Даниел Стийл
Блу (12)

12

Срещата с Андрю о’Конър беше много по-различна от тази с полицията. И за да спести на Блу болката и срама от повтарянето на подробностите, Джини връчи на адвоката показанията и го помоли да ги прочете. Когато го направи, той ги погледна със сериозно изражение. О’Конър беше висок мъж с аристократична осанка и макар да носеше джинси и синя риза с навити ръкави, дрехите бяха с отлична изработка, а обувките — безупречно лъснати. Произведенията на изкуството по стените на кабинета му бяха скъпи, а според окачените дипломи беше завършил „Харвард“. Уверените му маниери подсказваха, че е от високопоставено семейство и е доста състоятелен. Кевин не беше споменал нищо такова, но Джини го усещаше. Лесно можеше да си го представи като банкер или адвокат, но не и като свещеник.

— Познавам Джейн Сандърс. Тя е подходящият човек за това разследване — каза той. — Работил съм с нея и преди. Не сме изгубили нито едно дело. И не мисля, че и този случай ще е труден за доказване. Насилникът ми се струва доста дързък и предполагам, че ти, Блу, си само една от жертвите му, навярно една от многото. И ако успеем да докажем, че църквата го е преместила в Чикаго, за да потули нещата, ще спечелим делото. А аз подозирам, че е станало точно така. Ватиканът е наредил на архиепископиите да престанат да крият сгрешилите, но някои монсеньори и епископи продължават да се опитват да защитят своите. Каноничният закон е много ясен за подобни случаи — трябва да предадат прегрешилия свещеник на властите, но повечето просто не го правят. Така на типове като отец Теди им се разминава отново и отново. Първо трябва да го спрем и да се погрижим да бъде въздадено правосъдие за теб и за всички други, които е наранил. След това ще поискам Блу да получи компенсация за травмите. Някои от тези случаи донесоха доста добри обезщетения за клиентите ми.

— Какво имате предвид? — направо попита Блу и адвокатът и бивш йезуит обясни:

— Когато някой ти причини нещо лошо, като стореното с теб, нарани те или ти навреди по някакъв начин, първо трябва да го пратиш в затвора, ако е възможно. Това е задължение на полицията. Но след това можеш да го съдиш като частно лице и да получиш някаква сума, която да компенсира неприятностите, през които си преминал. Това правя аз. — Очерта всичко по съвсем прост начин.

— Искате да кажете, че ще ми плати за онова, което ми е сторил ли? — Блу изглеждаше шокиран. — Не ми се вижда правилно.

— В известен смисъл не е — съгласи се Андрю. — Не поправя нещата, а в случаите, когато хората са физически наранени, не ги възстановява. Но това е начинът на нашата система човек да каже, че съжалява, и да плати за стореното. И понякога може да е добро, ако парите ти помогнат по някакъв начин. А в твоя случай сметката ще се плати от Католическата църква. Някои от споразуменията може да бъдат за много високи суми. Невъзможно е да сложиш етикет с цена за извършените поражения, за травмите или мъката. Но получаването на обезщетение е известна утеха за жертвите и ги кара да чувстват, че някого го е грижа за тях. Така работи правната ни система. — Блу още недоумяваше и адвокатът продължи с обясненията: — Не би било зле да притежаваш някаква сума в банката за образованието си или да започнеш бизнес един ден, да имаш пари, когато пораснеш, или дори да осигуриш децата си. Това е начин да получиш нещо за невинността, която си изгубил, и за доверието, с което е било злоупотребено.

Не спомена тялото, но то също бе част от това. Блу погледна въпросително Джини.

— Мислиш ли, че е добре? — неуверено попита и тя кимна.

— Да, Блу. Преминал си през много неприятни преживявания. Било е травмиращо. Няма да откраднеш пари от никого, ако се стигне до споразумение. Заслужаваш го и това ще е начинът църквата да ти каже, че съжалява, защото отец Теди е бил лош и е сторил лоши неща.

Нейното обяснение му прозвуча по-разбираемо.

