Любомир Сагаев
Книга за операта (157)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА

Фома Назарич, старейшина и войвода — тенор

Лука Зинович, градски настоятели — бас

Садко, певец и гуслар от Новгород — тенор

Любава Буслаевна, жена на Садко — мецосопран

Нежата, млад гуслар от Киев-град — алт

Дуда — бас

скоморохи

Сопел — тенор

Първи скоморох — мецосопран

Втори скоморох — мецосопран

Първи гадател — тенор

Втори гадател — тенор

Варяжки гост — бас

Индийски гост — тенор

Венециански гост, презморски търговци — баритон

Океан-Mope, морски цар — бас

Волхова, прекрасна княгиня, най-малка и любима дъщеря на Океан-Mope — сопран

Видение: старец-могъщ богатир в образ на странствуващ просяк — баритон

Новгородски граждани и гражданки, търговци, гости, моряци, дружина на Садко, скоморохи, весели юнаци, пътуващи просяци, водни духове, прекрасни девойки, бели лебеди, царица Водяница жена на морския цар, дванадесетте нейни дъщери, малките й внучета Ручейчета, сребърни и златни рибки и други морски чудеса.

Действието става в Новгород и на дъното на морето в полуприказно-полуисторическо време. Между четвърта и пета картина изминават 12 години.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

„Садко“ е шестата опера на Римски-Корсаков, която той завършва през 1896 г. Идеята за тази опера е занимавала композитора в продължение на много години. Повече от четвърт век преди създаването на операта „Садко“ Римски-Корсаков проучва новгородските епически песни (билини) за Садко. През 1867 г. той написва своята симфонична картина под същото название и чак през 1894 г. се заема за реализацията на опера на същия сюжет. Римски-Корсаков споделя идеята си с много свои близки — литератори и музиканти. Той изработва сценария заедно с Финдейзен и Щруп, а после и със своя стар приятел — музикалния критик В. В. Стасов (1824–1906). Въпреки че композиторът е напреднал много в създаването на музиката на „Садко“, той с радост приема предложенията на Стасов и подлага произведението си на основна преработка. Сега за написването на окончателния вариант той привлича В. И. Белски (1866–1946), който по-късно ще бъде либретист на някои от следващите опери на композитора. Белски засилва значително епическия елемент в „Садко“.

Веднага след завършването на операта Римски-Корсаков я представя в Мариинския театър. Отрицателното отношение на дирекцията на императорските театри към Римски-Корсаков отново се проявява. Лично императорът Николай II я зачерква от репертоара с думите: „Потърсете нещо по-весело.“ И „Садко“ бива заменена с „Хензел и Гретел“ от Хумпердинк.

След като научава, че „Садко“ е отхвърлена от Мариинския театър, видният музикален критик С. Н. Кругликов (1851–1910) пише на композитора: „Вие нали знаете, че в Москва има един човек Сава Иванович Мамонтов — голям поклонник на вашата «Снежанка» и «Псковитянка», човек с голям вкус и отдавна обкръжен от такива хора като Репин, Васнецов, Поленов и др.“.

Още щом получава писмото на Кругликов, Римски-Корсаков изпраща операта на частния театър на Мамонтов в Москва и тя веднага бива включена в репертоара. Премиерата на „Садко“ е на 7 януари 1897 г. под диригентството на Е. Еспозито и преминава с голям успех. В едно от следващите представления в ролята на Варяжкия гост взема участие и младият Шаляпин.

Българската премиера на операта „Садко“ е през 1935 г. в Софийската народна опера. Постановката е дело на диригента М. М. Златин и на режисьора Хр. Попов.

СЪДЪРЖАНИЕ

В богатия дом на старейшината Фома Назарич новгородските търговци се веселят. Сред тях са и скоморохите Дуда и Сопел. Младият гуслар Нежата от Киев-град пее весели песни. Фома Назарич и Лука Зинович карат Нежата да им попее за миналото и за славните юначни подвизи. Песента на гусларя е хубава, но гостите са недоволни, защото в нея не се слави техният град Новгород. Неочаквано на пиршеството пристига гусларят Садко. Всички го карат да изпее той песен за Новгород. И младият Садко запява. В песента си той разкрива дръзките си мечти: да разнесе по незнайни страни, зад далечни морета славата на Новгород. Накрая гусларяг отправя укор към търговците за техния охолен, но празен живот. Пируващите не харесват смелите думи на Садко и ядосани го изгонват. Веселието пламва отново, а скоморохите Дуда и Сопел започват да се подиграват на Садко, който се е осмелил да учи на ум и разум настоятелите на града и богатите търговци.

