Даниел Стийл
Блу (16)

16

Андрю дойде да види Блу, докато момчето се възстановяваше. Донесе му спортни списания и една видеоигра. Блу вече се чувстваше доста по-добре и се зарадва на посещението. Помисли си, че е много мило от негова страна да дойде, а и играта му хареса. Андрю съобщи, че е задействал нещата за смяната на настойничеството и изслушването. Беше отложил и срещата в архиепископията от понеделник за петък.

— Много свестен човек е — каза Блу, след като Андрю си тръгна.

— Така е — съгласи се Джини и се замисли за срещата, която беше след два дни.

— Би трябвало да имаш до себе си такъв като него — добави Блу.

Думите му се сториха странни на Джини.

— Защо? Не искам да бъда с никого — подчерта тя. Още се чувстваше омъжена за Марк и бе убедена, че това никога няма да се промени. Така и не беше свалила халката си. — Освен това имам теб.

— Това не е достатъчно — мъдро отбеляза той.

— Напълно достатъчно е — усмихна му се тя. А след като му станеше законна настойница, щеше да е повече от достатъчно.

На сутринта в деня на срещата Джини остави Блу в леглото с лаптопа и купчина видеоигри и взе такси, за да се срещне с Андрю в кафенето. Закъсня с десет минути и се впусна в извинения.

— Трябваше да се погрижа за Блу, преди да изляза. Съжалявам — каза тя и си поръча кафе.

Андрю носеше бежов панталон, тъмносив ленен блейзър и светлосиня риза с разкопчана яка. Предупреди я, че монсеньорът и онези, които ще бъдат с него, вероятно ще се държат строго с надеждата да ги стреснат, може дори да обвинят Блу в лъжа. Независимо какво си мислеха, отначало щяха да се застъпят за отец Теди и да отричат казаното от Блу. Андрю познаваше играта им.

— Открай време теорията на монсеньор Каварети е, че настъплението е най-добрата защита. Не му се връзвай. Той не е глупак, знае, че ги държим в ръцете си, и ще се опита да ни сплаши, ако може. Не иска да бъдат злепоставени, а ако архиепископията знае какви ги прави Тед Греъм, ще бъде поставена в много лоша светлина, защото е потулила нещата и го е преместила другаде. А това никак не е добре за тях. — Освен това смяташе, че Блу ще бъде отличен свидетел, тъй като бе отворено и умно хлапе. — Погрижил съм се за всичко — увери я Андрю, докато плащаше сметката, след което я поведе на срещата.

Самото влизане в архиепископията беше внушително изживяване. Андрю и Джини бяха въведени в чакалня с висок таван, прекрасни и строги стари мебели, дърворезби и разпятие на стената. Помещението беше приятно хладно в лятната нюйоркска жега. Джини за момент остана замаяна.

— Добре ли си? — прошепна й Андрю и тя кимна, макар да се чувстваше малко уплашена. Секунди по-късно се появи един млад свещеник и ги поведе към кабинета на монсеньор Каварети на горния етаж. В пищно обзаведеното помещение ги очакваха трима души. Над бюрото имаше чудесен портрет на светия отец, а по останалите стени висяха снимки на епископи и кардинали. Веднага щом влязоха, дребен закръглен мъж в одежди на висш духовник пристъпи с топла усмивка към Андрю. Монсеньор Каварети беше свещеник от почти петдесет години и имаше бляскави живи очи, подхождащи на далеч по-млад мъж.

— Радвам се да те видя, Андрю — каза той и го потупа с обич по рамото. В очите му искреше искрено задоволство. — Е, кога ще се върнеш при нас? — шеговито подхвърли. — Трябваше да работиш с нас по тези въпроси — по-сериозно добави монсеньорът. Двамата бяха работили по много проекти в Рим през две от четирите години, които Андрю бе прекарал там, и монсеньорът високо ценеше способностите му. Винаги бе твърдял, че Андрю е един от най-добрите юристи във Ватикана и че един ден ще стане кардинал. И силно се беше разочаровал, когато Андрю помоли да бъде освободен от обетите си, макар да не остана много изненадан. Андрю открай време беше много независим, свободомислещ, понякога по-отдаден на идеалите на закона, отколкото на църквата, и имаше дълбоко скептичен, понякога циничен ум. Никога не приемаше нещата такива, каквито му се представят, нито се съгласяваше с онова, което му се казваше да направи. Трябваше да повярва, че нещо е правилно и че е в съзвучие с принципите му, преди да го приеме. Това понякога го превръщаше в силен противник и монсеньорът подозираше, че сега ще влезе именно в тази си роля. Той не подценяваше Андрю, както и Андрю не подценяваше него.

В Рим монсеньорът се беше отнасял към него като към свой син, бе го научил на тънкостите на политиката на Ватикана и двамата често бяха оставали до малките часове в канцеларията, където изпиваха порядъчно количество вино. Именно тогава Андрю беше започнал да се съмнява в призванието и пътя, по който е тръгнал. И монсеньорът си даваше отлично сметка, че причините да напусне го правеха още по-опасен сега. Каварети познаваше слабостите на свещениците, както и на мъжете.

