Любомир Сагаев
Книга за операта (134)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Майката — мецосопран

Яна — сопран

Георги Грозника, най-голям брат на Яна — баритон

Ангел, най-малък брат на Яна — тенор

Другите седем братя — тенори и баси

Чичо Димитър — баритон

Първи резбар — тенор

Втори резбар — баритон

Трети резбар — баритон

Дядо Гердан — баритон

Иваниш — тенор

Циганката — мецосопран

Първи мечкар — бас

Втори мечкар — баритон

Куция просяк — тенор

Слепия просяк — бас

Цар Ясен — бас

Царица Елена — без пеене

Гражданин — тенор

Старец — бас

Един луд — бас

Момиче — сопран

Работен народ, стражници, въглищари, просяци, граждани, боляри, търговци, свещеници, монаси, царска свита, гвардейци, деца.

Действието се развива в България — Самоков, Средец, Загоре през шестдесетте години на XIV в., по време на турското нашествие.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

Идеята за написването на операта „Янините девет братя“ се заражда у композитора през 1928 г., когато той е 24-годишен. Макар и още студент в Париж, младият Пипков е вече автор на своя Първи струнен квартет и на прекрасните песни, наситени с революционна идейност — „Конници“, „Тракия“ и др. По време на ваканцията си в София през тази година Пипков прочита разказа на Никола Веселинов, изграден върху народните балади „Песен за Георги Грозника“, „Яна жали девет братя“ и др., твърде разпространени из Самоковския край, и у него се появява желание да напише опера върху този сюжет. Действително такъв сюжет дава възможност за изграждане на едно многопланово либрето за опера, в което да се разкрият животът и страданията на българския народ от времето на падането му под турско робство. Никола Веселинов обещава на Пипков да му напише либретото и младият композитор, всецяло обхванат от идеята за създаването на това произведение, си заминава за Париж. Веселинов е възпрепятствуван веднага да изпълни поетото задължение. Това обаче не може да накара Пипков да се откаже от намерението си и той се залавя сам да напише либретото. По-късно Веселинов се заема да изпълни обещанието си и с активното участие на композитора успява скоро да напише текста. Любомир Пипков работи върху операта си няколко години. През това време той завършва следването си в „Екол нормал“, постъпва на работа в Софийската народна опера, като междувременно създава и няколко крупни произведения, между които Соната за цигулка и пиано, Клавирно трио, поемата за хор и оркестър „Сватба“ и др. Пипков завършва партитурата на операта „Янините девет братя“ в началото на 1937 г. Въпреки че за онова време в България раждането на една нова българска оперна творба е рядко събитие, ръководството на единствения наш оперен театър твърде трудно се решава да постави произведението на Пипков. Премиерата на операта „Янините девет братя“ се изнася на 19 октомври 1937 г. под диригентството на Асен Найденов. Режисьор е Хрисан Цанков, а художник — Пенчо Георгиев. Операта на Пипков повдига много шум. Част от критиката и публиката я посреща възторжено, а друга част — студено. Някои критици приветствуват появата на Пипковата опера като ново явление в нашия културен живот, като положителен принос, а други я отричат. След около четвърт век „Янините девет братя“ отново излезе на сцената на Софийската народна опера и отново създаде раздвижване и вълнения сред нашата музикална общественост.

СЪДЪРЖАНИЕ

В село отдавна вече се чува, че някъде далеч на изток от Искъра се появяват нахлуващите турци. Яна с майка си с безпокойство очаква своите девет братя-рудари да се завърнат от работа. Днес те са закъснели повече. Край къщата им минава старият рудар чичо Димитър, който казва защо братята са се забавили: най-големият — Георги, бил затрупан в рудника и само брат му Ангел с риск на живота си му се притекъл на помощ и успял да го спаси. Тревогата на Яна и майка й се увеличава, но когато отдалеч се дочува песента на деветимата братя, двете жени се успокояват. Те с радост ги посрещат. Ангел е донесъл малък подарък на Яна — една игла. Георги злобно му се подиграва за дребния подарък. Той също е донесъл дар — гривна от „сухо злато“, и като й подава гривната, хвърля иглата в праха. Яна е огорчена от грубостта на Георги, но все пак взима гривната. Когато обаче поисква да я сложи на ръката си, забелязва по нея следи от кръв. Ужасена, Яна връща подаръка на Георги. За да отклони вниманието от неприятната случка, майката съобщава, че днес Нено овчаря отново е пратил годежари за Яна. Настръхнал, Георги Грозника виква грубо на майка си, че той няма да даде сестра си на кой да е. За Яна може да бъде достоен само княз. Георги Грозника обича сестра си и не иска тя да му се сърди. За да се сдобри с нея, той решава с нещо да я зарадва и заминава веднага за Самоков; оттам ще доведе резбари, за да украсят стаята й. Мръква и всички се прибират в къщи. Изведнъж в двора нахлуват стражници и народ. Търсят Георги Грозника, защото се съмняват, че той е извършил престъпление — отсякъл ръката на една мома, за да й вземе гривната. Майката с ужас научава страшното злодеяние на най-големия си син, но майчината любов я кара да го защити. Когато стражниците си отиват, старата майка остава като поразена от мъката, причинена й от Георги Грозника.

