Михаил Филипов
Обсадата на Севастопол (29)

XII

На седми септември денят беше ясен, дори горещ.

Ако княз Меншиков, вместо да се окопава и да издига абсолютно негодни землени укрития за батареите, бе повел своята многочислена кавалерия, а след нея и цялата си войска към река Булганак и по-нататък, той можеше да удари във фланг неприятеля, който по това време извършваше труден поход по морския бряг.

От самото начало на военните действия французите имаха претенциите да вървят от дясната страна. Тяхната армия се движеше във вид на огромна ромбоидна фигура почти по самия бряг на морето. Начело вървеше дивизията на Канробер, на опашката — Форе, отстрани — Боске и принц Наполеон^[1], турците следваха дивизията на Боске. Отдясно французите ги прикриваше съюзническият флот, който бавно се движеше покрай брега. Отляво, в дълга колона, вървяха англичаните: техният ляв фланг и тил бяха съвсем открити. Вляво от тях беше обширна степ, леко разлюляна от слабия морски ветрец, който смекчаваше палещия зной. Степта бе покрита с гъста, но ниска трева и сякаш примамваше кавалерията. Във въздуха се долавяше горчивият аромат на пелин и други степни треви. Отначало вървяха с музика, но скоро инструментите и барабаните замлъкнаха и дори разговорите секнаха.

Настъпи тягостно мълчание. Личеше, че войниците са уморени от дебаркирането, нощуването под открито небе, от нощната влага и дневния зной. Мнозина бяха измъчени от жажда, и сякаш напук се чуваше шумът на морските вълни, напомняйки им за присъствието на вода, макар и негодна за пиене. Тревата хрустеше под нозете на десетки хиляди войници и под колелата на оръдията. Почти цялата армия се състоеше от пехота и кавалерия: кавалерия имаха англичаните, но съвсем малобройна. Войниците, за да им е по-леко, вървяха без раници, с малки вързопчета на рамо, но въпреки това, щом жегата се усили, неколцина паднаха от изнемога. Започнаха да падат и внезапно заболелите от холера. Към пладне се показа рекичката Булганак. Английските гвардейци разстроиха редиците и без да слушат ничия команда, се спуснаха да пият мътната вода. Шотландците последваха примера им, но свикнали към дисциплина, изведнъж спряха — гръмовният глас на техния началник извика: „Стой!“ След това по нова команда те в пълен ред се приближиха до един полупресъхнал ручей и започнаха да черпят вода.

По пощенския път от Евпатория към Севастопол на мястото, където той пресича река Булганак, се показа група конници; сред тях имаше възрастен човек с цивилно облекло и с един празен ръкав, говорещ за липсата на ръката. Едноръкият старик с кръгла шапка, който приличаше на учител, бе английският главнокомандуващ лорд Ръглан.

Зад река Булганак теренът внезапно се възвишава и по-нататък отново се снижава, образувайки хълмове, падини и долини. На върха на хълма лорд Ръглан забеляза няколко казаци и тутакси изпрати на разузнаване четири ескадрона кавалерия — хусари и леки драгуни. Англичаните изминаха падината от няколкостотин крачки и скоро забелязаха на върха на хълма значителен руски кавалерийски отряд. Скоро зад другия хълм в далечината нещо заблестя на слънцето. Това бяха щиковете на руските войници. Още няколко минути и лорд Ръглан, който следваше с щаба си изпратените напред в разузнаване ескадрони, видя, че малочисления английски кавалерийски отряд го заплашва доста значителен руски отряд, съставен от трите рода войски. Руският отряд обаче не се движеше напред и наблюдаваше как се построяват английските кавалеристи.

За да се проумее това, трябва да се знае какво ставаше в руската армия.

Нашата предна линия образуваха хусарите-лейхтенбергци, към които скоро бяха прикрепени и ваймарци. Княз Меншиков много обичаше тези полкове заради техния напет вид. И едните, и другите бяха с бели кители върху добре охранени коне; особено красиви бяха ваймарци на своите загладени врани коне. Повечето ездачи бяха червенобузести юноши, сред които имаше и немалко дворяни.

Лейхтенбергци първи излязоха на рекогносцировка.

Техен командир бе генерал-майор Халецки, един твърде наперен генерал, който произвеждаше на прегледи голям фурор с полка си и се ползваше с отлична репутация и в Петербург, и пред Меншиков.

Като изпрати лейхтенбергците, на Меншиков му доскуча да чака и нареди на своята свръзка лейтенант Стеценко да иде и види какво става на аванпостовете.

