Даниел Стийл
Блу (9)

9

В петък следобед Джини взе Блу от училище с такси и продължиха направо към летището. Сутринта беше разговаряла с Беки; баща им наистина се чувстваше малко по-добре през деня. Разрешителното на Шарлийн беше в чантата й. Когато пристигнаха на летището, декларираха багажа си и влязоха. Тя предложи да минат по-рано през охраната, за да си купят списания за полета.

— Нима можем да си купим списания на летище? — изненада се Блу и Джини осъзна, че той никога досега не е летял със самолет. Никога не беше напускал Ню Йорк и беше виждал летище единствено по филмите.

— Можеш да купиш какво ли не. — Тя му се усмихна, докато заставаха на опашката за проверка и му каза да извади монетите от джобовете си и да свали колана и маратонките. Блу сложи лаптопа си в една от пластмасовите кошници, а Джини остави своя в следващата. Минаха през детектора и си взеха нещата. Блу беше много впечатлен от целия процес и внимателно следеше всичко. За него това беше огромно приключение. Джини можеше само да съжалява, че нямат повече време. Искаше й се да го разведе из Ел Ей. Отиваше там с известен трепет заради спомените, но загърби опасенията си, като насочи вниманието си към Блу.

Разгледаха книжарницата. Тя купи книжка с меки корици за себе си и списания за него. Взеха си дъвки и сладкиши, а тъй като Блу беше гладен след училище, му купи хотдог и той го изяде, преди да се качат на самолета. Джини никога не беше правила толкова много неща на летище преди полет. Обикновено направо минаваше през охраната и се качваше на самолета, но момчето бе любопитно да види всичко. Изглеждаше радостно възбуден, когато заеха местата си. Тя го сложи до прозореца, за да може да гледа навън. След като оставиха ръчния си багаж и седнаха, Блу нервно я погледна.

— Няма да се разбие, нали? — с безпокойство попита той.

— Не би трябвало — с усмивка отвърна тя. — Помисли си само за всички самолети, които излитат, кацат и летят в момента по целия свят. Хиляди и хиляди са. Кога за последно чу за разбил се самолет?

— Не си спомням.

— Именно. Затова мисля, че всичко ще е наред.

Блу се успокои. Джини му каза да си закопчае колана и той се развълнува, когато чу, че ще има филм и храна.

— Всичко ли мога да си поръчам?

— Можеш да избираш между две неща, но ще трябва да изчакаш да кацнем, ако искаш бургер и пържени картофки.

Беше трогателно колко ново е всичко за него. Вълнуваше се по време на излитането, но не се уплаши, когато големият самолет се отлепи от земята. Известно време позяпа през прозореца, после прегледа списанието. Взе малкия видеоекран, който му предложи стюардесата, и си избра филм. Джини направи същото и двамата си сложиха слушалките. Всички тези нови неща му харесваха. Избра си храна от менюто. Изяде я, докато гледаше филма, а после заспа и Джини го зави с одеялото. Никой не й поиска писмото, нито я запита защо пътува с това момче и дали изобщо са роднини.

Събуди го, преди да кацнат в Ел Ей, за да види града от въздуха. Блу остана очарован от светлините и плувните басейни долу, а после големият самолет докосна земята, подскочи два пъти и намали скорост, за да се отклони по пистата за терминала. Блу току-що беше завършил първото си летене. Джини му се усмихна с топлота. Почти беше забравила защо са тук — за да види баща си, може би за последен път. Имаше чувството, че просто се е върнала у дома, макар и след дълго отсъствие. Едва сега осъзна, че Ел Ей винаги е бил нейният дом.

— Добре дошъл в Ел Ей — каза тя, докато се нареждаха с останалите на пътеката в очакване да слязат от самолета. Минута по-късно влязоха в терминала и отидоха да си вземат багажа. Джини беше казала на сестра си, че ще наеме кола от летището, за да не се налага да ги посрещат. И докато чакаше на гишето, си пожела Беки и семейството й да бъдат мили с Блу. Не искаше той да прекара лошо или да се чувства неудобно с децата на сестра й. Житейският му опит беше различен от техния във всяко отношение. Те бяха типично семейство от предградията: майка, баща, къща, плувен басейн, две коли и три деца. Не ги бе сполетявало никакво злощастие. Децата се справяха добре в училище и Чарли, най-големият, беше приет в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Най-малката им дъщеря Лизи беше на годините на Блу. Джини не можеше да си представи, че децата на сестра й и Блу могат да имат нещо общо, но се надяваше, че поне ще се държат любезно с него.

От фирмата за коли под наем им дадоха чисто нов джип, което страшно се хареса на Блу. Излязоха на оживената магистрала към Пасадена. Бяха излетели в пет следобед от Ню Йорк и поради часовата разлика сега в Ел Ей беше осем и хората се прибираха у дома, излизаха да вечерят навън в петъчната вечер или пък оставаха до късно на работа. Трафикът беше ужасно натоварен, а температурата навън беше двайсет и шест градуса. На Блу всичко му харесваше много и се беше ухилил до уши.