Резбарите от дълго време вече работят украсата на Янината стая. С тях работи и Ангел, на когото иде отръки тънкият им занаят. Дошло е време за тръгване към рудника. Братята викат Ангел да отива с тях към железните планини, но той отказва. На него му е харесало резбарството и е решил да тръгне с майсторите, за да им изучи занаята. Старият майстор се възхищава от изкусните ръце на Ангел и го съветва да стане резбар. Майката се радва, че Ангел иска да овладее този хубав занаят, и се съгласява той да не ходи на рудника. У Грозника пламва омраза към брат му.

Минало е време. Ангел е станал прочут майстор-резбар, за когото се е понесла чудна мълва. Той е направил един иконостас за Германския манастир за чудо и приказ. Яна с радост помага на брат си. За благодарност Ангел иска да направи за Яна хубава писана хурка. Надвечер. Братята се връщат от рудника. Георги Грозника отново е донесъл дар за Яна — златно кръстче. Обаче сестра му вече се страхува от подаръците на Георги и отказва да го вземе. Яна помолва Ангел да й направи липово кръстче. Отказът на Яна и молбата й към Ангел засилва ненавистта на Георги към най-малкия му брат. Когато Грозника вижда завършения вече иконостас от Ангел, остава като поразен. Той поглежда своите груби и мазолести ръце и неговото озлобление и завист пламват с нова сила. Ангел помолва брат си Георги да му помогне за отсичането на една пръчка за хурка. Георги се съгласява. Когато вдига брадвата, за да отсече пръчката, която държи Ангел, жаждата му за мъст избухва отново и той вместо пръчката посича ръцете на брат си.

Въглищари си почиват край вечерния огън в Самоковската гора. Край огъня минават мечкари, които отиват към Средец. С тях е и сакатият Ангел, който е тръгнал за Средец да проси. Мечкарите разказват какво се чува за нахлуващите турци. После те разправят историята на Георги Грозника, която се носи от уста на уста. След като извършил страшното престъпление, той бил прокълнат и изгонен от майка си. Привлечена от огъня, идва една циганка. Тя помолва въглищарите да й дадат нещо за ядене и да й разрешат да се постопли на огъня. Циганката разказва, че някъде към Босна се била появила чума. Това изплашва въглищарите. Уморената скитница скоро заспива: суеверните въглищари, изплашени от вестта за коварната болест, мислят, че циганката е чумата, връзват я и избягват. Прокуденият от къщи Георги Грозника скита из Самоковската гора. Светлината на огъня го е привлякла, но не се е решил да се доближи до въглищарите. Той е чул обаче разказа на циганката за чумата. Когато въглищарите избягват, Георги идва при огъня и започва да разпитва старата скитница. Той също я мисли за чумата, но циганката упорито отрича. Тогава Георги й казва, че ако тя е наистина чумата, той ще я пусне, за да отиде и убие братята му. За да се отърве, хитрата циганка го излъгва и му обещава да изпълни желанието му. Грозника я отвързва и й поръчва да отиде към равното Загоре. Там Яна и братята му са отишли на жътва. Като ги срещне, да убие всички, а само Яна да остави.

Празнично утро пред църквата в Средец. Тълпи се народ. Тук са дошли много просяци, за да искат милостиня. Сред тях е и сакатият Ангел. Той пее песен, в която разказва тъжната си история. Хората слушат със състрадание скръбния разказ. Излезлите от църквата цар Ясен и царица Елена са чули края на разказа за нещастната съдба на Ангел. Развълнуван, цар Ясен пита Днгел какво би искал от него: дарове или смъртта на брата си. Но Ангел не желае нищо. С ръцете си той е загубил всичко. Изнемощял от нещастното си съществувание, Ангел умира.

Жътва в Загоре. Народът бяга уплашен от нахлулите вече в равно Загоре турци. Появила се е и чума, която наред коси всичко. Хората са оставили и най-ценното си — и дом, и земя. С другите бяга и Яна със седемте си братя. Те са уморени и жадни. Яна помолва един от братята си да отиде за вода, но за да утолят жаждата си по-скоро, към извора отиват и седмината. Останала сама, Яна с тъга си спомня за брат си Ангел. Унесът на девойката в спомените й е прекъснат от идването на циганката. Тя съобщава страшната вест — и седемте братя на Яна са умрели. Те са пили вода от нейната стомна, заразили са се от чума и са умрели. Яна е поразена от жестоката новина. Но скръбта й се превръща в страшна ненавист към старицата. Тя бързо грабва лъка и насочва стрела срещу ужасната циганка. Обаче скитницата извиква на Яна да запази Стрелата за най-големия си брат Георги, който е пожелал смъртта на своите братя. Думите на циганката напълно съкрушават Яна.

