Джени Хан
С обич, завинаги, Лара Джийн (20)

20

Двете с Трина седим на дивана и пием чай. Показвам й снимки на аранжирани цветя, а татко влиза и се отпуска на дивана до нас.

— Дълъг ден? — пита го Трина.

— Най-дългият — казва той и затваря очи.

— Въпрос — казвам.

Той отваря очи.

— Да, моя средна дъщеричке?

— Какво мислите за първия танц?

Той изстенва.

— В момента съм прекалено уморен да мисля за танци.

— Моля те. Това е твоята сватба! Бъди тук, татко.

Трина се засмива и го побутва отстрани с крак.

— Бъди тук, Дан!

— Добре, добре. Е, Трина е голяма почитателка на Шаная Туейн. — Усмихват се един на друг. — И така, какво ще кажете за „От този момент нататък“?

— Ауу — казва тя. — Ти наистина ме познаваш.

— Шаная Туейн — повтарям. — Не е ли нейна песента „Човече, чувствам се като жена“?

Трина хваща чашата си така, сякаш е микрофон, и накланя глава.

— От този момент ще те обичам — изпява фалшиво.

— Не мисля, че знам тази песен — казвам, като се опитвам да изглеждам неутрална.

— Пусни я на телефона си за нея — казва тя на татко.

— Не съди — предупреждава ме той и я пуска.

Не съм чувала песен, която да е по-несвойствена за него. Но на лицето му има глупава усмивка през цялото време и тя само става по-голяма, когато Трина го прегръща през раменете и го кара да се люлее с нея в такт с ритъма.

— Съвършена е — казвам и изведнъж ми се доплаква. Прочиствам гърлото си. — Сега, когато песента е избрана, можем да започнем да мислим и за други неща от списъка. Говорих с „Тилис Трийте“ да приготвят мини бананови пудинги в малки бурканчета, а те казват, че не могат да ги направят за по-малко от седем долара за брой.

На челото на татко се появяват тревожни бръчки.

— Струва ми се скъпо.

— Не се тревожи, имам номера на пекарна в Ричмънд и ако цената за доставката не е прекалено висока, може би това е начинът. — Прелиствам страница. — Бях толкова заета с десертите, че още не съм се срещнала с музикалната група, с която се свързах. Ще свирят в Кесуик този уикенд, може да се опитам да отида да ги чуя.

Татко ме гледа със загриженост в очите.

— Скъпа, изглежда, си заменила печенето с планирането на сватбата и го използваш като облекчение за стреса. Това е малко прекалено.

— Групата не е точно група — казвам бързо. — Певец и китарист. Току-що започват, така че е разумно да ги наемем. Ще знам повече, когато ги видя на живо.

— Нямат ли видео записи, които би могла да гледаш? — пита Трина.

— Разбира се, но не е същото, като да ги гледаш на живо.

— Не мисля, че имаме нужда от група — казва татко и двамата с Трина разменят погледи. — Мисля, че ще сме доволни просто да пускаме музика на компютъра.

— Чудесно, но ще трябва да наемем оборудване — казвам и отново прелиствам списъка си, а Трина поставя длан върху ръката ми.

— Сладката ми, харесва ми, че искаш да помогнеш, и съм толкова благодарна. Но, честно, предпочитам да не се стресираш толкова. С баща ти наистина не се интересуваме от подробностите. Искаме просто да се оженим. Нямаме нужда от камион за храна, нито от мини бананови пудинги. Ще сме също толкова щастливи да поръчаме барбекю от „Барбекю Иксчейндж“. — Понечвам да кажа нещо, но тя ме спира. — Има само една последна година в гимназията и искам да й се насладиш. Имаш секси гадже и учиш в страхотно училище. Рожденият ти ден ще дойде скоро. Сега е времето просто да бъдеш млада и да се наслаждаваш на всичко!

— Да, в рамките на разумното, разбира се — побързва да каже татко.

— Но това не ме стресира — възразявам. — Концентрирането върху сватбата ме успокоява! Много ме успокоява.

— И ни помагаш много, но мисля, че има и други неща, върху които можеш да се концентрираш, и заслужават повече да им отделиш от времето си. Като например да завършиш и да се подготвиш за колежа. — На лицето на татко е изписано онова твърдо изражение, което рядко виждам.

Смръщвам вежди.

— Значи не искате повече да ви помагам със сватбата?

Трина казва:

— Все още искам да отговаряш за роклите на шаферките и ще се радвам да изпечеш сватбената ни торта…

— А тортата за младоженеца? — прекъсвам я.

— Разбира се. Но ние ще се погрижим за останалото. Кълна се, казвам го за твое добро, Лара Джийн. Няма повече да се пазариш с търговците.