— Един ден ще се върнеш — каза той на Андрю с увереност, която изненада Джини и я накара да се запита дали наистина няма да стане така.

— Но не днес — шеговито отвърна Андрю. — Междувременно, имаме работа за вършене.

Той представи Джини и монсеньорът стисна ръката й. Каварети представи другите двама висши духовници в кабинета, а Андрю обясни, че Джини ще стане законна наследница на Блу и че той живее при нея. Дребният пълен монсеньор им даде знак да седнат на канапе с ниска масичка и няколко удобни кресла. Искаше първият разговор да премине в неформална обстановка, за да види дали няма да успее да разубеди Джини и Андрю да придвижат нещата по-нататък. Полицията още не бе повдигнала официално обвинение срещу Тед Греъм, така че сега бе времето да се опита да ги накара да размислят, преди да са привлекли вниманието на пресата. Засега не се беше случило нищо лошо, но след няколко седмици нещата можеха да се променят, когато случаят стане достояние на съдебните заседатели.

Монсеньор Каварети се вгледа внимателно и преценяващо в Джини. Тя беше облечена в строг черен ленен костюм с панталон и не носеше никакви бижута с изключение на халка. Остана изненадан, че е омъжена — според информацията, която беше получил, доскоро бездомното момче живееше само с нея. Зачуди се защо се е забъркала с него. Знаеше, че е била телевизионен репортер, което я правеше опасна комбинация с Андрю, ако бе привърженик на разследващата журналистика в съчетание със страстна привързаност към една или друга кауза. Двамата можеха да се окажат смъртоносен екип. Каварети взе това предвид и реши да действа предпазливо.

— Е, ето ни тук — усмихна се монсеньорът, след като младият свещеник им предложи кафе, чай или студени напитки, които те отказаха. — Какво ще правим с този прискърбен случай? — любезно попита Каварети. Беше поел контрола върху срещата още от самото им влизане с дружеските си спомени за годините в Рим с Андрю, шеговитите си забележки и високите оценки. — Става дума за бъдещето на един млад свещеник, при това не само в църквата, но и в очите на света. Няма съмнение, че случаят ще съсипе него, кариерата му и вярата му в самия себе си, ако се стигне до съд или по-лошо, до затвор.

Джини не можеше да повярва на ушите си, но нито тя, нито Андрю не продумаха и дума.

— Също така трябва да имаме предвид, че подобни обвинения се отразяват много зле на църквата и я представят в лоша светлина. Същевременно обаче трябва да уважаваме закона. Случаят е свързан с отделни хора, не с църквата като цяло, но сме загрижени и за нашите енориаши. — Каза го съвсем спокойно и благосклонно. — Отец Тед Греъм е много обичан както в предишната си църква, така и в тази, в която служи сега.

— Затова ли го преместихте в Чикаго, вместо да се заемете с въпроса тук? — попита Андрю. Беше изстрелял първата си стрела и прочете в очите на стария свещеник, че е улучил право в целта. Каварети обаче бе твърде обигран, за да се остави да бъде изненадан от коментара на Андрю, а и го познаваше много добре. Беше подготвен.

— Време му беше да се премести в друга енория. Знаеш го, Андрю. Не искаме никой да се привързва твърде много към едно място и да изгуби обективността в преценките си. Имаше свободно място в Чикаго в подходящото време и там имаше силна нужда от него. Бил е изключително харесван и образцов свещеник навсякъде, където е служил.

— Дали „подходящото време“ не е настъпило, защото някой се е оплакал? Например родителите на някой прислужник, които по изключение са повярвали на сина си? — И двамата знаеха, че подобни случаи са рядкост. Родителите по-скоро биха повярвали на своя свещеник, отколкото на сина си — по навик и от уважение към църквата, дори да нямат никакви основания. Андрю обаче всеки път вярваше на детето. Нито веднъж не бе имал случай, в който дете да е излъгало; винаги бе имало излязъл от правия път свещеник. Каварети също го знаеше.

— Или може би някой от другите свещеници е видял нещо, което ви е разтревожило? Оказва се, че всичките му енориаши в Ню Йорк са луди по него, бил е любимецът им. Защо е трябвало да го местите в Чикаго?

— Пасторът на „Сейнт Ан“ бе починал неочаквано месец преди това и нямахме друг човек. — Хитрият стар духовник погледна без капка страх Андрю в очите. Църквата се беше погрижила да са налице всички основания да го премести точно там. — Прехвърлянето бе оправдано.

— Иска ми се да можех да повярвам — цинично и предизвикателно отвърна Андрю. — Винаги може да се намери някой друг, особено щом става дума за енорийски свещеник, който се справя отлично там, където е и където всички го харесват. В такива случаи почти никога не ги местите. И интересното е, че вече разполагаме с петнайсет случая, освен Блу, както в „Сейнт Франсис“, така и в „Сейнт Ан“. Монсеньор, мисля, че имаме сериозен проблем и вие го знаете.

