Към текста

Метаданни

Данни

Серия
До всички момчета, които съм обичала (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Always and Forever, Lara Jean, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
sqnka (2021)

Издание:

Автор: Джени Хан

Заглавие: С обич, завинаги, Лара Джийн

Преводач: Силвия Желева

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Излязла от печат: 31.07.2018 г.

Редактор: Любка Йосифова

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Douglas Lyle Thompson

Коректор: Нина Джумалийска

ISBN: 978-619-157-244-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9580

История

  1. — Добавяне

12

Следващата сутрин е сива и дъждовна и сме само трите. Татко ни е оставил бележка на хладилника, в която пише, че са го извикали в болницата и ще се видим на вечеря. Марго все още е объркана от часовата разлика, затова става рано и ни приготвя бъркани яйца с бекон. Мажа яйцата върху препечения си хляб с масло и слушам дъжда. Казвам:

— Ами ако днес не отида на училище и направим нещо забавно?

Кити се оживява.

— Какво например?

— Не и ти. Ти трябва да отидеш на училище. Аз съм почти завършила. Вече никой не дава и пет пари дали посещавам часовете.

— Мисля, че татко дава — казва Марго.

— Но ако можем да правим нещо заедно… какво ще е то?

— Каквото и да е. — Марго отхапва от бекона си. — Можем да вземем влака до Ню Йорк, да участваме в лотарията Хамилтън и да спечелим.

— Не можете да отидете без мен — казва Кити.

— Бъди тиха, И Пеги — казвам и се изкикотвам.

Тя ме поглежда гневно.

— Не ме наричай И Пеги.

— Дори не знаеш за какво говорим, така че се успокой.

— Знам, че кудкудякаш като някоя вещица. Освен това, аз също знам за Хамилтън, защото слушаш рекламата по цял ден. — И припява: — Говори по-малко, усмихвай се повече.

Всъщност, ако Кити въобще е някой, тя е Джеферсън. Хитра, стилна, бързо намира рязък отговор или възражение. Марго е Анджелика, без съмнение. Управлява собствения си кораб още откакто бе малко момиченце. Винаги е знаела коя е и какво иска. Предполагам, че аз съм Близа, макар че бих предпочела да съм Анджелика. Всъщност вероятно аз съм И Пеги. Но не искам да съм И Пеги на собствената си история. Искам да съм Хамилтън.

* * *

Вали цял ден, така че щом се прибираме у дома след училище, първото, което правим двете с Кити е да си облечем пижамите. Марго дори не е събличала своята. Сложила е очилата си, прибрала е косата си на кок на върха на главата (прекалено е къса, за да стои), а аз се радвам, че е достатъчно студено да облека фланелената си пижама. Само татко е все още с дрехите, с които е бил през деня.

Поръчваме две големи пици за вечеря, обикновена, със сирене (за Кити) и „Превъзходна“, с всички гарнитури. На дивана в дневната сме, хапваме пица, а татко внезапно казва:

— Момичета, има нещо, за което искам да поговорим. — Прочиства гърлото си, както прави, когато е нервен. Двете с Кити си разменяме любопитни погледи, после той изтърсва: — Искам да помоля Трина да се омъжи за мен.

Притискам длани към устата си.

— О, мили боже!

Очите на Кити ще изхвръкнат, челюстта й увисва, тя захвърля пицата си настрани и изпищява толкова силно, че Джейми Фокс-Пикъл подскача. Хвърля се към татко, който се засмива. Аз скачам и го прегръщам.

Не мога да спра да се усмихвам. Докато не поглеждам Марго, чието лице е абсолютно безизразно. Татко също я гледа, нервен и с надежда в очите.

— Марго? Там ли си още? Какво мислиш, скъпа?

— Мисля, че е фантастично.

— Наистина ли?

Тя кима.

— Абсолютно. Мисля, че Трина е страхотна. А и Кити я обожава, нали? — Кити е прекалено заета да пищи и да подскача на дивана с Джейми, че да отговори. Марго тихо казва: — Радвам се за теб, татко. Наистина.

Издава я думата абсолютно. Татко изпитва прекалено силно облекчение, че да забележи, но не и аз. Разбира се, това е странно за нея. Тя все още свиква с това да вижда госпожица Ротсчайлд в нашата кухня. Не е виждала често нея и татко заедно. За Марго тя все още е нашата съседка, която полива моравата по къси панталонки от хавлиен плат и горнище на бански.

— Ще имам нужда от помощта ви за предложението — казва татко. — Лара Джийн, сигурен съм, че имаш идеи, нали?

Уверено казвам:

— О, да. Хората непрекъснато правят предложения за бала, така че има откъде да черпя вдъхновение.

Марго се обръща към мен и се засмива и смехът й прозвучава почти искрен.

