Любомир Сагаев
Книга за операта (201)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Борис Тимофеевич Измайлов, търговец

Зиновий Борисович Измайлов, негов син, търговец — тенор

Сергей, работник — тенор

Беден селянин — сопран

Аксиния, готвачка, работници на Измайлова — баритон

Работник в мелницата — бас

Продавач — тенор

Първи работник — тенор

Втори работник — тенор

Трети работник — тенор

Кочияш — тенор

Вратар — тенор

Учител — бас

Свещеник — баритон

Пристав — баритон

Стражар — тенор

Пиян гост — баритон

Подофицер — бас

Часовой — алт

Сонетка, каторжничка — бас

Стар каторжник — сопран

Каторжничка

Работници и работнички у Измаилови, гости на сватбата, стражари, каторжници и др.

Действието се развива в руски околийски град към средата на миналия век.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

След сценичното осъществяване на „Нос“ Шостакович започва да търси сюжет за нова опера. Естествено е било, че след създаването на едно произведение с ярко сатирично-комедиен характер композиторът ще търси нещо по-различно. Той се спира на сюжета на мрачната повест от руския писател Н. С. Лесков (1831 — 1895) „Леди Макбет от Мценска околия“, излязла от печат през 1864 г. Изтъкват се различни мотиви, които са подтикнали композитора към този сюжет. Известно е, че Шостакович е имал намерение да напише голям оперен триптих, посветен на руската жена, в който да я обрисува последователно от „жената, жертва на социалните условия в стария свят“, до „жената като символ на щастие в социалистическото общество“. Сюжетът на Лесковата повест е подхождал напълно за първата част на трилогията. Сочи се също, че един повод на композитора да се спре на тази повест е не само сюжетът, но и илюстрациите, направени към едно от нейните издания от художника В. В. Кустодиев — близък на семейството на Шостакович, автор на няколко портрета на композитора като дете и младеж. Действително много години по-късно, при една от постановките на операта вече като „Катерина Измайлова“, Шостакович отбелязва: „Смесването на различните видове изкуство често може да подскаже тема за произведение“. Той пояснява — „Аз прочетох «Леди Макбет» от Лесков (с илюстрациите на Кустодиев) и така се роди оперния спектакъл“.

Повестта на Лесков наистина дава богат материал за една оперна трагедия. В нея се разкриват и бичуват остро нравите и деянията на хората от „тъмното царство“, както ги нарича писателят. Както при първата си опера, композиторът извършва сам основната работа по написването на либретото, но и тук привлича за свой сътрудник литератор — А. Г. Прейс, един от авторите на либретото на операта „Нос“.

Дмитрий Шостакович работи върху това свое произведение близо две години и го завършва през 1932 г. Както „Нос“, така и „Леди Макбет“ се изнася за първи път в Ленинградския „Малий оперен театър“ и със същия диригент — С. Самосуд, на 22 януари 1934 г. Само два дни по-късно — на 24 януари, операта се изпълнява и на сцената на театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ под диригентството на Г. Столяров и в сценична реализация на самия Немирович-Данченко. След Ленинград и Москва произведението се поставя и в други съветски оперни театри и издържа повече от 200 спектакъла. По същото време „Леди Макбет от Мценска околия“ се играе в най-големите музикални центрове на Европа и Америка като Лондон, Ню Йорк, Стокхолм, Прага и др. Въпреки успеха си операта на Шостакович, както и „Нос“ и двата му балета — „Златният век“ и „Болт“, предизвиква противоречиви оценки. Две години след премиерите й в Ленинград и Москва през 1936 г., във в. „Правда“ излиза остро критична статия, която става причина за снемането й от репертоарите на съветските театри. Това, естествено, довежда Шостакович до решението да се откаже от по-нататъшното създаване на трилогията. По-късно той казва, че е успял да осъществи светлия образ на Катерина, представляващ „светъл лъч в тъмното царство“.

Въпреки разочарованието и огорчението си Шостакович се отказва от дописването на триптиха, но не и от операта. По време на войната наред с другите си произведения той работи и върху една нова комична опера „Картоиграчи“, пак по сюжет на Гогол, по едноименната му сатирична комедия. Н. В. Гогол е нарекъл скромно комедията си „Картоиграчи“ — „комична сценка“, изнесена почти едновременно в Петербург и Москва през 1943 г. Шостакович не успява да завърши тази своя опера и тя не е била известна. Открита е след смъртта на композитора и прозвучава в концертно изпълнение в Москва през 1978 г.

