Джон Конъли
Време на мъчения (93)

93

По-голямата част от деня премина в разчистване на останките от Отреза и извозване на ранените до болниците, а на мъртвите — до моргата. Разпитите щяха да отнемат дни, може би и седмици. Всички пълнолетни жители на Отреза бяха арестувани и им бяха прочетени правата. Те щяха да се явят възможно най-скоро пред съда, за да бъдат отново информирани за правата си и евентуално да им бъде определена гаранция. В Западна Вирджиния всеки обвинен в углавно престъпление имаше право да поиска предварително изслушване в рамките на десет дни, ако е задържан, или на двайсет, ако е освободен под гаранция. Доста работа чакаше окръг Пласи и целия щат.

Властите дадоха да се разбере, че всеки, свързан с Отреза, който сътрудничи на разследването и окаже помощ за разпознаването на останките от жертвите, ще получи облекчение на присъдата. Бързо се появиха пръсти, които сочеха места по картата, и гласове, които разказваха за сетните дни на множество мъже и жени. Повечето бяха погребани в гробището на Отреза, скрити под собствените им мъртъвци. Междувременно Одел Уотсън за първи път разказа за разкъсаната от кучетата жена, и още веднъж — за мъжа с покрита глава, когото бе видял да отвеждат в Отреза посред нощ.

На следващия ден започна копаенето.

Департаментът по здравни грижи и човешки ресурси на Западна Вирджиния даде насоки за работата с непълнолетните. След бързи консултации се взе решение на всички пълнолетни, събрани в затвора на Отреза по време на стълкновението, да бъдат повдигнати обвинения за съучастничество в отвличане, изнасилване, сексуално насилие и убийство, но щатът нямаше да възрази срещу освобождаването им под гаранция при строги условия. Отрезът щеше да бъде затворен за досегашните си обитатели в очакване на съдебната експертиза. Почивната база на окръг Пласи беше превърната в лагер за временно настаняване, което донякъде отложи въпроса какво ще правят с децата. Мъжете бяха разпределени между окръжния затвор и няколко изправителни институции.

От Касандър Хоб обаче нямаше и следа.

Касандър не бе планирал да бяга. Двамата му сина бяха убити, самият той беше наредил ликвидирането на водача на Отреза, някогашния му най-добър приятел, и беше довършил Шера — жената, която бе споделял с Оберон. Нападенията срещу Хенкел и частния детектив се бяха провалили, пленените жени бяха успели да се измъкнат. Отрезът беше изгубен, но той бе възнамерявал да загине, докато го брани. Ала тогава беше чул Мъртвия крал да го зове по име.

Там, в мрака на владението си, Мъртвия крал проникна в Касандър и заличи от съзнанието му всички мисли за въоръжена борба. Важното сега бе Мъртвия крал да оцелее и Касандър трябваше да го носи в себе си, докато не открие нови кости, които да го приютят. Чувстваше присъствието му като тежест в душата си и сянка пред очите си. То шепнеше и писукаше в главата му, а лудостта му бе заразителна.

Касандър излезе от североизточната страна на Отреза, близо до дома на Барнет. Милард Барнет беше ерген, който отглеждаше бройлери заедно с двамата си по-големи братя, докато те не се споминаха един след друг в рамките на месец, след което той спря да се интересува и от пилета, и от каквото и да било друго, и заживя в самота и уединение. Когато на вратата му се почука и той отвори, Касандър го застреля и хвърли тялото му в един изоставен кладенец. После взе колата му и пое към Вирджиния. Спря само веднъж, за да се обади на Даниъл Старчър от уличен телефон и да го информира за станалото, въпреки че това беше излишно, защото адвокатът беше видял всичко по телевизията и вече се беше заел да заличава следите от връзките си с Отреза, включително неофициалните услуги по осиновяването. Щеше да отложи колкото може повече осведомяването на злощастните купувачи, че скоро няма да получат малките си съкровища. Щеше да се наложи да възстанови и капарото им, което включваше значителен бонус от консорциума за едно от децата.

По дяволите.

