Метаданни
Данни
- Серия
- Професор Томаш Нороня (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- A Mão do Diabo, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от португалски
- Дарина Миланова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,7 (× 11 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Silverkata (2021)
- Корекция и форматиране
- Стаси 5 (2021)
Издание:
Автор: Жозе Родригеш душ Сантуш
Заглавие: Ръката на Сатаната
Преводач: Дарина Миланова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: португалски
Издание: първо
Издател: Издателска къща „Хермес“
Град на издателя: Пловдив
Година на издаване: 2014
Тип: роман
Националност: португалска
Печатница: Печатница „Алианс Принт“ ЕООД
Излязла от печат: 17.10.2014
Отговорен редактор: Даниела Атанасова
Коректор: Атанаска Парпулева
ISBN: 954-26-1339-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15352
История
- — Добавяне
XVI
Проникването в базата данни на банката не беше работа за аматьори. Защитната система firewall, която институцията ползваше, беше една от най-добрите на пазара, но не представляваше сериозно предизвикателство за способностите на неканения гост, който тази сутрин бе проникнал в главния сървър през интернет. Декарабиа прекара три дълги часа в тестване на защитите на вътрешната банкова мрежа и декриптиране на съответните пароли, но накрая усилията му дадоха резултат.
Екранът светна.
— Готово — прошепна той с въздишка на облекчение, че е приключил с първия етап. — Добри, но предвидими.
Беше проникнал в системата.
Firewall действително беше мощна, трябваше да признае, но ахилесовата й пета бе производителят. Почти всички банкови институции използваха солидни защитни стени, изработени от една и съща фирма — калифорнийска компания, която имаше качествени продукти, но имаше дефект, който мъжът бе открил неотдавна: защитните стени винаги бяха проектирани с една и съща архитектура. Този, който знаеше как работи мозъкът на един програмист, рано или късно щеше да разбере как да разбие защитите, инсталирани, за да държат хакерите на разстояние.
А Декарабиа добре познаваше производителя на тази firewall. Беше го видял, изучил, тествал.
Разбил.
— Детска игра — възкликна той, преливайки от самодоволство пред своя подвиг.
Пое дъх, събирайки сили за втората част на операцията. След като вече бе влязъл в системата, трябваше да свърши работата си и да се оттегли, без да го забележат — като истински бракониер. Качи снимка на мишената си във вътрешната мрежа на банката и натисна search. На екрана се появи миниатюрен пясъчен часовник — сигнал, че компютърът извършва търсенето. След няколко секунди на екрана изплува файлът на някакъв клиент — отдолу се виждаха извлеченията по сметката му с име и снимка над тях.
Филипе Мадурейра.
— Пипнах те! — възкликна Декарабиа, размахвайки юмрук във въздуха като спортист, спечелил първото място.
Беше той.
Разгледа файла и се съсредоточи върху движенията по сметката. Допреди месец всички операции бяха концентрирани в Хага. След това бяха теглени пари от Париж, веднъж от Ница, два пъти от Флоренция и един път от Рим; очевидно ставаше въпрос за маршрута на бягството му. След това се появи опит за трансакция от банка на Виа дел Корсо[1], която беше отхвърлена. Тогава достъпът до сметката бе блокиран. Последните два опита бяха регистрирани през последните 48 часа. В Лисабон.
Точно те го интересуваха.
Кликна върху реда с последните две трансакции и изображението върху екрана се промени, зареждайки страница, която показваше заявените суми, дати, часове и преди всичко местоположението на банкоматите, където бяха направени опитите. Сравни редовете и разбра, че и двете операции бяха извършени в интервал от 24 часа от един и същ банков клон.
Един и същ.
Това откритие отекна в ума на Декарабиа; тази информация му бе най-полезна. Облегна се назад и присви очи; мозъкът му работеше като суперкомпютър, а мисълта му преценяваше следата и анализираше нейното значение.
— Криеш се близо до тази банка — заключи той, докато замислено потъркваше брадичката си. — О, ти си… ти си… — Направи гримаса. — Вероятно познаваш някого там. Роднина, приятел…
Неканеният гост обмисли няколко възможности. Мишената беше близо, надушваше я, но още не бе стигнал до нея. Все още не. Трябваше да затегне обръча и да организира засада, но за да го направи, трябваше да узнае още едно нещо. Едно-единствено нещо. Как да открие къде се намира човекът, който помагаше на мишената?
Мисли няколко минути по въпроса, преценявайки и отхвърляйки различни идеи; някои от тях бяха добри, но бързо се появиха препятствия, които ги направиха невъзможни. Въпреки това не се отказваше: не можеше да се откаже, това бе немислимо. След като отхвърляше една възможност, обмисляше следващата, а когато и тя се проваляше, идваше трета, четвърта… Обмисли всичко, което бе необходимо, за да постигне крайната си цел.
Изведнъж очите му заблестяха.
— Открих те!