Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (72)

LXX

Разкритието, че магът на сатанинската секта беше самият съдия Аксел Сит, остави прокурорите от Международния наказателен съд, агентите от Интерпол и карабинерите с отворени усти. Изумление обзе всички в залата.

— Съдия Сит! — възкликна с изумление главният прокурор Агнес Шално. — Не вярвам на очите си!

Магус сви рамене.

— Заниманията в свободно време са си моя работа — каза той. — Доколкото ми е известно, не съм извършил никакво престъпление. Ако е така, на вас се пада честта да го докажете. Струва ми се, че няма да е лесно.

Погледите на двамата прокурори се отместиха от съдията към Томаш — единствения, който не изглеждаше изненадан от истинската самоличност на Магус.

— Вие знаехте ли кой е той, професор Нороня?

Историкът леко кимна.

— Името — отвърна той. — Името на съдията по това дело привлече вниманието ми още в началото, особено когато разбрах, че той сам си го е избрал. Отказал се е от фамилното си име и се нарекъл Сит. Стори ми се странно и се запитах що за човек би сторил подобно нещо?

— О, моля ви! — възрази Аксел Сит. — Остава да ме обвините, че съм си сменил фамилията! Не знаете ли, че Сит е библейски персонаж? Сит е третият син на Адам и Ева и на иврит означава „семе“. Както виждате, в това няма нищо лошо. Защо се заяждате с името ми?

— Вярно е, че Сит е библейско име — съгласи се историкът. — Но той има изключително второстепенна роля в Битие и на практика няма отношение към Писанието. За какъв дявол човек ще се отказва от името си, за да приеме библейско име с неясна история? Ако беше Авраам, Ной, Мойсей или Исус, добре, но… Сит? Защо Сит? С какво е бил толкова специален? Ако прочетем Библията, ще видим, че връзката на този персонаж с останалите събития всъщност е нищожна. Именно това ме учуди в началото. Защо съдията е избрал името Сит?

— И какво? — попита главната прокурорка, губейки търпение. — До какъв извод стигнахте?

— Заключих, че името Сит, избрано от съдията, не може да е заимствано от Битие. В египетската митология съществува много важен бог със същото име^[1]. Сет е египетският бог на насилието, войната и хаоса, въплъщение на злия дух и предшественик на дявола. Името Сет ни препраща към сетанизма или… сатанизма.

Двамата прокурори се ококориха.

— Моля?

— Името Сатан или Сатана произлиза от египетското Сет. — Томаш извади от джоба си бележника с разгаданата криптограма и се обърна към председателя на Европейската комисия. — Господин съдия, спомняте ли си, че в края на предварителното изслушване в „Палацо Векио“ ви показах посланието на Филипе?

Хората, които се намираха наблизо, се взряха в надрасканата фраза.

GO ТО satan + & SEARCH SATAN’S TOMB

— Да — отвърна съдия Сит. — И какво?

— Когато в базиликата „Санта Кроче“ разбрах, че посланието води към гробницата на Макиавели, се запитах защо Филипе споменава Сатаната два пъти, като употребява израза Гробницата на Сатаната вместо Дяволската гробница, както би било по-естествено. В крайна сметка Макиавели е бил наричан Дявола. Защо Филипе бе избрал думата Сатана, а не Дявол, което е по-използвано? Тогава разбрах, че той е направил скрита аналогия между Satan и Seth. Истинската цел на криптограмата, освен да ни отведе до уличаващия диск, е да посочи Сит като човека, който го е преследвал.

— Това е спекулация!

— Което обяснява още една мистерия — продължи историкът, без да обръща внимание на възражението. — Когато разбрал, че го преследват, Филипе е трябвало да се обърне за помощ към главен прокурор Агнес Шално, тъй като в крайна сметка тя е била човекът, който го е наел като следовател по това дело и съответно е бил негов покровител. Защо не го е направил? Този въпрос за мен бе загадка, която разреших едва след като открих, че Сатаната, споменат в криптограмата, всъщност е съдия Сит. Знаете ли, винаги съм се чудил на назначаването на председателя на Европейската комисия за съдия по това дело. Струваше ми се нагласено. След като Аксел Сит е пуснал в ход връзките си, за да бъде съдия по това дело, за да контролира отблизо разкритията по него, Филипе се опасявал, че главният прокурор по делото е в комбина със съдията. Той, разбира се, не е бил сигурен, но предпочел да не рискува. Затова решил да не моли за помощ прокурор Агнес Шално, както би било естествено да постъпи.

