Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- 2012 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 3,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Форматиране
- cattiva2511 (2020 г.)
Издание:
Автор: Андрей Киряков
Заглавие: Последните дни на Сидхарта Гаутама
Издание: първо
Издател: Интервю Прес
Град на издателя: София
Година на издаване: 2012
Тип: документалистика
Националност: българска
Печатница: Интервю Прес
Редактор: Валентин Марков
Художник: Теодор Роков
ISBN: 978-954-666-080-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13609
История
- — Добавяне
Глава 3
В Бенарес живееше младият Яса, син на най-богатия банкер и търговец в града. Бащата беше предоставил на сина си три двореца — един за зимния сезон, един за летния и един за дъждовния. Младият Яса беше женен, но прекарваше повечето време, в голямата зала за забавления, заобиколен от приятели, синове на богати търговци. Няколко жени музикантки, развличаха с песните и танците си младите мъже всяка вечер.
Една вечер, синовете на богатите търговци отново се бяха събрали и след поредната забава младежите и музикантките потънаха в тежък сън. Късно през нощта, Яса се разбуди и като се изправи, видя танцьорките заспали в средата на голямата зала. Видът им предизвикваше отвращение. Помадата, с която една беше украсила лицето си, се беше размазала, слюнка течеше от устата на другата, а третата издаваше остри хрипове в съня си. Отвратен, Яса обу скъпите си пантофи, украсени със злато и напусна двореца.
— Това е ужасно. Това е отвратително — повтаряше младият мъж, докато прекосяваше пустите улици на заспалия град.
Без да осъзнава напълно, той напусна очертанията на града и пое по пътя на север, към Исипатана. Когато стигна до река Варуна, той остави на брега златните си пантофки и премина реката.
— Това е ужасно. Това е отвратително — продължаваше да повтаря младежът, докато приближаваше Парка на сърните.
Когато стигна до него, започваше да се съмва. И тогава младият Яса видя в средата на една обширна поляна седящ във вглъбение саман, чийто черти излъчваха светлина сравнима с тази на зората. Яса се насочи към този саман и извика:
— Помогни ми свети човече, аз страдам!
Блаженият бавно се извърна и погледна към Яса. Той разбра какво става в душата на младежа и му посочи място до себе си. Младият мъж приседна на почтително разстояние и се вгледа в Блажения. Този човек беше облечен единствено с трите жълти роби на скитащия монах, и без да има украшения по тялото, той внушаваше величие, спокойствие и красота. След това Яса неволно погледна към огърлицата от перли и тази от диаманти, която лежеше върху неговите гърди, погледна тежките златни гривни, които висяха върху китките на собствените му ръце и се засрами. Блаженият се обърна към него и каза:
— Така, както вятърът поваля слабо дърво, така и Маара Изкусителят, без съмнение ще надвие този, който живее само в търсене на удоволствие, който не контролира своите чувства, който е неумерен в храната си, ленив и мързелив.
Изпитвайки силно смущение, Яса наведе глава и заплака, а Блаженият продължи с речта си:
— Но така, както вятърът не може да съкруши скалиста планина, така и Маара Изкусителят няма да може да надвие този, който не живее в търсене на удоволствие, който контролира своите чувства, който е умерен в храната си, изпълнен с вяра и силен.
След това Блаженият утеши Яса и му обясни за необходимостта от раздаване на помощи на нуждаещите се, за дисциплината и уважението към другите, за безстойността на чувствените удоволствия.
Младият Яса приемаше всичко това с отворени очи, уши и съзнание. За пръв от много време, в него се появяваше истинска радост и щастие. След като видя това, Блаженият проповяда и четирите Благородни истини, свързани със страданието.
В това време, в обширната къща на Яса, в Бенарес, беше настъпило голямо вълнение. Един от слугите откри липсата на младежа, още в ранното утро, и съобщи за това на неговия баща. Не можаха никъде да открият Яса и майка му, силно разтревожена, страхувайки се, че някаква беда може да е застигнала сина й, помоли съпруга си да тръгне да го търси. Бащата на Яса намери следите от златните му пантофки и като ги проследи стигна до река Варуна. Там той разбра накъде беше тръгнал неговият син. Все още силно разтревожен, богатият търговец стигна до Исипатана и намери Блажения, заедно с шестима монаси седнали край него. Силното вълнение не му позволи да познае сина си, който беше между тях. Той започна да разпитва Блажения за това, дали е виждал Яса, а Блаженият го прикани да седне и да се успокои. След това Пробуденият запозна бащата на Яса с моралните принципи на своето учение и този обяви, че отсега нататък става мирянин, последовател на светия мъж.
— Приемам убежище в Пробудения, приемам убежище в Дхармата, приемам убежище в Сангхата! — обяви бащата на Яса.
Най-сетне, той разпозна сина си сред тези, които заобикаляха Блажения и го помоли веднага да се върне вкъщи, заради скърбящата му майка. Младият Яса погледна с тревога към Блажения. Съвършеният прочете молбата в очите на младежа и като се обърна към бащата на Яса каза:
— Невъзможно е за някой, който е живял толкова скверно, колкото Яса, да се върне към предишния си живот.
Бащата не знаеше какво да отговори, но той покани Съвършения, неговите ученици и Яса, в къщата си, на обяд за следващия ден. Блаженият посрещна поканата с мълчание, което означаваше, че е съгласен.
Веднага щом бащата си тръгна, Яса помоли Съвършения за ръкополагане.
— Ако си готов за това — отвърна Съвършеният — свали от себе си всички украшения, подстрижи косата си и облечи жълтата одежда.
След като това беше направено, Съвършеният ръкоположи младия Яса.
На следващия ден, преди обед, Блаженият и шестимата последователи бяха посрещнати в обширната къща на богатия търговец в Бенарес. Майката на Яса и бившата му съпруга поздравиха гостите. Преди да приеме ястието, Блаженият проповяда моралните принципи на своето учение и двете жени също приеха своето убежище в Пробудения, в Дхармата и в Сангхата.
Четиримата най-близки приятели на Яса разбраха за случилото се. Те бяха силно учудени и развълнувани от станалото и потърсиха среща с Блажения в парка Исипатана. След срещата с него, Вимала, Субаху, Пунаджи и Гавампати също пожелаха да станат монаси и след застъпничеството на Яса получиха ръкополагане.
Новината за всичко това бързо се разпространяваше из Бенарес. Скоро още петдесет младежи, от знатни семейства, пожелаха да се присъединят към Сангхата. Всички те получиха ръкополагане и бяха приети в нея.
Така се умножиха последователите на Пробудения и станаха шестдесет.