Към текста

Метаданни

Данни

Серия
До всички момчета, които съм обичала (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Always and Forever, Lara Jean, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Джени Хан

Заглавие: С обич, завинаги, Лара Джийн

Преводач: Силвия Желева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 31.07.2018 г.

Редактор: Любка Йосифова

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Douglas Lyle Thompson

Коректор: Нина Джумалийска

ISBN: 978-619-157-244-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9580

История

  1. — Добавяне

4

Първият ден от Плажната седмица е, а всеки ден от нея е подчинен на определена тема. Днешната тема е училищният дух и аз съм облякла спортната фланелка на Питър, сплела съм косата си на тънки плитки и съм ги завързала с панделки от прежда в училищните цветове — светлосиньо и бяло. Питър е боядисал половината си лице синьо, а другата половина — бяло. Когато ме вземаше тази сутрин, изпищях като го видях.

Темите през останалите дни от седмицата са: вторник — седемдесетте години на двайсети век, сряда — ден на пижамите, четвъртък — ден на избрани персонажи (очаквам го с голямо нетърпение), и петък — първият ден от тридневната ни екскурзия. Гласувахме между Ню Йорк и „Дисни Уърлд“ и Ню Йорк спечели. Ще отидем дотам с автобус. Моментът е много подходящ за подобно пътуване, защото ще се побъркаме докато чакаме резултатите от колежите, и развлечението ще ни се отрази добре. С изключение на онези от нас, които са кандидатствали рано и вече знаят къде ще учат — като Питър и Лукас Крапф, който ще учи в колежа „Сара Лорънс“. Повечето от съучениците ми ще останат в щата. Както винаги казва нашата педагогическа съветничка госпожа Дювал: „Какъв е смисълът да живееш във Вирджиния, ако не се възползваш от всичките му страхотни училища?“. Мисля, че е добре дето толкова много от нас ще останат във Вирджиния и няма да се пръснат по четирите краища на света.

По обяд, когато двамата с Питър влизаме в трапезарията, хорът изпълнява серенада за момиче от долните класове по мелодията на „Ще ме обичаш ли и утре“, но с думите Ще отидеш ли на бала с мен, Джина. Спираме и слушаме преди да се наредим на опашката за храна. До бала има още няколко месеца, но вече се правят предложения. Засега най-впечатляващото беше миналата седмица, когато Стив Бледъл хакна електронното табло за съобщения и изписа Ще отидеш ли на бала с мен, Лиз? На специалистите от отдел „Информационни технологии“ им бяха необходими два дни, за да оправят кашата. А тази сутрин Даръл напълни шкафчето на Пами с червени рози и изписа На бала? с венчелистчета. Портиерът му се развика, но снимките изглеждат удивително в Инстаграм. Не знам какво планира Питър. Той не си пада особено по романтичните жестове.

Нареждаме се за храна, Питър протяга ръка към парче кекс, а аз казвам:

— Недей… Донесох курабийки. — И той се развълнува.

— Може ли да получа една сега? — пита. Изваждам кутията от чантата си и Питър си взема една. — Нека не ги делим с никой друг — казва той.

— Прекалено късно — казвам, защото приятелите ни са ни видели.

Докато вървим към масата, Даръл пее:

— Нейните курабийки събират всички момчета в двора.

Оставям кутията на масата и момчетата се боричкат за нея, грабват курабийките и ги изгълтват.

Пами успява да си вземе една и казва:

— Вие сте зверове.

Даръл отмята глава назад и ръмжи като звяр, а тя се кикоти.

— Удивителни са — изстенва Гейб и облизва шоколада от пръстите си.

Скромно казвам:

— Хубави са, но не чак удивителни. Не са съвършени. — Отчупвам си от курабийката на Питър. — Имат по-добър вкус веднага след изваждането от фурната.

— Ще дойдеш ли у дома да ми изпечеш курабийки, за да знам какъв вкус имат веднага след изваждането от фурната? — Гейб отхапва от поредната курабийка и затваря очи в наслада.

Питър също си взема една.

— Престани, ще изядеш всичките курабийки на гаджето ми!

Дори след година все още изпитвам тръпка, когато го чуя да казва „гаджето ми“ и знам, че се отнася за мен.

— Ще пуснеш коремче, ако не престанеш с тези курабийки — казва Даръл.

Питър отхапва от курабийката, вдига ризата си и се потупва по корема.

— Само плочки, бейби.

— Късметлийка си, Лардж — казва Гейб.

Даръл поклаща глава.

— Не, Кавински е късметлията.

Питър улавя погледа ми и ми намига, а сърцето ми затуптява по-бързо.

Имам чувството, че когато съм на възрастта на Сторми, тези всекидневни моменти ще са онова, което ще си спомням — Питър с наведена глава, захапал шоколадова курабийка, слънцето нахлува през прозорците на трапезарията, слънчевите лъчи се отразяват от кестенявата му коса, той ме поглежда.

Питър има тренировка след училище, а аз седя на скамейките и си пиша домашните. Питър е единственият, който ще отиде в училище, чийто отбор играе в първа дивизия, и треньорът вече е загрижен как ще изглежда училищният отбор без него. Не знам всички правила на играта, но знам кога да викам окуражително и кога да свиря с уста, за да изразя недоволство. Обожавам да го гледам как играе. Той си мисли, че всеки негов удар ще спечели точка и обикновено става така.

