Сабине Тислер
Колекционер на деца (9)

8

По същото време, когато Алфред се върна в къщичката с бутилка балантайнс, Петер Вагнер влезе в полицейския участък. Дирекция 5, отделение 54, „Зоненалее“ 107.

Никога не беше идвал тук и главата му бе пълна с клишета. Очакваше да види ревящи пияници, полуголи проститутки, пушещи по коридорите, мускулести работници от строежите, които заплашват да пребият полицаите, малолетни джебчии, разказващи всевъзможни лъжи, или поне пребити до смърт безделници.

Ала дългият коридор на първия етаж беше празен и абсолютно тих. Полицаят, който отговаряше за търсените лица, имаше приемен час само сутринта. Очевидно Петер Вагнер беше единственият, който спешно се нуждаеше от помощ.

— Какво има? — попита портиерът зад прозореца с решетка, без да го поздрави, вдигна поглед от вестника си и огледа влезлия с видимо неодобрение.

— Искам да подам молба за издирване. Синът ми изчезна — обясни Петер с необичайно тих глас, сякаш се страхуваше, че пречи.

— Стая осемнайсет А, най-отзад вдясно, една врата преди тоалетните. — Портиерът си сложи очилата и отново посегна към вестника.

Петер Вагнер прекоси коридора с тежки стъпки. Гумените подметки на обувките му скърцаха по линолеума на точки. Миришеше силно на лебервурст. Петер неволно си припомни отделението за безнадеждни случаи в болницата, където веднъж отиде да види своя умиращ от рак колега.

Ще убия свинята, която е причинила зло на малкия ми Бени, закле се Петер, докато вървеше към стая 18А. И нито за миг не се усъмни, че ще изпълни клетвата си.