— Сигурна съм, че татко ще иска нещо по-достойно от „Ще се омъжиш ли за мен“, написано с крем за бръснене върху капака на нечия кола, Лара Джийн.

— Предложенията за бала вече са много по-изтънчени, отколкото по твое време, Гого — казвам. Заяждам се с нея, за да може отново да се почувства нормално след бомбата, която татко пусна.

Моето време? Аз съм само две години по-голяма от теб. — Опитва се да демонстрира веселост, но усещам напрежението в гласа й.

— Две години са като кучешки години, когато става въпрос за гимназията. Не е ли така, Кити? — Дръпвам я към себе си и я притискам здраво до гърдите си. Тя се изтръгва.

— Да, и двете сте много стари — казва Кити. — Може ли аз също да бъда част от предложението, татко?

— Разбира се. Не мога да се оженя без вас. — Изглежда готов да заплаче. — Ние сме екип, нали?

Кити подскача нагоре-надолу като малко дете.

— Да! — вика весело. На върха на щастието е и Марго също го вижда, както и това колко е важно за нея.

— Кога ще й предложиш? — пита Марго.

— Тази вечер! — извиква Кити.

Аз я поглеждам втренчено.

— Не! Нямаме достатъчно време да измислим перфектното предложение. Имаме нужда поне от седмица. Освен това, нямаме пръстен. Чакай малко, имаш ли пръстен, татко?

Татко сваля очилата си и избърсва очите си.

— Разбира се, че не. Исках първо да говоря с вас. Искам и трите да сте тук за предложението, така че ще го направя, като си дойдеш за лятото, Марго.

— Дотогава има много време — възразява Кити.

— Да, не чакай толкова, татко — казва Марго.

— Е, ще трябва поне да ми помогнете да избера пръстена — казва татко.

— Лара Джийн има по-добро око за такива неща — казва искрено Марго. — Освен това, едва познавам госпожица Ротсчайлд. Нямам представа какъв пръстен ще й хареса.

През лицето на татко преминава сянка. Заради думите „Едва познавам госпожица Ротсчайлд“.

Имитирам гласа на Хърмаяни:

— Нямаш представа? — заяждам се с нея. — Знаеш ли, че си все още американка, Гого? В Америка не говорим така стилно.

Тя се засмива, всички се засмиваме. После тя казва, вероятно също видяла онази сянка да минава през лицето на татко:

— Погрижете се да направите тонове снимки, които да разгледам.

Татко с благодарност казва:

— Ще направим. Ще направим и видео. Господи, надявам се да каже „да“!

— Ще каже „да“. Разбира се, че ще каже „да“ — казваме всички в хор.

* * *

Двете с Марго увиваме останалите парчета пица в хартия, после — във фолио.

— Казах ви, че две пици ще са прекалено много — казва тя.

— Кити ще я изяде за следучилищна закуска — казвам. — Питър също ще хапне. — Хвърлям поглед към дневната, където Кити и татко са сгушени на дивана и гледат телевизия. Прошепвам: — Какви са истинските ти чувства относно предложението на татко към госпожица Ротсчайлд?

— Мисля, че е лудост — прошепва тя в отговор. — Тя живее отсреща, за бога. Могат просто да се срещат като двама възрастни. Какъв е смисълът да се женят?

— Може би просто искат връзката им да е официална. Или може би е заради Кити.

— Те дори не излизат толкова отдавна! Колко време стана, шест месеца?

— Малко повече. Но, Гого, познават се от години.

Тя прибира парчетата пица и казва:

— Можеш ли да си представиш колко ще е странно да живее тук?

Въпросът й ме кара да се замисля. Госпожица Ротсчайлд често е в къщата, но не е същото, като да живее тук. Тя прави нещата по свой си начин, пие — също. Например тя носи обувки у дома си, но ние — не, затова тя се събува, като идва у дома. И сега, като се замисля, досега не е спала тук, винаги се прибира в края на вечерта. Наистина може да е странно. Също, тя държи хляба си в хладилника, което мразя, и за да бъдем откровени, известно е, че кучето Симон пикае върху килима. Но след като няма да отида във Вирджинския университет, няма да съм често тук — ще бъда в колежа.

— Нито една от двете ни няма да живее тук — казвам накрая. — Само Кити, а тя е очарована до смърт.

Марго не отговаря веднага.

— Да, те двете наистина изглеждат близки. — Отива до фризера и прави място за пицата. И казва с гръб към мен: — Не забравяй, че трябва да купим роклята ти за бала, преди да си замина.

— Ооо, окей!

Сякаш само преди две секунди купувахме роклята на Марго, а сега е моят ред. Не съм осъзнала, че татко е влязъл в кухнята, но той се присъединява с:

— Хей, може би Трина също може да дойде с вас?

Поглежда ме с надежда. Но не мен трябва да гледа. Аз вече обичам госпожица Ротсчайлд. Той трябва да спечели Марго.

