Даниел Стийл
Блу (10)

10

Блу и Джини кацнаха на летище „Кенеди“ в шест и петнайсет сутринта в понеделник и взеха такси до града. Малко след седем бяха в апартамента й. Тя приготви закуската, докато той вземаше душ. Блу не закъсня за училище. Беше проспал целия полет. Тази сутрин имаше тест, а на следващия ден трябваше да се яви на интервю и прослушване в „Ла Гуардия Артс“. Предстоеше натоварена седмица. Бе дошло време тя да иде в офиса на SOS/ЧП и да обсъдят следващото й назначение. В девет сутринта Джини се обади в църквата „Сейнт Франсис“ и поиска да говори с отец Теди. Извини се, че не знае фамилията му, но обясни, че се е преместила преди няколко години, ала сега отново се е върнала и иска да се види с него, защото й бил чудесен наставник. Младият свещеник, с когото говореше, беше много любезен и веднага се сети кого има предвид тя. Потвърди, че отецът бил отличен свещенослужител и прекрасен човек.

— За съжаление, миналата година го преместиха в Чикаго. Но всеки от нас ще се радва да се срещне с вас, ако желаете — предложи той.

— Много ви благодаря — отвърна Джини. Чувстваше се малко виновна, че го лъже, но го правеше за добра кауза. — Ще намина тези дни. Знаете ли как бих могла да се свържа с него? Просто искам да го чуя и да му кажа как се промени живота ми, след като се вслушах в напътствията му.

— Разбира се — отзова се любезно свещеникът. — Сега е в църквата „Сейнт Ан“ в Чикаго и съм сигурен, че ще се зарадва на обаждането ви. Липсва на всички ни тук.

— Много ви благодаря — отново рече Джини и затвори. Искаше й се да го види лично. Можеше да отлети до Чикаго и да се върне още същия ден. Трябваше да си създаде лично впечатление за човека, който беше малтретирал Блу. Вярваше на разказа на момчето, но държеше сама да види колко коварен всъщност е отец Теди.

След телефонния разговор отиде в офиса на фондацията и прекара остатъка от сутринта в обсъждане на новото си назначение с Елън Уорбърг. Очертаваше се да замине за Индия, макар все още нищо да не бе решено окончателно. Назначението трябваше да започне в началото на юни, така че разполагаше с две седмици, преди да вземе решение. По-рано един от вариантите беше Сирия, но сега там бе станало твърде опасно. Освен това Елън обясни, че този път ще я пратят само за два месеца — по-кратко от обичайното, фондацията се опитваше да върти по-често хората си в рисковите райони и затова сроковете се съкращаваха. Това бе добре дошло за нея заради Блу. Тъй като следващата й задача още не беше ясна, нямаше нужда да се запознава с предварителните доклади, затова излезе от офиса с празни ръце и без домашно, което й даваше повече свободно време за Блу.

Вечерта разговаряха за предстоящото прослушване. Той смяташе да свири Шопен и беше успял да се упражнява известно време на пианото в училището. Имаше наум и други неща, ако поискаха да чуят по-модерна музика. Беше възбуден и уплашен; получи есемес от Лизи на телефона на Джини — пишеше му, че й липсва, и му пожелаваше да се представи добре. Блу много се зарадва и й изпрати музика за сваляне от „Айтюнс“.

Джини пък получи имейл от Кевин с името на адвокат, но той я молеше да му се обади, за да й разкаже за него. Звънна му веднага щом се прибра в стаята си. Не искаше Блу да чуе разговора и да се разсейва преди явяването му утре.

— Той е твоят човек — каза Кевин. — Бивш йезуитски свещеник. Експерт по канонично право, прекарал четири години в юридическия офис на Ватикана. Точно тези случаи са негова специалност. Днес разговарях с двама адвокати и те ме увериха, че той е най-добрият. В Ню Йорк е. — Името му беше Андрю о’Конър и Кевин разполагаше със служебния му телефон, имейла и номера на мобилния му. — Обади се да ми кажеш как е минало. Обади ли се в отдела за закрила на деца от малтретиране?