Андрю говореше с уважение, но твърдо. Лицето на Каварети не издаде нищо. Другите двама не се бяха обадили нито веднъж след представянето им и Андрю беше сигурен, че им е наредено да мълчат. Очакваше, че Каварети ще поеме нещата в свои ръце. Той беше най-старшият в стаята и познаваше добре Андрю, което беше предимство.

Джини беше запленена от разговора и от елегантния стил, с който двамата си разменяха удари. Беше почти като танц и на този етап беше трудно да се реши кой ще победи. Самата тя залагаше на Андрю, заради Блу. Но монсеньорът също беше много умел във воденето на битки.

— Мисля, че всички трябва да си помислим за пораженията, които ще бъдат нанесени, ако се стигне до процес — сериозно изтъкна монсеньор Каварети. — Ще бъде съсипан животът на мнозина — не само на отец Греъм, но и на момчето. Наистина ли ще му помогнете, ако дадете гласност на историята, дори да е истина, в което аз лично не вярвам? Мисля, че той е едно уплашено момче, което сигурно се е опитало да прелъсти свещеник, после е размислило и се е помъчило да се възползва от случая. Няма да му платим нито цент за лъжите му — заяви Каварети и впи поглед в Андрю, след което погледна към Джини, която беше шокирана от думите му.

— Не става дума за пари — ясно подчерта Андрю. Джини едва не скочи на крака, но се овладя. — Нито за така нареченото прелъстяване на четирийсетгодишен мъж от деветгодишно момче. Хитра теория, монсеньор, но няма да свърши работа. Невинната жертва е моят клиент, а не отец Греъм. И църквата ще плати толкова, колкото реши съдът, заради това, че животът на момчето е бил поруган. И двамата много добре знаем какви са последствията в подобни случаи. Става въпрос за престъпление, монсеньор. Сериозно престъпление, извършено върху дете. Тед Греъм трябва да влезе в затвора, а не да бъде местен в друга енория, където да прави същото. Ако случаят стигне до съда — а той ще стигне, уверявам ви, — светът ще ви гледа и ще се пита защо сте го преместили, вместо да му попречите да малтретира и друго дете. Това е сериозно престъпление срещу клиента ми. Всички вие сте отговорни за него, защото не сте спрели извършителя, а сте го преместили в друг град. Познавате ме достатъчно добре и знаете, че няма да се откажа да търся справедливост, както морална, така и материална, в израз на вашето разкаяние и добра воля.

След тези думи адвокатът и свещеникът се гледаха дълго и мълчаливо, после Андрю стана и даде знак на Джини да направи същото. Тя гледаше изумена Каварети и го видя как свива устни. Не му харесваше позицията на Андрю, нежеланието му да прекрати случая и отказа да бъде сплашен от по-възрастния мъж. Беше се надявал, че срещата ще премине по-добре. Но поне засега Андрю не бе отстъпил от позицията си.

Старият монсеньор се обърна към Джини.

— Горещо ви препоръчвам да поговорите с момчето и да си помислите за животите, които ще унищожи с твърденията си, особено собствения си. Случаят ще стане гаден и ще нарани всички замесени, включително и Блу. Ще преобърнем всеки камък, но няма да оставим нещата така.

Това беше пряка заплаха, но Андрю го прекъсна, преди тя да успее да отговори. Джини не знаеше какво друго да каже, освен че вярва на Блу, който бе жертвата, че техният свещеник е лъжец и извратен и че полицията събира показания и доказателства и от други жертви, за да го докаже. Проблемът щеше да се окаже много сериозен за отец Теди Греъм и църквата, особено когато се разчуе.

— Благодаря за отделеното време, господа — любезно рече Андрю и отново се обърна към Каварети. — За мен беше удоволствие да се видим отново, монсеньор. Приятен ден.

И с тези думи хвана Джини за лакътя и я помъкна към изхода, като й даде знак да не говори. Тръгнаха си сами и излязоха на улицата. Очите му бяха като ледени и гледаше със стоманен поглед, когато заговори отново.

— Коварен дърт дявол. Знаех си, че ще те опита да те сплаши, като заплаши Блу. И няма съмнение, че случаят ще е тежък. Винаги е така, когато се изправяш срещу гигантска институция като Католическата църква. Но доброто и истината са на наша страна, а не на тяхна и те го знаят. И когато започнем да вадим още свидетели с подобни истории като тази на Блу, ще ни умоляват за милост. За тях случаят ще е доста грозен. И ще бъде скъп за всички. Така че ако могат да те сплашат, ще го направят. Още ли си в играта? — Андрю я погледна загрижено, но тя беше много по-корава, отколкото предполагаше той, и бе бясна от чутото.

— Ама че гадна постъпка! — яростно извика тя. — Трябваше да се влачат на колене заради станалото!