— Благодаря, че ме взе със себе си — каза й и я погледна стеснително. — Мислех си, че ще ме оставиш в приюта за уикенда. — Радваше се, че не го е сторила, и беше благодарен за всичко, което бе направила за него.

— Реших, че ще се позабавляваш тук, макар че ще трябва да остана при баща ми. Но той спи много, така че можем да се поразходим малко и да ти покажа града.

С изключение на Бевърли Хилс. Не искаше да доближава онова място, нито да вижда улицата, на която беше домът й някога. Не искаше да си спомня живота, който беше водила там и който бе загърбила преди три години.

— С какво си се занимавала, когато си живяла тук? — поинтересува се момчето.

Никога преди не я беше питал за предишния й живот — знаеше, че темата е болезнена за нея. Никога не споменаваше за Марк и Крис, освен ако Джини не заговореше първа, а тя го правеше рядко.

— Бях телевизионен репортер — отговори тя, докато пълзяха с трафика.

— Давали са те по телевизията? — Остана като зашеметен, когато тя кимна. — Леле! Била си звезда. На бюрото ли беше, или стоеше под проливния дъжд с преобърнат чадър и губещ се звук?

Тя се разсмя на описанието. Беше доста подходящо.

— И двете. Понякога сядах зад бюрото с Марк. Той беше в студиото всеки ден. А понякога отразявах истории в проливния дъжд. За щастие, тук не вали много. — Тя му се усмихна.

— Забавно ли беше?

Джини се замисли и кимна.

— Да, през повечето време. С Марк беше забавно. Хората се вълнуваха, когато отивахме някъде и го разпознаваха.

— Защо престана да се занимаваш с това? — Блу я наблюдаваше внимателно. Тя го погледна.

— Престана да бъде забавно без него. Така и не се върнах след… Останах у сестра ми за известно време, после заминах и започнах да работя за SOS/ЧП и да обикалям света.

— Никой не стреля по теб, когато те снимат по телевизията. Трябва да се върнеш някой ден.

Тя помълча известно време, после поклати глава. Предишната й кариера беше приключила и тя искаше да е така. Никога не би се върнала без Марк — щеше да е непоносимо всички да я съжаляват. Пък и сегашната й дейност й поднасяше по нещо ново при всяко пътуване.

Завиха на изхода от Аройо Секо Паркуей за Пасадена след час шофиране по магистралата. Джини продължи по улици с дървета и красиви домове от двете страни нагоре по малък хълм и зави в една алея пред голяма, добре изглеждаща каменна къща с голям плувен басейн отстрани. Имаше портал, но го бяха оставили отворен за нея. Беше забравила колко е голяма къщата. Подхождаше им идеално. Един черен лабрадор излая приветствено, докато Блу се оглеждаше.

— Като на кино е — възкликна, омагьосан от къщата, басейна и кучето. Щом слязоха от колата, Беки излезе да ги посрещне и Джини с облекчение видя, че не се е променила. Носеше раирана тениска, джинси и джапанки. Огледа внимателно Блу и му се усмихва хладно. Не одобряваше съществуването му в живота на сестра й и това си личеше. Но той като че ли не го усети и Джини се радваше, че е така. Беше прекалено погълнат да зяпа наоколо.

Косата на Беки бе по-тъмноруса и изглеждаше на главата й като връзка банани. Не носеше грим и никога не бе слагала. Беше си същата като последния път, когато Джини я видя. В колежа бе по-хубава, но след раждането на Чарли наддаде седем килограма и така и не си направи труда да ги свали. И винаги се обличаше в развлечени тениски и нахлузваше джапанки на бос крак. Наричаше го униформа и беше твърде заета с грижите за децата, а сега и за баща им, за да й пука за външния й вид.

Кучето ги последва вътре. Отидоха в задната част и влязоха в кухнята, където трите деца бяха насядали около масата, на която бе сервирана паста и голяма зелена салата с пилешки крилца. Джини бе наясно, че Блу отново е огладнял. Той влезе срамежливо в кухнята и се поколеба, щом видя децата на Беки. Марджи първа скочи от мястото си, за да прегърне силно леля си, много се радваше да я види. Джини я запозна с Блу. Не знаеше какво им е казала Беки, за да обясни появата му, но го представи просто като „Блу Уилямс“, без да споменава, че живее при нея в Ню Йорк. После дойде ред на Чарли да я прегърне и да стисне ръката на Блу. Джини се изненада, когато видя колко висок е станал племенникът й — стърчеше дори над баща си, беше над метър и деветдесет. Накрая се втурна Лизи, целуна въздуха някъде около бузата на леля си и погледна право към Блу. Двамата бяха на една възраст, почти еднакво високи, но момичето имаше дълга, права руса коса като леля си.

