Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (15)

15

За първи път сме заедно за вечеря след предложението. Татко е в кухнята и приготвя салата. Ние, момичетата, просто седим в дневната. Кити си пише домашните, госпожица Ротсчайлд пие бяло вино. Спокойно е и сега е моментът да повдигна въпроса за сватбата. През последната седмица работя върху настроението за сватбата на татко и госпожица Ротсчайлд: филмът „Гордост и предразсъдъци“, цяла стена рози за фотопавилиона, „Обречени да умрат“, бутилка вино насред цветя като поклон пред винарните на Шарлътсвил.

Показвам всичко на госпожица Ротсчайлд на лаптопа си, а тя добива леко тревожен вид. Оставя чашата си с вино и поглежда екрана по-отблизо.

— Красиво е, Лара Джийн. Наистина прекрасно. Отделила си много време!

Всъщност толкова много време, че пропускам мача на Питър тази седмица, както и филмовата вечер у Пами. Но това е важно. Разбира се, не казвам нищо от това, само се усмихвам пленително.

— В тон ли е с твоите идеи?

— Е… ако трябва да бъда откровена, мислех, че ще направим всичко в името на спокойствието. Да продам къщата си и да сместя нещата си тук, е достатъчно главоболие.

Появява се татко с дървената купа със салата в ръце. Казва сухо:

— Значи казваш, че да се омъжиш за мен, е главоболие?

Тя извива очи към тавана.

— Знаеш какво казвам, Дан! Ти също нямаш време да планираш голяма сватба. — Отпива от виното си и се обръща към мен. — И двамата с баща ти сме били женени преди, затова и нито един от двама ни не иска това да е голяма гюрултия. Вероятно ще облека рокля, която вече имам.

— Разбира се, че трябва да е голяма гюрултия. Знаеш ли колко години бяха необходими на татко да намери някой, който ще яде сготвеното от него и ще гледа документалните му филми? — Поклащам глава. — Госпожица Ротсчайлд, ти си чудо. И ние трябва да празнуваме. — Извиквам на татко, който отново се е скрил в кухнята. — Чу ли това, татко? Госпожица Ротсчайлд иска да се венчае в общината. Моля те, избий й тази мисъл от главата.

— Моля те, ще престанеш ли да ме наричаш „госпожица Ротсчайлд“? Сега, след като ще съм злата мащеха за теб, трябва да ме наричаш поне Трина. Или Трий. Както ти се струва правилно.

— А какво ще кажеш за „мащеха“? — предлагам, цялата самата невинност. — Това ми се струва правилно.

Тя замахва към мен.

— Момиче! Ще те нарежа.

Кикотейки се, се отдръпвам от нея.

— Да се върнем на сватбата. Не знам дали това е чувствителен въпрос, или не, но пазиш ли стари сватбени снимки? Искам да видя какъв е булчинският ти стил.

Госпожица Ротсчайлд прави гримаса.

— Мисля, че изхвърлих всичко. Може и да има някоя останала снимка в някой албум. Слава богу, че се омъжих преди появата на социалните мрежи. Можеш ли да си представиш например да се разведеш и да трябва да свалиш всичките си сватбени снимки?

— Не е ли на лош късмет, ако говориш за развод, докато планираш сватбата си?

Тя се засмива.

— Е, в такъв случай вече сме обречени. — Тревогата ми сигурно е проличала, защото тя казва: — Шегувам се! Ще потърся сватбена снимка, щом искаш, но, да си призная, не се гордея с тях. Тогава на мода бяха „опушените очи“ и „посинелите от студ устни“ и мисля, че малко прекалих с ефекта.

Опитвам се изражението ми да остане неутрално.

— Добре. А роклята?

— С една презрамка и поли тип русалка. В нея дупето ми изглеждаше удивително.

— Разбирам.

— Престани да ме съдиш!

Татко поставя длани на раменете на госпожица Ротсчайлд.

— А какво ще кажете да направим сватбата тук, в къщата?

— Например в задния двор? — Тя се замисля. — Мисля, че може да е хубаво. Малко барбекю, само семейството и няколко приятели?

— Татко няма приятели — казва Кити от другия край на дневната с учебника по математика в скута.

Татко смръщва вежди.

— Имам приятели. Доктор Кенг от болницата, Марджъри и леля Д. Но, да, гостите от моя страна ще са малко.

— Плюс баба — казва Кити. И татко, и госпожица Ротсчайлд изглеждат нервни при споменаването й. Майката на татко не е точно най-милият човек.

— Не забравяй и другата ни баба — намесвам се.