— Първо ще говоря с Блу след прослушването в гимназията утре. Тази седмица имаме много задачи.

— Дръж ме в течение — помоли Кевин. Изглеждаше зает и минута по-късно затвори. Сега Джини разполагаше с всичко необходимо — сигнал за полицията, адвокат, и възнамеряваше да отиде до Чикаго в четвъртък, за да се срещне лично с отец Теди. Благодарение на Кевин всичко започваше да си застава на мястото.

Блу беше напрегнат на закуска и Джини го придружи до „Ла Гуардия Артс“ с метрото. Гимназията се намираше насред центъра „Линкълн“ и Блу изглеждаше неспокоен, докато влизаха в сградата. Зданието беше много внушително, тълпи младежи се движеха по коридорите, разговаряха и се смееха на път към учебните кабинети. Самото им присъствие тук беше вълнуващо. На дъските за обяви из училището имаше съобщения за прослушвания и специални събития.

Двамата обясниха на рецепцията, че са дошли за интервю и прослушване. Отначало рецепционистката остана изненадана, тъй като по това време на годината нямаше интервюта, но после се обади на някого и им се усмихна топло.

— Ще ви извикаме след няколко минути — каза им тя и им предложи да седнат и да изчакат. Блу изглеждаше пребледнял и готов да побегне. Джини се опитваше да го разсее; накрая рецепционистката извика името му и го прати в кабинета на комисията по приемане, където някаква млада жена поговори с него и му разказа за училището. Отбеляза, че самата тя е завършила гимназията и че ученето тук било най-фантастичното изживяване в живота й. Сега свиреше в оркестър вечер, а три пъти в седмицата работеше в комисията за приемане.

Попита какво го е привлякло към музиката и Блу отговори, че се е научил сам да свири на пиано и да разчита ноти, което я впечатли. Джини си помисли, че интервюто е минало добре. След това го извикаха за прослушване, а тя остана да чака отвън. Бяха й казали, че прослушването може да продължи до три часа, затова си бе взела книга за четене. Не искаше да напуска сградата, тъй като Блу можеше да има нужда от нея. Когато най-сетне се появи, той изглеждаше изтощен и замаян.

— Как мина? — попита го тя, като се мъчеше да изглежда спокойна и окуражаваща, но всъщност бе много нервна, тревожеше се за него и се надяваше всичко да е наред. Прослушването бе тежко изпитание, на което той не бе свикнал.

— Не знам. Посвирих им Шопен, а после поискаха да изсвиря разни други неща, които сами избраха. Имаше нещо, което никога досега не бях свирил, от Рахманинов. След това Дебюси и малко Мотаун. Изобщо не виждам как бих могъл да вляза тук. — Той я погледна отчаяно. — Сигурен съм, че всички тук свирят по-добре от мен. В стаята имаше четирима учители и през цялото време си водеха бележки — добави с безпокойство той.

— Е, дал си всичко от себе си. Повече от това не можеш да направиш.

Двамата излязоха навън под майското слънце. Бяха му съобщили, че ще получи известие през юни. Комисията се нуждаеше от време да обмисли решението си и да прецени дали е подходящ и дали уменията му са достатъчни, за да влезе в гимназията, тъй като не е минал през обучение. Бяха му казали също, че имат девет хиляди кандидати за 664 места. Блу беше убеден, че никога няма да го приемат, но Джини се опитваше да гледа оптимистично на нещата. Взеха такси и тя му купи сандвич, преди да го остави пред училището. Същия следобед Блу имаше тест по математика. Тези дни бяха много напрегнати за него, но след шест седмици щеше да завърши. На Джини никак не й се искаше да напуска Ню Йорк преди това, но нямаше какво да направи, освен ако назначението й не бъде отложено поради някаква причина, а нямаше изгледи за подобно нещо. Ако в един район имаше проблеми, просто щяха да я изпратят другаде.