— Здрасти, аз съм Лизи — каза тя с широка усмивка. Още носеше скоби на зъбите, заради които изглеждаше по-малка, но имаше женствена фигурка, облечена с розова тениска и широки шорти. Блу бе заслепен от нея. — Искаш ли да хапнеш с нас? — предложи тя и той сякаш изпита облекчение. Чувстваше се неловко. Погледна към Джини за одобрение, тя кимна, а Лизи му донесе чиния и му предложи кола. Марджи и Чарли започнаха да го разпитват за пътуването. Изглеждаха много по-големи на своите шестнайсет и осемнайсет години, но Блу се почувства тутакси като у дома си и си сипа паста и крилца.

— Къде е татко? — тихо попита Джини сестра си.

— Горе е, спи. Обикновено си ляга към осем. — Вече беше почти девет. — Дадох му лекарство за болката. Днес ръката го болеше, а снощи гипсът го дразнеше. Събужда се по изгрев-слънце, веднага щом се развидели. Алън ще си дойде всеки момент. Играе тенис след работа.

За Джини най-странното от идването й тук бе да види колко малко неща са се променили. Повтаряха все същите неща, които бяха правили и когато замина, в същата къща. Дори кучето беше същото и я позна. Децата бяха пораснали, но всичко останало си беше такова, каквото го помнеше. От една страна, това бе утешително, но от друга, я караше да се чувства още повече не на мястото си. Опитът й от последните три години беше толкова различен от техния. Изпита чувството, че току-що е кацнала от Марс, докато Беки наливаше вино за двете и й подаваше чашата.

Оставиха децата в кухнята и влязоха във всекидневната. Използваха големия хол само на Коледа и Деня на благодарността. През останалото време се събираха в кухнята. Във всекидневната имаше огромен плоскоекранен телевизор над камината и на него гледаха футболните мачове в понеделник вечер и други състезания през уикендите. Всички бяха маниаци на тема спорт. Беки и Алън бяха отлични тенисисти — за разлика от Джини. Марк също го биваше доста и играеше с тях понякога. Племенниците й участваха в различни спортни отбори — по баскетбол, европейски футбол, бейзбол, волейбол за момичетата, а Чарли беше капитан на отбора по плуване в гимназията. Щеше да завърши през юни с отличие. Никой от тях не се дънеше в нищо, нямаха дори лоши оценки. Беки беше доволна и много се гордееше, че Чарли ще влезе в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

— Сладък е — призна Беки и Джини разбра, че говори за Блу.

— Да, така е. И е умен. Забележително е, като се има предвид през какво е минал и колко малко подкрепа е получил от когото и да било. Ако успее да влезе в гимназията, ще бъде чудесно за него.

Беки още не разбираше защо Джини прави това, но не можеше да отрече, че Блу беше много учтив. Беше й благодарил, че се е съгласила да дойде, докато се ръкуваха. А когато се върнаха в кухнята, той и Лизи си приказваха за музика и май излизаше, че харесват едни и същи групи. Тя му показваше нещо по „Ютюб“ на компютъра и двамата се смееха. Явно бяха намерили общи теми. После Чарли обяви, че излиза. Беки го предупреди да кара внимателно и когато той потегли, Джини осъзна, че Чарли вече има собствена кола. Наистина беше пораснал. Марджи също шофираше, но използваше колата на майка си, все още нямаше своя.

Лизи предложи на Блу да му покаже стаята за игри на долния етаж и заедно с Марджи се отправиха да играят видеоигри. Блу се държеше чудесно и момичетата го харесаха. А после се прибра Алън. Много се зарадва да види Джини, макар че не пропусна да отбележи колко е отслабнала. Лицето й бе станало по-издължено и ъгловато и сега приличаше още по-малко на Беки.

— Какво имаме за вечеря? — попита Алън, докато си наливаше чаша вино. — Умирам от глад. — Беше в екип за тенис и бе все така красив.

— Салата и миди — тутакси отвърна Беки и сложи в микровълновата трите пакета, които бе взела от пазара същия следобед. Беки вършеше всичко бързо и добре организирано. Мидите бяха превъзходни, когато ги сервира, и Алън сипа още вино на всички.

— Радвам се, че най-сетне успя да дойдеш — многозначително подхвърли той. — Последните две години бяха наистина трудни за сестра ти. Напусна ни в най-неподходящия момент. — Каза го така, сякаш беше заминала нарочно, за да избяга от отговорностите си, а не заради смъртта на съпруга и сина й. В гласа му се промъкна едва забележимо негодувание. Джини тутакси го долови, но можеше да си представи колко стресиращи и разстройващи са били грижите за баща й, който живееше с тях и се влошаваше все повече и повече. Това несъмнено се отразяваше зле и на децата.

Двете с Беки разчистиха кухнята след вечеря и се върнаха във всекидневната. Алън се присъедини към тях. Отнякъде се чуваше музика и Джини се усмихна, когато я позна.

— Чудесен диск, скъпа. Днес ли го взе? — попита Алън, а Беки го изгледа объркано. Музиката бе компилация от популярни песни.

— Не. Не знам какво е. Лизи сигурно го е пуснала на уредбата долу.

— Елате, ще ви покажа — предложи Джини и им даде знак да я последват.