Стеценко се запъти по дървения мост, прехвърлен през река Алма, в село Бурлюк, където най-напред видя два стрелкови морски батальона и срещна командира на единия от тях, въоръжен от главата до петите като рицар от средните векове. В такъв вид се явиха и другите морски офицери; освен хората с опит като Стеценко, всички други им се присмиваха и когато моряците се представиха на княз Меншиков, главнокомандуващият не можа да скрие усмивката си, а армейските офицери започнаха да се шегуват с новите си другари. Дори войниците се присмиваха на матросите, казвайки:

— Ей вие, морски сухари, защо дойдохте при нас? — Матросите не им оставаха длъжни и наричаха войниците „булгур“.

Като погледа моряците, които имаха доста тромав вид в сравнение с великолепните армейски войници, Стеценко тръгна към казашкия полковник Тацин, погледа заедно с него с далекогледа и забеляза в неприятелския лагер движение и намаляване броя на палатките. Стеценко се задоволи с тази гледка и пришпори обратно към княза, но изведнъж забеляза, че отряд конници бързат да пресекат пътя му. Именно това бяха лейхтенбергските хусари. Генерал Халецки приближи до Стеценко с въпроса къде отива.

— Неприятелят настъпва, ваше превъзходителство! — каза Стеценко, като намали хода на своя кон.

— Не може да бъде! А ние никого не видяхме. Кой ви каза?

— Уверявам ви, ваше превъзходителство, видях със собствените си очи.

— Казвам ви, лейтенанте, това не може да бъде! Аз с моите хусари заемам аванпостовете и зная по-добре от вас.

— Както желаете, ваше превъзходителство, но аз отивам при светлейшия с донесение за това, което видях.

— Но как смеете, когато ви говорят! Благоволете да останете!

— Аз не мога да се бавя, ваше превъзходителство, аз пътувам по личното разпореждане на негова светлост.

— Как? Вие още ми държите и такъв език!? Та вие, моряците, съвсем не разбирате правилата на дисциплината. Аз ще се оплача, а вас ще пратя под арест! Как се казвате?

Стеценко се представи и забърза към предната линия на нашите войски, като предупреждаваше, че неприятелят идва. Цялата предна линия бързо се приготви за бой. Най-сетне Стеценко достигна до щаба на княза, който обядваше със своите адютанти.

— Продължавайте обяда, господа — каза князът. — Днес няма да има нищо сериозно.

Стеценко му разказа за своето стълкновение с генерала. Князът го посъветва да му се извини и не придаде на тази история никакво значение.

Междувременно генерал Халецки със своите хусари скоро забеляза малобройния кавалерийски отряд на англичаните. Веднага заповяда на хусарите да се съберат в падината, откъдето изпратиха към англичаните няколко безцелни изстрела и след това неочаквано започнаха да отстъпват.

От площадката, където бе щабът на княз Меншиков, се виждаше как нашите аванпостове неизвестно защо отстъпват. Князът незабавно изпрати да повикат генерал Киряков, който бе твърде недоволен, че му попречиха да обядва.

— Извиках ви, ваше превъзходителство — каза Меншиков, без да гледа Киряков в лицето, — за да ви възложа едно твърде важно поръчение.

— Което мога, ще изпълня — отговори Киряков. — Но използвам случая да кажа на ваша светлост, че направените от вас промени в разположението на поверените ми войски едва ли са изгодни. Нашият ляв фланг е твърде слаб.

— Какво ми говорите за левия фланг! — раздразнено каза Меншиков, който не понасяше дори присъствието на Киряков. — Вие стоите на непристъпна позиция и се смятате в опасност. Повиках ви не за да се обяснявам с вас. Моля ви незабавно да сформирате отряд от казашка батарея, тарутинци, бородинци и четвърта лека батарея. С този отряд вие ще тръгнете след ваймарци, за да внушите на неприятеля, че не сме слаби. Виждате, че ви пращам с нашите елитни сили. Надявам се, че ще изпълните всичко точно. С изкусни маневри вие трябва да покажете на неприятеля нашия отряд в заплашително положение…

— Признавам, от думите на ваша светлост все още не проумявам целта на това движение.

— Как не проумявате? Вие не искате да проумеете, ваше превъзходителство! Нима още трябва да ви обяснявам какво значение имат фалшивите атаки и другите движения, предприемани с цел да се даде на неприятеля преувеличено понятие на нашите сили. С тази цел преди всичко вие трябва да разгърнете вашия отряд.

Киряков леко сви рамене.

— Остава само да се изпълни — промърмори той, като се качи на коня си.