„Леди Макбет от Мценска околия“ не се играе повече от 20 години, когато авторът започва работа над втората й редакция, като й поставя ново заглавие „Катерина Измайлова“, на името на главната героиня. В този си вид операта се изнася през 1962 г. в Московския театър „Станиславски и Немирович-Данченко“. Премиерата й преминава с огромен успех и се превръща в крупно събитие в музикалния живот. Операта предизвиква широк интерес във всички страни и се изпълнява в десетки чуждестранни театри, между които в Лондон, Сан-Франциско, Милано, Виена, Берлин, Копенхаген, Варшава и мн. др. В България „Катерина Измайлова“ се изнася за първи път от Русенската народна опера през 1965 г. в рамките на фестивала „Мартенски музикални дни“ в присъствието на композитора. Диригент на постановката е Ромео Райчев, а режисьор Евгени Немиров.

СЪДЪРЖАНИЕ

Скучен е животът в дома на богатия търговец Зиновий Измайлов. Младата му жена Катерина е много нещастна в семейния си живот. От дългото и безделие й е омръзнало всичко, а най-голямата й тъга идва от липсата на деца. Животът й се отежнява и от постоянните упреци, които старият Измайлов й отправя. Идва работник и съобщава, че бентът край мелницата на Измайлови се е пропукал и има опасност от нещастие. Разтревожен, Зиновий решава веднага да замине. Старият Измайлов нарежда на слугите да придружат Зиновий. Зиновий отива да се сбогува с жена си, а баща му я накарва да се закълне на мъжа си, че ще му бъде вярна, докато го няма. След заминаването на Зиновий готвачката Аксиния закачливо съобщава на Катерина, че Измайлови са наели нов работник, който се казва Сергей и е много хубав: изпъдили са го от старото му място, защото задирял господарката си. Влиза старият Измайлов и Аксиния веднага се измъква, а той отново започва да отправя упреци към снаха си. Щом не е изпратила мъжа си с плач, значи не го обича.

Новият работник Сергей и вратарят подхвърлят закачки към готвачката Аксиния. В шегите си Сергей отива дори дотам, че набутва готвачката в една празна бъчва. В това време идва Катерина. Като вижда грубите подигравки на Сергей с Аксиния, виква на новия работник да я пусне. Ако не я послуша, тя веднага ще му покаже силата си. Развеселен от заплахата на Катерина, Сергей й предлага да се преборят, щом е толкова силна. Двамата започват шеговита борба, но в този момент идва старият Измайлов. Той ядосано разгонва всички, а към Катерина ртправя злобна закана: ще разкаже всичко на мъжа й.

Катерила скучае сама в стаята си. С тъга младата жена мисли за живота си, който протича в самота, без никаква радост и развлечения. На вратата се почуква и в стаята влиза Сергей. Учудена, Катерина го пита за какво е дошъл. Сергей й поисква книга. Но в къщата няма книги, а и самата Катерина не знае да чете. Между двамата започва разговор. Изведнъж отвън се дочува гласът на стария Измайлов. Уплашената Катерина помолва Сергей да си отиде веднага, защото скоро старецът ще заключи вратата. Но вместо да си тръгне, Сергей буйно я прегръща.

Старият Измайлов прави нощната си проверка из двора. Той харесва хубавата Катерина и прикрива това с грубостта си към нея. Сега иска да използува отсъствието на Зиновий и да влезе при нея. Той с учудване забелязва, че прозорецът на снаха му свети и се скрива, за да види какво ще стане. Прозорецът се отваря и Сергей, след като се прощава с Катерина, се спуска долу. Старецът притичва към Сергей, хваща го и повиква слугите. Те държат Сергей и злобният старец започва да го шиба жестоко с камшик. Катерина изскача навън и моли свекъра си да го пусне, но той заповядва да затворят в избата пребития младеж и изпраща човек да повика сина му от мелницата. Злобният старец продължава да се кара и заплашва Катерина. Изплашена до смърт, младата жена се чуди какво да прави. Когато той сяда да вечеря, тя му сипва в гъбите отрова за мишки. Веднага след вечерята на Измайлов му става зле и скоро остава без сили. Катерина се осмелява да бръкне в джоба му, взима ключовете от избата, в която е затворен Сергей. Скоро старецът идва на себе си и казва на слугите, че снаха му го е отровила. Обаче Катерина посочва гъбите, които е ял и казва, че сигурно се е отровил от тях. За умиращия Измайлов извикват свещеник.

