Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (15) (Българската сутра)

Глава 3

Блажено беше усамотението на радостния, който познаваше и съзерцаваше истината, блажено беше усамотението на този, който се беше освободил от своите страсти и желания, този, който беше подчинил собственото си непокорно „Аз“.

— Достигна ти дотам, догдето малцина са успявали да стигнат. Премина на брега отсрещен.

Блаженият разпозна думите на Маара и тъмната му сянка, застанала наблизо.

— Позна и истината трудноуловима — продължи със словата си Изкусителят — другите не ще я разберат. Блажен си ти. Влез в Паринирвана, това е правилният път.

Думите на Маара нарушиха покоя на Пробудения. Без да поглежда към Господаря на изкушението, той разсъди: „Аз достигнах Дхармата, която е дълбока, трудно е да бъде видяна и разбрана, изпълнена с мир и съвършена, недостижима чрез обикновено разсъждение, трудноуловима за да бъде преживяна дори и от мъдрите. А чедата земни изпитват удоволствие от привързването, радват се на привързването, черпят наслада от привързването. Трудно ще е за тях да видят истината. Трудно ще е за тях да разберат особеното влияние на условията, принципа на обусловеното възникване. И още по-трудно ще е да бъде видяна тази истина — разрушаване на ненаситното желание, успокояването на всяко формиране, напускането на всякакви придобивки, безстрастие, прекратяване, нирвана. Не биха ме разбрали ако преподавам Дхармата. Ще бъде уморително и изпълнено с неприятности.“

След тези разсъждения Пробуденият изрече:

Не ще да преподавам Дхармата,

която трудно аз дори открих,

понеже никога не би била разбрана,

от тез живеещи сред похот и омраза.

Онез умиращи във лъст, обвити в тъмнина,

никога не ще да зърнат Дхармата,

която е изправена срещу световния поток,

дълбока, неуловима, трудно обозрима.

Тогава от света на Брахма, с бързината, с която силен човек може да разтегне свитата си ръка или да свие разтегнатата си ръка, дойде Брахма Сахампати и застана през Съвършения. Като нагласи горната си роба на едното рамо и протегна ръцете си в почтителен поздрав към достигналия пълно освобождение, Брахма Сахампати изрече: „Почитаеми! Нека Блаженият да преподаде Дхармата, нека Върховният да преподаде Дхармата! Има същества с малко прах в очите, които ще погинат ако не чуят Дхармата. Има ги тези, които ще я разберат!“

След като каза това, Брахма Сахампати продължи:

В Магадха се появиха досега

учения нечисти, измислени от хора опетнени.

Отвори вратите на Безсмъртието,

нека да се чуе Дхармата открита от Неопетнения.

 

Така, както човек изправен на планински връх,

може да види хората навсякъде отдолу,

така ти, о Мъдрецо, всичко виждащ,

издигни двореца на Дхармата.

 

Нека Ненатъжимият да обозри човешката природа,

потънала в тъга, победена от раждането и старостта.

Нека Блаженият преподава Дхармата,

ще ги има тези, които ще я разберат.

Блаженият послуша молбата на Брахма Сахампати и от състрадание към съществата, обследва света с окото на Пробуден. Обследвайки света, той видя същества с малко прах в очите и такива с много прах в очите, същества с одухотворени черти на лицето и такива с притъпени черти на лицето, притежаващи добри качества и притежаващи лоши качества, лесно поддаващи се на учение и трудно поддаващи се на учение, а също и такива, които живееха със страх от другия свят. Също като езеро със сини, или червени, или бели лотоси, някои лотоси, които се раждат и растат във водата, цъфтят потопени във водата, без да се издигат над нея; и някои други лотоси, които се раждат и растат във водата, остават на водната повърхност; и още други лотоси, които се раждат и растат във водата, се издигат над водата и стоят чисти, незасегнати от нея, така също, обследвайки света с окото на Пробуден, Блаженият видя същества с малко прах в очите и такива с много прах в очите, с одухотворени черти на лицето и такива с притъпени черти на лицето, притежаващи добри и притежаващи лоши качества, лесно да бъдат научени и трудно да бъдат научени и такива, които живееха със страх от другия свят.

Тогава Блаженият се обърна към Брахма Сахампати и произнесе:

— Отворени за всички тях са вратите към Безсмъртието. Нека тези, които чуят, да покажат своята вяра.

Брахма Сахампати разбра, че Блаженият е дал съгласие на неговата молба и след като отдаде почит, застанал отдясно, се завърна в света на Брахма. Тъмната сянка на Маара също беше изчезнала.