— Това е само позьорство. Не могат да се предадат незабавно, трябва да изиграят ролята си. Но накрая ще си платят. Понякога им излиза скъпо. Плащат огромни обезщетения в подобни случаи. Парите няма да променят случилото се, но могат да осигурят на Блу по-добър живот, отколкото би имал без тях, както и известна сигурност за бъдещето му. Това може да е много важно за него. — Единственият начин, по който Андрю можеше да му помогне, бе да убеди църквата да плати голямо обезщетение. И нямаше да спре, докато не го постигне.

— Защо изобщо беше нужна тази среща? Мислех си, че ще обсъдим сериозно какво да правим. А те искаха само да ни тероризират.

Джини беше гневна, но Андрю знаеше, че танцът едва е започнал.

— Те не ме плашат — спокойно рече той. — И се надявам да не са изплашили теб. Искаха да видят дали ще зарежем случая, преди да стигне до съд и да се превърне в сериозно главоболие за тях. Анонимността на Блу ще бъде запазена, защото е малолетен. Сега е ред на отец Теди да плати за престъпленията си. Това беше само дрънкане на оръжия. По-нататък ще стане сериозно и те ще действат още по-твърдо, преди да се огънат.

— Мислиш ли, че ще се огънат? — попита тя. Беше разтревожена и същевременно изпитваше облекчение, че не бяха поискали и Блу да присъства на срещата. Но тя нямаше да го доведе, дори да бяха настояли. Ако Блу беше там, Каварети щеше да се опита да го притисне, да го обърка и накрая да го накара да се отметне от твърденията си.

— Наистина нямат избор, ако момчето се придържа към твърденията си.

— Не са твърдения, а истина — разгорещено изтъкна Джини.

— Точно затова съм тук — отбеляза Андрю. — Не позволявай да надделеят толкова рано. Очаква ни дълъг път. Което ми напомня нещо — щом станеш настойница, искам да го заведеш на психотерапевта, чието име ти дадох. Трябва ми докторска оценка на психическото му състояние и размерите на психологическите поражения. — Андрю беше поискал да я направят временна настойница преди изслушването и не виждаше причина тя да не го получи.

— Хипноза ли ще използва, или само ще разговаря с него? — притесни се Джини.

— В зависимост от преценката й. Може да прибегне до хипноза, ако заподозре, че е бил изнасилен и не го помни, но показанията под хипноза са много общи и несигурни, някои съдии не ги приемат. Предпочитам да разчитам на оценката й и за онова, което казва самият Блу.

Джини кимна — трябваше само да предупреди Блу какво ще стане на срещата с психотерапевта. Вече му беше съобщила, че вероятно ще се наложи да го прегледат, и той не възрази. Беше открит като отворена книга.

— Е, опитай се да си намериш някакво по-приятно занимание през остатъка от деня — посъветва я Андрю, преди да се разделят на ъгъла. Нищо от случилото се на срещата не го беше изненадало, но Джини беше разстроена и потресена.

Андрю го очакваше натоварен следобед. Имаше среща с нов клиент по подобен въпрос, макар че в този случай момчето бе изнасилено и оттогава имаше психични отклонения, току-що беше освободено от психиатрия след опит за самоубийство. Беше виждал много по-лоши случаи от този на Блу, но неговият бе също толкова важен и Андрю го приемаше много сериозно, както и всички останали. Бяха наранени крехки млади същества, които можеха да останат завинаги с провален живот по очевиден или не толкова доловим начин. Той искаше жертвите да получат възмездие, като вкара всички извършители в затвора.

Усмихна се на Джини. Искаше му се да можеше да направи нещата по-лесни за нея и Блу.

— Ако нямаш нищо против, подпиши разрешителното за терапевта, за да мога да обсъдя случая с нея. Ще поддържаме връзка. Чакам да науча от Джейн Сандърс кога ще бъде изслушването пред заседателите. Съдейки по онова, което ми каза вчера, от отдела май са почти готови да повдигнат обвинение, а след това ще бъдем доста заети.

Джини кимна. Андрю беше много ефективен и държеше на детайлите, както и изключително опитен в схватката със стари свещеници. Беше силно впечатлена от представянето му на срещата. Той бе класическата желязна ръка в кадифена ръкавица и се оказа доста по-корав, отколкото си мислеше тя. И по някакъв начин това, че е бил свещеник, помагаше. Беше като таен агент, преминал на противниковата страна, познаваше всички задкулисни игри на църквата. Андрю о’Конър не беше мърляч. Джини бе заинтригувана и от убеждението на стария монсеньор, че Андрю ще се върне — още повече че той го познаваше отлично.

— Ще ти се обадя — обеща той. — Много поздрави на Блу.

Махна й с ръка и се качи на едно такси, а Джини взе метрото.

Блу я попита за срещата веднага щом тя влезе в апартамента.

— Какво казаха? — Изглеждаше загрижен. Лежеше на канапето пред телевизора, още беше блед след операцията.

— Нищо особено — отвърна тя. Не искаше да го тревожи. Но и беше честна. Като се замислеше, срещата премина предимно във фучене и завоалирани заплахи, както и няколко елегантни парирания и атаки от страна на Андрю. Стилът му й харесваше.