Слязоха долу в стаята за игри. Блу свиреше на пианото, което използваха на партита. Изсвирваше всичко, което поискаше Лизи, като междувременно вмъкваше и Моцарт, за да я подразни и разсмее, след което минаваше на буги-вуги. Пианото им не бе докосвано от по-майсторски ръце.

— Къде си се научил да свириш така? — попита изумената Беки, докато той свиреше прекрасен откъс от Бетовен, след което премина на една от песните на Лизи. Тя се беше ухилила до ушите, изпълнението страшно й харесваше.

— Сам се е научил — отвърна Джини, горда от Блу.

— Свири и на китара, съчинява и чете ноти. Току-що си подаде документите в гимназията по изкуства в Ню Йорк. „Ла Гуардия Артс“. Надявам се да влезе. Музиката е негова страст, талантът му е невероятен.

— Господи, истинско дете чудо. Чарли пет години вземаше уроци, но може да свири само акордите и „Котешкият марш“. И изобщо не се упражнява — обади се Алън.

Докато гледаше как Блу свири, Джини си припомни историята с отец Теди в подземието на църквата, но я пропъди от мислите си. Блу беше като цар на пианото и двамата с Лизи се бяха сдушили още от самото начало, сякаш бяха израснали заедно. Племенницата й беше впечатлена от него, но Алън и Беки изглеждаха още по-впечатлени. Музикалният му талант бе неоспорим и той определено бе чудесно момче. Продължи да свири цял час просто за удоволствие, после двамата с Лизи се качиха горе да гледат филм на големия телевизор, а възрастните останаха долу на удобното канапе.

Цялата къща беше замислена и създадена за удобство. Нямаше елегантността на стария дом на Джини в Бевърли Хилс, но беше идеална за спокойния и уютен живот в Пасадена. Докато тя и Марк водеха бляскав живот, и къщата им също беше такава. Те бяха телевизионни звезди. Марк беше много известен и печелеше доста. Джини също се бе справяла добре.

— Беки ми каза какво си направила за него — поде Алън. — Възхищавам ти се, Джини, но не бива да забравяш кой е той и откъде идва. Трябва да внимаваш.

Внезапно Алън й се стори надут и думите му я подразниха. Беки кимаше в знак на съгласие.

— Страхуваш се да не открадне нещо ли?

Двамата кимнаха, без да се срамуват от опасенията си.

— Проверявам джобовете му всяка сутрин, преди да тръгне на училище — пошегува се Джини с престорено невинен вид, но бе шокирана от ограничеността им.

— Не мога да повярвам, че си го прибрала в апартамента си. Защо не го отведе в приют? Сигурно би се чувствал по-добре там. — Зет й нямаше представа какво говори, изобщо не познаваше условията в приютите. Никога не беше виждал приют, нито обитателите му.

— В приютите всеки ден стават побоища и обири, а жените често ги изнасилват — изтъкна Джини. — Избрала съм му много добро заведение за младежи, където остава, докато ме няма. — „Освен ако не избяга“, добави мислено. Мразеше високомерния начин, по който роднините й говореха за момче, независимо колко умно, почтено и талантливо е. Вече му бяха произнесли присъдата според собствения си ограничен опит в предградията, според напълно безопасния си живот. За щастие, децата им бяха по-разкрепостени от тях и Лизи и Марджи се забавляваха с Блу. Той бе твърде малък, за да събуди интереса на Чарли, и младежът беше отишъл да се види с приятелката си.

Джини смени темата и заговориха за работата й, която те също не одобряваха. Смятаха я за прекалено опасна за жена и изобщо за когото и да е, но тя правеше добро по света и това й харесваше. Вместо да оценят колко е дръзка и храбра, за да се заеме с нещо така различно, Беки и Алън заявиха, че тя никога няма да си намери друг съпруг, ако не спре да обикаля света и да живее в бежански лагери. Твърдяха, че е време да преодолее чувството за вина заради оцеляването си в катастрофата.

— Не искам друг съпруг. Още обичам Марк и сигурно винаги ще го обичам — тихо рече тя.

— Не мисля, че той би одобрил нещата, които правиш, Джини — сериозно заяви Алън. Думите му бяха напълно неуместни.

— Може би — призна тя, — ала би си помислил, че работата ми е интересна. Но пък не ми остави особен избор. Не можех да остана в празната къща в Бевърли Хилс без него и Крис и да плача до края на живота си. Така е много по-добре за мен.

— Е, надяваме се скоро да се откажеш. — Алън говореше от името на двамата и Беки не възрази. Тя пиеше четвъртата си чаша вино за вечерта, което изненада Джини — преди сестра й не пиеше толкова.

— Какво ти предстои сега? — поинтересува се зет й.

— Имаш ли представа?

— Още не. Може би ще замина за Индия или за Африка. Ще се радвам на всяко назначение, каквото и да е то.

Алън я погледна изненадано, а Беки поклати глава.

— Имаш ли представа колко рисковано може да бъде? — попита я той, сякаш Джини си нямаше идея.

