Тед Козматка
Потрепващите (18)

Глава 17

На следващия ден с Машината пропуснахме следобедните лекции и тръгнахме рано за летището. Почти не разговаряхме в таксито дотам.

Щом минахме през проверката и наближихме нашия изход, видях познато лице на един от телевизорите, които висяха от тавана. Робинс. Беше въодушевен и размахваше ръце, докато говореше. Приличаше на политик, който излага опорните точки на предизборната си платформа.

Забавих крачка, когато минавах покрай телевизора, и хванах част от монолога му. Нещо за деонтологичната етика и нищетата. Думите бяха лишени от контекст, а без контекст се лишаваха и от значение, но пък екзалтираното му изражение беше красноречиво. Пауза за усмивка, после отново плавният глас: „Експериментът утре ще докаже това“.

На екрана се появи друга физиономия, задължителният опонент, не по-малко искрено лице, под което течаха титли от „Харвард“.

— Той преувеличава — каза опонентът. — Науката не подкрепя тази интерпретация.

Десетки хора гледаха телевизора от местата си в чакалнята. Други играеха на телефоните си. Трети спяха. Летището беше полупразно в средата на деня, в средата на седмицата, в средата на живота.

Мислех за онова, което Джереми беше казал. Но какво означават тези резултати? Означават точно какаото си мислиш, че означават.

И именно затова бяха толкова опасни.

Помислих си за всичкото уиски на света.

И продължих да вървя.

* * *

През нощта, когато се върнах в моя мотел, се обадих в дома на Машината. В противен случай щях да пия. А не исках да пия. Защото знаех, че ако отново започна да пия, дори една-единствена глътка, няма да спра. Никога.

Той вдигна на петото позвъняване. Далечен глас.

— Какво ще се случи утре? — попитах го аз.

Настъпи дълга пауза. Толкова дълга, че се зачудих дали ме е чул.

— Не съм сигурен — отвърна той с дрезгав и изморен глас. Глас, на човек, който не спи добре. — Онтогенезата е кратко повторение на филогенезата.

— И какво искаш да кажеш?

— На ранните етапи от развитието на зародиша имаме хриле, опашка, белези на цялото животинско царство. Всичко е там, като малка машина на времето, започва с попова лъжичка и продължава нагоре. С развитието на зародиша се издигаме по филогенетичното дърво и най-новите характеристики, онова, което ни прави хора, се проявяват последни.

— Как това ще се отрази на експеримента?

— Онова, което Робинс търси, се открива единствено при хората, затова ми се струва, че греши и колапсът на вълновата функция ще се случи късно. Много късно.

— Значи това е механизмът според теб?

— Ерик, нямам никаква представа какъв е механизмът.

* * *

Денят на експеримента настъпи и ние отидохме на работа, все едно нищо особено не се случваше. Чакахме някакво прессъобщение — нещо по телевизията или радиото. Някакви новини.

Първият знак, че нещо не е наред, дойде под формата на тишина.

Тишина от страна на групата на Робинс. Тишина в медиите. Никакви пресконференции. Никакви телевизионни интервюта.

Просто тишина.

Сатвик се присъедини към нас в лабораторията, но когато започнахме да го разпитваме, нямаше какво да ни каже. Помогнал им с оборудването, но не присъствал на експеримента.

— Как така не си присъствал? — попита Машината.

— Не ми позволиха да гледам — каза Сатвик. — Държаха ме настрани.

Мина ден, после два. И трети.

Накрая групата на Робинсън излезе с кратко изявление, което наричаше резултатите от експеримента неубедителни. Робинс се появи по телевизията след няколко дни и каза безцеремонно, че в механизма на експеримента имало недостатък.

Сатвик се смръщи.

— Недостатък ли? Какъв недостатък?

Седяхме в неговия кабинет и гледахме новините по интернет — Джереми ни беше изпратил линка. Имейлът му започваше с думите: „Сигурно ще искаш да видиш това“.

— Кутията беше съвършена — прошепна Сатвик. — Ако е имало проблем, трябваше да ме помолят за помощ.

Натиснах бутона PLAY. На видеото Робинс стоеше зад някаква катедра, обграден от микрофони. Линкът беше към пресконференция.

— Самият експеримент е несъвършен — каза Робинс. Беше изтупан със спретнат костюм, светкавиците на апаратите озаряваха синия екран зад него. Той изглеждаше уверен и говореше премерено. — Процедурите, необходими за тестването на бременни жени, правят точната оценка невъзможна. Не бяхме в състояние да получим смислени резултати.

Той даде думата на репортерите за въпроси и те задаваха въпроси, но получаваха все едни и същи отговори:

— Експериментът има недостатъци.

— Механизмът се провали.

— Няма смислени резултати.

Аз затворих линка.

— Няма никакъв недостатък — рече Сатвик. — Той не е получил желания резултат.

— Да — обади се Машината. — Мисля, че си прав. Той лъже.

Но истината, разбира се, беше още по-странна.

И разбира се, се появи по-късно.