* * *

От миналия септември татко и госпожица Ротсчайлд официално вече са двойка. Кити е на седмото небе от радост и се възползва от това, че са заедно, при всяка възможност.

— Всичко това бе част от моя план — хвали се. И аз й го признавам. Тя има виждане за нещата. Все пак, тя събра отново Питър и мен въпреки всички трудности и сега ние сме влюбени.

За двама души, които нямат нищо общо (отново като мен и Питър), татко и госпожица Ротсчайлд са удивително добра двойка. Близостта наистина изиграва голяма роля. Двама самотни съседи, „Нетфликс“, две кучета, бутилка бяло вино. Ако ме питате, прекрасно е. Сега татко наистина има свой живот. Те ходят навсякъде заедно, правят всичко заедно. Например в събота сутринта, когато ние още спим, те се качват в планината и гледат изгрева на слънцето. Татко не ходеше в планината преди, но сега се чувства добре — като риба във вода. Излизат заедно на вечеря, посещават винарни, срещат се с приятелите на госпожица Ротсчайлд. Разбира се, той все още обича да си стои у дома и да гледа документални филми, но светът му е много по-интересен с нея, а и много по-малко самотен, макар никога преди да не съм знаела, че е самотен през тези осем дълги години след смъртта на мама. Но трябва да е бил, защото сега го виждам изпълнен с енергия. Госпожица Ротсчайлд се храни с нас поне няколко пъти през седмицата и започва да ни се струва странно да не я виждаме седнала там, до кухненската маса, с нейния приятен гърлен смях и чашата й с вино до тази с бира на татко.

След вечеря онази вечер, когато поднасям курабийки и сладолед за десерт, татко казва:

— Още курабийки? — И двамата с госпожица Ротсчайлд си разменят многозначителни погледи. Татко разстила с лъжица сладолед върху курабийката и казва: — Напоследък много често печеш нещо. Трябва наистина да си в стрес от очакването на резултатите от колежа.

— Печенето на курабийки няма нищо общо с това — казвам им. — Само се опитвам да изпека съвършената курабийка, да усъвършенствам рецептата си. Просто бъдете благодарни.

Татко казва:

— Знаеш ли, прочетох в една статия, че печенето всъщност е добра терапия. Има връзка между постоянното измерване на съставките и творчеството. Психолозите го наричат „поведенческо активиране“.

— Хей, каквото и да е, дава резултати — казва госпожица Ротсчайлд, отчупва парченце курабийка и го поставя в устата си. — Аз карам велоергометър в зала, така намирам центъра си. — Ако Марго беше тук, щеше да извие очи към тавана. Госпожица Ротсчайлд ме накара веднъж да отида с нея, непрекъснато изгубвах ритъма и се опитвах отново да го уловя, но безрезултатно. — Лара Джийн, трябва отново да дойдеш с мен. Има страхотен нов инструктор, който пуска само музика на „Мотаун“. Ще ти хареса.

— Кога мога да дойда с теб, Трий? — пита Кити. Така тя нарича госпожица Ротсчайлд. Аз все още мисля за нея като за госпожица Ротсчайлд, но от време на време се опитвам да я наричам Трина.

— Можеш да дойдеш с мен, когато навършиш дванайсет — казва тя. — Такива са правилата в „Соул Сайкъл“.

Трудно ми е да повярвам, че Кити е вече на единайсет. Аз ще стана на осемнайсет през май. Времето минава толкова бързо. Поглеждам през масата към татко, който поглежда Кити с тъжна усмивка, а после — мен. Знам, че сигурно си мисли същото.

Той улавя погледа ми и припява: „Не се тревожи за нищо, Лара Джийн“, имитирайки гласа на Стиви Уондър и ние всички изстенваме. Той отхапва от импровизирания си сандвич със сладолед и казва:

— Работи упорито и всичко ще се получи както трябва.

— Няма начин да не те приемат в Университета на Вирджиния — казва госпожица Ротсчайлд.

— Чукай на дърво — казва Кити и почуква с кокалчетата на пръстите си по кухненската маса. — Ти също.

Послушно почуквам по масата.

— Какво означава почукването по дърво?

Татко се оживява.

— Всъщност, това поверие идва от гръцката митология. Според гръцките митове, дриадите живеели в дърветата и хората ги викали, за да ги пазят. Оттам и почукването на дърво, за да не предизвикваш съдбата.

Сега госпожица Ротсчайлд, Кити и аз си разменяме погледи. Татко е толкова начетен, а госпожица Ротсчайлд изглежда толкова млада в сравнение с него, макар той да не е много по-възрастен от нея. И все пак се получава.

* * *

Не мога да заспя вечерта, затова лежа в леглото и мисля за извънучилищните си задачи. Най-важните са „Белвю“ и стажът ми в библиотеката през изминалото лято. Резултатът ми на приемните изпити е по-висок от средния за Вирджинския университет. Марго бе приета, а имаше само четиридесет точки повече от моите. Имам петица на изпита по американска история. Познавам хора, влезли в университета и с по-ниска оценка.

Надявам се есето ми да ме е дарило с малко блясък. Писах за майка си и сестрите си, и за начина, по който тя ни е оформила — докато беше жива и след смъртта си. Госпожа Дювал каза, че е най-доброто, което е чела от години, но тя винаги е имала предпочитание към момичетата Сонг, така че — кой знае.

Въртя се в леглото още няколко минути, после отмятам завивките и ставам. Слизам долу и започвам да измервам съставките за шоколадови курабийки.