Катерина е настанила в стаята си Сергей и се грижи за раните му от побоя. Сергей се страхува от връщането на Зиновий. Той смята, че с идването му ще настъпи краят на тяхната любов, а на него му се иска да бъдат мъж и жена и да не крият любовта си от хората. Катерина се мъчи да го успокои и той заспива. Обаче съвестта гризе младата жена. Привижда й се убитият старец, който й се заканва. В двора се чува шум — Зиновий се е върнал от мелницата. Катерина скрива любовника си. Влиза Зиновий и веднага започва да разпитва как е умрял баща му. Но изведнъж забелязва мъжки колан. Обхванат от ревност, той започва жестоко да бие Катерина. Сергей се притичва на виковете, хвърля се срещу Зиновий и го убива. Двамата заравят трупа му в избата.

Минало е доста време. Никой не знае къде е изчезнал мъжът на Катерина. Тя и Сергей са решили днес да се оженят. Но младата жена не е спокойна. Гнети я мисълта за убийството на Зиновий. Като че ли някаква непреодолима сила я притегля постоянно към избата — Сергей се опитва да й внуши, че не трябва да ходи често там, за да не се усъмнят хората. Идва време за черквата и Сергей и Катерина тръгват. В двора остава един мужик пияница. Той е забелязъл, че стопанката често влиза в избата и след това винаги я заключва. Той си помисля, че там са зарити бутилки с вино. Разбива катинара и влиза вътре. Вместо вино, мужикът разрива трупа на Зиновий. Ужасен, той изтичва в полицията, за да съобщи, че е намерил труп в избата на Катерина Измайлова.

Стражарите бездействуват в полицейския участък. Приставът е много обиден на Катерина, загдето не го е поканила на сватбата си. Довеждат някакъв „нихилист“ и докато го разпитват, се втурва мужикът и съобщава, че е намерил труп в избата на Измайлова.

Катерина и Сергей са се оженили и сега в градината протича сватбеното тържество. Пияни викат „горчиво“, други пеят „слава“, но на Катерина не й е весело. Тя е забелязала, че ключалката на избата е счупена. Тихо съобщава това на Сергей и двамата решават да се измъкнат тайно и да избягат. Точно в този момент влиза приставът, придружен от стражарите си. Той започва да разпитва Катерина. Нервите й не издържат, посочва избата и си подава ръцете. Докато връзват Катерина, Сергей се опитва да избяга, но го залавят. Стражарите отвеждат Катерина и Сергей.

Край голямата река спира група каторжници, спряла за пренощуване на път за Сибир. Тук са Катерина и Сергей, но в различни конвои. Всички каторжници са с окови на ръцете. Катерина все още искрено обича Сергей. Тя моли часовоя да я пусне при мъжа й, но Сергей я отпъжда грубо. Той ухажва младата каторжничка Сонетка. Катерила се измъчва повече от измяната на Сергей, отколкото от мъките на каторжническия живот. Сонетка забелязва хубавите топли чорапи на Катерина и поисква от Сергей да й ги даде. Без да се замисля, той отива и грубо ги смъква от краката на Катерина. Тя е толкова отчаяна, че дори не протестира. Тя с негодувание забелязва, че Сергей повежда Сонетка към гората и, обзета от отчаяние, се запътва след тях, но часовоят я спира. Когато Сергей и Сонетка се връщат, те започват да подхвърлят нагли подигравки към Катерина. Барабанът известява края на отдиха, след което каторжниците бавно се повдигат и тръгват. Внезапно Катерина се откъсва от групата си, спуска се към Сонетка, блъсва я в буйната река и сама се хвърля във водата. Керванът на каторжниците продължава своя път …

МУЗИКА

Появата на операта „Катерина Измайлова“ е явление, което раздвижва за дълги години духовете в музикалните среди на съветската страна. Младият 26-годишен композитор нарича своята опера „трагедия-сатира“. Той не поставя това определение заради оригиналното съчетание на двата почти изключващи се помежду си жанра, а поради успоредното развитие на музикалния материал в тези два основни плана — трагедиен и саркастичен. С еднаква сила въздействуват и двете тенденции. Трябва веднага да се подчертае, че в музиката, наред с трагедийността и сатиричната гротеска, има още силна лирика и макар и в ограничена степен, битово-жанрови епизоди, подчинени по характер на двете основни тенденции. Музиката на цялата опера сякаш е изтръгната от смисловото и емоционалното съдържание на сюжета. Сам композиторът казва: „Старал съм се да изградя музикалния език на операта максимално просто и изразително. Не мога да се съглася с мисълта, че в съвременната опера трябва да отсъствува вокалната линия. Операта преди всичко е вокално произведение и певците трябва да пеят, а не да разговарят. Затова съм изградил всички вокални партии в широка кантилена, съобразена с възможностите на човешкия глас“.