В светлата лунна нощ на брега на Илменското езеро идва тъжният Садко. Той изказва с песен своята мъка. Садко е неразбран от хората и неговите мечти са неизпълними. Езерото разбира мъката на гусларя. Полъхва ветрец, по раздвижените води Садко вижда ято лебеди, които се отправят към брега. Пред удивения гуслар се разкрива чудна картина: лебедите излизат на брега и се превръщат в прекрасни девойки. Това са дванайсетте дъщери на морския цар, а най-красивата от тях е Волхова — най-малката и любима дъщеря на Океан-Mope. Садко запява весела хороводна песен, която кара приказните девойки да започнат радостни игри. Постепенно те се разпръсват наоколо, а при Садко остава само Волхова. Морската княгиня е пленена от прекрасните песни на Садко и му разкрива коя е. Тя му казва още, че единствена между своите посестрими е обречена да се омъжи за земен момък. Вече съмва и Волхова трябва да се прибира. Тя подарява на Садко три златни рибки, които ще му донесат щастие и богатство. От дълбините на езерото се дочува гласът на морския цар, който зове дъщерите си. Садко е обхванат от любов към прекрасната Волхова и забравя дори, че е женен. Девойките отново се превръщат в лебеди и отплуват.

Младата жена на Садко седи сама в къщи и тъгува за любимия си. Нейният съпруг вече не е същият, както по-рано. Сега гусларят само мечтае за подвизи и слава, а към нея съвсем е охладнял. Щом Садко се връща, Любава се хвърля да го прегърне, но той я отблъсква. Гусларят е завладян изцяло от мисълта за прекрасната Волхова. Садко разказва на Любава, че смята да отиде на брега на Илменезеро и да се опита да хване златната рибка, която ще му донесе щастие. Любава напразно се мъчи да го разубеди. Дочува се камбанният звън за утринна, който напомня на Садко, че е време да тръгва към езерото Илмен, за да си опита късмета.

На брега на Илмен-езеро са се събрали много хора. Тук са дошли търговци от различни презморски страни. Народът се тълпи около тях и с удивление разглежда прекрасните им стоки. Пътуващи богомолци пеят старинни библейски песни, смешниците правят весели шеги, гадатели предсказват бъдещето на всеки, който пожелае, гуслари пеят. Идва Садко, изпълнен от мисълта да осъществи мечтата си. Гусларят дръзко предизвиква богатите търговци. Той предлага страшен облог: готов е да хване рибката златоперка от Илмен-езеро; ако я хване, ще вземе стоките на търговците; ако не — дава живота си. Настоятелите и търговците приемат облога. Садко, вярвайки на обещанието на Волхова, хвърля мрежата си в езерото. В този момент се дочува нейният глас. Изпълнен с вяра в любовта си, Садко бързо изтегля мрежата. За голямо учудване на всички в нея трепкат три рибки-златоперки. Народът е смаян от чудото невиждано, а засрамените търговци предават стоките си на Садко. Гусларят е радостен, от своя успех и благородно се отказва от спечелените стоки. Той предлага на новгородците да тръгнат заедно с него по незнайните морета за слава на техния град. Около Садко се събира цяла дружина. Гусларят помолва чуждестранните гости да му разкажат за своите страни, за да тръгне към най-красивата от тях. Варяжкият, индийският и венецианският гост разказват чудесни неща за своите родни места. Народът съветва Садко да тръгне за красивата Венеция. Той се прощава с жителите на Новгород и се приготвя да тръгне с дружината си на далечен път. Пристига Любава и моли Садко да остане при нея. Гусларят се прощава с жена си и тръгва по далечните и незнайни морета.

Вече дванадесет години пътува Садко с корабите си по безкрайната морска шир. Внезапно неговият пръв кораб остава като закован на едно място с отпуснати платна. Садко се досеща, че той е разгневил с нещо морския цар. Да, отдавна не му е пращал дарове. Веднага Садко нарежда да се хвърлят бурета със злато и скъпоценни камъни, но корабът не тръгва — морският цар не е доволен от това. Тогава Садко разбира, че трябва да се даде човек на морето. Дружината хвърля жребие кой да бъде отдаден жертва. Жребият посочва Садко. Във водата хвърлят дъска и щом Садко стъпва на нея, вятърът издува платната и корабите се понасят напред. Гусларят остава сам сред синьото море и запява тъжна песен. От дълбините се дочува прекрасният глас на Волхова. Тя зове Садко при себе си. Внезапно водата се раздвижва и морето поглъща Садко.

На морското дъно. Волхова и сестрите й плетат венци, очаквайки идването на Садко. Морският цар също очаква появата на своя пленник. Садко дванадесет години не е плащал данък на морето. Волхова помолва баща си да не се сърди на Садко и вместо да го накаже, да го накара да попее. Морският цар не може да откаже на молбата на любимата си дъщеря. Щом идва Садко, той го накарва да му покаже изкуството си. Неговата хвалебствена песен се харесва много на морския цар. Океан-Mope не само прощава на Садко, но му и дава дъщеря си Волхова за жена. Започва весел пир в подводното царство. Садко взима гуслата си и засвирва весел хоровод, който разиграва всички. Веселието на морското дъно предизвиква буря в морето: започват да потъват кораби. Изведнъж се появява Стареца-могьщ богатир, който изтръгва гуслата от ръцете на Садко. Той известява края на властвуването на морския цар и заповядва на Садко и Волхова веднага да заминат за Новгород. Двамата тръгват в една лодка от мида, впрегната в лястовички.