— Да — усмихна се тя. — Именно затова ме пращат на такива места, защото хората там имат проблеми и се нуждаят от работници като нас, които да им помогнат.

А тя вече бе професионалистка. Алън сигурно беше прав — Марк щеше да се шокира от работата й. Но тя бе за предпочитане, отколкото да се хвърли в реката, както бе смятала да направи не много отдавна. И благодарение на работата й и на появилия се в живота й Блу сега се чувстваше много по-добре, отколкото през изминалите три години. Нито Беки, нито Алън имаха представа колко силно я бе засегнала трагедията и колко й бе струвало да оцелее. И тя искрено се надяваше за тяхно добро никога да не разберат. Но те нямаха представа какво е да са на нейното място и колко трудно й бе да става от леглото в началото на новия ден.

Поседяха известно време долу, после Алън се качи да гледа тенис на телевизора в спалнята им. Беки заведе Джини в стаята за гости. Блу щеше да спи при Чарли.

— Нищо няма да отмъкне, нали? — заговорнически прошепна Беки и за първи път, откакто беше на четиринайсет, на Джини й се прииска да й зашлеви шамар.

— Как можа да кажеш подобно нещо? — Искаше да я попита „Коя си ти?“, но не го направи. Как беше възможно да са с толкова ограничени умове и нагласи, за да смятат, че само защото е бездомник, той е и крадец? Жалка картинка. — Не, нищо няма да отмъкне — хладно каза тя. — Никога не е крал нищо от мен. — Надяваше се той да не направи изключение този път. Никога нямаше да я оставят на мира, ако нещо подобно се случи. Но тя имаше доверие на Блу.

Целунаха се за лека нощ и Джини разопакова багажа си в красиво обзаведената стая. Блу надникна малко по-късно, на път към отреденото му легло. Лизи му беше показала къде ще спи.

— Много се забавлявах — сподели с усмивка той, което не можеше да се каже за нея. Сестра й и зет й я бяха депресирали. — Лизи много ми харесва, Марджи също е приятна.

— Те са добри момичета — съгласи се Джини. — Утре ще помолим Чарли да ти заеме някакви бански. Забравих да ти купя.

— Би било страхотно — възторгна се той. Имаше чувството, че е умрял и се е озовал в рая в Пасадена. Джини го целуна за лека нощ и Блу тръгна по коридора към стаята на Чарли. Тя тихо затвори вратата, замислена за баща си. Знаеше, че няма да й е лесно да го види в неговото състояние.

Но дори всичко, което й беше казала Беки през последните месеци, не я беше подготвило за мършавата фигура с празен поглед. На следващата сутрин Джини седеше до него на масата по време на закуска и го хранеше, тъй като ръката му беше гипсирана. Даваше му от купата с овесена каша и след като приключи, баща й се обърна да я погледне.

— Познавам те, нали? — едва-едва промълви.

— Да, татко, познаваш ме. Аз съм Джини.

Баща й кимна и сякаш известно време смилаше информацията, след което й се усмихна.

— Приличаш на майка си — каза с глас, който изведнъж прозвуча по-нормално, и тя видя разпознаване в очите му и се просълзи. — Къде беше?

— Далеч съм от много време. Сега живея в Ню Йорк. — Така беше по-лесно, отколкото да му обяснява за Афганистан.

— С майка ти често ходехме там — тъжно отбеляза той и тя кимна. Баща й беше прав — Джини наистина приличаше на майка си повече от Беки. — Много съм уморен — съобщи баща й. И наистина изглеждаше уморен. Припомнянето изискваше свръхчовешки усилия от негова страна, понякога си спомняше разни неща, след което те избледняваха толкова бързо, колкото се бяха появили.

— Искаш ли да се качиш горе и да полегнеш, татко? — попита го Беки. Тя знаеше режима му, за разлика от Джини. Баща им често подремваше след закуска, тъй като се събуждаше много рано.

— Да — съгласи се той и стана несигурно от стола си. Двете му дъщери му помогнаха да се качи горе и го сложиха да легне. Баща им се протегна и погледна към Джини. — Маргарет? — тихо я повика. Така се казваше майка им. Джини само кимна и преглътна сълзите, осъзнала, че е трябвало да дойде по-рано. Но той все пак я беше познал за няколко минути.

Баща им затвори очи и секунди по-късно вече тихо похъркваше. Беки внимателно го обърна на една страна да не се задави, после го оставиха и слязоха долу.

— Наред ли ще бъде всичко? — разтревожено попита Джини. Едва сега си даде сметка какъв товар е легнал на плещите на Беки. Отговорността и грижите бяха огромни. Той можеше всеки момент да се задави, да умре, да падне, да се нарани. А някой ден можеше да излезе от къщата и да го блъсне кола или да се изгуби и да не помни нито името си, нито как да се прибере. Имаше нужда от целодневни грижи, които Беки му осигуряваше вече две години.

— Засега всичко е наред — увери я Беки. — Но няма да остане дълго така. Радвам се, че дойде за уикенда.

