Джон Конъли
Време на мъчения (16)

16

Крис Атууд седна срещу Филип Гърли, представителя на „Ар Пи Ел“ — една от фирмите, обслужващи полиграфа в Изправителния департамент. На масата лежаха резултатите от теста на Бърнел.

— Мислиш ли, че лъже? — попита Атууд.

Гърли отново прегледа документите.

— Както и двамата знаем, има мъже и жени, които умеят да надхитряват полиграфа въпреки окървавените си ръце. Те просто гледат през теб, докато задаваш въпросите. Но с Бърнел не беше така.

— В смисъл?

— Може би някак си е убедил себе си, че не е извършил престъпленията, в които го обвиняват.

— Което не значи, че е невинен.

— Ни най-малко, но както казах, онези, които успяват да се откъснат от реалността, са доста странни и издават специфична миризма.

— Но ти не подуши Бърнел?

— Не.

— Значи, е казвал истината?

— Възможно е.

Атууд взе резултатите от детектора на лъжата, сложи ги в една папка и я затвори.

— Искаш ли да повторя теста? — попита Гърли.

— Не знам.

— Всъщност има ли значение дали е невинен?

— Само за него. Вече е в системата. Ще направим, каквото можем.

Гърли се изправи.

— Ама голяма работа беше онова неговото, нали?

— Кое?

— Това, което той направи на бензиностанцията. Стрелбата.

— Да, определено.

— Не изглежда такъв човек.

— Почти никой от тях не изглежда такъв човек.