— Държавата го праща в затвора, а църквата ти се извинява чрез подарък. Понякога много скъп подарък, но тя може да си го позволи — вметна адвокатът.

Блу се умисли и замълча. Не искаше пари, не ги заслужаваше, защото е позволил на отец Теди да извърши нещо лошо. Още се случваше да изпитва вина за станалото, защото вече беше по-голям и знаеше колко неморално е било всичко, а той не го е спрял, но е бил твърде уплашен да го направи. Ами ако отец Теди се окаже прав в твърденията си, че той го е изкушил? Не е искал да го прави, но ако е истина?

— Бих искал да работя с Джейн Сандърс по разследването. Можем да наемем и допълнителен следовател, който да поеме подробностите, за да не пропуснем нещо важно — каза адвокатът. — Искаме всички доказателства да са железни, за да сме сигурни в изхода. В същото време ще подготвя граждански иск и веднага щом свещеникът бъде осъден, ще поискаме обезщетение от църквата.

Той очертаваше нещата в перспектива, но Джини знаеше, че няма да е толкова просто, колкото го представяше. Тези случаи трудно стигаха до съда, а църквата невинаги сътрудничеше с такава готовност, както излизаше от думите му. Църквата защитаваше своите. Ала най-добрият сценарий звучеше добре както на нея, така и на Блу.

— И щом държавата повдигне обвинение срещу свещеника и делото започне, смятам да изпратя писма до енориашите му — и предишните, и сегашните — и да видим дали няма да се появят още жертви. Някои не желаят да се замесват или да се разчува какво се е случило с тях, но мнозина се престрашават, особено щом разберат, че е имало и други пострадали. Ще останете изумени колко много хора излизат на свидетелското място и признават, че подобни неща са се случили и с тях. Типове като отец Теди не го правят само веднъж или няколко пъти. В един от случаите, по които работех, открихме деветдесет и седем жертви, но само седемдесет и шест от тях се съгласиха да свидетелстват. И всички получиха обезщетения от църквата, при това доста големи. Това беше най-важното ми дело досега.

— Каква е тарифата ви? — попита Джини. Подозираше, че взема процент от обезщетението и няма да им иска други суми, но предпочиташе да се увери.

— Смятам, че тези случаи са важна част от историята ни като човешки същества и като католици. Трябва да постигнем справедливост. Не можем да крием подобни язви и трябва да ги излекуваме на всяка цена. И онези от нас, които все още вярват в църквата и почтеността й, както вярвам и аз, трябва да дадем нещо от себе си. Работя по тези случаи без хонорар. Не вземам пари, независимо колко време отделям. Дори когато изгубя. Не вземам и процент от обезщетението. Иначе казано — погледна ги той, — всичко, което ще направя по случая, е безплатно.

Блу си помисли, че е много мило от негова страна, а Джини беше потресена — знаеше колко скъпо струва работата на адвокатите и какви бяха тарифите на повечето, особено когато ставаше дума за обезщетения.

— Как си го позволявате? — попита го тя. Беше невероятно впечатлена от благородството му.

— Просто го правя. Имам клиенти и по други дела. Мисля, че е жизненоважно да покажем, че в църквата все още има добри хора. — Явно не знаеше, че тя е запозната с историята му, затова обясни:

— Преди бях свещеник. Отказах се от служенето поради ред причини, но съм дълбоко смутен от тези сексуални престъпления, извършени върху момчета. Единственото, което мога да направя, е да помогна на нуждаещите се и го правя безплатно. Не желая никой да си помисли, че измъквам голямо обезщетение за жертвата, за да взема част от него за себе си. Не съм аз пострадалият, а Блу. Той го заслужава. Занимавам се с такива дела от няколко години. Архиепископията знае кой съм. Не ме обичат, пък и аз се боря здравата с тях. — Той й се усмихна широко. — И винаги побеждавам. Все още не съм изгубил нито едно такова дело и не възнамерявам сега да започна да губя. Мечът на истината е могъщ. — Той се усмихна на Блу. — С него ще отсечем главата на отец Теди. — На Джини й се прииска да предложи и други варианти, но не го направи. Беше изумена от бившия свещеник, който току-що бе заявил, че ще представлява безплатно Блу. — Вие ли сте настойницата му? — поинтересува се. И остана изненадан, когато тя каза, че не е.