Диригентът С. А. Самосуд, пръв поставил „Нос“ и „Катерина Измайлова“, прави следната оценка на втората опера на Дмитрий Шостакович: „По своя висок драматизъм, по емоционалната си сила и виртуозността на музикалния си език, това е най-хубавото произведение от този вид, създадено през последните години в руската оперна литература. Операта е замислена и създадена като оркестрово произведение с необикновено мощно и цялостно симфонично развитие.

Цялата музика на «Катерина Измайлова» се отличава с искреност, правдивост и въздействуваща сила. Нейната лаконичност и привидна въздържаност съдържат в себе си огромна вътрешна сила. Музикалните образи са ясни, точни, ярки и релефни, изваяни с тънка психологическа проникновеност. Централният образ, естествено, е този на Катерина Измайлова. Композиторът си е поставил трудната задача да изгради от нея положителен герой.“ Шостакович казва: „В операта няма друг положителен герой освен Катерина. Всички останали действуващи лица — Борис Измайлов, Зиновий Борисович, Сергей, са най-мрачен фон на цялата безнадеждност на търговската обстановка от онези времена. Музиката на Сергей го изобличава до крайност. Това всъщност беше моята задача като композитор — да разкрия музикално същността на всеки герой. Лириката на Сергей е неискрена, книжна, театрална: неговите страдания са престорени…“ И действително Шостакович разкрива ярко, с необикновена психологическа задълбоченост трагедията на жената в страшния свят на „тъмното царство“. Тя се опитва да се бори срещу насилието със средствата на насилието. За да запази щастието си, това жадувано от нея, но илюзорно щастие, тя извършва престъпление, което изкупва жестоко с цената на собствения си живот.

Твърде трудна задача е да се споменат само епизоди и сцени в операта, които имат най-висока стойност. На първо място трябва да се изтъкнат многобройните оркестрови епизоди и интермедии, които са важни звена в музикалната драматургия на операта. В първа картина може да се посочи хоровата сцена при изпращането на Зиновий, в която се чувствува известна фаталност, макар че е написана с игрива мелодичност, с подчертан валсов ритъм в оркестъра. Втората картина е интересна с двата си контрастни епизода — първия със закачките към готвачката, и втория, в чийто център е голямата ария на Катерина. Оркестровата интермедия преди трета картина подсказва с емоционалната си възбуденост по-нататъшните драматични събития. Арията на Катерина от тази картина е изпълнена с нежна лирика, а монологът на стария Измайлов в четвърта картина разкрива отвратителната природа на стария скъперник и развратник. Четвърта картина е пълна с контрасти, смяна на ритъма и все повече засилващо се напрежение, достигащо до една от кулминациите — смъртта на стария Измайлов. В симфоничната интермедия след четвърта картина, представляваща една наситена с дълбок трагизъм пасакалия, като че ли е концентриран целият драматизъм на операта.

Необикновена изразителна сила съдържа диалогът, произнасян шепнешком от двамата влюбени в началото на пета картина. В края на картината, при убийството на Зиновий се повишава напрежението, за което допринася сцената на гризенето на съвестта, предшествуваща съдбоносния сблъсък на двамата мъже.

Извънредно силна е сцената на сватбата. Тук Шостакович нахвърля само с няколко щрихи ярки характеристики на второстепенни и третостепенни действуващи лица. На пръв поглед сватбената сцена е весела, особено епизодът с попа и пияните гости, но в музиката непрекъснато се чувствува дълбоката развълнуваност от разкриването на убийството, от гризенето на съвестта, от страха. Последната картина носи белезите на руската народна музикална драма, разкриваща на фона на общото страдание личната трагедия на Катерина, която я довежда до гибел. Най-дълбоки чувства вдъхват тъжният хор на каторжниците, песента на стария каторжник и великолепната ария на Катерина.