Касандър разполагаше с пари в брой, но щяха да му трябват още. Старчър се поинтересува от плановете му. Касандър отвърна, че засега няма такива, освен да стигне до убежището си в Бедфорд — един от имотите, които Отрезът поддържаше за временен подслон и складови нужди. Старчът му обеща, че ще му изпрати пари там, и затвори. Даде му време да стигне дотам и да се настани, след което възложи на двама изпълнители на мръсни поръчки на свободна практика — Първис и Стоун, да заминат за Бедфорд и да го убият.

Когато Първис и Стоун стигнаха там, къщата беше празна. Касандър беше минал оттам — намериха кутии от сандвичи и празни бутилки от бира, както и останките от огън, запален в кофа за боклук, но явно отново беше излязъл. Чакаха го цяла нощ и до късно на другия ден, но той така и не се върна. Предположиха, че някой може да го е предупредил, но Старчър ги увери, че само трима души са знаели за планирания удар и Касандър не е бил между тях.

Касандър трябваше да умре. Ако полицията го заловеше и той се опиташе да постигне споразумение, позицията на Старчър щеше да се промени твърде неприятно от защитник в обвиняем. Касандър обаче беше изчезнал, и макар адвокатът още да не го знаеше, полицията вече беше на път към Луисбърг. Само след няколко часа той беше арестуван.

Мъртвия крал беше предупредил Касандър за приближаването на убийците: не с думи или образи, а с усещане. На Старчър вече не можеше да се разчита, но Касандър щеше да се разправя по-късно с него. Отби се в убежището само колкото да се преоблече и да вземе малко чисти дрехи от запасите, които държеше в мазето. Обръсна брадата и по-голямата част от косата си, а остатъка боядиса с препарата, който стоеше в банята именно с тази цел. После изгори космите в една кофа, а на излизане изхвърли шишенцето в боклука.

Мъртвия крал не спираше да говори, макар и на самия себе си. Почти не позволяваше на Касандър да заспи, а когато той все пак успееше да задреме, проникваше в съня му и Касандър се будеше с писък. Здравият му разум неумолимо чезнеше, а каквото бе останало от него трескаво оспорваше съществуването на Мъртвия крал, въпреки че постоянно чуваше шепота му на всякакви незнайни езици. Дали това не беше симптом на общата лудост на Отреза, зараза на ума, предавана от поколение на поколение, глас, придаден на формата, която сами бяха създали? И в този смисъл, не бяха ли те всички Мъртвия крал?

Потънал в мисли, той забеляза тишината в главата си със закъснение. Зачака, не смеейки да диша. Нямаше го. Каквото и да беше, вече…

И в този момент чу как Мъртвия крал се смее.

Паркър, Ейнджъл и Луис не можеха да избегнат разпитите от полицията и ФБР. Последното беше особено неприятно и само молбата на Паркър за участието на Рос предотврати по-лошите последствия за всички им. Рос не пропусна да му натърти, че му прави услуга и че някой ден ще поиска да му я върне с лихвите.

— Каквато и сделка да си сключил с него — каза Луис, докато се готвеха да напуснат окръг Пласи, — е била лоша.

Едно от първите тела, които намериха, беше това на Джеръм Бърнел, защото беше последното заровено. Откриха го в ямата, в която се хвърляха умрелите кучета.

Мъртвия крал не се чувстваше добре в кожата на Касандър. Той не принадлежеше на света на живите, а на мъртвите. Нужно му бе укритието на голи кости.

Касандър, от своя страна, искаше да отмъсти на някого за участта, сполетяла Отреза. Прицелил се бе в две мишени: Хенкел и частния детектив Чарли Паркър. Хенкел за момента бе недостижим — може би и завинаги, защото Касандър никога нямаше да се върне в Пласи. Оставаше Паркър. Касандър знаеше доста за него от разказите на Оберон, а и Мъртвия крал беше предусетил идването му. Паркър беше опасен и Касандър не беше сигурен, че ако се изправи срещу него, ще оцелее. Докато шофираше, се замисли за Роджър Ормсби — похитителя и убиец на децата, когото Паркър бе успял да проследи. Ормсби не просто убиваше жертвите си: той правеше така, че да изчезнат безследно, и с това прибавяше още един нюанс към мъчението на живите им близки.

Касандър знаеше всичко за обезкостяването, изваряването и консервацията. В главата му започна да се оформя план, който щеше да утоли както жаждата му за мъст, така и потребностите на Мъртвия крал.