— Леля му е. Искате тя да подпише нещо ли?

— Още не. Но когато се стигне до гражданския иск, той трябва да е подписан от настойника.

— Сигурна съм, че ще го направи — увери го Джини. Шарлийн обичаше момчето и би поискала най-доброто за него, а едно обезщетение определено беше нещо добро. — Сигурна съм, че няма да представлява проблем.

Той кимна и продължи с разясняването на плана си. Щеше да говори с детектива, когото използваше в случаите със сексуално посегателство. Бил много добър в събирането на слухове, приказки и подозрения в енорията, а понякога откривал и много по-важни неща, като доказателства и други жертви. О’Конър заяви, че ще поддържа тясна връзка с детектив Сандърс в хода на нейното разследване. И след като щатът — или може би няколко щати — повдигне обвинение срещу отец Теди Греъм, възнамеряваше да подаде граждански иск и в същото време да настоява за обезщетение от църквата. Щом свещеникът бъде признат за виновен, искът им ще бъде неоспорим. Ще остане само да се разберат за размера на обезщетението. Но преди да се стигне дотам, трябваше да изминат дълъг път. Андрю о’Конър смяташе, че цялото начинание ще продължи около година, по-малко или повече, особено за обезщетението. Самият съдебен процес можеше да се проточи и по-дълго, но той се съмняваше, че ще се стигне дотам. Съдът очакваше църквата да покаже разкаяние за престъпленията на свещениците си и да предложи компенсация.

Побъбриха още няколко минути, като Андрю о’Конър се мъчеше да не зяпа Джини, но се взираше внимателно в нея. Изглеждаше различна от образа, който бе виждал по телевизията. Беше точно толкова красива, но по един по-тих, по-светъл начин. Помисли си, че има лице на мадона. Не носеше грим, дългата й руса коса беше прибрана назад, и имаше най-тъжните очи, които бе виждал някога, дори когато се смееше. Две дълбоки езера от скръб. Изглеждаше щастлива само когато говореше с Блу.

Докато адвокатът ги изпращаше, Джини си помисли, че той изглеждаше изтънчен и земен. Имаше много изискан вид и въпреки посивелите слепоочия лицето му бе младежко. Предположи, че е на около четирийсет.

Спомни си, че йезуитите са интелектуалният елит на църквата. И щом е работил в правната служба на Ватикана, би трябвало да е добър юрист и изключително умен човек. Кевин беше споменал, че е живял четири години в Рим. Така или иначе създаваше впечатлението на много способен, също като Джейн Сандърс. Джини беше уверена, че случаят на Блу е в добри ръце. На връщане към апартамента Блу сподели, че адвокатът му харесва. Не попита каква сума може да получи като обезщетение — самата идея още го смущаваше и Джини беше доволна от това. Блу държеше на истината, на онова, което му е било сторено, а не на парите.

Вечерта се обади на Кевин Калахан да му благодари за препоръките.

— Той е страхотен, Блу също го харесва. Подозирам, че е много добър адвокат и едва не паднах от стола, когато ни каза, че се занимава с тези дела безплатно.

— Изумително. — Кевин също беше изненадан.

— Явно продължава да вярва в своите йезуитски ценности и иска да премахне лошите свещеници — каза Джини.

— Интересен тип — отбеляза Кевин и тя се съгласи. Наистина беше силно впечатлена. Срещата бе от огромна полза за Блу, както и отиването в полицията.

След разговора с Кевин й звънна Беки. При всяко нейно обаждане Джини очакваше най-лошото.

— Как е татко? — попита тя и затаи дъх в очакване на отговора.

— Горе-долу така, както и докато беше тук. Ту идва на себе си, ту се отнася. А някои дни направо ги проспива. — Баща им беше като свещ, която бавно премигва, преди да угасне. — Как мина седмицата ти? — поинтересува се Беки. Не бяха разговаряли от идването им в Ел Ей.