Неголемият отряд, поверен на Киряков, по външен вид беше много красив. Тарутинци и бородинци ставаха дори за гвардията, казашката батарея беше лека и подвижна, а четвъртата лека, както се казва, беше истинска батарея.

Киряков премина моста в първата падина и напук на Меншиков не само не разгърна отряда, но го стегна и не само не се показа на неприятеля в заплашителен вид, ами, напротив, скри се в дола и изпрати заповед на ваймарци да атакуват неприятелската кавалерия, а на казашката и на четвърта лека батарея да слязат от оръдията. Ваймарските хусари пришпориха конете, спуснаха се в другата падина и там се изгубиха. Казашката батарея се понесе след тях и спря, преди да се спусне в падината, виждайки срещу себе си на възвишението неприятелска конница. Казаците чакаха какво ще направят хусарите, те пък на свой ред, като не виждаха неприятеля, чакаха какво ще направят казаците и преспокойно седяха в дола.

Щом забелязаха срещу себе си казашката батарея, англичаните взеха да отстъпват, но на помощ на английската кавалерия вече пристигна артилерия с деветфунтови оръдия. Казаците се подвоумиха и като видяха, че англичаните отстъпват, пуснаха подире им няколко изстрела. Английските оръдия незабавно отговориха и два снаряда полетяха към казашката батарея, прелетяха над нея и паднаха в средата на казашката сотня, която служеше за прикритие. Единият снаряд натроши черепите на двама стари казаци. Застаналите наблизо млади казаци, които никога не бяха виждали такава страшна гледка, не издържаха и се разреваха като малки деца. Престрелката не продължи и четвърт час, тъй като на казаците бе заповядано да отстъпят. Работата е там, че в същото това време стана едно объркване, което окончателно разстрои цялата ни атака, оказала се не на шега фалшива.

Ето какво се случи.

Командирът на лейхтенбергци Халецки, който седеше със своите хусари в падината, по-близо до неприятеля, изведнъж видя, че ваймарци му идват на помощ. Без много да му мисли, той обърна повзводно надясно и лейхтенбергци тръгнаха срещу ваймарци в тръс, спазвайки равнение.

Ваймарци, като видяха хусарите на Халецки в бели кители, каквито впрочем бяха и техните, кой знае защо си въобразиха, че идват французите, и някой викна: „Неприятелят!“ — и ваймарци взеха да отстъпват.

Пешата батарея междувременно оставаше сама на позицията. Като видя, че ваймарци отстъпват, Киряков си въобрази, че ги е помела неприятелската конница, и заповяда на командира на батареята да стреля по дръзките кавалеристи, които в тръс се приближаваха към ваймарци. Батарейният командир първо се усъмни, но после и той повярва. Пешата батарея се размърда. Запалиха фитилите, а конниците с бели кители идваха все по-близо. Но ето че от оръдията блъвна огън, прогърмяха изстрели. Когато димът се разсея, мнимият неприятел, състоящ се от челния ескадрон на лейхтенбергци, се разпръсна ходом на различни страни към нашия десен фланг. Най-отпред препускаше ескадронният командир с извадена сабя. Той яздеше право към фронта на артилерията и яростно ругаеше.

Батарейният командир осъзна грешката си и едва не си оскуба косите. На артилеристите този случай направи тежко впечатление.

— По нашите изстреляхме сефтето! — говореха помежду си войниците, смятайки това събитие за лошо предзнаменование. За щастие бяха убити само няколко коня и ранени неколцина хусари. Батарейният командир се грижеше за ранените повече от всички. По набръчканите му почернели и покрити със сажди бузи се стичаха сълзи.

— Казах ви аз, генерале — с укор каза той на Киряков, навел очи, — беше го срам да гледа хората в лицето.

Затова пък генерал Киряков се отнесе към това събитие доста хладнокръвно.

— Кой дявол ги е накарал вагабонтите да облекат кители! Заповядано бе всички да облекат сиви шинели, ама не — хрумнало им да се издокарат. Горещо е, казват, а на мен не ми ли е горещо? Какво, там при вас ли са убили двама? — попита Киряков приближилия се казашки офицер Попов.

— Да, съвсем им разцепи главите — каза казашкият офицер. — Още реват над убитите моите дечурлига. Какво да ги правя? Млад, зелен народ, глупав. Видяха разкъсаните черепи на станичниците си и удариха на рев. И ги шибах подлеците с нагайка — нищо не помага. Дребна работа, ще помиришат барута, ще видите какви юнаци ще станат.

Киряков препусна към Меншиков с донесение. Меншиков беше видял по-голямата част от станалото от своята площадка и когато пристигна Киряков, той само махна с ръка и се обърна.