— Аз също — рече Джини и прегърна сестра си. — Благодаря, че се грижиш за него. Не бих могла да се справя, дори да живеех тук. За тази работа е нужен специален човек. — А Беки се бе грижила предано за баща им. Джини й беше благодарна за това.

— И аз не бих могла да правя онова, което ти правиш — изтъкна Беки. — Ще се парализирам от страх.

Двете се разсмяха и се върнаха при младежите на масата. Бяха оживени, тъй като Чарли тъкмо беше предложил да ги заведе до Меджик Маунтънс.

— Харесваш ли увеселителни влакчета? — обърна се Джини към Блу.

Той кимна възбудено.

— Много. Бил съм на Сайклон на Кони Айлънд.

— Тези тук са много по-големи — предупреди тя.

— Чудесно — ухили се момчето.

Групата потегли малко по-късно. Чарли зае на Блу чифт бански за водната пързалка, а Джини му даде пари. Двете сестри разчистиха кухнята, после седнаха да пият кафе. Джини се надяваше, че Беки няма да каже отново нещо неприятно за Блу. И тя наистина не го направи. Не след дълго се появи и Алън с ракетата си за тенис. Беше по тениска и маратонки, грабна един банан на излизане и подхвърли, че закъснява за мача.

— Погажда се добре с татко — рече Беки, докато двете отпиваха от чашите си.

— Сигурно е било трудно на всички ви. Сега го разбирам по-добре, след като съм тук — съчувствено отбеляза Джини. — Изумителни сте. — По-изумителни, отколкото си беше представяла.

— Наех една жена да ми помага през деня. В противен случай щях да съм вързана тук. Толкова е потискащо да го гледаш как потъва. — За Беки беше облекчение, че може да сподели тревогите и притесненията със сестра си. А Джини си мислеше, че да получиш куршум от снайперист е по-добра участ от тази да умираш бавно и да губиш ума си. Навремето баща й беше толкова интелигентен и жизнен човек. Сега представляваше покъртителна гледка. Един поглед беше достатъчен да се разбере, че не му остава много. Поне през повечето време не се мъчеше от болка, освен от счупената неотдавна ръка, но изглеждаше толкова изгубен. — Децата са много мили с него, а и той им се радва, макар да не знае кои са. Това е повече, отколкото мога да кажа понякога. — Тя се усмихна на сестра си. — Аз обаче знам кои са и те ме побъркват. Но са добри хлапета.

На Джини й се прииска да каже, че и Блу е такъв, но премълча. Той не беше от семейството. Но тя вече не можеше да се хвали с Крис и неговите успехи на три годинки. Срещата с децата на Беки й напомни колко много й липсваше синът й и как нищо не може да го замести.

Жената, която се грижеше за баща им, дойде по обед и Беки предложи на Джини да излязат да обядват навън. Звучеше добре. Отидоха в малък ресторант на няколко километра от къщата, побъбриха си непринудено, после се върнаха и седнаха при басейна. Алън беше останал да обядва в тенис клуба. Децата се прибраха късно следобед. Бяха прекарали страхотно. Блу възторжено обясни, че на два пъти едва не повърнал, което беше свидетелство колко чудесни са били влакчетата и въртележките. После всички скочиха в басейна, а приятелката на Чарли скоро се присъедини към тях.

Вечерта Алън направи барбекю, както през повечето съботни вечери. Беки пак пи малко повече вино от обичайното. Джини се качи горе да поседи с баща си преди вечеря, но той през цялото време спеше дълбоко и Беки реши да не го буди. Каза, че това само щяло да го обърка още повече. Баща им тихо си отиваше, а те не можеха да направят нищо. Лекарството беше престанало да му действа. Джини се натъжаваше да го вижда такъв и на Беки й бе мъчно за нея. Виждаше как скръбта по миналото обхваща сестра й.

Останаха в задния двор до полунощ, после си легнаха. Джини лежеше в мрака, замислена за всички тях. Беше уютно и затрогващо да е сред роднините си, но в същото време се чувстваше като чужда. Животът й сега беше твърде различен от техния, а зад всяка тяхна реплика долавяше скрито неодобрение. Усещаше го, макар да оставаше неизказано. Това я караше да се чувства самотна, сякаш прокудена.

Най-сетне заспа в два след полунощ и на следващата сутрин стана рано и си наля чаша кафе. Тъкмо седна да го изпие, когато й се обади Кевин Калахан. Мислеше си, че тя е в Ню Йорк, където бе единайсет и половина. Изненада се, когато разбра, че е в Ел Ей, и се извини, че я е обезпокоил толкова рано.

— Какво правиш тук?

— Дойдох да видя татко през уикенда. Болен е от алцхаймер и не съм го виждала, откакто… — Гласът й замря и той се досети какво има предвид.

— Съжалявам, Джини. Запознах се с него преди много време. Беше чудесен човек. И красив мъж.

— Да, така е — съгласи се тя и Кевин премина по същество.

