоровете на хугенотите и гражданите. Така трите хора са обединени в един ансамбъл. Големият дует на Валентина и Марсел е един от най-емоционалните епизоди. Не по-малко вълнуващи са септетът преди дуела, както и напрегнатата сцена на сбиването на католици и протестанти. Тя е прекъсната малко изкуствено от появата на циганите, които започват весели танци. След това отново продължава боят до идването на кралицата.

Четвъртото действие съдържа не само най-ценното в музиката на „Хугеноти“, но може би и в цялото творчество на Майер-бер. След лиричния романс на Валентина особено вълнуващ е големият дует на Раул и Валентина, за който с възторг говори Чайковски. Интересна е и сцената на заговора на католиците и особено моментът на освещаването на мечовете им от монасите. Силно въздействена е възторжената любовна сцена между Валентина и Раул. Това действие, споделя Хайне, „накара тъй буйно да бие моето сърце“. От своя страна Берлиоз изтъква: „Аз не познавам в музикалния театър по-грандиозна сцена по размери и по майсторство …“

Двете картини на петото действие донасят развръзката. Първата е силно контрастна: на бляскавия бал на сватбата на кралицата е противопоставена изпълнената с трагизъм ария на Раул, в която той разказва за страшното клане на хугенотите. Втората картина обхваща великолепната сцена между Раул, Валентина и Марсел, наситена с чисти човешки чувства и трагедийния финален епизод на смъртта на тримата герои, убити по заповед на Сен-Бри.

Най-цялостният и релефен образ в операта е на Марсел. Наред с фанатизма на хугенота са изтъкнати и благородните му човешки качества, които проличават главно в големия му дует с Валентина и във финалната сцена — макар и ранен, Марсел мисли повече за другите, отколкото за себе си. Ярък и богато нюансиран е и образът на Раул. Той представлява образец на романтичен герой както в сценичната, така и в музикалната обрисовка. Валентина също притежава чертите на лирико-романтична героиня: благородна, чиста и изпълнена с най-светли чувства.