Любомир Сагаев
Книга за операта (183)

ДЕЙСТВУВАЩИ ЛИЦА:

Голобрадко — тенор

Мустакатко — баритон

Брадатко, братя — бас

Майката — сопран

Калинка-Малинка — сопран

Педя човек-лакът брада, баща на Калинка-Малинка — тенор

Меча кръв, главатар на разбойниците — бас

Ламята — бас

Врачката — мецосопран

Старец с бъкличка — тенор

Двойник на Мустакатко — баритон

Костенурката — мецосопран

Палечко — сопран

Малечко, джуджета — сопран

Първо орле — сопран

Второ орле — сопран

Бялата врана — говорна роля

Черната врана, разбойници — говорна роля

Вили и самовили. Разбойници. Девойки и младежи.

Действието се развива в приказно време.

ИСТОРИЯ НА ТВОРБАТА

През 1971 г. Парашкев Хаджиев завършва две нови музикално-сценични произведения: мюзикълът „Службогонци“ по едноименната комедия на Иван Вазов и детската приказка опера „Златната ябълка“. Парашкев Хаджиев през целия си творчески път е отделял голямо внимание на произведенията, предназначени за деца. Написал е стотици творби за най-малките, оперетки, радиооперетки, музика към детски филми, огромен брой песни и инструментални пиеси и др. Плод на тази любов към детската тематика е и операта му „Златната ябълка“. Това е третата опера на Хаджиев, написана върху либрето от Иван Генов. Либретистът е взел за основа на оперния текст една от най-хубавите детски приказки — за тримата братя и златната ябълка, но е използувал и мотиви от други народни приказки, като Педя човек — лакът брада, Палечко и др. Генов е успял да създаде един добър баланс между реалистичните и фантастичните елементи и да подчертае основната цел за вечната борба между доброто и злото. Сам Парашкев Хаджиев разказва как е създадена операта „Златната ябълка“. „Нейната история започва от един разговор с Константин Шопов — младият ръководител на прочутия фолклорен ансамбъл в Плевен. Той подхвърли, че много му се иска децата да бъдат заангажирани с нещо по-голямо. Спрях се на приказката за тримата братя и златната ябълка. Но още когато с поета Иван Генов работихме върху либретото, стана ясно, че ограничените възможности на нешколуваното пеене и народните инструменти няма да отговарят на моя замисъл. И се роди произведение за оперен театър.“

Премиерата на „Златната ябълка“ е на 28 януари 1972 г. в Софийската народна опера с диригент Борис Хинчев и режисьор Емил Бошнаков.

СЪДЪРЖАНИЕ

Майката на тримата братя Брадатко, Мустакатко и Голобрадко е тежко болна. Врачката казва, че тя може да бъде излекувана, само ако й донесат златната ябълка, която расте в Тилилейската гора. Там тя се пази от триглавата ламя. Голобрадко успява да убеди братята си да тръгнат за златната ябълка.

Тримата братя пристигат в Тилилейската гора при ябълката. Те трябва да бдят, докато един от трите плода узрее. Пръв остава Брадатко, но той е приспан от Старчето с бъкличката, което откъсва узрялата ябълка и избягва. Втори остава да варди Мустакатко. При него пък се явява двойникът му. Той го приспива и открадва втората ябълка. Накрая остава да пази Голобрадко. В полунощ идват самодиви, които искат да го приспят, но той порязва пръста си, остава буден и прогонва самодивите. Ябълката узрява и точно когато Голобрадко иска да я откъсне, се появява триглавата ламя. Голобрадко успява да рани ламята със стрела, но макар и ранена, ламята откъсва ябълката и избягва. Братята му се присмиват, че и той не е могъл да опази ябълката, но Голобрадко решава да преследва ламята. По кървавите следи открива, че ламята е отишла на долната земя. Голобрадко накарва братята си да го пуснат с въже на долната земя.

Най-малкият брат е стигнал на долната земя. От Костенурката той узнава, че ламята може да бъде убита само ако бъде простреляна със стрела между очите. Изведнъж се появяват разбойниците. Те са отвлекли Калинка-Малинка, дъщерята на Педя човек — лакът брада. Двете джуджета Палечко и Малечко донасят на разбойниците откуп от бащата на девойката. Когато разбойниците отварят сандъчето с откупа, виждат, че в него има само камъни. Ядосани, хе оставят двама от своите другари да пазят клетката, в която е затворена Калинка-Малинка, и отиват да отмъстят на баща й. Голобрадко освобождава Калинка-Малинка и двете джуджета. Девойката иска да отиде с Голобрадко на горната земя, но той й казва, че трябва да вземе златната ябълка от триглавата ламя.

Голобрадко и Калинка-Малинка са стигнали до двореца на ламята и виждат златната ябълка. Но Голобрадко не успява да я вземе, защото ламята се нахвърля срещу него. В тежък двубой момъкът убива ламята и взима ябълката. Внезапно идват разбойниците и водят вързания Педя човек — лакът брада. Като виждат убитата ламя, те се спускат да ограбят нейния дворец. Голобрадко спуска решетката на вратата и ги затваря в двореца. Той връзва вълшебното сандъче и го праща на горната земя. Обаче въжето вече не се спуща долу, за да вземе и другите. Тогава Педя човек лакът брада извиква по вълшебен начин двете орлета, които отнасят всички на горната земя.

Мустакатко и Брадатко са донесли вълшебното сандъче у дома си и искат да си разделят съкровищата. Но напразно. Те не могат да отворят сандъчето. Идват Голобрадко, Калинка-Малинка и Петя човек и братята се скриват. Голобрадко дава ябълката на майка си, която веднага оздравява. Всички са радостни. В стаята влизат и двамата по-големи братя. Педя човек им отваря сандъчето, но то се оказва пълно с камъни. После Педя човек отваря отново сандъчето и сега от него се изсипват чудни подаръци за Голобрадко и Калинка-Малинка. Моми и момци весело отпразнуват сватбата на Голобрадко и Калинка-Малинка.

МУЗИКА

Операта „Златната ябълка“ е най-ценното произведение на Парашкев Хаджиев от предназначените за деца. Тя представлява чудесен низ от великолепни музикални номера — весели и оригинални сцени, изпъстрени с много хумор, радост, поетичност и шеговитост. Независимо че музиката е адресирана до най-малките, тя е написана с висок професионализъм, но без да загуби своята достъпност.

Операта започва със стремително оркестрово встъпление, след което прави силно впечатление арията на Врачката. Много бодър и весел е маршът от първата картина. Във втората картина се откроява малката ария на Брадатко с кавала. Също много интересна е приспивната песен с гъдулката на Мустакатко, а арията на Голобрадко е една от най-хубавите в цялата опера. Пълна с настроение е балетната сцена. Може би най-силно впечатление прави сцената с разбойниците и особено куплетите на главатаря им. Трябва да се отбележат сцените на въпросите, които Педя човек задава на Голобрадко, спорът между двамата по-големи братя и накрая голямата танцова сцена на сватбата.