— В общи линии, искаха да разберат дали намеренията ни са сериозни. Андрю ги увери, че е така, но с много повече думи. Позаплаши ги малко, след което си тръгнахме. — Обобщението й бе сбито, без увъртанията и шантажите на другата страна. — Оказа се, че познава монсеньора, което ни беше от полза. Мисля, че след срещата църквата ще погледне по-сериозно на случая. Май се надяваха, че ще се откажем преди да се стигне до съд, но ние няма да се откажем.

Преоблече се в джинси, тениска и сандали и се почувства по-удобно. После се обади на психотерапевта, препоръчан от Андрю. Уговориха час за следващата седмица.

Андрю се обади вечерта да се поинтересува как е Блу. На Джини й се стори, че е уморен, и той призна, че е имал дълъг ден.

— Как е пациентът? — дружески попита Андрю.

— Май започва да не го свърта на едно място. Иска утре да иде на плаж. Макар според мен да е по-добре да изчакаме още няколко дни.

— Какво ще кажете да донеса нещо за вечеря утре? — предложи той и на Джини й стана много приятно.

— Отчаяно му се яде „Биг Мак“ — засмя се тя.

— Мисля, че ще можем да измислим и нещо по-добро. Живея близо до „Забар“. Утре след работа ще ви устроя пикник — обеща той. — И не забравяйте за мача на „Янките“. — Тогава щеше да е рожденият ден на Блу. Джини се запита дали той се отнася с такова внимание към всичките си клиенти. Или Блу му беше слабост? — Ще се видим утре вечер — сбогува се Андрю.

Джини съобщи на Блу, че Андрю ще дойде за вечеря утре вечер.

— Той те харесва — с лукава усмивка рече Блу.

— Харесва теб — поправи го тя.

Следващата вечер Андрю се появи в апартамента с цветя за нея и разкошна вечеря. Имаше няколко вида паста, печено пиле, салати, различни френски сирена, бутилка отлично френско вино за него и Джини и цяла планина десерти. Тримата наредиха всичко на масата и си прекараха великолепно. Андрю и Блу бъбреха за бейзбол и музика, а след като момчето си легна, с Джини разговаряха за пътуванията й, а той й разказа колко много обича Рим.

— Това е най-романтичният град на света — с носталгия въздъхна той. Коментарът изглеждаше странен за бивш свещеник, той се усети и се ухили. — Дадох си сметка за това, след като напуснах църквата. Много ми се иска да се върна отново там някой ден. Пребиваването ми във Ватикана беше много вълнуващо, макар че работех по петнайсет часа на ден. След като приключвах, обичах да си правя дълги разходки. Прелестен град. Някой ден трябва да отидете с Блу. — Отнасяше се с нея повече като с приятел, отколкото като с жена, и на нея й беше приятно да споделя с него тревогите и надеждите си за Блу.

— Има много места, на които бих искала да отида с него, извън страните, в които работя. Може догодина да намеря малко свободно време и да посетим Европа.

— Струва ми се, че си го заслужила.

— Мислех да го заведа някъде за няколко дни, преди да започне училище.

— Разходете се до Мейн. Прекарвах летните си ваканции там като малък. — И тогава се сети нещо и лицето му грейна. — Обичаш ли да плаваш?

— Не съм го правила от години. Преди обожавах.

— Имам една нелепо малка платноходка на Челси Пиърс. Моята гордост и радост. Излизам с нея през уикендите, когато не съм затрупан с работа. Може да вземем Блу някоя събота или неделя. — Подобно на Джини, той искаше да се отдаде на някои радости на живота и тя си помисли, че звучи забавно.

Побъбриха известно време за неговите лета в Мейн и нейните в Калифорния, докато довършваха виното. Беше приятна, отпускаща, семейна вечер и тя му благодари за превъзходната храна. Преди да си тръгне, той обеща да й се обади за плаването с лодката.

На следващия ден Джини се чу с Елън Уорбърг от SOS/ЧП, която й каза, че имали назначение в Индия и обмисляли да пратят нея. Ставаше въпрос за приют за момичета, използвани като секс робини. Хуманитарните работници ги спасяваха или откупуваха една по една. В лагера имало над сто момичета и работата се стори интересна на Джини, но точно сега тук ставаха твърде важни за нея неща.

— Кога искаш да замина? — разтревожено попита тя.

— Основният ни работник, който ръководи лагера, трябва да се върне в Щатите на десети септември, така че можем да те пратим най-късно около пети септември, за да може да те запознае с положението, преди да си тръгне. Поне този път работата ще е полека и няма да стрелят по теб.

Но точно на тази дата беше първият учебен ден на Блу в „Ла Гуардия Артс“, само след три седмици. Джини не искаше той да бъде в приюта в толкова вълнуващ момент. Желаеше да е до него и да го подкрепя, но не знаеше дали шефката й във фондацията ще я разбере. Елън нямаше деца и никога не се беше омъжвала, загрижеността й за децата беше по-скоро политическа и много по-мащабна, отколкото тревогите за един тийнейджър на първия му учебен ден. Джини премисли бързо това, преди да заговори.

