Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (40)

XXIII

Двата батальона владимирци, при които остана Квицински, останаха при еполимента, но другите два заедно с княз Горчаков, изгонвайки шотландците, се изтеглиха напред. На помощ на разбитите шотландски стрелци вече се приближаваше полк гвардейски гренадири, който заслони бягащите шотландци; вляво от него се приближаваше друг английски гвардейски полк, а още по-наляво вървяха в три ешелона три полка на шотландската гвардия. Последните рязко се открояваха със своите костюми от карирана материя и странните си шапки.

Гъстата маса владимирци тръгна за втори път в атака с княз Горчаков право срещу гвардейския гренадирски полк, застанал в дълга редица, имаща в дълбочина на фронта само по двама души. Владимирци вървяха дружно като руски артел; англичаните действуваха изкусно, но всеки сам за себе си. След първите два батальона на владимирци тръгнаха и другите два с Квицински. Част от английските гренадири изведнъж завиха, образувайки с останалата линия тъп ъгъл. Някакъв офицер, навярно адютант, се приближи до полковник Пърси и викна:

— Retire (отстъпвайте)!

— Отстъпвайте! — повтори Пърси. — Що за дяволия подразбират под това? Вероятно искат да кажат малко да се отдръпнем.

Английските войници бързо се отдръпнаха и се обърнаха с фронт към нашата колона.

След това двата английски гвардейски полка, доста отдалечени един от друг, без да приемат нашата атака „на нож“, дадоха унищожителен залп по владимирци.

Владимирци не отстъпиха и мълчаливо вървяха с насочени щикове. Няколкото несполучливи атаки ги доведоха до състояние на ярост. Те започнаха да стрелят, но част от куршумите им не долитаха, а друга — не можеха да нанесат вреда, защото тесният фронт принуждаваше намиращите се отзад да стрелят във въздуха наслуки.

Английските гренадири отново ловко се обърнаха, озоваха се във фланга на нашата колона и я обсипаха с нов, още по-убийствен град от куршуми.

Княз Горчаков яздеше на кон. В това време на хълма, където все още стоеше лорд Ръглан, обкръжен от щаба си, пристигна цяла батарея.

Една от първите гранати, изпратена от тази батарея, се пръсна под коня на Горчаков и конят се преметна, като притисна ездача. Един офицер с помощта на войниците едва освободи княза от тежестта на падналия кон. Горчаков се отърва с натъртване и се отдалечи към Углицкия полк.

Шотландските гвардейци — огромни мъжаги с голи прасци и с фантастични костюми — също откриха стрелба. Владимирци няколко пъти се втурваха напред, но нямаха никаква възможност да пробягат разстоянието, отделящо ги от неприятеля: тичащите отзад се натъкваха на купчините убити и ранени свои другари.

Началника на дивизията Квицински вече го носеха ранен в хълбока и крака. Той повика при себе си един от поручиците — наблизо нямаше висши офицери или пък бяха убити — и му предаде командуването. В това време дойде полковият адютант поручик Горбунов, който беше без каска — свалили я бяха от главата му с удар на приклад. Квицински му заповяда да предаде: войските, намиращи се на втора линия, незабавно да настъпят и да подкрепят владимирци; още не изрекъл тези думи, и нов куршум го улучи в ранения крак. Отнесоха го.

Остатъците от Владимирския полк, ранени и осакатени от куршумите, вече отстъпваха в безпорядък. Те едвам се бяха изкачили на височините, оставяйки покрития с трупове еполимент, където се втурнаха неприятелските гвардейци, когато неволно им се наложи да открият тила си на неприятеля и тутакси ги обсипаха с нов град от куршуми. Изоставяйки ранените на пътя, останалите живи владимирци смъкнаха раниците, които през цялото време без полза ги душеха, захвърлиха амуницията и дори оръжието си и хукнаха кой накъдето свари, но това не беше бягство на полка, тъй като той повече не съществуваше — пет шести от него останаха убити на място или ранени; малцина, и сред тях двама бригадни генерали, Шчелканов и Логинов, също ранени, попаднаха в плен.

Лорд Ръглан се спусна от хълма, прекоси шосето и се озова в позиция, вече заета от английските войски.