Когато се прибра вечерта, Блу още бе потиснат от прослушването и бе толкова уморен, че Джини реши да не разговаря за него за отдела за закрила на деца от малтретиране и да отложи за по-нататък.

Повдигна въпроса в сряда след вечеря и му разказа всичко, което беше научила от Кевин, като добави, че на следващия ден ще ходи до Чикаго да види лично отец Теди.

— Ще му споменеш ли за мен? — Блу изглеждаше паникьосан. — Той ме предупреди, че ще ме вкара в затвора, ако кажа на някого.

— Не може да те вкара в затвора, Блу — успокои го тя. — Не си направил нищо лошо. Той ще влезе в затвора, ако се заемем, но решението е изцяло твое. Можем да направим нещо по въпроса или просто да си замълчим, ако е прекалено трудно за теб. Ти решаваш, Блу. Ще те подкрепя във всички случаи. — Мъчеше се да говори обективно и без емоции, така че той да се почувства свободен да решава.

— Защо го правиш? — погледна я изпитателно Блу.

— Защото ти вярвам и защото той е много, много лош човек. Мисля, че е правилно да съобщим на полицията и да го преследваме. Такива като него трябва да бъдат спирани. Просто искам да го видя. Няма да споменавам за теб.

Блу като че ли се поуспокои. Имаше пълно доверие на Джини.

— Може вече да не го прави — предпазливо подхвърли той. Джини виждаше, че е уплашен. Имаше причини да се страхува, след като свещеникът го бе заплашил, че ако каже на някого какво е направил, ще пострада. — Как според теб трябва да постъпя? — Блу беше силно впечатлен, че му вярва. Собствената му леля не му беше повярвала, защото харесваше твърде много свещеника.

— Мисля, че трябва да постъпиш така, както искаш. Не е нужно да решаваш веднага. Обмисли го.

Той кимна и седна да гледа телевизия, докато стана време за лягане. Взе телефона на Джини и размени няколко есемеса с Лизи, но изглеждаше разтревожен и разсеян. Джини разбираше, че момчето прехвърля наум всички възможности за отец Теди.

На сутринта не обели и дума по въпроса, но изглеждаше доволен и в добро настроение, когато тръгна на училище. Малко след това Джини отиде на летището и хвана полета до Чикаго от десет и половина. Час след кацането беше в църквата „Сейнт Ан“. Влезе и попита за отец Теди. Секретарката обясни, че отецът дава последно причастие в болницата и ще се върне след половин час. Джини се съгласи да изчака и седна, замислена за него и за онова, което беше сторил на Блу. Само от мисълта за постъпката му стомахът й се свиваше на топка. Ето че в офиса влезе висок, добре изглеждащ свещеник. Приличаше на мъж в началото на четирийсетте и буквално излъчваше топлота и добронамереност. Беше от хората, с които ти се приисква да споделиш тревогите си и да ти бъде най-добър приятел. Той размени няколко шеги със секретарката, прегледа съобщенията си и по знак на жената зад бюрото се обърна към Джини с усмивка.

— При мен ли идвате? — топло попита той. — Съжалявам, че ви накарах да чакате. Майката на един от енориашите ни е болна. На деветдесет и шест е, счупи си таза миналата седмица и искаше последно причастие. Макар да съм уверен, че ще ме надживее.

Беше един от най-красивите мъже, които Джини бе срещала, и всичко в него вдъхваше увереност и доверие.

— Вие ли сте отец Теди? — изумено попита тя. Беше забравила да помоли Блу да й го опише и някак беше приела, че ще е стар и от външния му вид ще я побият тръпки. Вместо това той се оказа жизнен, енергичен, очарователен и красив мъж, което бе още по-зловещо. Всичко около него бе топло и предразполагащо и Джини лесно можеше да си представи защо едно дете ще му се довери. Приличаше на прекрасно, щастливо плюшено мече, напълно подхождащо на името му.

