Фридрих Ницше
Човешко, твърде човешко (1)

(Книга за свободните духове, том 1)

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Menschliches, Allzumenschliches, (Обществено достояние)
Превод от немски
, (Пълни авторски права)
Форма
Философски текст
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 12 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
Victor (2002)

Източник: http://bezmonitor.com

С помощта на Владислав от Канада.

 

Издание:

Фридрих Ницше

ЧОВЕШКО, ТВЪРДЕ ЧОВЕШКО

(Книга за свободните духове)

Том 1

Първо издание

Съставител и преводач Донка Илинова

Под общата редакция на Жана Николова-Гълъбова

Редактор Цветан Старейшинев

Технически редактор Ронка Кръстанова

Коректор Мила Томанова-Димитрова

Издателска къща „Христо Ботев“, София, 1993

Предпечатна подготовка „Спектър — 365“

Печат Дф Балканпрес София

(c) Донка Илинова, съставителство и превод, 1993

(c) Жана Николова-Гълъбова, послеслов, 1993

(c) ИК „Христо Ботев“, София, 1993

 

Friedrich Nietzsche

Menschliches, Allzumenschliches I und II

Kritische Studienausgabe, herausgegeben vun Giorgio Coili und Mazzino Montinari

Band 2 der „Kritischen Studienausgabe“ in 15 Banden Deutscher Taschenbuch Verlag de Gruyter, München

(c) 1967–77 und 1988 (2., durchgesehene Auflage) Waiter de Gruyter & Co


ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

„… Известно време подхвърлях на преценка различните занимания, на които хората се посвещават през този живот, и се опитвах да подбера най-доброто от тях. Ала тук не е необходимо да разказвам какви мисли се породиха от тия ми усилия: достатъчно е, че що се отнася до мен, нищо друго не ми се стори по-добро, освен да следвам твърдо намерението си, ще рече, да използвам отреденото ми време от живота, за да усъвършенствам своя разум и със средствата и начина, които съм си предначертал, да тръгна по следите на истината. Защото плодовете, които вече вкусих по този път, бяха от такова естество, че по моя преценка не би могло да се намери в този живот нищо по-приятно, нищо по-невинно; още повече че откакто прибягнах към този начин на наблюдение, всеки ден откривах нещо ново, което винаги имаше известно значение и съвсем не бе всеобщо познато. Тогава душата ми най-после се изпълни с такава радост, че всички останали неща не можеха вече нищо да и сторят.“

От латинския текст на Картезий

 

(Към първото издание, 1878 г.)

 

Тази монологична книга, възникнала в Сорент през зимния ми престой там (1876–1877 г.), нямаше да бъде предадена на обществеността, ако с наближаването на 30 май 1878 г.[1] не се бе възбудило твърде силно желанието в подходящия час да дам израз на преклонението си към един от най-великите радетели за освобождението на духа.

Бележки

[1] На тази дата се навършват сто година от смъртта на Волтер (1694–1778 г.), чиито горещ поклонник е бил и Ницше. — Бележка на Фридрих Ницше към първото издание, 1878 г.