Сабине Тислер
Колекционер на деца (95)

94

Албано Лоренцо, началник на карабинерите, ръководеше голямата акция, която бе продължена веднага след разсъмване. Определи четири групи. Първата трябваше да претърси — както и предишния ден — околността на Каза Мерия, Сан Винченти, Монтебеники и Ла Пекора. Втората група отговаряше за областта около Ла Рокия, Солата и Ченина. Третата се зае с Каза Ласконе, Бадия а Руоти и малкото село Рапале. Четвъртият отряд започна да претърсва горите около Вале Короната и Дудова и надолу към Амбра. По тези места се намираха къщите, които Енрико беше реставрирал или строил наново: Вале Короната, Ла Пекора, Каза Ласконе, Ла Рокия и накрая Каза Мерия.

Марайке и Ане прекараха нощта в кабинета на полицейския началник. Кай беше с тях и превеждаше разказите им. Карабинерите вече знаеха всичко за убиеца на деца. Марайке показа на полицейския шеф трофеите на Енрико — кучешките зъби, намерени в къщата му — и изрази убеждението си, че италианският и немският убиец на деца са едно и също лице.

В три сутринта пристигнаха първите резултати от патологията във Флоренция, където бяха откарали тялото на Феликс. Вече бяха установили, че един от кучешките зъби на момчето е бил изтръгнат след смъртта му. Много скоро щяха да установят и дали някой от зъбите, намерени в кутията, принадлежи на Феликс.

Още през нощта Карстен Швирс изпрати по електронната поща най-важните резултати от разследванията, проведени в Германия. Лоренцо веднага повика Мариза Форели от Арецо — експертка и преводачка, която единствена беше в състояние да се справи с трудните термини на полицейските доклади. Тя пристигна само след час и веднага започна да превежда немските документи. За да не губят време, Мариза просто четеше на италиански написаното.

Рано сутринта Лоренцо вече разполагаше с достатъчно информация и изпрати четирите групи да огледат къщите, където беше работил Енрико, и околностите им. Освен това нареди незабавно да разбият басейните в Каза Ласконе и Ла Рокия.

Тази нощ Джанкарло Понтичини не можа да поспи повечко и стана в ужасно настроение. Бяха го определили за шеф на четвъртата група, но той беше убеден, че е напълно излишно да претърси още веднъж Вале Короната, Каза Виня, Ил Нидо и езерото — вчера следобед бяха огледали всяка тревичка по брега отпред и отзад. Освен това Ил Нидо беше изоставена от години, вратите и прозорците й бяха зазидани, там не ходеха даже златки и лисици. Джанкарло беше ловец и познаваше околността. Беше абсолютно сигурен, че ако има нещо необичайно, щеше да го е забелязал още вчера.

На всичкото отгоре Джанкарло никак не се разбираше с началника на карабинерите, не одобряваше действията му, надсмиваше се над решенията му. От вчера настояваше да претърсят гората около Сан Панкрацио — тя била много гъста и там лесно можел да се скрие убиец с дете. Нали точно там преди няколко години бяха намерили кола с двама влюбени, извършили самоубийство! Полицаите откриха труповете чак след десет дни, защото колата беше добре скрита в една падина зад гъст храсталак. Джанкарло беше запомнил мястото и сега твърдеше, че то е съвършеното скривалище и най-доброто място за заравяне на труп.

Убеден в правотата си, той се обади на началника си по мобилния телефон и му заяви, че е напълно безсмислено да претърсват отново езерото и близките къщи. Много по-умно било да се заемат с областта около Сан Панкрацио. Преумореният Лоренцо побесня. Развика се като луд и нареди на Джанкарло да изпълнява безпрекословно заповедите му и да си върши добре работата, иначе той, началникът, лично щял да се погрижи да го преместят в Палермо. Имал си причини да търсят точно там и не бил длъжен да му ги обяснява. Толкоз.

Джанкарло се примири със съдбата си. Знаеше, че Лоренцо разполага с важни връзки, и не искаше да се озове в Палермо. Вече остаряваше и нямаше никакво желание да се разправя с мафията.

Хората му претърсиха основно Каза Виня — полуразрушена изоставена къща, която собствениците използваха само веднъж годишно, по време на брането на маслини. Карабинерите намериха само изгнили маслини, сухи люти чушки, плесенясал хляб и половин бутилка вино, станало на оцет. Нищо не показваше, че през последните седмици тук е влизал чужд човек.

Кучетата душеха по пътеките и храстите зад Каза Виня. Карабинерите се изкачиха по стръмния склон и стигнаха до отклонението за Каза Чингале — имение, оградено с висока ограда и охранявано от кучета. Никой не би могъл да се промъкне там, без да го забележат.

Отрядът се обърна на ляво и бавно прекоси долината в посока към езерото. Изнервеният Джанкарло се обади по телефона на жена си.

— Стресиран съм и искам да ми сготвиш нещо хубаво. Вече не мога да понасям това безсмислено търсене.

Прибра телефона в джоба си и тръгна бавно след кучетата и карабинерите, които се приближаваха към Ил Нидо.