— Да — потвърди той. — Да влезем в кабинета ми.

Кабинетът му представляваше приятна стая с изглед към църковната градина. На стената висяха акварели и малък кръст. Той носеше свещеническа якичка и прост черен костюм. В него или около него не се долавяше нищо мрачно или заплашително. Но Джини не се усъмни нито за миг в Блу. Беше сигурна, че той й е казал истината, независимо колко обаятелен беше отец Теди. Той бе едър, як ирландец и сподели, че е отраснал в Бостън.

— Някой ви е насочил към мен ли? — любезно попита той.

— Да — потвърди Джини, като го наблюдаваше внимателно. Искаше да научи всичко, което може за него. — Една приятелка от Ню Йорк. Потърсих ви в „Сейнт Франсис“ и оттам ми казаха, че сте тук. Дойдох в Чикаго по работа за два дни и реших да ви видя.

— Какъв късметлия съм — усмихна се той. Джини разбра защо лелята на Блу го харесва толкова. Играеше безупречно ролята си на невинен и състрадателен свещеник. — С какво мога да ви помогна? Извинете, но не чух името ви.

— Вирджиния Филипс — представи се, използвайки моминската си фамилия.

— Омъжена ли сте, Вирджиния?

— Да.

— Щастливец. — Той се усмихна отново. И Джини му каза, че подозира съпруга си за връзка с друга жена и че не знаела как да постъпи. Не искала да го напуска, но била сигурна, че той е влюбен в друга. Отец Теди я посъветва да се моли, да бъде търпелива и изпълнена с обич и заяви, че е сигурен, че мъжът й ще се върне при нея. Изтъкна, че повечето бракове преминават през периоди на трудности, но ако тя постоянства, всичко ще се оправи. И докато й говореше, тя осъзна, че той има студени, гневни очи и най-топлата усмивка, която е виждала някога. Помисли си за Блу и й се прииска да се хвърли през бюрото и да го удуши с голи ръце. Накрая той й даде визитката си и я увери, че може да му се обади по всяко време и че с радост ще поговори с нея.

— Много ви благодаря — прочувствено рече тя. — Не знаех какво да правя.

— Просто се дръжте — топло отвърна той. — Съжалявам, че не мога да остана още с вас. Имам среща след пет минути.

Джини виждаше, че очаква с нетърпение тя да си тръгне и след като излезе от кабинета, отиде в църквата да запали свещи за Марк и Крис. Коленичила на една пейка в дъното, видя го как влиза в църквата, а от олтара се появи едно момче. Двамата поговориха няколко минути. Отец Теди постави ръка на рамото му и момчето се усмихна и го погледна с обожание. И преди Джини да реагира, Теди го изведе през някаква врата, като му шепнеше нещо в ухото, след което затвори зад себе си. Джини трепна при мисълта за онова, което щеше да се случи. Но нямаше какво да направи. Като пастор той имаше власт над енорията си, също както в Ню Йорк.

Искаше й се да се втурне, да се разкрещи и да грабне момчето, но знаеше, че не можеше да го направи. Момчето изглеждаше около дванайсетгодишно. Загледана в затворената врата, тя си даде сметка, че трябва да сложат край на онова, което правеше отец Теди, на нещата, които бе сторил на Блу и може би на други като него. Той бе най-съблазнителният мъж, когото бе виждала, и налиташе на деца. Чувстваше се зле, когато излезе от църквата, измина пеша няколкото преки и взе такси обратно до летището. Вече знаеше какво трябва да направят. Двамата с Блу трябваше да отидат в полицията. Мястото на отец Теди Греъм беше в затвора. Единствено законът можеше да го спре.