На зеления бряг на Илменскрто езеро. Тук Садко спи спокоен сън под нежната мелодия на приспивната песен на Волхова. Зазорява се, песента на морската княгиня разпръсква утринната мъгла. Волхова нежно се прощава с любимия си Садко и се превръща в река. Отдалеч се дочува гласът на Любава. Садко се събужда и с учудване вижда пред себе си жена си и прекрасна гледка — край Новгород е потекла пълноводна река, в която плават бели кораби. Народът прославя подвига на Садко, който с изкуството си е подчинил природните стихии и е съединил чрез реката Волхова езерото с далечното море.

МУЗИКА

В биографията си „Летопис на моя музикален живот“ Римски-Корсаков дава следната оценка на операта „Садко“: „«Млада», «Нощ пред Рождество» са за мен като два големи етюда, предшествуващи съчиняването на «Садко», която представлява найбезупречно съчетание на оригинален сюжет и изразителна музика. «Садко» завършва средния период на моето оперно творчество.“ Действително това произведение е едно от най-значителните творчески постижения на големия руски композитор. Това е епична опера, дълбоко национална както по сюжета си, така и по своя музикален език. Римски-Корсаков нарича „Садко“ опера-билина. В нея той е обрисувал със замах и изумително майсторство величествени картини на могъщия старинен руски град, а също така и обаятелни повествования на вълшебно-фантастичната приказност. За операта е характерно бавното и спокойно развитие на действието, отговарящо на духа на старинните епични сказания. Музиката на операта е силно поетична и плавна, изпълнена с живописни смени на настроенията. Музикалните характеристики на главните действуващи лица са дадени в широко развити вокални сцени. В операта битовите картини са разгърнати във. величествени хорови епизоди. Фантастичните сцени в „Садко“ са обрисувани предимно в богатия и симфонично развит оркестър.

В музиката си Римски-Корсаков е използувал широко руския песенен фолклор. Тук са намерили място почти всички видове руски народни песни: епически, протяжни, обредни, танцови и хороводни, песни и танцови мелодии на скоморохите, частушки и др. С този разнообразен материал композиторът е искал да обрисува по-пълно и да характеризира по-точно многобройните категории участници и отделните действуващи лица.

В операта най-пълен и ярък е музикалният образ на Садко. Той е сложен и многопланов: гусларят е обрисуван музикално едновременно като мечтателен, поетичен и енергичен, смел и волев. В Садко се обединяват двете линии на творбата — реалистичната и фантастичната, а това усложнява още повече неговия образ. Музикалната характеристика на Садко е напълно руска. Вокалната му партия е низ от песни в народен дух и напевни речитативи. Римски-Корсаков смята, че речитативите в тази опера са нещо ново в руската музика, и ги нарича „билинни речитативи“. В „Летопис на моя музикален живот“ композиторът пише: „Този речитатив не е разговорен език, а някаква условно-старинна песен или разпев, първообразът на който може да се намери в декламацията на рябининските билини. Минавайки като червена нишка през цялата опера, този речитатив придава на произведението тоя национален характер, който може да бъде оценен напълно само от русина“.

В операта „Садко“ Римски-Корсаков е използувал почти изцяло музикалния материал от младежката си симфонична картина със същото заглавие, писана през 1867 г.^[63] Темите на морето, на златните рибки, танците от морското дъно са от нея, оттам е също така и темата на великолепната венчална песен от шеста картина. Във фантастичните сцени е изграден великолепният образ на Волхова. Това е един от най-богатите приказни образи в цялата руска оперна литература, в който така сполучливо са съчетани фантастиката с чисто човешките черти и чувства на морската княгиня. На нея композиторът находчиво съпоставя също така привлекателния и дълбоко човечен образ на Любава.

Централно място в операта заема четвърта картина. Това е една пищна сцена, изградена с огромно майсторство, която представлява принос в оперната драматургия. Сам Римски-Корсаков високо цени тази картина и я охарактеризира по следния начин; „Сцената на площада е най-разработената и най-сложната. Сценичното оживление, смяната на действуващите лица — странствуващи просяци, скоморохи, гадатели, настоятели, весели жени и др. — съчетаването им заедно и всичко това обединено в една ясна и широка симфонична форма (напомняща на форма на рондо), не може да не бъде наречена сполучлива и нова.“

В операта си „Садко“ Римски-Корсаков е използувал лайтмотивната композиционна техника. Основният лайтмотив е този на морето. Също така ярък е и мотивът на народа. Партията на оркестъра играе много важна роля. Оркестрацията е написана с изключително майсторство, като на много места композиторът оживява музиката си с почти осезаеми епизоди със звуков живопис.