Лоръл К. Хамилтън
Циркът на прокълнатите (30)

29.

Чип-Ъуей Лейк представляваше около половин акър изкуствено езеро с тънка, изкуствена дига. Имаше малка будка, където продаваха червеи и храна. Бе обкръжена от равен, насипан с чакъл паркинг. Стар модел кола с табелка „Продава се“ стоеше близо до пътя. Комбинация от платен рибарник и паркинг за коли втора ръка — колко умно!

Вдясно от паркинга имаше широка поляна. На нея стояха малка, паянтова барака и нещо, което приличаше на останки от голямо индустриално барбекю. Тревата бе обкръжена от рядка горица, която прерастваше в горист хълм. Река Мерамец минаваше вляво от езерото. Изглеждаше странно да има течаща вода толкова близо до завиреното езеро.

На паркинга в този студен есенен следобед имаше само три коли. До лъскав бургундскочервен крайслер „Ле Барон“ стоеше Ингър. Неколцина рибари се бяха скупчили и топяха пръчки във водата. Уловът сигурно бе добър, за да ги изкара на открито в студа.

Паркирах до колата на Ингър. Той тръгна към мен с усмивка, протегнал ръка като брокер на недвижими имоти, който се радва, че съм дошла да огледам собствеността. Каквото и да продаваше, не го исках. Бях почти сигурна.

— Госпожице Блейк, много се радвам, че дойдохте! — Той прихлупи дланта ми с две ръце, сърдечно, добронамерено и неискрено.

— Какво точно искате, господин Ингър? Усмивката му се пооръфа малко.

— Все още не разбирам какво имате предвид, госпожице Блейк!

— О, напротив.

— Не, не ви разбирам.

Взирах се в озадачената му гримаса. Може би прекарвах твърде много време сред лъжци и измамници. След известно време човек забравя, че не всички на света са измамници. Просто си спестяваш много време като приемаш най-лошото.

— Съжалявам, господин Ингър. Аз… Ами, твърде много време прекарвам в търсене на престъпници. Човек става циничен.

Той все още беше озадачен.

— Все едно, господин Ингър, просто ме заведете да се видя с този Оливър.

— Господин Оливър — поправи ме той.

— Добре де.

— Да се качим в колата ми? — Той махна към возилото си.

— Ще ви следвам в моята.

— Не ми вярвате! — той изглеждаше разстроен. Предполагам, че повечето хора не са свикнали да ги подозират в престъпление, преди да са направили нещо лошо. Законът казва, че си невинен до доказване на противното, но истината е, че когато видиш достатъчно болка и смърт, хората ти изглеждат виновни до доказване на противното.

— Добре, вие карайте.

Той ми се стори много доволен. Стоплящо сърцето.

Освен това си носех два ножа, три кръста и пистолет. Невинен или виновен, бях готова за всичко. Не очаквах, че оръжейната ще ми потрябва пред господин Оливър, но после можеше и да имам нужда от нея… Време беше да ходя въоръжена до зъби, готова за големия улов — мечка или дракон, или вампир.