Фридрих Ницше
Залезът на боговете (13) (Или как се философства с чук в ръка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Götzendämmerung (oder Wie man mit dem Hammer philosophiert), (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (15 декември 2007 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (1 януари 2008 г.)

Издание:

Издателство „Христо Ботев“, 1992 г.

История

  1. — Добавяне

КРАТКА ИСТОРИЯ НА ПРОИЗВЕДЕНИЕТО[1]

В края на съзнателния си живот Ницше съчинява и довършва няколко творби, между които и „Залезът на боговете“. В нея той доразвива философията си и засилва своята критика против морала и християнството. Нападките срещу идеализма нарастват, като се отличават със стегнат стил: отхвърлено е противоречието между видим и реален свят. Човекът и светът са онова, в което се проявяват, „зад нещата“ няма нищо. Антропологичната аргументация частично се ползва от дарвинизма. Вече се усеща неприкритата и все по-нарастваща самооценка, стигаща до надменност, която е характерна за всички творби от 1888 г. — тя е израз и на влошеното здравословно състояние, признак на приближаващия срив. През есента на 1888 г. Ницше пише на Райнхард фон Зайдлиц: „Без никакви претенции напомням, че «духът», т.нар. «немски дух», е излязъл на разходка и се радва някъде на лятната свежест — във всеки случай НЕ в Райха, по-скоро в Силс Мария…“ Философствайки с чука, Ницше разбива кухите богове на нашите традиции: „преоценка на всички ценности“.

Бележки

[1] Тези бележки са взети от Fr. Nietsche. Werke in zwei Banden (Hrsg. I. Frenzel), Carl Hanser Verlag, München — Wien, 1967.

Край
Читателите на „Залезът на боговете“ са прочели и: