Робърт Б. Паркър
Шанс (14)

Тринадесета глава

На Джулиъс Вентура никак не му харесваше, че се налага да ходя до Лас Вегас, за да търся Антъни. Искаше да го намеря някъде из Източен Бостън или най-много до Балтимор.

— Сигурен ли си, че не ме премяташ нещо с това пътуване до Вегас? — попита ме той.

Намирахме се в неговия кабинет — задната част на един бар, наречен „Резачката“, на Атлантик Авеню, близо до Куинси Маркет. Шърли също присъстваше — трезва, в блузка на цветя с бухнали ръкави и много тясна пола с къдрав ръб.

— Естествено — отвърнах. — Аз и Хоук. Мечтата на живота ни. Вегас! Кой би могъл да ни обвини?

— Не ви плащам да се разтакавате из цялата страна.

— Но, тате, ако господин Спенсър смята, че той е там…

— Господин Спенсър смята да си изкара отпуската там — пресече я Вентура.

Щеше да одобри пътуването и всички го знаехме. Това за Джулиъс беше нещо като задължителен театър. Да покаже колко е строг и страшен. Нямах нищо против. Щом искаше да се прави на такъв, нямаше закъде да бързам. Време дал Господ.

— Спокойно можех да кажа, че е в Париж.

— Той не би отишъл там — каза Шърли. — Сам ли е заминал за Лас Вегас?

— Не знам — отвърнах. — Имаш ли представа кой може да му прави компания?

— Не, никаква. Просто питам.

— И двамата с Хоук ли трябва да ходите?

— Така ще го намерим по-бързо — отговорих. — Два чифта очи виждат по-добре от един.

— А защо смятате, че е там?

— Казаха ми, че това било мечтата му. Че имал система и че само да съберял мангизите, веднага щял да отиде там и да разбие целия град.

— Откъде според теб е скътал мангизи?

— От теб — посочих го аз с брадичка — или от Джино Фиш. А най-вероятно и от двамата.

— Мислиш, че ние сме му ги дали? — изгледа ме Вентура.

— Не. Мисля, че сам си ги е взел.

Шърли изхвърча от креслото като изхвърлена от пружина.

— Това изобщо не може да бъде вярно — повиши глас тя, стиснала юмручета на кръста си. — Антъни получаваше много добра заплата и беше честен като свещеник.

— Толкова честен? — удивено възкликнах аз.

— Освен това, ако е щял да ходи някъде, защото такава му била мечтата, щеше да вземе и мен. Никъде не би отишъл без мен, освен ако не е бил принуден.

— Значи според теб е бил отвлечен и отведен в Лас Вегас, така ли? — попитах.

— Не знам къде е. — Подпряла юмруци на кръста, тя се бе наклонила напред и едва не тропна с крак. Явно от филмчетата за Мини и Мики Маус се бе научила как да се показва ядосана. — Ти рече, че е в Лас Вегас, господин Умен задник!

Вентура уморено се обади:

— Млъкни, Шърли. Какво те кара да мислиш, че е забърсал пари от мен или Джино?

— Човекът има проблем с хазарта. Събирал е пари за теб. И ето че изчезва и ти го търсиш, но не искаш никой да разбере, а Джино, от своя страна, се опитва да научи какво съм разбрал аз.

Свих рамене и разперих безпомощно ръце.

— Той няма проблем с хазарта — намеси се пак Шърли.

Тя отново бе седнала, плътно прибрала колена едно до друго, стиснала здраво ръце в скута си. Зъбите й отново си играеха с долната устна.

— Шърли, казах ти да млъкнеш — обърна се Вентура към нея. — Това е бизнес, ясно? Опитвам се да мисля.

Младата жена сведе поглед към стиснатите си в скута ръце и промълви тихо, сякаш на себе си:

— Не би отишъл никъде без мен.

Известно време Вентура ме гледа с тежкия си поглед. Чаках.

— Джино се е мъчел да разбере какво правиш, така ли?

— Марти Анъхийм — поправих го.

— Все тая — каза той.

— Веднага щом тръгнах да търся Антъни, ми окачиха опашка. Знаеха за мен още от първия ден.

Очите на Вентура не се отделяха от мен, но не ме виждаха. Връхчето на езика му за момент облиза долната устна, после пак се скри. Стоеше неподвижно и не помръдваше.

Най-накрая рече:

— С Джино имаме общ бизнес.

— Пари в брой — услужливо подсказах аз.

— Ами да. — Вентура ме изгледа така, сякаш оспорвах верността на закона за всемирното притегляне.

— А Антъни се е разкарвал насам-натам с торби пари — продължих да се правя на суфльор.

— Рядко — кимна замислено Вентура. — Понякога така, на юнашко доверие, щото, нали схващаш, все пак е човек от семейството, събираше и малко парички за Джино.

Чаках.

— Сигурен ли си за тая тъпотия с Лас Вегас?

— Говорих с някои хора. Наясно съм, че е залагал като луд и е губел още по-зле. Казаха ми, че е имал план как да удари голямата печалба във Вегас.

— И как така аз не знам нищо за това? — пак се обади Шърли. Седеше, все още свела поглед към юмручетата в скута си. Гласът й се чуваше едва-едва. — Ако е такъв, щях да разбера. Двамата сме много близки.

Вентура не й обърна внимание.

— Няма да разправяш нищо за тия работи. Особено пък на Джино или Марти Анъхийм.

— Да бе — кимнах примирително. — Затова съм в тоя бизнес. За да плямпам наляво и надясно. Е, след като вече ме помоли така любезно…

— Не искам да говориш за това никъде — повтори Вентура.

— Че зет ти е откраднал пари от съдружника ти?

— Не знаеш какво е направил — повиши тон Вентура. — Наясно си само с това, че е изчезнал, а ти трябва да го намериш.

— Той не би откраднал нищо — промърмори тихичко Шърли.

— Значи тръгваме за Вегас — заключих аз.

— Да, и то веднага. И ако се настаниш в „Сизърс Палас“, ще видиш какво ще ти се случи!

— О, не, сигурно ще остана да спя на летището — уверих го аз.