Даниел Стийл
Блу (20)

20

Петнайсетият рожден ден бе най-важният през живота му. Празникът бе двоен. Беки, Алън и децата им бяха долетели от Ел Ей. И на сутринта цялото семейство и Андрю влязоха в съда с Блу, където съдията попита Блу Уилямс дали желае да бъде осиновен от Вирджиния Ан Картър, на което момчето тържествено отговори с „да“, след което съдията попита Джини дали желае да осинови Блу Уилямс и тя отговори по същия начин. Андрю о’Конър беше адвокатът. Беше почти като сватба — нещо, което Андрю и Джини също обмисляха. Но днешният ден беше денят на Блу.

Джини го целуна, когато съдията ги обяви за майка и син. Той беше обмислял дали да приеме нейната фамилия, но реши, че харесва своята, а тя нямаше нищо против. И след кратката церемония всички отидоха на обяд. По-късно вечеряха в японски ресторант, който Блу хареса страшно много. А след вечеря всички се върнаха в апартамента, където Блу свири на пиано, всички пяха, а двамата с Лизи се закачаха един друг, че са братовчеди. Той изсвири всичките й любими песни. Андрю последва Джини в кухнята и я целуна. Минута по-късно се върнаха да погледат Блу. Той никога не беше изглеждал по-щастлив. Беше завършил с много добър успех първата си година в „Ла Гуардия Артс“ и се готвеше за нов рецитал през септември. И Джини щеше да бъде на него, а не в Афганистан или Африка. Онези дни бяха отминали.

Старите истории бяха приключили. Започваха нови. Болката от старите спомени избледняваше. Създаваха се нови връзки. И от пепелта на стария живот се раждаше нов. Изразът „венец вместо пепел“ изглеждаше подходящ за всички тях. И Джини напомняше почти всеки ден на Блу, че няма невъзможни неща. Блу и Андрю й повярваха и откриха, че това е точно така.