Жозе Родригеш душ Сантуш
Ръката на Сатаната (35)

XXXIII

Черният мерцедес с тъмни стъкла спря на ъгъла на улица „Веласкес“. Изчака малко, като хищник, който изучава терена, преди да нападне, после потегли бавно; двигателят почти не се чуваше, само сухите листа по мръсния асфалт пукаха под гумите му.

Стиснал здраво волана, Декарабиа оглеждаше обстановката. Улица „Веласкес“ беше странно пуста, оживявана единствено от облак прах, който се издигна отдясно и завъртя хартийки и найлони; торбичките се завихриха първо надясно, после нагоре и продължиха в друга посока, едни по-бавно, други по-бързо, според прищевките на вятъра.

Това не му харесваше.

— Тук сме като мишена на стрелбище — каза той. — Трябва да се махнем.

Мерцедесът сви зад ъгъла и паркира до няколко маслинови дръвчета, скрит от любопитните погледи на обитателите на сградите по улица „Веласкес“. Декарабиа изключи двигателя и в уличката отново се възцари тишина. Тримата мъже излязоха от автомобила. Зорките им погледи огледаха терена за потенциална заплаха.

Улицата беше съвършено пуста. Чуваше се само воят на вятъра, който на моменти стихваше и почти изчезваше, но миг по-късно отново се засилваше. Сухото изщракване от затварянето на вратите на колата за момент оглуши улицата, отеквайки между празните блокове. Декарабиа отвори багажника и един от другарите му отключи дипломатическото куфарче, разкривайки пред тях оръжията, подредени в гнездата си.

Декарабиа протегна ръка към един от пистолетите.

— Беретата е за мен.

Останалите двама взеха глоковете. Сглобиха ги и поставиха заглушители на дулата.

— Готови сме да се изправим срещу цяла армия — каза един от агентите. — С тези куклички направо ще ги съсипем.

Декарабиа го изгледа недоверчиво.

— Бъди внимателен — предупреди го той. — Тези играчки се използват разумно. Не искаме да привличаме нежелано внимание.

Мъжът само кимна; той беше просто изпълнител, правеше каквото му наредят, другите да му мислят.

Декарабиа провери патроните на беретата и доволен запаса пистолета в колана си. Извади от джоба бележка и прочете точния адрес на мишената. После внимателно огледа улица „Веласкес“, взирайки се в номерата върху вратите. Накрая погледът му спря върху една сграда в дъното на улицата.

— Там е.