Майката на майка и госпожица Ротсчайлд се срещнаха в Деня на благодарността и макар че татко не я представи като своя приятелка, баба е проницателна и нищо не пропуска. Тя запита госпожица Ротсчайлд дали има деца, откога е разведена и дали има студентски заем, който да изплаща. Госпожица Ротсчайлд се държа достатъчно добре и когато изпратих баба до колата, за да се сбогуваме, тя каза, че госпожица Ротсчайлд „не е лоша“. Каза, че се облича младежки за възрастта си, но също така каза, че има много енергия и лъчезарност в нея.

— Вече съм имала голяма сватба — казва госпожица Ротсчайлд. — Гостите и от моя страна ще бъдат малко. Няколко приятели от колежа, колежката ми Шели. Сестра ми Джийни и приятелите от фитнес клуба.

— Може ли да ти бъдем шаферки? — пита Кити и госпожица Ротсчайлд се засмива.

— Кити! Не може просто така да питаш. — Но се обръщам към госпожица Ротсчайлд в очакване какво ще каже.

— Разбира се — казва тя. — Лара Джийн, ти имаш ли нещо против?

— За мен ще бъде чест — казвам.

— Значи вие, трите момичета, и приятелката ми Кристен, защото ще ме убие, ако не я помоля.

Плясвам с ръце.

— Сега, когато това е уредено, се връщаме на роклята. Ако ще е сватба в задния двор, роклята ти трябва да отразява това.

— Само да има ръкави, че да не се виждат крилете ми на прилеп — казва тя.

— Госпожице Рот… искам да кажа, Трина, ти нямаш криле на прилеп — казвам. Тя е в много добра форма от всичките упражнения пилатес и карането на велоергометър.

Очите на Кити светват.

— Какво е криле на прилеп? Звучи ужасно.

— Ела и ще ти покажа. — Кити се подчинява, госпожица Ротсчайлд вдига ръце и ги протяга, после, в последната секунда, сграбчва Кити и започва да я гъделичка. Кити си умира да се смее, а също и госпожица Ротсчайлд.

Останала без дъх, казва:

— Ужасно? Това ще те научи как да говориш, когато става въпрос за мащехата ти!

Татко никога не е изглеждал по-щастлив.

* * *

По-късно същата вечер Кити мие зъбите си в банята, а аз втривам в лицето си нов ексфолиант, който съм поръчала от корейски сайт за красота. Той е с черупки от орехи и синя боровинка.

— Буркани „Мейсън“ и евтин ленен плат на квадрати или райета, но елегантен — разсъждавам на глас.

— Бурканите „Мейсън“ са банални — казва Кити. — Погледни в пинтерест. Почти всички ги купуват.

В думите й има истина.

— Е, аз определено ще нося корона от цветя на главата си. И пет пари не давам дали е банална.

Тя безизразно казва:

— Не можеш да носиш корона от цветя.

— Защо?

Тя изплюва пастата за зъби.

— Прекалено си голяма. Това е за малки момиченца.

— Не, не си представяш нещата правилно. Не мислех за гипсофила или, както е по-известно, бебешки дъх. Мислех за малки розови и прасковени рози с много зеленина. Светлозелена зеленина, нали знаеш?

Тя поклаща глава, твърдо решена.

— Ние не сме горски феи. Прекалено сладникаво е. И знам, че Гого ще се съгласи с мен.

Аз имам потискащото чувство, че е права. Решавам засега да се откажа от спора. Няма да го спечеля днес.

— А за роклите, трябва да са висша мода. Не чисто бели, а като оцветени с чай. Подобни на нощници. Много ефирно — не като горски феи, а по-скоро като божествени същества.

— Аз ще облека смокинг.

Едва не се задавям.

— Какво!

— Смокинг. С подходящи обувки марка „Конвърс“.

— Само през трупа ми!

Кити свива рамене.

— Кити, тази сватба не е от онези, на които трябва да се носят черни вратовръзки. Смокингът няма да изглежда подходящ за сватба в задния двор! И трите трябва да сме облечени в тон, като едно цяло! Момичетата Сонг!

— Вече казах на Трий и татко и идеята за смокинг се хареса и на двамата, така че го приеми. — На лицето й е изписано онова упорито изражение, както винаги, когато е твърдо решена да отстоява своето. Като бик.

— В такъв случай трябва да облечеш поне летен костюм. Ще е прекалено горещо за смокинг, а с летния костюм ще можеш да дишаш. — Чувствам, че съм направила компромис, така че тя също трябва да направи, но не.

— Не ти решаваш всичко, Лара Джийн. Не е твоята сватба.

— Знам!

— Е, просто го помни.

Протягам ръка да я разтърся, но тя се отдръпва прекалено бързо. И извиква над рамото си:

— Тревожи се за собствения си живот!