Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (13)

13

Лукас казва:

— Мисля, че балът много прилича на Бъдни вечер. — Той, Крис и аз сме в кабинета на сестрата, защото тя е на обяд и няма нищо против да лежим на кушетката. Тъй като вече сме почти завършили, всички учители са великодушни.

— Бъдни вечер е вечер на традициите — ухилва се Крис, като си играе с ноктите си.

— Ще ме оставиш ли да довърша? — Лукас въздъхва и започва отново. — Както казвах, и балът за завършването се огъва под тежестта на очакванията, които имаме. Съвършената нощ, която всеки американски тийнейджър трябва да има. Пропиляват се толкова време и пари и се чувстваш длъжен — да, трябва да имаш епична нощ. Как е възможно да се оцелее под такова напрежение?

Според мен съвършената нощ ще завърши така, както никой не е планирал или очаквал; тя просто се случва. Мисля, че вече съм имала дванайсет съвършени нощи с Питър, така че нямам нужда тази на бала да бъде епична. Когато си представям нощта на бала, виждам Питър в смокинг, учтив с татко, да поставя корсет на Кити. И всички си правим снимка до камината. Напомням си мислено да кажа на Питър да вземе допълнителен венец за нея.

— Това означава ли, че няма да отидеш? — питам Лукас.

Той отново въздъхва.

— Не знам. Дори няма момиче, с което искам да отида.

— Щях да те поканя, ако нямаше да съм с Питър — казвам. После поглеждам първо Лукас, после — Крис. — Хей, защо не отидете заедно?

— Аз няма да отида — казва Крис. — Вероятно ще отида до Вашингтон с другите от „Епълбий“.

— Крис, не може да не отидеш на бала. Винаги можеш да отидеш до Вашингтон с приятелите си от „Епълбий“. А балът е само веднъж.

Рожденият ми ден е в деня след бала и съм леко наранена, че Крис, изглежда, е забравила. Ако отиде във Вашингтон, вероятно ще остане цяла седмица и няма да я видя на рождения си ден.

— Балът ще е скучен. Не се обиждай. Искам да кажа, сигурна съм, че ще се забавляваш, Лара Джийн, все пак ще бъдеш с краля на бала. Как се казваше момичето, с което сте приятелки сега? Тами?

— Пами — казвам. — Но няма да е забавно, ако ти не си там.

Тя ме прегръща.

— Ауу.

— Винаги сме казвали, че ще сме заедно на бала и ще гледаме как слънцето изгрява над игрището на основното училище!

— Можеш да гледаш изгрева с Кавински.

— Не е същото!

— Успокой се — казва Крис. — Сигурно ще изгубиш девствеността си тогава, така че ще бъда последното, за което ще мислиш.

— Не съм планирала да правя секс в нощта на бала! — изсъсквам.

Погледът ми се стрелва към Лукас, който ме гледа, ококорил очи.

— Лара Джийн… двамата с Кавински още не сте правили секс?

Поглеждам в коридора, за да се уверя, че никой не ни чува.

— Не сме, но, моля те, не казвай на никого. Не че се срамувам или нещо такова. Просто не искам всички да знаят за работите ми.

— Схванах, очевидно, но… леле! — казва той, все още шокиран. — Това е… леле.

— Защо е толкова „леле“? — питам го. Усещам, че бузите ми горят.

— Той е толкова… секси.

Засмивам се.

— Вярно е.

— Има причина сексът в нощта на бала да е нещо — казва Крис. — Искам да кажа, да, традиция е, но също така всички са облечени красиво, трябва да си навън цялата нощ… Повечето от хората никога няма да изглеждат така добре, както в нощта на бала, а това е тъжно. Всичките тези глупачки с техните маникюри и педикюри и продуханите коси. Толкова елементарно.

— Ти не си ли продухваш косата? — пита Лукас.

Крис извива очи нагоре.

— Разбира се.

Казвам:

— Защо тогава съдиш другите за…

— Виж, не това исках да кажа. Исках да кажа… — Смръщва вежди. — Чакай, за какво говорехме?

— Продухани коси, маникюри и педикюри? — подсказва Лукас.

— Преди това.

— Секс? — казвам аз.

— Точно така! Да изгубиш девствеността си в нощта на бала, е клише, но за това си има причина. Практично е. Трябва да си навън цялата вечер, изглеждаш страхотно и така нататък, и така нататък. Просто има смисъл.

— Няма да правя секс за първи път, защото е удобно и косата ми изглежда страхотно, Крис.

— Добре.

Не знам със сигурност, но си представям, че първият ми път ще бъде в колежа, в моята стая, като възрастна. Трудно ми е да си го представя да стане сега, у дома, когато съм Лара Джийн, сестрата и дъщерята. В колежа ще бъда просто Лара Джийн.