— И никакви ненавременни пътувания до Ричмънд за масички за тортата — добавя татко.

Въздъхвам неохотно.

— Ако сте сигурни…

Тя кима.

— Просто се наслаждавай на младостта си. Концентрирай се върху роклята си за бала. Започна ли вече да търсиш?

— Нещо такова. — Сега ми хрумва, че до бала остава по-малко от месец, а аз все още нямам рокля. — Ако наистина сте сигурни…

— Сигурни сме — казва татко, а Трина кима.

Тръгвам нагоре по стълбите и чувам татко да й шепне:

— Защо, за бога, я окуражаваш да се наслаждава на секси гаджето си?

Едва не се засмивам на глас.

— Не това исках да кажа! — казва Трина.

Той издава някакъв неопределен звук.

— Но прозвуча така.

— О, мили боже, не приемай всичко толкова буквално, Дан. Освен това, гаджето й наистина е секси.

* * *

Разглеждам бални рокли на компютъра си и се смея на глас всеки път, когато се сетя как татко нарече Питър „секси гадже“. След час търсене съм сигурна, че съм открила роклята си. Тя е в стил балерина, с горна част, украсена с диагонално пресичащи се ленти с метален ефект и поли от тюл — в уебсайта пише, че е в пепеляворозово. Сторми ще бъде доволна.

След това влизам в уебсайта на „Уилям енд Мери“ и плащам депозита за записването, както трябваше да направя преди седмици.

* * *

По-късно тази седмица, на път за училище, Питър казва, че се е измъкнал от доставките за майка си и може да дойде с мен в Кесуик, за да гледаме изпълнението на групата.

Спокойно отговарям:

— Оказва се, че татко и Трина не искат група. Всъщност не искат почти нищо. Искат сватбата да бъде съвсем обикновена. Просто ще вземат назаем оборудване и ще пуснат музика на компютъра. Познай коя песен избраха за първия си танц.

— Каква?

— „От този момент нататък“ на Шаная Туейн.

Той смръщва вежди.

— Не съм дори чувал за нея.

— И според мен не подхожда, но на тях очевидно им харесва. Осъзнаваш ли, че ние си нямаме наша песен?

— Добре, да си изберем тогава.

— Не става така. Не просто избираш песента си. Песента те избира. Като Разпределителната шапка.

Питър мъдро кима. Най-после прочете всичките книги за Хари Потър и е нетърпелив да докаже, че разбира за какво говоря.

— Схванах.

— Трябва просто… да се случи. Момент. И песента улавя момента, нали разбираш? Песента на мама и Татко беше „Ти си прекрасна тази вечер“ на Ерик Клептън. Танцуваха на нея на сватбата си.

— Как тогава е станала тяхна песен?

— Била първата песен, на която танцували блус в колежа. Било скоро след първата им среща. Татко бил облечен в прекалено голям за него костюм, а косата на мама била сплетена на френска плитка.

— Какво ще кажеш, която и да е следващата песен, да бъде нашата. Ще бъде съдба.

— Не можем сами да правим съдбата си.

— Разбира се, че можем. — Питър протяга ръка да пусне радиото.

— Чакай! Просто радиостанция? Ами ако не е бавна?

— Добре, тогава ще се спрем на Хитове 101. — Питър натиска бутона.

— Мечо Пух не знае какво да прави, а на носа му има мед — припява женски глас.

Питър казва:

— Какво е това, по дяволите?

А аз казвам:

— Това не може да е нашата песен.

— Най-добрата от първите три? — предлага той.

— Да не насилваме нещата. Ще разберем, когато я чуем, мисля.

— Може би ще я чуем на бала — казва Питър. — О, това ми напомня. Какъв цвят е роклята ти? Майка ми ще помоли приятелката си цветарка да ти направи венеца.

— Пепеляворозово. — Роклята дойде по пощата предния ден. Облякох я, за да я видят всички, и Трина каза, че тази е „роклята, която най-много подхожда на Лара Джийн“. Изпратих снимка на Сторми, която написа в отговор: „О-ла-ла“ с емотикони на танцуващи жени.

— Какво, по дяволите, е пепеляворозово? — иска да знае Питър.

— Като розово-златно. — Питър все още има объркан вид, затова въздъхвам и казвам: — Просто кажи на майка си. Тя ще знае. Мислиш ли, че можеш да донесеш и малък венец за Кити и да представиш нещата така, все едно идеята е била твоя.

— Разбира се, но можеше и сам да се сетя — изръмжава недоволно. — Трябва поне да ми дадеш шанса да имам идеи.

Потупвам го по коляното.

— Само не забравяй, моля те.