— Имам някои неща за теб. Обадих се на един приятел от полицията. По-скоро приятелка — лейтенант е, занимава се със сексуални престъпления. Общо взето, стъпките са две. Най-напред отиваш при ченгетата и те се заемат със случая, след което трябва да си имаш работа с архиепископията, тоест с църквата. Но ако разследването на полицията даде резултат и се убедят, че Блу казва истината, полицаите ще се заемат с църквата вместо теб. Много често има по няколко сигнала за един свещеник, така че вече е възможно да имат някакви сведения и за онзи, който е малтретирал Блу. Повечето подобни типове са тормозили много хлапета през даден период, не само едно. Имат достъп до деца и извратените се възползват от това. Първо трябва да се обадиш в отдела за закрила на деца от малтретиране, и оттам ще задействат разследването. Отделът е част от прокуратурата на Манхатън и разследва случаите, в които са замесени свещеници. Така че двамата с Блу трябва да започнете от тях. И вероятно засега няма да се наложи да се изправяш срещу някакъв ядосан дърт поп от архиепископията. Ченгетата ще го направят вместо теб. Оказва се, че църквата напоследък заема много твърди позиции срещу потулването на подобни неща, така че може да получиш съдействие и от тях. Определено си заслужава, затова на твое място бих подал веднага сигнал. Майната му, след като е сторил подобно нещо на хлапето, а може би и на други момчета. Ще ти пратя с есемес телефона на службата.

— Еха! — Възкликна Джини, поразена колко много неща беше научил за толкова кратко време. — Бива те, Калахан. Впечатлена съм. — Но тя открай време знаеше, че е толкова добър. Именно затова се беше обърнала към него. Много го уважаваше като репортер.

— Какво ще правиш сега?

— Ще трябва да говоря с Блу. Нужен ли ни е адвокат?

— Да, но по-нататък. Първо полицията трябва да разследва сигнала. Ако сметнат, че е основателен, ще повдигнат обвинение, както при всяко сексуално престъпление. Не го ли направят, можеш да заведеш гражданско дело срещу архиепископията, но тогава шансовете ти ще са много по-малки. Най-добре е от отдела да се обърнат към окръжния прокурор и той да повдигне обвинението. Но можеш да подадеш и граждански иск.

— Чудя се колко ли болезнено ще е за Блу — предпазливо рече тя.

— Вероятно не повече от вече изтърпяното. Ще се почувства по-добре, ако някой тръгне по петите на онзи тип и потвърди думите му. По-лошо е, когато хората не вярват на жертвата или си мълчат. А преди се случваше много често. Сега положението се е променило, Ватиканът нарежда на църквите да съдействат и да не прикриват извършителите. По-рано просто ги местеха от едно място на друго и потулваха всичко.

— Познаваш ли адвокат, който се занимава с подобни дела?

— Не, но мога да намеря. Сигурен съм, че има доста добри в тази област. Дай ми няколко дни. — Кевин беше свършил чудесна работа със събирането на информацията. Той бе вбесен от случилото се е Блу не по-малко от нея и това я трогваше. — Докога си тук?

— До довечера. Ще вземем нощния полет до Ню Йорк. Дойдохме в петък. Трябва да върна Блу у дома. Ако пропусне училище, няма да завърши през юни.

— Късметлия е, че си на негова страна — с възхищение рече Кевин.

— И аз съм късметлия, че е до мен — изтъкна тя.

— Имаш ли време за обяд? Или си прекалено вързана с роднините?

— По-добре да прекарам повече време с баща си. Заради него сме тук. Но сигурно ще мога да изляза за едно кафе. Проблемът е, че не съм в града, а в Пасадена.

— Ще дойда, ако искаш. Знам едно местенце, където предлагат чудесни кроасани и капучино. Какво ще кажеш? Много ще се радвам да те видя.

— И аз теб — искрено каза тя. Беше му много благодарна за направеното проучване, при това за толкова кратко време.

— Сега е осем и половина. Какво ще кажеш да се срещнем в десет и половина? — Описа й къде е кафенето — оказа се само на няколко преки от къщата на Беки.

— Там съм — отвърна тя.

Половин час по-късно Беки влезе в кухнята.

— Няма да се бавя — обеща Джини. — Само искам да се видим заради доброто старо време.

— Разбира се — чистосърдечно се съгласи Беки. — Защо не го доведеш у нас? Ще се радваме.

— Предпочитам да се срещнем в кафенето. Така няма да се проточи дълго и после ще се върна. Как е татко днес?

— Горе-долу по същия начин. Не иска да стане. Ще изчакам Люси да дойде и ще се опитаме да го вдигнем. Тя е по-умела от мен в тези неща и той я слуша. Прекалено е свикнал с мен и просто отказва, ако е уморен или в лошо настроение.

Джини се качи да види баща си и в десет и петнайсет излезе за срещата с Кевин. Каза на Блу, че отива да види един приятел, но той беше зает с Лизи и нямаше нищо против. Чувстваше се напълно у дома си с децата на Беки, те го харесваха и се държаха сърдечно, което трогна Джини.

