Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (23) (Българската сутра)

Послеслов

С проповедта в Исипатана (дн. Сарнат), наречена по-късно „Завъртане колелото на Дхармата“ или „Първата проповед“, започва продължилата близо четиридесет и пет години проповедническа и мисионерска дейност на мъдреца Гаутама, принца от рода на Саките, постигналия пълното просветление. Него светът започва да нарича Буда — самият Пробуден.

В продължение на много години, високата му широкоплещеста и достолепна фигура е можела да бъде видяна по тържища и пазари, в градовете и в по-малките населени места на Средната земя, по широките друмища и по малките пътеки. Буда не избягвал среща с никой, който желаел да бъде поучен или да намери убежище в неговата Доктрина. Общувал както с царе, брахмани и богати търговци, така и с обикновени занаятчии, рибари и земеделци, с хора от всички касти на древна Индия.

След посещението в Раджгира (дн. Раджгир), в тази първа година от проповедническата си дейност, Мъдрецът на Саките получава в дарение, от цар Бимба, градината Велувана, където по-късно е основан будистки манастир — вихара — средище, в което монасите се събирали основно през дъждовния период на годината. Друго известно средище от това време е основано в градината Джетавана, дарена на ордена от богатия търговец Анатапиндака, в Саватхи, столицата на Кошала. В Раджгира, по време на това първо посещение на Сидхарта Гаутама като учител и просветлен, към Сангхата се присъединяват и двамата най-видни ученици и негови последователи — Сарипутра и Модгаляна.

Скоро след това, или седем години след като напуска Капилавасту, принцът се завръща и в столицата на Саките, но вече като Пробуден. Срещата му с Ясодара, цар Судходана, синът му Рахула и останалите роднини и приближени на царския род, е сравнително добре запазена и описана в будистката книжнина.

Трудно е да се разкаже, дори накратко, за всички беседи, срещи, дела и поучения на Блажения по време на четиридесет и пет годишната му проповедническа дейност. Всички те са описани в значителна по обем книжнина. Основното ядро, на тази книжнина, което се отличава с най-голяма пълнота и предполагаема автентичност, е нар. будистки канон — записи на езика пали, създадени от групата на старите (тхеравада). Освен него, сведения от биографичен характер за живота на Буда, са изложени в „Лалитавистара“, приписвана на школата махаяна.

В биографията на Пробудения са познати и няколко случая, в които за да убеди противниците си в правота на своята доктрина, Пробуденият е бил принуден да извърши някои чудеса. На подобни действия обаче той гледал като на крайно средство, което в никакъв случай не поощрявал. Най-известно е чудото в Саватхи, когато след тежка и безплодна дискусия между Пробудения и шестима учители, водачи на известни по онова време секти, той проектира тялото си във въздуха, в хиляди аспекти, и така всички присъстващи виждат хиляда образа на Буда едновременно.

Постепенно ученията за „Средният път“, за „Четирите благородни истини“, за умереността, толерантността и ненасилието, съчетани неизменно с личния пример на Пробудения, печелят многобройни последователи в цяла Северна Индия, като с времето се разпространяват и извън пределите на древната Джамбудвипа.

След четири и половина десетилетия на проповедническа дейност, включващи създаването и организирането на нов орден от хиляди ученици и още по-многобройни последователи, настъпва и краят на земния път на Пробудения, или т.нар. Паринирвана. Описанието на тази окончателна нирвана, в будистката книжнина, е също доста обстойно. На осемдесет годишна възраст, с вече отпаднало от годините тяло, Блаженият се отправя към родния си град, за да посрещне смъртта, но последната спирка по пътя му е Кушинагара (дн. Кушинагар), столицата на Малите. Тук той се прощава със своите ученици, като заявява: „Вие може да мислите, че учителят си е отишъл, че нямате вече учител. Но не бива да виждате нещата по този начин. Нека учението и правилата, които ви дадох да бъдат ваш учител след смъртта ми.“ Като последни думи на Пробудения се пазят следните: „Сега, монаси, обявявам: всички елементи, които изграждат личността са преходни. Стремете се към съвършенство, неуморно.“