— Никога досега не съм го правила, но честно казано, не мога да замина точно тогава. В момента тук се случват много неща — каза тя, като си мислеше за изслушването в съда, вероятното призоваване на отец Теди веднага след това, новото училище на Блу и продължаващото разследване и издирване на допълнителни жертви. Не виждаше как може да замине за Индия в началото на септември и да не бъде до Блу през първите му дни в новото училище и наближаващия съдебен процес.

— Кога според теб можеш да заминеш? — напрегнато попита Елън. Трябваше бързо да попълни мястото, но също така знаеше, че Джини бе приемала без оплаквания всяко назначение, независимо колко трудно е то, в продължение на повече от три години. Имаше пълното право да пропусне едно.

— Предпочитам да съм тук през септември, ако можеш да го уредиш. Готова съм да замина, където кажеш на първи октомври или някъде там. — Така щеше да има месец и половина у дома, което й се струваше достатъчно, за да тръгне всичко и Блу да се настани. После можеше да замине с чиста съвест.

— Може да се получи. Ще изпратим друг в Индия. Имам предвид един човек. Тя не е опитна като теб, но проявява желание за работа и мисля, че ще се справи добре. Ще те пратим някъде другаде през октомври, Джини. Не мога да обещая къде и ако заминеш на първи, ще те върнем някъде около Коледа или малко по-късно, което означава три месеца на терен.

Сърцето на Джини се сви, когато я чу. Скоро щеше да стане настойница на Блу, имаше отговорности към него и връщането й „малко след Коледа“ щеше да е ужасен удар за момчето. Не искаше да го оставя да посреща Коледа в приют за младежи, а тя да е в някой бежански лагер на другия край на света, без да може дори да му се обади. Животът й с всеки ден ставаше все по-сложен, особено покрай делото срещу църквата, което тепърва щеше да се разгори драматично.

— Ще се получи — бодро рече Елън. — Приятно прекарване у дома. — Тя си мислеше, че Джини си почива и ходи на концерти и по музеи. Нямаше никаква представа, че е взела бездомен тийнейджър под крилото си преди близо осем месеца.

Джини още си мислеше за това, когато й се обади Андрю да я уведоми, че е избрал деня през другата седмица, когато ще представи случая пред съдебните заседатели. Появила се и нова жертва от Чикаго — още едно момче, изпълняващо ролята на църковен прислужник. Андрю си представяше как ще реагира Каварети. Нещата никак не вървяха добре за църквата. Забеляза обаче, че Джини като че ли е разсеяна — почти не реагира на новината, че са открили още една жертва на отец Теди в „Сейнт Ан“.

— Станало ли е нещо? — попита я той. Обикновено тя беше много по-ангажирана, когато й съобщаваше новини за делото. А сега мислите й сякаш бяха другаде.

— Току-що имах разговор с фондацията. Искаха да ме пратят в Индия след две седмици, но времето не е подходящо да оставя Блу, така че се съгласиха да ме оставят у дома през септември, стига да замина на първи октомври. Но сигурно няма да мога да се върна за Коледа. Размяна, но винаги има някакво „но“.

Андрю не го изрече на глас, но не виждаше как тя ще успее да съчетава работа като нейната с грижите за Блу, особено ако заминава за месеци и отсъства през три четвърти от годината.

Джини също си даваше сметка за това и то й създаваше значително напрежение. Работата беше важна за нея, но същото се отнасяше и за Блу, а той имаше нужда от присъствието й.

— Всичко беше доста лесно, когато нямах никого в живота си.

— Именно затова съм сам — подхвърли той и се разсмя, опитвайки се да намали напрежението. — За да мога да замина за Индия или Афганистан, когато ми хрумне. — Андрю нямаше представа как успява да се справи тя и как понася напрежението за толкова дълги периоди, със или без Блу. Делата й бяха достойни за възхищение. Приличаше му едва ли не на светица, но понякога бе безразсъдна. Джини като че ли нямаше нищо против опасностите и неудобствата — поне досега.

— Сложи и Сирия в списъка. Както и да е, ще видя как ще се развият нещата и къде ще ме пратят после. Поне ще си бъда у дома за известно време.

— Мисля, че е добра идея да останеш тук поне до повдигането на обвинението и подаването на гражданския иск. — Андрю все още не бързаше да го подава, имаше много предварителна работа за вършене. — Не знаем какво ще стигне до пресата и колко упорито ще се съпротивлява църквата. Могат като нищо да метнат няколко бомби. — Беше обещал да запази анонимността на Блу и тя бе гарантирана от закона, защото е малолетен, но нямаше как да знае какво ще каже църквата за Джини и по каква причина е замесена.

Андрю се тревожеше, че с развитието на случая архиепископията няма да играе почтено. Най-добре щеше да е тя да си бъде у дома, за да подкрепя Блу. Много добре си представяше под какво напрежение ще е с работата, която изискваше да отсъства през повечето време, при това почти без възможност за поддържане на някакви комуникации. В начина й на живот нямаше място за тийнейджър или за някакви връзки, което досега бе идеално за нея.

