Наистина стойностна книга. Просто трябва да се чете внимателно и да се следи всяка мисъл, всяка подробност. Трябва също да кажа, че четенето на подобен вид съчинения е много мъчителен. Изисква се изключителна повишеност на вниманието, а ако имате опит с философски творби, още по-добре (на мене ми беше първата).
И все пак поуката от тези разсъжденя е очевидна:не трябва да бъдем зависими от своите идеали, не трябва да живеем в надежди, защото това е равнозначно да не живеем настоящия момент.На това са ни учили и древните гърци.
Трябва да приемем злото, то съществува, реално е,примиряваме се но се стремим да избягваме хората, които ни го причиняват и да търсим доброто (тук вече става въпрос за действие, за превръщане желанието в движеща сила към пътя на щастието-динамиката за която говори Ницше ).Не става въпрос да оставаме пасивни в очакане а напротив, се подчиним на инстинктите,на поривите , заложени в нас, за задоволяване на потребностите си.(тук и Фройд и неговите теории са вдъхновени от Ницше ).
На същия принцип, трябва да се примирим с нашата преходност,защото тя е неизбежен но физиологичен процес. Тежко е, защото как да се радваме на живота, знаейки, че опасността от болести и смърт ни грози всяка минута от ежедневието ни? А може би по -щастливи са тези, които живеят с упойващата сила на вярата в задгробен живот?-Аз не!:)
Супер е дори според мен е по добра от „Тъй рече Заратустра“,но разбира се това е само моето мнение! :)
Няма и не може да има книга по добра от ,,Тъй , рече — Заратустра ,,и макар че са в една повърхнина — там и тука — тук и сега са една великолепна компилациЯ
Това заглавие според мен е грешно. Не трябва ли да е „Залезът на кумирите“ ?
Ицо написа: „Това заглавие според мен е грешно. Не трябва ли да е «Залезът на кумирите» ?“
Разбира се, така е, както ти казваш! Има съществена разлика между Gott (бог) и Götze (идол, кумир), както и между Untergang (гибел, залез) и Dämmerung (здрач, сдрачаване). А названието на тази Ницшева творба е именно Goetzendaemmerung (а не Рихард-Вагнеровата опера Götterdämmerung).
Между другото, не само тази очевадна грешка, не и само грешките, които NomaD справедливо посочва, но и още много други — крещящи! — грешки на преводача правят конкретно този превод доста съмнителен от гл. т. на „академичното ползване“. Примери? „Еднозначна“ вместо „проста“, „привилегия“ вместо „печалба“, „Афоризми“ (заглавие на раздел) вместо оригиналното „Поговорки (или «Мъдрости», или «Изречения») и стрели“ (Sprüche und Pfeile) и т. н., и др. под. Името на такива лапсуси е легион. Явно преводачът си е оставил ръцете, а пък редакторът/издателството не си е свършил/о работата. Очевидно, твърде много са бързали (отделен въпрос е „защо?“). Така или иначе, общият резултат е плачевен.
Добре е все пак, че това наистина значимо произведение на Ницше може да бъде намерено (освен на езика на оригинала, разбира се) и на много други езици — в преводи, в сравнение с които това „нашенско“ (през куп за грош) преводно издание се оказа едно … недоносче. За жалост!
Алекс, при цялото ми уважение, но четеш книгата безплатно! Ако критиката е твоята стихия купи изданието и след това съди издателите/редакторите/преводачите!
Не познавам Алекс, обаче ако забележките, които прави са верни е в пълното си право да ги прави. Той не критикува Читанка или безплатнатапубликация, а превода и редакцията и като цяло изданието. Каква е ползата, че една книга е безплатна ако е толкова зле преведена и оформена? Така се губи духът.
Хареса ми дори да съм на петнайсет.
разсъждения х (малко цинизъм + много истина) = Ницше
Съгласна съм с някои коментари относно превода, наистина става въпрос за кумири -на други езици се превежда даже идоли.
Всъщност, заглавието е подвеждащо, защото в случая се касае за деконструкцията на идеалите -били те религиозни,метафизични или политически -рая на християните, комунизма на Маркс,науката,републиката,демокрацията,правата на човека,и.т.н.които Ницше счита за проява на нихилизъм.Нихилизъм защото недостижими, далечни, илюзорни.В преследването на тези високо поставени идеали, забравяме за"тук и сега"-amor fati (Шопенхауер )В това отношение, той е последовател именно на споменатия философ.
Не съм чела българския превод на тази книга, освен едно диагонално прехвърляне , но мисля също, че критиките тук не са отправени към тези, които качват текста а към самия преводач. Немският език е изключително богат, с многобройни синоними и изрази, отсянките на които изискват внимание.
Самото произведение на Ницше-тази книга- е рядко ясно и лесно за четене,нещо необичайно за философията, а Заратустра е също така забележителен. Заслужава си но е добре все пак предварително запознаване с Шопенхауер, един от най -интересните философи и малко пресилено окачествен като абсолютен песимист.
…демокрацията, правата на човека…sorry.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.