Влезе в кафенето точно в десет и половина. Кевин вече беше там. Невъзможно бе да не го забележиш. Беше най-високият от всички мъже в заведението. Скочи на крака и я прегърна веднага щом я видя.

— Толкова се радвам да те видя — прочувствено възкликна той. Не добави, че Марк му липсва всеки ден. Още не можеше да повярва, че го няма.

Побъбриха около половин час за работата му, за най-новата му приятелка, за последното пътуване на Джини и за предстоящото. Разговаряха и за Блу.

— Наистина се надявам да повдигнеш обвинение срещу онзи тип — каза той и си личеше, че говори сериозно.

— И на мен ми се иска — честно призна Джини, — но ще оставя Блу да реши. Не искам да го притискам, ако сметне, че не може да го направи. Ще му трябва много кураж да се изправи пред свещеника в съда.

— Може да съжалява през целия си живот, ако не го направи. Някой трябва да спре тези типове. Не може просто да ги местят от една църква в друга, за да ги защитават.

Джини споделяше мнението му. Поговориха за други неща. Кевин изглеждаше искрено щастлив да я види.

— Иска ми се да беше идвала по-често — натъжено рече той. И тя му беше липсвала.

— Обади ми се, когато идваш в Ню Йорк — предложи тя, докато той плащаше сметката и ставаха. Трябваше да се връща у Беки. Искаше да прекара още малко с нея и с баща си, преди да заминат довечера.

Кевин я изпрати до колата и обеща да й даде името на адвокат, опитен в случаи като този на Блу. После я прегърна и дълго я задържа в обятията си.

— Пази се, Джини. Той не би искал да рискуваш живота си по чужди места.

Очите й се напълниха със сълзи и тя кимна. Трудно й беше да говори.

— Не знам какво друго да правя, Кев. Нищо не ми остана. Добре поне, че сега имам Блу. Може би ще успея да променя неговия живот. — Сега единствено това я крепеше.

— Сигурен съм, че вече си го направила — увери я той. Моментът бе силно вълнуващ и за двамата.

— Може би ще успеем да спечелим нещо за момчето. Би му послужило чудесно нататък.

— Говори с адвокат по въпроса и започни от отдела за защита на деца от малтретиране. Приятелката ми твърди, че били страхотни.

Джини отново му благодари и няколко минути по-късно му помаха и потегли. Много се радваше, че го е видяла, и съжаляваше, че е чакала толкова дълго, но досега не беше готова. И Блу бе катализаторът, който я накара отново да се обърне към него.

Прекараха следобеда край басейна. Баща й проспа целия ден. Дори Люси не успя да го накара да стане. Джини прекара няколко минути с него, докато беше буден, но този път той нямаше представа коя е, не я разпозна, не я обърка дори с майка й. Беше болезнено да го вижда такъв, а той спеше дълбоко, когато Джини и Блу заминаха след вечеря. Тя го целуна нежно по бузата и излезе тихо от стаята му със стичащи се по страните й сълзи. Съмняваше се, че ще го види отново жив, но се радваше, че най-сетне беше дошла да го види. Беки бе права да настоява.

Алън, Беки и децата излязоха пред къщата и им махаха, когато потеглиха. Джини мълчеше по пътя до летището, Блу също беше умислен. Никога не беше прекарвал подобен уикенд с нормално семейство, с баща, майка и деца, които обичаха да са заедно и се отнасяха добре един към друг. Никой не се дрогираше, никой не удари никого и никой техен близък не беше в затвора. Имаха всичко, което можеха да си пожелаят, дори басейн в задния двор. За него това беше като сбъднат сън. Приказен уикенд, истински подарък за Блу.

— Харесвам роднините ти, Джини — наруши мълчанието той.

— И аз понякога. — Тя се усмихна. — Друг път леко ме подлудяват, а и сестра ми има малко труден характер, но намеренията й са добри.

Към края и отношението им към Блу се затопли. Алън дори игра водна топка с него в басейна. Предразсъдъците им относно произхода му постепенно се стопиха по време на престоя им, след като започнаха да го опознават. Дори Беки изтъкна, че е добро хлапе, и говореше искрено. Блу и Лизи си бяха обещали да си пращат есемеси всеки ден на телефона на Джини, преди да е заминала. Тя планираше да му купи телефон, но още не бе стигнала дотам. Лизи настоя той да им гостува отново скоро или пък тя да дойде на гости на леля си в Ню Йорк, за да го види. Джини също бе обещала да посети Ел Ей отново, макар да не виждаше как би могла да живее там.

Беше тъмно, когато излетяха. Блу взе ръката на Джини в своята.

— Благодаря ти за най-хубавия уикенд в живота ми — промълви той и облегна глава на облегалката. Половин час по-късно спеше, Джини го зави с одеялото и също заспа. Беше направила онова, за което бе дошла. Беше видяла баща си и се бе сбогувала с него, след което бе излязла на пръсти от стаята му.