— Натоварено и вълнуващо. — Джини се чувстваше малко изтощена, но доволна от постигнатото.

— Какво сте правили?

— Някои доста трудни неща — призна Джини. — Справихме се с една тежка за Блу ситуация. Или поне започнахме. — Това наистина беше само началото. Джини още не й беше разказала, защото не искаше да смущава Блу, но случаят скоро щеше да се разчуе, дори самоличността му да остане в тайна, така че можеше да каже на Беки.

— Нещо в училището ли?

— Не — отвърна Джини. — Бил е тормозен от енорийски свещеник преди три години. Обсъдихме го много сериозно и решихме да направим нещо. Затова се обърнахме към полицията, а днес се срещнахме с адвокат, който се занимава с такива дела. Доста трудна работа. Но си мисля, че ще е добре за Блу. Едно такова дело ще отдаде дължимото на всичко, което е преживял, и ще му покаже, че онези, които го тормозят, ще си получат заслуженото, както и че има свестни хора, които ги е грижа за него.

От другата страна се възцари мълчание.

— Боже мой — най-сетне промълви Беки и Джини предположи, че тя е шокирана от ужасите, през които е преминал Блу. — Не мога да повярвам, че го правиш. Нима се обръщаш срещу църквата? И откъде знаеш, че момчето казва истината? — Беки не желаеше да повярва нито за миг. Наред с истинските обвинения имаше и много лъжливи, които бяха съсипали живота на добри свещеници. Това беше обратната страна на монетата. Джини обаче бе сигурна, че случаят на Блу не е такъв. Вярваше му безусловно. Страданията му от преживяното бяха твърде истински.

— Абсолютно сигурна съм, че казва истината — спокойно изтъкна Джини.

— Няма как да си сигурна. Много деца са лъгали за подобни неща. И замесването ти в това е ненормално. Блу не е твое дете, почти не го познаваш, а сега атакуваш Католическата църква. Вярваш ли изобщо в Бог вече? Какво ти става?

Джини беше шокирана от реакцията на сестра си.

— Разбира се, че вярвам в Бог. Не вярвам обаче в свещеници, които злоупотребяват с положението си и тормозят или изнасилват малки момчета. Нека да няма объркване по въпроса. И кой ще се застъпи за Блу, ако не го направя аз? Той си няма никого, Беки. Няма родители, няма възрастен, който да се грижи за него. Леля му, която дори не желае да го види, живее с трите си деца в едностаен апартамент и има приятел, който я пребива. Ти не разбираш откъде идва това момче и не ти пука, но за мен не е така. — Беше вбесена от реакцията на сестра си. Беки винаги приемаше на нож всичко, което правеше Джини, независимо дали ставаше дума за работата й за фондацията, Блу, а сега и делото срещу свещеника, който го е тормозил.

— Ти не си Жана д’Арк, за бога! А обвиненията срещу църквата, в която сме израснали, са светотатствени и неморални. Не мога да повярвам, че правиш подобно нещо. Слава богу, че татко никога няма да разбере. — Баща им през целия си живот не беше пропускал неделна служба, а също и майка им, когато бе жива. Двете също бяха ходили на църква като малки. Беки и Алън продължаваха да отиват от време на време, вземаха и децата със себе си. Не можеше да се каже, че са ревностни католици, но Беки се чувстваше длъжна да защити отец Теди Греъм, въпреки че именно той бе осквернил светостта на църквата, а не Джини с намерението си да се застъпи за Блу. — Не може да го мислиш сериозно. Наистина трябва да премислиш — настоя Беки. Тонът й беше изпълнен с категорично неодобрение.

— Какво? Да му кажа, че няма нищо лошо в това, че е бил малтретиран, че няма значение и че свещеникът, който го е направил, е добър човек, така ли? Мястото му е в затвора. При това съм сигурна, че е правил същото с много други момчета. Видях го е очите си с едно от тях.

