Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (9) (Българската сутра)

Глава 3

Все още в търсене на това, което е добро, в стремеж към постигане на върховния мир, саман Гаутама продължи да обхожда Средната земя. Чудно беше царство Магадха. Тук тези, които търсеха освобождение от земното, преодоляване на тялото, страстта и всичко преходно, бяха мнозина.

Бродейки от място на място, саман Гаутама срещаше факири, които подлагаха тялото си на големи мъчения и самоизтезания, за да сломят страстта и така да постигнат пълен контрол върху мозъка и ума. Срещна посветен, който стоеше дълги лета, с ръка вдигната във въздуха, докато ръката му, изправена нагоре, изсъхнеше и оставаше безжизнена. Срещна и друг, който стоеше изправен, подпрян на висока дървена люлка и така без сън и почивка беше прекарал много лета. Телата на посветените страдаха силно, но погледът им оставаше пронизителен и остър, насочен към вечността, изпълнен с пламък.

Саман Гаутама срещаше и скитащи лечители и гадатели, които се занимаваха с предсказания, викане на духове и заклинания. Някои от тях се ползваха с благоволението на старейшините в селата и на населението, защото можеха да предсказват времето, да правят магии за плодородие и магии против рана, от стрела или друго оръжие. Други се ползваха от благоразположението на богати търговци, защото ги учеха как да живеят така, че да си осигурят щастливо бъдещо прераждане и успешен живот.

Имаше и самани, които учеха на бездействие и скептицизъм. Други пък проповядваха това, че всичко на този свят е единно. Вярата им беше стигнала дотам, да твърдят, че денят и нощта са едно и също нещо.

Имаше и странници, които обикаляха различните области, като имитираха и живееха по начина, по който живееха различните животни. Едни се хранеха с уста, направо от земята, като кучетата, други имитираха живота и действията на свещените крави, трети пък подскачаха и кукуригаха като петли.

Обикаляйки Средната земя, саман Гаутама не успяваше да намери подходящо място, където би могъл да се уедини и да се отдаде на съзерцание и концентрация. Бродейки от място на място, той продължи на юг, докато накрая достигна градчето Урувела, където беше разположен малък гарнизон на царя на Магадха. Наблизо течеше широка река, с удобни бродове, наречена Неранджара. От другата и страна беше разположено селището Сенани. Зад него се простираше приятно парче земя, гори и чиста течаща река, с приятни равни брегове. „Това място“, помисли си саман Гаутама, „ще послужи добре на някой, тръгнал да дири борба със самия себе си, и на някой, готов да се подложи на страдания“.

Край Урувела беше разположена общината на Кашияпа Стария, който имаше петстотин последователи. По-надолу по течението на реката, беше установил своята община средният брат на Кашияпа, с триста последователи, а най на север, близо до Гая, беше разположена общността на най-малкия брат, с двеста последователи. Те тримата произхождаха от брахмански род и бяха огнепоклонници. Сутрин и вечер братята изливаха възлияния върху олтара, в който гореше вечния огън. В същото време, те пееха химни, в които възхваляваха него Огъня — Агни, посредникът между боговете и хората, този, който гори, сияе, осветява, разтваря дверите на тъмнината, укрепва небето и земята.

Саман Гаутама се отдалечи от близките населени места, като се настани в един изоставен стар краварник, близо до мястото, където започваха горските пущинаци. Малцина се осмеляваха да живеят сами, в изоставени места, близо до джунглата. „Действително“, помисли си саман Гаутама „отдалечените и изоставени места, близо до горите и джунглата, са трудни за понасяне, съсредоточение е трудно да бъде постигнато и не е лесно да се радваш на уединението. Такива места могат да отнемат здравия разум на скитащия, ако той няма правилен подход към концентрацията“.

Близо до това място, саман Гаутама си направи пътека, изчистена от храсти и растителност, далеч от големите дървета, равна, не твърде широка, нито твърде тясна — както повеляваха старите традиции. Като се разхождаше напред и назад по нея, той се отдаваше на размисъл върху настоящето си положение: „Да предположим, че някой саман или брамин е недостатъчно пречистен, или има нечисто поведение в начина на живот, в речта и мислите; или е изпълнен със страст, привлечен от похотта и чувствителен към сетивните желания; или пък е злонамерен, с мисли за омраза; или е жертва на летаргията и отпуснатостта; или пък е постоянно възбуден и с неспокоен ум; или пък е колебаещ се и несигурен; или се е отдал на самовъзхвала и не зачита другите; лесно се поддава на страха, или желае печалба, почитане и слава; празнодумец е и изискващ внимание; не е паметлив и напълно осъзнат; не може да се концентрира и е с объркан ум; лишен е от разбиране и говори безсмислици. Когато такъв един човек обитава в отдалечени и изоставени места, близо до горите и джунглата, тогава поради тези негови недостатъци, той е подложен на недобрите за неговото умствено и морално развитие чувство за страх и дори ужас. Но аз не обитавам подобни места като един от тези. Аз нямам никой от посочените недостатъци. Като виждам в себе си липсата на тези недостатъци, аз ще намеря голямо блаженство да живея в отдалечените и изоставени места, близо до горските пущинаци и джунглата“.

След като прекара известно време на това място, саман Гаутама реши да пренощува и на други места. Особено се страхуваха хората от градинските храмове, горските храмове и храмовете, разположени край големите дървета и разправяха за тях какви ли не работи. По четвърт и половин луна, тези места се изпълваха с духове на умрелите, наоколо бродеха зли сили и се случваха неща, които караха косата на човек да се изправи от ужас. „Дали да не пренощувам на такова едно място?“, помисли си саман Гаутама и започна да нощува край малките градински храмове, горските храмове и тези край големите дървета, които нощно време караха косата да се изправи от страх и ужас. „Навярно и аз ще се срещна със страха и ужаса“, помисли си саманът. И докато нощуваше там, сърна ще се приближи или паун ще размаха крила и ще прилети от клон на клон, или просто вятърът ще разлюлее листата. Това предизвикваше страх и безпокойство в мислите на самана, непознатите звуци нарушаваха неговия покой и той си казваше: „Ето ги страха и ужаса, които идват!“

Няколко нощи страхът и ужасът бяха спътник на саман Гаутама, докато накрая той си помисли: „Защо обитавам тези места, в непрекъснато очакване на страха и ужаса? Защо да не подчиня този ужас и страх, като не изменям позата, в която съм, когато те ме споходят?“ И докато се разхождаше нощно време, страхът и ужасът неочаквано го връхлитаха, но той нито сядаше, нито заставаше неподвижен, нито лягаше, докато не се пребори с тези чувства. Докато стоеше изправен, страхът и ужасът неочаквано го обземаха, но той нито сядаше, нито започваше да се движи, нито лягаше, докато не превъзмогне тези чувства. Докато седеше, се случваше същото, но той не предприемаше никакво друго действие, докато не преодолее предизвиканите в него чувства. Докато лежеше, страх и ужас го спохождаха, но той нито се изправяше, нито сядаше, нито се разхождаше, докато не се освободи напълно от тези чувства. Така, след известно време, саман Гаутама подчини напълно страха и ужаса.