Хвърлям поглед на Марго, която ме гледа с широко отворени очи, в които виждам паника.

— Хм… — казвам. — Мисля, че този път трябва да бъдем само двете.

Татко кима, сякаш разбира.

— А. Разбрах. — После казва на Марго: — Може ли двамата да прекараме малко време като баща и дъщеря, преди да заминеш? Може би да покараме велосипеди?

— Звучи добре — казва тя.

Когато той обръща гръб, Марго оформя с устни думите: Благодаря ти. Чувствам, че съм предала госпожица Ротсчайлд, но Марго ми е сестра. Трябва да съм на нейна страна.

* * *

Мисля, че Марго се чувства виновна, задето не прие компанията на госпожица Ротсчайлд в обиколката ни по магазините за рокля, защото се опитва да компенсира по други начини. Когато на следващия ден след училище отиваме в мола, тя заявява, че всяка от нас ще избере по две рокли и ще трябва да ги пробвам всичките, а после ще преценим. Дори е нарисувала емотикони с палец нагоре и надолу, които да използваме.

В пробната е много тясно, роклите са навсякъде. Марго е определила за Кити работата по окачането им на закачалките и организацията, но Кити вече се е отказала и играе Кенди краш на телефона на Марго.

Марго ми подава първо една от избраните от нея рокли — красиво падаща рокля, с ръкави, които едва покриват раменете ми.

— Можеш да вдигнеш косата си за тази рокля.

Без да вдига поглед, Кити казва:

— Аз бих я облякла с плажни къдри.

Марго й прави гримаса в огледалото.

— Но подходящ ли е за мен черният цвят? — чудя се.

— Трябва да се опиташ по-често да обличаш черно — казва Марго. — Наистина ти отива.

Кити разчопва коричката, покрила раната на крака й.

— На моя бал ще отида с прилепнала кожена рокля — казва.

— Може да е много горещо през май във Вирджиния — казвам, а Марго ме закопчава. — Можеш да носиш кожена рокля за срещата на класа обаче, тъй като е през октомври.

Изучаваме отражението ми в огледалото. Роклята ми е прекалено широка, а черното ме прави да изглеждам като вещица, макар и вещица в хубава рокля.

— Мисля, че имаш нужда от по-големи гърди за тази рокля — казва Кити. И вдига картонче с палеца надолу.

Смръщвам вежди. Права е.

— Да, мисля, че си права.

— Мама имаше ли големи гърди? — пита внезапно Кити.

— Хмм. Мисля, че бяха по-скоро малки — казва Марго. — Чашка А.

— Ти какъв размер носиш? — пита тя.

— АВ.

Кити ме оглежда и казва:

— А на Лара Джийн са малки като на мама.

— Хей, аз нося чашка В! — възразявам. — Аз съм от големите А. Почти В. Някой да разкопчае ципа ми.

— Трий има големи гърди — казва Кити.

— Истински ли са? — пита Марго и дръпва ципа ми.

Събличам роклята и я подавам на Кити да я закачи на закачалката.

— Така мисля.

— Истински са. Виждала съм я по бански и падат встрани, когато легне, ето как разбрах. Фалшивите остават по местата си, подобни на фунийки сладолед. — Кити отново взема телефона на Марго. — И също така я питах.

— Съмнявам се, че щеше да ти каже, ако бяха фалшиви — казва Марго.

Кити смръщва вежди.

— Трий не ме лъже.

— Не казах, че ще излъже. Исках само да кажа, че може би няма да иска да знаеш, ако си е правила пластична операция! Което си е нейно право! — Кити само свива хладно рамене.

Бързо обличам следващата рокля, за да сложа край на темата за гърдите на госпожица Ротсчайлд.

— Какво мислите за тази, момичета?

И двете поклащат глави и едновременно протягат ръце към картончетата с палец надолу. Поне и двете не харесват избраната от мен рокля.

— Къде са избраните от мен? Облечи моята след това. — Кити е избрала прилепнала по тялото бяла рокля със смъкнати рамене, която няма да облека и след милион години и тя го знае. — Просто искам да я видя на теб.

Обличам я, за да й доставя удоволствие, а Кити настоява, че тази е най-хубавата от всички, защото иска да спечели. Накрая се оказва, че нито една от роклите не е моят стил, но това не ме тревожи. До бала има още месец и искам да обиколя скъпите магазини, преди да си купя нещо от евтин. Харесва ми идеята за вече обличана рокля, такава, която е посетила разни места, видяла е разни неща, рокля, каквато момиче като Сторми би могла да облече за бала си.

На следващата сутрин, преди да тръгне за Шотландия, Марго ме кара да обещая да й изпращам снимки на потенциалните рокли, за да може да си каже думата. Не казва нито дума повече за госпожица Ротсчайлд, което не е изненадващо, защото това не е в стила й.