— Как мислиш да я караш в дългосрочен план? — попита я той.

Самата Джини също си задаваше този въпрос. Ако Блу останеше с нея, трябваше да направи някои трудни избори.

— Изобщо не съм мислила за това все още — отговори тя. — Просто се опитвам да изкарам до края на септември и следващото си назначение, после ще решавам. Досега през последните няколко години работата ми беше да държа поднос с кървави парцали в някоя операционна, без да припадам, да се катеря по планини и да внимавам да не бъда застреляна от някой снайперист. Никой не разчиташе на мен у дома, нито му пукаше къде съм, като изключим тревогите на сестра ми понякога, но тя си има собствен живот и семейство, за което да мисли. А ето че изведнъж ми се струпват куп неща за вършене у дома. Изобщо не го очаквах. — Дори не й беше хрумвало подобно нещо, когато беше пуснала Блу да пренощува на канапето й по Коледа преди осем месеца.

— Явно животът просто е устроен така. Точно когато си мислиш, че всичко е нагласено идеално, някой киха или Господ духва и цялата кула от карти се сгромолясва. — Точно това й се беше случило преди близо четири години, когато с Марк и Крис си тръгнаха от партито в нощта преди Бъдни вечер. А сега беше създала живот, който най-сетне й пасваше, но се озоваваше в същото положение — всичко се разпиляваше и трябваше да го нарежда отново. Но ако питаха нея, Блу беше проблем, който си заслужава да се потрудиш. Просто трябваше да реши как да се справи. Не искаше да се отказва от нищо засега, нито от работата, която обичаше, нито от него. Пък и вече беше по-ангажирана с Блу като негова настойница. За нея това бе много повече от чиста формалност.

— Кажи ми дали мога да помогна с нещо. Ако си съгласна, мога да го наглеждам, докато те няма, и да го посещавам в приюта. — Но и двамата си даваха сметка, че това не е достатъчно. Блу имаше нужда от домашния живот, който никога не бе имал, преди да се появи тя, а Джини знаеше, че грижите за дете не са почасова работа.

— Май ще трябва да го измисля в движение.

Андрю си помисли, че няма да е зле Джини да намали рисковете, на които се излага, но тя явно бе отдадена на работата си. Колкото и време да отделяше на Блу, то беше от полза за момчето.

— Между другото, този уикенд нямам работа — подхвърли той, сякаш се беше сетил току-що. — В неделя мога да ви изведа с лодката.

Идеята й се стори чудесна. Запита се дали на Блу няма да му прилошее от вълнението и осъзна, че сигурно никога не е имал възможност да разбере дали е предразположен към морска болест.

На вечеря Джини му съобщи за поканата на Андрю и Блу прие с въодушевление. В събота щяха да ходят на мач на „Янките“, а в неделя щяха да излязат в морето. Обсъдиха плановете за уикенда и после тя му каза, че съдебното заседание е насрочено, че е говорила с фондацията и ще остане тук още шест седмици. Това зарадва Блу още повече и облекчението в очите му я разчувства.

— Страхувах се, че няма да си тук, когато започна училище — тихо рече той.

— Аз също. Не бих могла да замина преди това — също тъй тихо отвърна тя, усещайки тежестта на отговорността за него върху себе си.

— Иска ми се да не те пращаха за толкова дълго — тъжно отбеляза Блу. — Липсваш ми, когато те няма — призна и Джини кимна.

— И ти на мен. Може би ще започнат да ми дават по-кратки назначения. — Но тя знаеше, че това не беше характерно за работата й, а едно от предимствата й във фондацията бе, че досега бе напълно необвързана. И изведнъж се почувства виновна, че трябва да го оставя за месеци в приюта. Животът й се променяше бързо.

Вечерта на рождения му ден, когато отидоха на мач на „Янките“ с Андрю, беше една от върховите точки в живота на Блу. Андрю ги взе със своя „Рейндж Роувър“, който караше през уикендите, а момчето бъбреше възбудено по пътя към стадиона, нахлупил шапка на отбора. Андрю беше замислил серия изненади за него. Изведе го на полето преди началото на играта и го запозна с няколко известни играчи, които го поздравиха за рождения ден и му подписаха две топки. Блу ги даде на Джини да ги прибере в чантата си и я помоли да ги пази с цената на живота си. Андрю купи хотдог за всички и точно преди да започне играта, на таблото се изписа „Честит рожден ден, Блу“. Джини едва не се разплака, а Блу извика възторжено. Усмивката не слизаше от лицето му. Джини и Андрю се спогледаха над главата му и когато седнаха, тя и Блу му благодариха.

Самият мач също беше вълнуващ. Играта беше оспорвана до дванайсетия ининг, когато „Янките“ превзеха всички бази и Блу заподскача от радост. Името му се изписа отново на таблото, когато си тръгваха. Всяко момче можеше да си мечтае за такъв рожден ден. Джини също се забавлява много. Андрю дойде с тях в апартамента за тортата, която Джини бе приготвила.

