Андрей Киряков
Последните дни на Сидхарта Гаутама (7) (Българската сутра)

Глава 1

След като пресече Великата река, Сидхарта продължи в югоизточна посока. След няколко дена, като нощуваше в странноприемници по пътя, той стигна до Раджгира — царския град, столицата на Магадха. Отдалече се белееха високите му мощни стени с четириъгълни кули. Тук беше дворът на Бимба царя — младия, но умел владетел на обширната Магадха.

В околностите на града, в пещерите и скалните жилища, под бамбукови навеси, или седнали под свещени дървета, живееха прославени аскети, самани, йогини, скитащи брахмани. Всички те проповядваха своя път към постигане на спасението, покоряване на съзнанието, сливане на индивидуалния и вечния Атман. При тях, за да научи истината за освобождението, идеше Сидхарта.

Рано сутринта, заедно с пътуващи търговци, царски снабдители и вестоносци, скитници и други новодошли, Сидхарта прекрачи през градските порти и влезе в Раджгира. Храната, която носеше със себе си, беше привършила и дойде време да използва глинената купа, за храна и подаяния. Той започна да обикаля от врата на врата и да събира дневната си дажба. Гражданите отдавна бяха навикнали със скитащите бездомници, които всяка сутрин събираха храна по улиците, пазарищата, занаятчийските работилници и домовете. Принцът хлопаше на вратите със сведен поглед, но красивата му външност, достойното му царствено държане, ясната му реч, предизвикваха учудване и дори възхита. Всеки, пред когото принцът се изправеше, отделяше дори от малкото храна, която беше приготвил за своя дом и скоро Сидхарта напълни гърнето с достатъчната за един ден дажба. Той се изкачи по един от хълмовете, които се извисяваха над града, установи се и погледна в гърнето. Храната вътре беше сурова, груба и безвкусна, такава, каквато никога не беше ял, на трапезата в Капилавасту. Все още изтънчен беше принцът и неговият вкус и не беше лесно да яде от гозбите на простите люде, но бавно и полека той преглътна всичко онова, което беше събрал в гърнето.

Така започнаха дните на новия саман, пристигнал в Раджгира. Всяка сутрин той събираше храната си и се оттегляше на някои от околните хълмове, където се отдаваше на съзерцание и размишление. Скоро вестта за самана с благородната осанка, който обикаляше из града с глинена купа в ръка, достигна и до царските двери.

— В града Ви, о Царю — докладваха на Бимба царя — дошъл е млад мъж благороден. Смирен и с поглед сведен към земята, обикаля домовете той, за да получи дневната си дажба. Облечен е в жълта роба, косата му е къса и е без брада, но царският му род личи си.

— Това трябва да е Сидхарта Гаутама, синът на Судходана — отвърна Бимба царя. — Получих вест, че принцът е напуснал двореца в Капилавасту. Облякъл жълта роба и свалил от себе си царствените знаци, поел е той по пътя на самана. С него искам да се срещна. Открийте вий къде живее и след това пред мен го доведете.

Служителите бързо откриха саман Гаутама, но той не пожела да влезе в двореца. Младият цар Бимба беше принуден да отиде лично до североизточния хълм Пандава, придружен от няколко служители, за да се срещне със самана. Той седеше усамотен, близо до голяма скала, под рехавата сянка на едно младо, неголямо дърво. Саманът поздрави почтително новодошлите. Не беше трудно за Бимба царя да разбере що за човек седи пред него. Той позна представител на царския род, един от своята кръв.

— От къде идеш почитаеми? — попита Бимба царя — Имаш вид на човек, принадлежащ към високопоставената каста на войните.

— Има една благоденстваща и процъфтяваща страна, царю, простираща се в подножието на Химават, населена от кошалите и сродните с тях саки. Потомък съм аз на светлейшите саки и на рода Гаутама — отвърна Сидхарта.

— Да, всичко това личи си, зле прикрито от тъмножълтата роба — рече Бимба царя — Не знаем какво Ви и довело до тази Ви постъпка, почитаеми, но сърцето мое се изпълва със съжаление. Не подобава на човек като Вас да обикаля града мой в този вид и да се отдава на съзерцание вместо на действие. Вие, почитаеми, сте подходящ за водач на първокласна армия, за предводител на ескадра от бойни слонове. Предлагам Ви да дойдете с нас, за да получите всичко това. Предлагам Ви богатство и подобаващото място в двореца мой.

Отреклият се от света леко се усмихна и отговори:

— Благодаря, Царю, за добрите думи и за високото признание. Но аз се отрекох от светския живот, от богатство, слава, висока длъжност и от търсене на чувствена наслада. Изоставих ги и избягах от тях, защото виждам опасност в тях. Подложих се на това изпитание, защото по този начин виждам спасение от тях. Не ме съжалявайте — сърцето ми не върви подир обикновената печалба. Илюзорна е природата на богатството, по-добър от всичко е плодът на светостта. Вашето предложение ме отклонява от моята цел и затова не мога да го приема. Нека Вашата страна да се радва на мир и благополучие, нека мъдростта да се разстила над Вашето управление, като светлината на обедното слънце. Нека царската Ви власт да е силна и нека справедливостта да е скиптър във Вашата ръка!

Царят събра ръцете си в знак на почит, поклони се пред самана и каза:

— Нека да постигнеш, почитаеми, това към което се стремиш. И когато го постигнеш, върни се тук, за това те молим, нека и ние да чуем великото откровение.

Мъдрецът на Саките даде знак на съгласие. Посещението беше приключило и цар Бимба се отдалечи, следван от свитата си.