Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (20) (Българската сутра)

Глава 4

С наближаването на горещите месеци, слънцето сияеше все по-ярко сред небесната шир. Полята бързо посивяха, а дърветата оставаха без листа. Блаженият и шестдесетте ученика се приготвиха да посрещнат дъждовния сезон, който наближаваше, като построиха временен подслон в парка Исипатана. През този сезон движението замираше напълно. Обилните дъждове превръщаха пресъхналите потоци в широки реки — мътни и пълноводни. Лепкавата кал поглъщаше пътища и пътеки.

Блаженият използваше времето на валежите, за да укрепва знанието на своите ученици и да пречисти напълно тяхната вяра. Той съветваше монасите да използват последователния ред на мисли, като разглеждат нещата такива каквито са, без страст и предразсъдъци.

Един ден Блаженият отново се обърна към монасите и каза:

— Бхикшу, за да разпространявате Дхармата, вие трябва да изоставите и най-малките пороци и несъвършенства.

След това Блаженият разказа на монасите историята за цар Пасетана, който цар поръчал изработването на две колела при известен майстор на колесници. Майсторът изработвал първото колело с голямо внимание, в продължение на шест месеца. Второто колело обаче той изработил набързо, за шест дена. Когато колесницата била изпробвана в тежка надпревара, първото колело останало изцяло на местото си. Второто колело било нестабилно и паднало от оста, защото имало несъвършенства в дървените спици, околището и главината.

— Поради това, бхикшу — завърши думите си Блажения — вие трябва да се отървете дори и от най-малките несъвършенства в своите дела, думи и мисъл.

С наближаване края на дъждовния сезон, Пробуденият изпрати монасите във всички посоки, за да разпространяват учението. Преди това той се обърна към тях със следните думи:

— Свободен съм аз, монаси, от всякакви окови — божествени и земни. Сега свободни сте и вие. Вървете напред, монаси, от състрадание към света, за ползата, изгодата и щастието на богове и хора. Нека двама не вървят заедно. Преподавайте Учението, което е прекрасно в началото, прекрасно в средата и прекрасно в края. Предавайте нататък съвършения и чист начин на светия живот. Аз лично отивам към Урувела, за да преподам там Дхармата.

Като следваха заръката на Блажения, монасите се разпръснаха във всички посоки. Не след дълго, те доведоха в Исипатана много желаещи да се присъединят към новата общност. Блаженият ръкополагаше новодошлите, но много от монасите молеха за разрешение, лично да ръкополагат желаещите да се присъединят към общността. Съвършеният размисли за известно време върху тази молба, след което през една сутрин, в края на дъждовния сезон, събра монасите и каза:

— Разрешавам ви, монаси, в различните страни и области, вие лично да приемате желаещите да напуснат светския живот и лично да ръкополагате тези хора. Това трябва да бъде направено по този начин: Нека този, който е готов да се присъедини към Сангхата, да обръсне косата и брадата си; нека да облече жълта роба, като покрие лявото си рамо. Като се поклони в краката на ръкополагащия го монах, нека този човек да коленичи и да изрази почитта си със събрани пред тялото ръце. След това той трябва да повтори: „Приемам убежище в Пробудения, приемам убежище в Дхармата, приемам убежище в Сангхата.“ Това той е задължен да повтори за втори и за трети път. Разрешавам ви, монаси, да приемате нови бхикшу със средствата на тази тристепенна формула.

Дъждовният сезон отмина напълно и пътищата отново се отвориха. Преди да се разделят и да поемат окончателно в различни посоки, Пробуденият отново събра монасите и им каза:

— И помнете, бхикшу — този, който желае да облече жълтата одежда, без да се е пречистил от греха и който не зачита умереността и истината, е недостоен за жълтата одежда.

Монасите събраха отворените длани на ръцете пред телата си и мълчаливо се поклониха. Блаженият продължи:

— Но, този, който се е пречистил от греха, добре познава всички добродетели, зачита умереността и истината — той е достоен за жълтата одежда.

Монасите отново се поклониха. На следващата сутрин, всички те се отправиха на път.