— Никога не съм имал такъв рожден ден — сериозно рече Блу, след като духна свещите и ги погледна.

— Вие сте най-добрите ми приятели. — После се сети за топките в чантата на Джини, извади ги и с гордост ги постави на лавицата в стаята си при другите, с които се беше сдобил миналия път.

— Подари му невероятен рожден ден — благодари Джини на Андрю, докато му поднасяше парче торта.

— Хубаво е, че можем да го направим толкова щастлив — с кротка усмивка отвърна Андрю. — И никак не е трудно.

Блу влезе в кухнята и седна да си изяде тортата. Вечерта беше наистина идеална.

— Никога досега не съм имал торта за рождения ден — замислено отбеляза той, докато приключваше второто си парче и двамата възрастни останаха зашеметени. Думите му им показваше какъв живот е водил досега. Напълно различен от Джини и Андрю, които бяха израснали в стабилни и традиционни семейства.

Андрю сподели, че имал двама по-големи братя, с които не беше в добри отношения. Единият работел в адвокатска кантора в Бостън, а другият преподавал в колеж във Върмонт. И двамата били на мнение, че е изгубил ума си, за да стане свещеник.

— Имам племенник на твоите години — каза с усмивка той на Блу. — Иска да играе футбол в гимназията и майка му направо полудява.

Усмихна се на Джини и двамата осъзнаха едновременно, че имат племенници, но не и свои деца. А след като приключиха с тортата и седнаха в дневната, Андрю погледна снимките на Марк и Крис.

— Бил е прекрасно момченце — нежно каза той на Джини. Тя кимна и известно време остана безмълвна. Още й беше трудно понякога. Андрю разбра и заговори с Блу за мача. Двамата бяха съгласни, че „Янките“ играха майсторски и Андрю обеща да го заведе и на световното първенство, ако стигнат до него. Джини пък осъзна, че по време на световното няма да е тук. Стана й тежко, че ще пропусне неща, които са важни за Блу. Но работата я зовеше и тя трябваше да я свърши.

На тръгване Андрю отново честити на Блу рождения му ден и им напомни, че ще се видят сутринта на Челси Пиърс.

Оказа се още един паметен ден за Блу. Андрю му показа как се управлява прекрасната му малка платноходка. Беше стара дървена лодка, която бе реставрирал сам. Джини опъваше въжетата, докато излизаха от пристанището във великолепния слънчев августовски ден с идеален бриз. После му помогна с платната, а Андрю нареждаше на Блу какво да прави. Момчето бързо схвана основните правила. Носеха се известно време по вълните, после влязоха в малък залив и Андрю хвърли котвата. Обядваха и легнаха да се попекат на палубата. Лодката беше чудесна за тримата.

— Обикновено излизам сам — каза Андрю на Джини, докато наблюдаваха Блу на носа. Тя го погледна и си помисли, че е самотник, каквито често бяха моряците. — Хубаво е да имам хора на борда — усмихна се той. — Миналото лято плавах до Мейн. Семейството ми още има къща там. Опитвам се да прекарвам в нея по една-две седмици в годината с децата на братята ми. Аз съм шантавият чичо, който е бил свещеник. — Каза го с усмивка. Нямаше нищо против да е различен или сам, също като Джини — преди да срещне Блу.

— Мисля, че ми харесва да съм малко шантава — ухили се тя. — Сестра ми също ме мисли за такава. Вече наистина не съм сигурна какво е нормално.

Преди нормално беше да е омъжена и да има дете, а сега — да скита по света като изгубена душа и да живее в бежански лагери. А за него — да помага на момчета, станали жертва на свещеници. Нормален беше животът, който водеха, напълно различен от онзи, който бяха очаквали и планирали. Нормално бе да се наслаждават на добрите моменти, когато се случваха — като деня, който прекараха заедно на лодката. И в края му Андрю вече беше превърнал Блу в истински моряк. Върнаха се с платна почти до Челси Пиърс, след което Андрю включи мотора, за да влязат в пристанището, където Джини и Блу му помогнаха да я привърже към дока. Измиха лодката заедно и всички бяха единодушни, че са прекарали страхотен ден. Бяха си починали и разговаряли, и след като Андрю ги откара до дома, Джини и Блу му благодариха от сърце за чудесното изживяване. Тя го покани да се качи да хапне нещо, но той каза, че има работа; незнайно защо, но Джини остана с впечатление, че използва работата си, за да стои на известно разстояние от света. Тя бе нещо, зад което можеше да се скрие, също както по времето, когато е бил свещеник.

— Иска ми се да имахме лодка — възкликна Блу с блеснали очи, докато се качваха с асансьора. Джини се разсмя.

— Не прекалявай с желанията, Блу Уилямс — подразни го тя и предизвика усмивката му.

— Един ден ще стана прочут композитор, ще спечеля много пари и ще ти купя лодка — зарече се той, докато влизаше след нея в апартамента.

Джини го погледна и си помисли, че може и да го направи. Възможностите бяха безкрайни. Вече нищо не бе непостижимо за него.