Главният прокурор сведе глава.

— Pauvre^[2] Филипе! — прошепна тъжно тя. — Представям си какво е преживял…

— Имате много богато въображение, наистина — отбеляза саркастично съдия Аксел Сит. — Но както знаете, това са само празни приказки. Ако не докажете нищо, а вие няма да успеете, думите ви се превръщат в безумни догадки на един бълнуващ мозък. Лесно ще уредя да ви приберат за психически отклонения или нещо подобно.

— Заплашвате ли ме?

— Не, просто предвиждам какво ще ви се случи.

Думите на съдията, а всъщност и цялата ситуация, не се понравиха на двамата прокурори от Международния наказателен съд. Агнес Шално се приближи до Томаш.

— Простете, професор Нороня, но трябва да ви попитам: когато дойдохте при мен, знаехте ли, че съдия Сит е… хм… главният заподозрян?

— Подозирах. Убедих се едва когато разбрах, че криптограмата води до гробницата на Макиавели.

— Щом сте подозирали, защо не казахте нищо?

— Не можех да хвърля обвинения по адрес на председателя на Европейската комисия, който освен всичко е и съдия по делото, по което работим, без да съм абсолютно сигурен, нали?

Прокурорката не изглеждаше убедена.

— И така да е, можехте да споменете нещо…

Томаш настойчиво се взря в нея, сякаш искаше да й внуши, че ако не му отговори честно на въпроса, това няма да остане незабелязано.

— Ако ви бях признал подозренията си, че човекът, който стои зад всичко това, е председателят на Европейската комисия и съдията по това дело, щяхте ли да участвате в плана?

Въпросът, изглежда, смути Агнес Шално.

— Zut, alors! — възкликна тя, без да знае какво да каже. — Трябва да призная, че… Всъщност нямаше да се съглася лесно. Никой не застава с лека ръка против човек като съдия Сит, нали? — Тя се поколеба. — Дори да бях решила да действам, признавам, че щеше да ми е трудно да убедя съдия Йозен да подпише заповедта. Може би щеше да откаже.

Думите й, изглежда, задоволиха историка.

— Сега разбирате ли защо предпочетох да замълча? — попита той. Махна с ръка към председателя на Европейската комисия. — Дори в този момент, след всичко, което се случи, вие се двоумите дали да задържите съдия Сит. Представете си какво щеше да бъде, ако ви бях разкрил картите си…

Аксел Сит мрачно се изсмя.

— Колебаят се, защото знаят какво ги чака, ако не успеят да докажат нещо срещу мен — заяви той. — И истината, mon cher, е че нямате нищо конкретно. Само измислени спекулации — нищо, което да издържи в съда.

Томаш се обърна към председателя на Европейската комисия и му хвърли загадъчен поглед, сякаш искаше да му намекне нещо.

— Май забравяте нещо, а?

Въпросът притесни съдията. Аксел Сит запристъпва от крак на крак, неспособен да сдържи нервността си, която до момента някак си успяваше да прикрие.

— За какво говорите?

— Забравихте ли, че дойдох във Флоренция, за да намеря нещо, скрито от Филипе?

Председателят на Европейската комисия не беше забравил. Това бе най-важната част от пъзела, причината за всичко, и нито за миг не бе напускала съзнанието му.

— Дискът — каза той с равен глас, опитвайки се да прикрие безпокойството, което в този миг бушуваше в сърцето му. — Къде е? Намерихте ли го?

Томаш бръкна в джоба на мантията, извади сребрист диск и предизвикателно го показа на съдията.

— За ваше нещастие, да — каза той с широка усмивка и решителен поглед. — Ето го.