Минали са девет години. Престарялата и ослепяла майка все още се надява, че нейният Ангел ще се върне. Яна пък живее с мисълта да отмъсти на Георги Грозника. Минава уплашен народ, Хората бягат, защото турците вече са преминали отсам Искъра. Внезапно в къщата се втурва Георги Грозника. Той е дошъл да вземе сестра си Яна. Грозника я увещава да тръгне с него за Влашко, където е спечелил голямо имане. Там той ще я омъжи за истински княз. Яна разпитва Георги вярно ли е, че когато е била с братята си в Загоре, той е изпратил една циганка да ги търси. Щом се убеждава, че това е истина, Яна обтяга своя лък и пуска стрелата в гърдите на брата си злодей. Георги Грозника умира. Над Самоков се издигат пламъци. Турците са запалили града …

МУЗИКА

Операта „Янините девет братя“ е една силно битова социална драма, чиято музика е дълбоко свързана с народнопесенното ни богатство. Композиторът, без да използува теми от фолклора, е създал музика, неразривно свързана с народната песен, която е пресъздадена в нова, по-съвършена и с по-висока художествена стойност форма, като при това не е загубила нищо от своята специфика и аромат. Въпреки тази близост с народното звукотворчество музиката на операта „Янините девет братя“ притежава всички отличителни черти на самобитната индивидуалност на композитора. Музикалните образи в операта са ярки и релефни.

Особено обаятелен е музикалният образ на Яна. Тя е истинска българска девойка с богата душевност, чувствителна, скромна, мечтателна и същевременно силна. Нейната партия е изваяна с любов от композитора. Още с първата ария от първа картина пред слушателите вече в голяма степен се разкрива прекрасният образ на изпълнената със светли мисли девойка; в музиката на тази ария се чувствува и някаква неясна подтиснатост, подсказваща трагедията, която ще изживее Яна. Арията й пък в шеста картина е една от връхните точки в художествените постижения на автора. Тя е наситена с дълбока емоционалност и тъжна-мечтателна лирика. В последвалия диалог с циганката се разкрива и друга черта от характера на Яна, която ще се доразгърне във финалния епизод: сцената между Яна и Грозника.

Образът на Ангел е носител на доброто, светлото начало. Сценично и музикално композиторът извайва този свой герой със стройна последователност, като го обгражда със симпатия и любов. Първите щрихи от неговата характеристика се нахвърлят още в разказа на чичо Димитър за спасяването на Георги Грозника; по-нататък с появата на братята Ангел проявява внимание, топло отношение към своите близки. Всичко това намира пълно отражение в музиката. Образът се дообрисува и става все по-ярък в сцената с резбарите, в сцената на посичането, при въглищарите и най-накрая — в сцената на смъртта с великолепната дълбокосъдържателна, емоционална и с чисто народностен характер песен „Хранила майка, хранила“.

Силен и въздействуващ е отрицателният образ на Георги Грозника — олицетворение на тъмните сили. Всичко в неговите помисли и постъпки е тъмно и черно с изключение на обичта му към Яна, за която е готов да извърши и престъпление. Той е груб, отмъстителен и жесток и целият му душевен мир е обрисуван с мрачни краски. Особено силен момент е сцената на смъртта му, когато умира от ръката на тази, която той единствено е обичал. Най-мрачен, тежък и изпълнен с безнадеждност е образът на майката, преживяла всички нещастия, които може да й предложи животът. Макар и по-второстепенен герой, циганката е също така интересен образ. Песента й се отличава с високите си художествени качества.

Най-силните моменти в операта са може би масовите сцени. Това са дълбоко почувствувани народни сцени, чрез които всъщност е предаден животът на народа от онова тежко и смутно време. Именно тук се рисува нерадостната му съдба. Наред със силно драматичните сцени в операта има, макар и малко, епизоди със светъл и жизнерадостен характер. Особено колоритни са разказът на резбаря за Хитър Петър, мечкарската сцена, началото на празничната картина в Средец и др.

Музикалният език в „Янините девет братя“ е неразривно свързан с мелодичното и ритмичното богатство на народното звукотворчество. Вокалните партии на героите са написани в сдържан мелодично-декламационен стил. Голям интерес представляват речитативите в „Янините девет братя“, които нямат нищо общо с мелодичния речитатив на операта от миналия век или началото на настоящия, а са написани в духа на българската повествователна песен. Това още повече доближава музикалния език на Пипков до този на народа.