— Какво си направила? Да не би да си го следила? — Беки отново се отплесваше и Джини за пореден път си даде сметка, че сестра й винаги я е критикувала за всичко, което прави. Но сега по никакъв начин не можеше да отклони Джини от решението й да подкрепи Блу.

— Не, отидох в Чикаго да го видя. Бива си го.

— Също като теб — ядосано процеди Беки. — И през ум не ми е минавало, че ще доживея деня, когато собствената ми сестра ще се обърне срещу църквата.

— Църквата трябва да бъде атакувана по този въпрос и виновниците трябва да бъдат изобличени. Посегателствата срещу деца са най-отвратителните перверзни. Някои свещеници са педофили и мястото им е в затвора.

— Блу не страда. Изглежда щастливо и здраво дете. Случвало се е на други, ще го преживее. Не е нужно да превръщаш подобно посегателство в своя свещена мисия и да се злепоставяш.

— Не мога повече да говоря за това — със стиснати зъби каза Джини. — Думите ти са възмутителни. Какво според теб трябва да правят хората? Да защитават лошите свещеници ли? Да ги крият? Да забравят за станалото? Защото църквата постъпва точно така и само влошава положението.

— Те са свети хора, Джини — с леден тон заяви Беки. — Бог ще те накаже, ако се забъркаш.

— Ще ме накаже много повече, ако не помогна на момчето да получи справедливост. А и съвестта ми също ще ме накаже.

— Защо не престанеш да се безпокоиш за него и не подредиш собствения си живот, вместо да прибираш всяко бездомно куче, на което попаднеш, и да търчиш по целия свят в опити да решиш проблеми, които не могат да се решат? Установи се у дома, намери си свястна работа, оправяй си косата от време на време, излизай на срещи и стани отново нормален човек. И имай някакво уважение към Католическата църква, за бога.

— Благодаря за съвета — тросна се Джини и затвори. Цялата се тресеше. Не можеше да повярва, че е чула такива неща от сестра си — не само за нея, но и за свещениците, които престъпваха всеки закон с пълно незачитане на морала и порядъчността и които изнасилваха деца. Сестра й определено би предпочела подобни неща да останат скрити.

Няколко минути по-късно Блу се появи по пижама и я погледна объркано.

— Кой беше? Стори ми се, че викаше, когато излязох от банята.

Джини беше благодарна, че не е чул разговора им.

— Беки. Скарахме се за глупости. Сестрите го правят непрекъснато. Каза ми, че трябвало да си оправям косата по-често.

Той погледна дългата й руса коса и сви рамене. Жените бяха загадка за него.

— На мен ми изглежда добре.

— Благодаря — усмихна се тя. Нито за миг не беше съжалила, че го подкрепя в битката му. Всъщност ставаше въпрос именно за уважение към Католическата църква и за защитата й срещу свещениците, които я оскверняваха. И за защита на правото на децата да бъдат в безопасност и да не страдат в среда, която би трябвало да е непорочна и сигурна за тях. Беше прекарала толкова добре с Беки при гостуването в Ел Ей, почти като в добрите стари времена, когато бяха деца. А сега тя отново й четеше тиради и защитаваше нещо, което не можеше да бъде защитавано. Джини беше бясна, ала разговорът я накара да осъзнае, че ще има и други, които ще се разгневят на нея и на Блу, когато научат. Те също биха предпочели да запазят злодеянията на свещениците в тайна и да се преструват, че католическото духовенство е безгрешно. Джини не беше склонна да постъпва така. Тя вярваше в отстояването на истината, изобличаването на злото, търсенето на справедливост за невинните жертви и защита на правата на децата да не бъдат изнасилвани и тормозени от енорийските им свещеници. За нея беше напълно ясно, че това са принципи, за които си заслужава да се бориш, без значение какво мислеше сестра й. И ако Беки не одобряваше, толкова по-зле за нея. Джини стопроцентово вярваше в онова, с което се е заела, и когато Блу я прегърна с вяра в очите, преди да си легне, тя се увери за пореден път, че е права.